О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр. Пловдив,
04.03.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в
закрито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
след като се запозна
с докладваното от съдия Ст.
Бозева ВЧНД № 251/2020 г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал.8 от НПК.
С определение № 279/30.12.2019г. по ЧНД № 841/2019г. по
описа на Районен съд Асеновград – 4 н.с. е потвърдено Постановление на РП
Асеновград от 09.10.2019г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 6/2016г. по описа на РУ на МВР Асеновград, водено
срещу Н.Х. за престъпление по чл. 209, ал.1вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от
А.Х.Т. чрез адв. В.Р.от АК Пловдив. В жалбата се
сочи, че определението на РС Асеновград е незаконосъобразно и неправилно, като
съдът не е дал отговор на всички наведени от жалбоподателя оплаквания. Останали
са неизследвани съществени обстоятелства, като това дали паричните суми, по които
са издавани квитанции към приходни касови ордери от името на „***“ ООД са
постъпвали по сметка на дружеството и каква е последващата
им съдба; на какво основание квитанциите са били подписвани от обв. Х., като установяването на тези факти би довело и до
правилна преценка и квалификация на деянието евентуално като престъпление по
чл. 201 и следващите от НК, както и неговото авторство или се касае до
документно престъпление. Възразява се, че всъщност неизследван е останал и
въпросът дали лицето, което е следвало да престира
услугата /по гражданскоправните взаимоотношения, така
както е приел и районният съд/, е имало изобщо намерение, необходимата
квалификация и компетентност да стори това, което пък е относимо
към преценката дали не е било реализиран именно състав на престъпление „измама“
спрямо подзащитната му. Поради това се моли съдът да
отмени обжалваното определение на Районния съд, като върне делото на РП
Асеновград с указания за правилното прилагане на закона.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по
делото, доводите в жалбата и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното определение, намира за установено следното:
Жалбата на А.Т., депозирана чрез адв.
Р. /пълномощно е приложено към същата/, е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо, следва да се приеме, че същата
е ДОПУСТИМА. Настоящият състав извърши и допълнителна проверка в деловодството
на Районен съд Асеновград и в Районна прокуратура Асеновград относно това
връчени ли са били преписи от постановлението на РП Асеновград за прекратяване
на наказателното производство и на останалите заинтересовани лица – Н.Х. и
Р.М.А., тъй като липсват доказателства по делото за това, респективно – същите
депозирали ли са жалби против прокурорския акт. Получената информация
установява надлежно връчване на преписи от постановлението и липса на подадени
други жалби против същото в РС Асеновград.
Разгледана по същество, жалбата на А.Х.Т. е основателна.
Досъдебното производство е било водено за престъпление по
чл. 209, ал.1 от НК. В хода на същото като обвиняема е привлечена Н.Н.Х.по обвинение за престъпление по чл. 209, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1
от НК за това, че през периода 2009-2010 година в гр. Асеновград в условията на
продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила
и поддържала у А.Х.Т. и Р.М.А. заблуждение - че ще им извади документи за
промяна на предназначението на
земеделска земя ПИ 99088.736.6 и документи за проект на сграда в същия поземлен
имот, за всеки един от тях и с това им е причинила имотна вреда в размер на
8000 лв. за всеки един от тях или общо вредата е сума в размер на 16 000
лв.
Районна прокуратура Асеновград, след проведено
разследване, е приела фактическа обстановка, подробно изложена в
постановлението за прекратяване на производството, след което е заключила, че
събраните доказателства установяват, че подсъдимата е получила възнаграждение
от двамата пострадали в размер на по 8000 лв., предприела е действия по
изпълнение на обещаното, но не е изпълнила докрай поетите задължения, нито е
върнала остатъка от парите на свидетелите, въпреки, че е обещала да го стори.
Прието е за установено въз основа на коментирани доказателства, че обвиняемата
се е занимавала с дейност по смяна на статут на земеделски земи, извършила е
действия с цел започване на процедурата за това и по отношение имота на
свидетелите, като е входирала документи в Община
Асеновград и е заплатила на архитект – свид. Ч. сума от 1000 лв. и 240 лв. за геодезическо
заснемане на имота, като изначално същата не е имала намерение да възбужда
заблуждение у свидетелите относно
възможността да извърши поетите ангажименти. Т.е. според прокуратурата касае се
за неизпълнение на гражданско правни задължения, а не за престъпление измама.
