Определение по дело №2008/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1516
Дата: 6 октомври 2020 г.
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20205300502008
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 151606.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVIII състав
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Екатерина В. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Николинка Г. Цветкова
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20205300502008 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 24171/04.09.2020г. от Д. М. Д. , ЕГН
********** чрез пълномощника адв. А. К. от АК Пловдив против решение №
2759/03.08.2020г., постановено по гр. д. № 6798/2019г. по описа на РС
Пловдив, IV гр., с което е прекратено производството по гр. д. № 6798/2019г.
по описа на РС Пловдив, поради недопустимост на предявения от Д. Д. Д., ЕГН
**********, иск за унищожаване направения от ищеца отказ от наследството
на Ж. Х. Д., ЕГН ....., починала на ....г., вписан под № 825/2017г. в особената
книга на Районен съд Пловдив.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспорвания съдебен акт.Търси се отмяната му и
връщане на делото за разглеждане на предявения иск.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1
ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е и основателна.
Районният съд е бил сезиран с искова молба от Д. М. Д. , ЕГН **********
против М. Д. Д. , в обстоятелствената част на която ищецът твърди, че майка
му Ж.Х. Д. и баща му М. Д. Д. са сключили граждански брак на 13.05.1963г.,
по време на който са придобили съвместно недвижим жилищен имот в гр. П..
ул. „К...“ № .., ет. ..., ап. 17.На 06.12.2003г. майка му починала и оставила като
наследници по закон баща му М. Д. Д. и децата си Д. М. Д. , П. М. Д. и П. М.
С..В началото на м. декември 2017г. баща му М. Д. Д. провел разговор с него,
на който присъствала и съпругата му Р. Д..Заявил му, че желае да предприеме
действия, с които цялото жилище да стане собственост на сина му П. Д.Д..За
целта трябвало ищецът да подготви документация и да поеме всички разходи,
касаещи прехвърляне на собствеността върху процеснито жилище.Ищецът
повярвал на баща си, че ще изпълни обещанието си и се съгласил.На
21.12.2017г. П. С., П.Д. и Д. Д. платили задълженията за данъци и такси за
имота и на 28.12.2017г. всеки от тях направил отказ от наследството на майка
1
си, вписани в особената книга за това на Районен съд Пловдив, а издадените
съдебни удостоверения предали на баща си.В началото на 2018г. последният
продължавал да твърди, че ще изпълни обещанието си да прехвърли
имота.При проведен разговор през м. ноември същата година баща му заявил,
че е единствен собственик на жилището и ще прави с него каквото реши.Казал
му, че няма да прехвърля нищо на сина му и ако не го гледат и издържат
занапред, ще прехвърли собствеността на трето лице.По този начин ищецът
счита, че ответникът умишлено го е въвел в заблуда, за да се откаже от
наследствения си дял, като е целял единствено да увеличи притежаваната от
него идеална част от жилището.Искането към съда е, да постанови решение, с
което да унищожи поради измама отказа от наследство, направен от ищеца,
вписан под № 82582017г. в особената книга на Районен съд Пловдив.
След оставяне на исковата молба без движение ищецът е уточнил, че
наследодателката е оставила в наследство единствено ½ ид. ч. от процесния
имот, като неговата наследствена част била 1/8 ид. част, но след направения
отказ от наследство изгубил това право.Ищецът твърди, че е съзнавал
съдържанието на волеизявлението, с което е направил отказ от наследство, но е
действал под влиянието на невярната представа, създадено от ответника, че
така последният ще стане едноличен собственик на имота и ще може да го
прехвърли на сина му.Впоследствие се оказало, че ответникът само увеличава
притежаваната от него до смъртта на съпругата му идеална част от
недвижимия имот, тъй като след направените откази от всичките деца,
ответникът наследявал заедно с братята и сестрите на съпругата му.
Районният съд се е произнесъл по допустимостта на така предявения
иск с решение, вместо с определение, като е прекратил производството по
делото.В мотивите си е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 54, ал. 2
от ЗН и ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иска.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната
жалба и данните по делото, намира следното:
Ищецът по делото е изложил твърдения в исковата си молба, че
ответникът /негов баща/, го въвел в заблуда, че ще прехвърли целия
наследствен имот на внук си /син на ищеца/, след като стане негов едноличен
собственик и с по този начин го мотивирал да извърши отказ от наследствения
си дял, оставен от майка му.Тези твърдения обуславят процесуалната
легитимация на ищеца да търси защита на накърненото си субективно
материално право.Решаващият съд следва да определи правната квалификация
на иска, подвеждайки конкретните факти под някое от основанията за
недействителност на едностранното волеизявление.Дали твърдените факти са
се осъществили в действителност и водят до извод за недействителност на
направения отказ от наследство на предявеното основание, е въпрос по
същество.Преценката за наличие на погрешка по см. на чл. 54, ал. 2 от ЗН също
е въпрос по същество, доколкото не се касае за отрицателна процесуална
предпоставка, обуславяща допустимостта на иска.
Предвид посочените съображения частната жалба се явява основателна и
2
следва да бъде уважена, а обжалваното определение следва да бъде отменено
като неправилно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
разглеждане на предявения иск.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 2759 от 03.08.2020г., имащо характер на
прекратително определение, постановено по гр. д. № 6798 по описа за 2019г.
на Пловдивски районен съд, IV гр. състав.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за извършване на следващите се
процесуални действия съобразно изложените в определението мотиви.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3