Поради това и на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с
чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е постановено прекратяване на воденото наказателно
производство.
В протестираното определение Районен съд Асеновград не е
представил никакво отношение към възприетата от РП Пловдив фактическа
обстановка. Излага собствена такава и доколкото последната като цяло е почти
аналогична на възприетата от прокуратурата /с някои допълнителни факти,
непосочени в атакувания прокурорски акт/, следва да се приеме, че очевидно я
намира за правилно установена.
Липсва обаче точно посочване от страна на долната
инстанция кои доказателствени източници кои факти установяват, липсват правна
оценка и на фактическите изводи, които е направил прокурорът, независимо, че това
е сред задължението на съда в производството по чл. 243, ал.4 от НПК - да се
произнесе именно по обосноваността и законосъобразността на постановлението на
прокурора. Също така приемат се за установени твърдения, непроверени по реда на
НПК – напр. твърдението на свид .Я., че уговорката й
с Х. била последната при получаване на средства от клиенти да им издава ПКО от
името на фирмата на Я., а последната в последствие да й издава РКО за същите
суми, които реално не били постъпвали в касата на дружеството; че при
първоначалния им разговор след изповядване на сделката свид. Я. не била взела
никакво участие в него /тук от вниманието на съда е убягнало заявеното от свид.
А.Т. при проведената очна ставка/; че на свид. А. бил издаден ПКО за остатъка
от сумата, който той бил загубил /тъй като самият свидетел не твърди подобно
обстоятелство/; че именно обвиняемата била заплатила на арх. Ч. сумата от 1000
лв. / свидетелят не твърди подобно обстоятелство/, включително по отношение на
това кой е заплатил таксите за геодезическо заснемане
на имота и кой е следвало да задвижи процедурата /виж стр.3, абзац 3 от
съдебното определение/; че при подготовка на покупко-продажбата на процесния имот участие взело и лицето Р.К. /в нито един от
протоколите за разпити на свидетели, на обвиняемо лице или в писмените
доказателства не се посочва дори името на това лице/; че между обвиняемата и
двамата пострадали имало уговорка отпреди придобиването на имота, че последната
ще съдейства за смяна статута на имота.
Според обжалваното определение възприетата от районния
съд фактология е следната: Свидетелката А.Т.и нейният
братовчед – Р.А., закупили съвместно, в условията на съсобственост, недвижим
имот пл. № ПИ № 99088.736.6. За закупуването на този имот съдействала обв. Н.Х. - братовчедка на свидетеля Р.А., който, ведно със
свидетелката М.Я., съсобственик във фирма „****” ООД и лицето Р.И.К.също
съдружник в посочената фирма, съдействала за откриване на собствениците на
поземления имот и подготовка на документите за покупко
- продажбата му, която в последствие била реализирана. Уговорката между
свидетеля Р.А., свидетелката А.Т.и обв. Н.Х. била, че
впоследствие чрез обвиняемата, ще бъде сменен статута на земята, с цел извършване на строителство за жилищни
нужди върху него, както и ще бъдат изготвени проектите за жилищните сгради,
които свидетелите Р.А. и А.Т.решили да строят съвместно на калкан. Свидетелката
А.Т.се запознала с обв. Н.Х. в офиса, държан под наем
от фирма „***” ООД, находящ се в ***, през 2009г. Малко преди това, обвиняемата Н.Х. помолила
свидетелката М.Я., да работи в нейния офис и да ползва фирма „***” ООД за
издаване на документи, когато се налага във връзка с дейността си като
физическо лице, да ползва фирмата, от чието име при получаване на парични
средства, да издава ПКО, като впоследствие свидетелката М.Я. да издава РКО за
излизане на парите от касата, в полза на обв. Н.Х.,
за което свидетелката М.Я. се съгласила.
Обвиняемата Н.Х. никога не е била нито на трудов, нито на
граждански договор във фирма „***” ООД, което е видно и от приложеното по
делото удостоверение от ТД на НАП за регистрирани трудови договори и декларация
от фирмата, приложена по делото. След
закупуването на земеделската земя в съсобственост от свидетелите Р.А. и А. Т.,
двамата отишли в офиса, държан от фирма „***”оод в ***, където се срещнали с обв Н.Х.
и уговорили, че същата ще смени статута на земята, както и ще изготви проектите
за съвместната жилищна сграда на калкан на двамата свидетели, за което поискала
от всеки един от тях, сумата от 4000 лева за смяна на статута и по 4 000 лева
от всеки един от тях, за изготвяне на проектите на жилищните сгради, или
по 8000 лева на човек, която сума всеки
един от двамата свидетели се съгласил за заплати. По време на този разговор, в
офиса се намирала и свидетелката М.Я., която обаче присъствала само като
слушател, но не взела никакво участие в него. Този ден, понеже свидетелят Р.А.
имал в себе си пари, платил на обв. Н.Х., сумата от
2000 лева, за която му бил издаден разходен касов ордер, от фирма „***” ООД, от
дата 08.12.2009г. с номер на ордера 52 и основание за внасяне на сумата „смяна
на статут”. Този ден, понеже свидетелката А.Т.нямала в себе си пари, не платила
сума от 2000 лева, но няколко дена по-късно, по устна уговорка с обв. Н.Х., изпратила мъжа си да й предостави сума от 2000 лева, което той и
сторил, за което му бил издаден РКО № 55 на името на Р.И.Т., за 2000 лева с
основание „смяна на статут” и дата 15.12.2009г.
Впоследствие на няколко пъти, свидетелката А.Т.заплатила
лично и на ръка поисканата й обща сума от
8000 лева на няколко вноски, от по 2000 лева, за което й били издадени и
ПКО с номера 82 от дата 21.10.2010г. с основание „аванас
– арх. план”, ПКО № 86 на името на вносителя свидетелката А.Т.от дата
05.07.2010г. с основание „архитектурен план” за сумата от 2000 лева, ПКО № 80
от дата 24.06.2010г. на името на свидетелката А.Т.с основание „архитектурен
план – авансово” за сумата от 2000 лева. Свидетелят Р.А. заплатил наведнъж
остатъка от поисканата му сума като внесъл на ръка в офиса на фирма „***” ООД
сумата от 6000 лева, за което му бил издаден ПКО, който той обаче не представил
по делото, тъй като го загубил. От така внесените й суми, обвиняемата Н.Х.
заплатила на архитект Л.Ч., с който свидетелката М.Я. работила, сумата от 1000
лева, или по 500 лева като аванас за изготвяне на
архитектурен проект. Към края на 2010г. обв. Н.Х.без
да уведоми свидетелката М.Я., напуснала офиса на фирма „***” ООД и отишла да
работи в Пловдив.
Свидетелите Р.А. и А.Т.неколкократно
я търсили по телефона, като при всички
разговори обв. Н.Х. ги уверявала, че
документите се придвижват и е въпрос на време да бъдат изготвени. По-късно
свидетелите Р.А. и Е. Т. разбрали, че обв. Н.Х. е
напуснала страната и се е устроила в Белгия, като през месец юли 2012г.
свидетелката Н. Т. научила, че обв. Н.Х. е оставила
документите и е заминала за чужбина. Свързала се с нея по Фейсбук
и обв. Н. Т. й казала, че когато има възможност, ще й
върне остатъка от дадената й сума в общ
размер на 8 000 лева, или сумата от 7380 лева, което впоследствие
обаче не сторила.
Свидетелката А.Т.и свидетелят Р.А. се свързали с арх.
Л.Ч., който им признал, че обв. Н. Т. му е заплатила
сумата от 1000 лева като аванс за изготвяне на техните архитектурни проекти и е
направила геодезическо заснемане на имота, но
проектите не са са изготвени от него, тъй като не са задвижени от обв. Н.Х. останалите процедури.
Свидетелят Р.А., научавайки, че обв.
Н.Х. е оставила документите и е заминала да живее в чужбина, също се свързал по
Фейсбук с обвиняемата, която и на него заявила, че ще
му върне остатъка от заплатените й от свидетеля Р.А. сума от 8000 лева, или сумата от 7380 лева, като дори
му поискала и банкова сметка, ***, което и до момента не е сторила.
Свидетелите А.Т.и Р.А. се свързали с арх. Л.Ч., комуто
заплатила изготвянето на архитектурен проект на сградите им на калкан, което
той и сторил. Задвижили и процедурата по смяната на статута на общата им земя.
Съдът е кредитирал изготвената по делото съдебно –
комплексна експертиза № 8, която установявала, че подписите, положени под
„касиер” в копие на квитанция - към
приходен касов ордер с № *** и ***, са изпълнени от обв.
Н.Н.Х.Ръкописните текстове в копие на квитанция – към
ПКО с № *** и ***, не са изпълнени от никое от лицата Н.Н.Х.и
М.К.Я.Подписите, положени под „касиер” в копие на квитанция – към ПКО с № *** и
***, са изпълнени от лицето М.К.Я.Ръкописните текстове в копие на квитанция –
към приходен касов ордер с номера *** и ***, са изпълнени от лицето
М.К.Я.Коментирал е също така и втората комплексна съдебно – комплексна
експертиза, от заключението на която се установявало, че подписът, положен под
„касиер” в копие на квитанция – към приходен касов ордер с номера *** и *** от
дати 15.11.2009г. и 08.12.2009г. не е изпълнен от Н.Н.Х.Подписът,
положен под „касиер” в копие на
квитанция към приходен касов ордер с № *** и *** от дати 15.11.2009г. и
08.12.2009г. е изпълнен от М.К.Я. Ръкописният текст, попълнен в коие на квитанция – към приходен касов ордер с № *** и ***
от дати 15.11.2009г. и 08.12.2009г. е изпълнен от М.К.Я.
Както се посочи вече, в основни линии същата преповтаря фактологията, отразена в Постановлението на РП Асеновград
за прекратяване на наказателното производство.
Настоящата инстанция констатира доказателствена
непълнота по редица съществени въпроси, значими за правилното установяване на
фактическата обстановка и в този смисъл се споделят съображенията в жалбата, че
в хода на разследването е било пропуснато установяването им. На първо място,
това е въпросът за съдбата на предадените на обвиняемата парични средства от
страна на свидетелите Т. и А.. Установява се от изготвените две комплексни
експертни становища, че от шестте броя разходооправдателни
документи, издадени на свидетелите А. и Т., представени в копие по делото, единствено
две от квитанциите към ПКО носят подписа за „касиер“ на обвиняемата - №*** и
****, издадени на свид. Т.. А ръкописните текстове
върху останалите четири квитанции и подписите ,
положени за „касиер“ върху всички останали копия от квитанции, са положени от
свид. Я.. Вярно е, че свидетелите Т. и А. сочат, че са предавали парите на
обвиняемата, също така е вярно и че последната не отрича това обстоятелство. Не
твърдят Я. да е полагала пред тях подписи върху квитанциите. Но заключенията на така изготвените две почеркови експертизи, налагат по-задълбочено да се обсъди
изложеното от обвиняемата още в качеството й на свидетел – че Я. предварително
била определяла какви пари да се искат от свидетелите и реално именно нейното
дружество получавало сумите, които още същия ден били внасяни от нея в банка.
Тук следва да се имат предвид и твърденията на свид. А.Т. от проведената очна
ставка с Н.Х. – последната в качеството й на свидетел, където свид. Т. посочва,
че М.Я. по време на договорките им с Х. стояла настрани и потвърждавала думите
на Н., като самата Т. сочи „не разбрах
кой ще прави процедурата, дали Н. или М.“ /л.101/. Също и свид. Р.А.
заявява при проведената очна ставка – „Говорил
съм и с М. по промяна статута на земята,
но основно се уговарях с братовчедка си
Н.“ /л.102-гръб/.
Ето защо, следвало е разследващите органи да положат
допълнително усилия по установяване на факта какво е станало с предадените
парични средства, който въпрос е от значение и за преценка дали е извършено противоправно деяние, съставомерно
ли е и по кой текст /включително дали не е е сред предвидените в раздел 3 от
глава 5 на Особената част на НК/ и неговото авторство. Следвало е на първо
място свид. Я. да бъде питана относно това след предаването на инкриминираните
суми от свидетелите Т. и А. оформяли ли с обвиняемата помежду си някакви
документи след съставените квитанциите по ПКО-р***, според които сумите са
постъпвали в дружеството „***“ ООД /с оглед твърдението й за съставяне на РКО с
цел „оправдаване“ непостъпването на такива средства за дружеството й и да
представи същите/; да посочи притежавало ли е дружеството към периода 2009-2010
година банкова сметка/-и, както и самата свид. Я. и ако даде съгласие да посочи
същата/-ите с оглед евентуална преценка за разкриване
на банкова тайна досежно движението по банковите
сметки /ако има такива/ в периодите около предаването на средствата от
свидетелите А. и Т.. В зависимост от получената информация от банковите
институции, в случай, че от банката се пазят документи, установяващи вносителя
на сумите, следва също така да бъдат предоставени и приобщени по делото. Не е
извършвана и проверка в счетоводството на дружеството за наличието на такива разходооправдателни
документи между Я. и Х. /дори не само по конкретния казус с парите на свидетелите
– за да се провери достоверността на твърденията на всяка една от тях/.
Изключително важно е да се установи кое лице е депозирало
документацията, касаеща промяна в статута на
поземления имот, но очевидно е предвид забавяне при подаване на жалбата до разследващите
органи, че събирането на подобна информация е затруднено – според получения
отговор от Община Асеновград съпътстващата документация издаването на Заповед №
А-856/19.05.2010 година и в частност цитираната в нея молба вх.№
94-Р-135/14.05.2010 година, вече не се съхранява. По възможност обаче следва да
се издири лицето „К.“, посочено от свид. А. в разпита му, което работело в
Общината, от което същият получил обратно документацията. След евентуалното й
установяване да се разпита като свидетел известно ли й е кое е лицето, подало
молбата за разглеждане в Общината, познава ли свид. Я. и обвиняемата; известно
ли й е обвиняемата да се е занимавала с подготовка на документи и съдействие по
промяна на предназначението на поземлените имоти, да посочи предавала ли е на свид. А.
архитектурен проект на имота, свързвал ли се е с нея някой преди това
във връзка с информация за хода на процедурата по така подадената молба,
цитирана по-горе.
Свид. Л.Ч. не е бил разпитван относно обстоятелството
съставян ли е бил документ през 2009-2010 година за получаването на сумата от
1000 лв. за изработване на идеен проект за нова фамилна жилищна сграда;
подписвал ли е договор и с кое лице или друг документ във връзка с възложената
му задача, от което би могло да се установи и лицето, предало му посочената
сума.
В крайна сметка, установяването на посочените
обстоятелства е от значение, тъй като с проследяването съдбата на получените от
обвиняемата парични средства и действителните отношения между нея и Я., би се
отговорило на въпроса в чий патримониум са постъпили
същите, а оттам отговор би получил и въпросът за субективната нагласа на
получилия ги. Това е от значение, тъй като би се дал отговор и на въпроса ако
не е извършено престъпление „измама“ от страна на обвиняемата Х., както счита
прокуратурата, то извършено ли е друго престъпление и от кое лице, тъй като
нито в прокурорския акт, нито в атакуваното пред настоящата инстанция съдебно
определение са изложени съображения дали с поведението на обвиняемата или трето
лице е осъществен състав на друго престъпление. Не става ясно и на база на кои
доказателства съдът, а преди това и прокурорът е приел, че обвиняемата е имала
опита да реализира услугата, за която се била договорила с пострадалите, както
и че имала подкрепата на свид. Я. /след като последната отрича това/. Ето защо,
съдът намира постановлението за прекратяване на производството за прибързано
постановено, при неизяснена докрай фактология.
Пределите на контрол на съда по чл. 243, ал.5 от НПК не
са несъвместими с Решение №1 от 1999 г. на Конституционния съд. В същото е
прието, че съдебният контрол над прекратяването на делата от прокурора не е
несъвместим с основния закон на страната /чл. 127 , ал.1 от Конституцията/.
Важно е чрез съдебния контрол да не се дерогират и заместят от съдебните органи
конституционните правомощия на прокурора да решава дали да привлече към
наказателна отговорност, кого и за какво престъпление. Вярно е, че съдът не
може да дава указания кое лице да бъде привлечено като обвиняемо и по каква
правна квалификация, но при съдебния контрол във връзка с прекратяване на
производството, съдът проверява събраните доказателства и правните съждения на
прокурора, намерили израз в атакуваното постановление /виж и „Досъдебното
производство по НПК“ автор М Чинова, Гл. VІ, раздел
ІІІ, т.5.3/.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че
следва да се отмени определението на Районния съд, а така и постановлението на
РП Асеновград, с което наказателното производство по делото е прекратено, като
делото се върне на РП Асеновград за допълнително разследване, поради което и на
основание чл. 243, ал.8 от НПК
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ Определение № 279/30.12.2019г. по ЧНД №
841/2019г. по описа на Районен съд Асеновград – 4 н.с.
ОТМЕНЯ Постановление на РП Асеновград от
09.10.2019г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 6/2016г. по описа на РУ на МВР Асеновград.
ДЕЛОТО да се върне на Районна прокуратура Асеновград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: