№ гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, в открито съдебно заседание на втори април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията Йова Проданова адм. д. № 3520 по описа за 2017
год.
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Глава единадесета на Административнопроцесуалния
кодекс вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Образувано е по иск на «Малдиус» ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Т.И.М.,
чрез адв. Л.П., със съдебен адрес ***»***срещу Агенция
по вписванията при Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение в
размер на 400.00 лева за претърпени имуществени вреди, причинени вследствие на
незаконосъобразни действия на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по
вписванията, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че по повод Заявление Г 1 с вх.рег.№
2017051965328, предявено от ищцовото дружество, е постановен Отказ №
2017051965328-2 от 26.05.2017 година на длъжностно лице по регистрация към
Агенцията по вписванията. С решение по т.дело №695/2017 година на Окръжен съд –
Варна, търговско отделение отказът е отменен като незаконосъобразен и е указано
да се извърши исканото вписване. В производството пред окръжния съд дружеството
е представлявано от адвокат, като за оказаната правна помощ е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева. Предвид охранителния характер на производството пред Окръжен съд
Варна на страната не са заплатени разноски, но направените разходи са пряка
вреда, следствие на незаконосъобразните действия на длъжностното лице по
регистрация към Агенцията по вписванията, която е юридическо лице със
самостоятелна правосубектност.
Изложени са съображения за приложение на чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД с
позоваване на ППВС 07/59 г., т.7 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015
година по т.д.№2/2014 г. на колегии на на ВКС и ВАС и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 година по тълкувателно дело №2/2016 година на Върховен
административен съд.
Предвид изложените твърдения в исковата молба и качеството на ответната
страна на административен орган, с оглед специалната разпоредба на чл.28, ал.2
от Закона за търговския регистър, правното основание на претенцията се явява
чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Ответната страна Агенцията по вписванията оспорва иска в писмено становище
по събражения за липса на причинна връзка между отменения като
незаконосъобразен акт и заплащането на адвокатското възнаграждение в
регистърното производство, както и поради същността на разноските, които не
могат да бъдат определени като вреда.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на иска по
съображения, че направените от ищеца разноски под формата на адвокатско
възнаграждение в проведеното регистърно производство нямат характера на вреди,
които са пряка и непосредствена последица от отказа на Агенцията по
вписванията. Охранителните производства се провеждат по реда на Гражданския
процесуален кодекс, като според нормата на чл.541 от ГПК сторените от молителя
разноски в тези производства са за негова сметка.
Съдът,
преценявайки основателността на иска с оглед събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема следното:
Представените
по делото доказателства, съдържащи се в приложеното т.д.№695/2017 година на
Варненския окръжен съд установяват безспорните по делото факти на постановен
отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенцията по вписванията
№20170519165328-2 от 26.05.2017 година за обявяване на обстоятелства по
партидата на "Малдиус" ЕООД и неговата
отмяна като незаконосъобразен акт с влязлото в сила решение на Варненския
окръжен съд от 06.07.2017 година.
Пред окръжния съд, съгласно съдържаноето на жалбата по оспорването на
отказа и приложеното пълномощно от 30.05.2017 година, дружеството е ползвало
адвокатска защита, като са представени списък на разноски с посочен разход за адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева и разписка за изплатено адвокатско
възнаграждение, без дата.
Пред
настоящата инстанция е представен Договор за правна помощ и съдействие с дата
01.06.2017 година между дружеството и упълномощения адвокат, с предмет
изготвяне на жалба и защита при обжалване на отказа на длъжностното лице по
регистрация към Агенцията по вписванията и уговорено възнаграждение от 400.00
лева.
Разпоредбата
на чл.28, ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел в редакцията от ДВ бр.105/2016 година предвижда, че Агенцията
по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от
незаконосъобрзани актове, действия или бездействия на длъжностни лица по
регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Нормата очертава рамката на юридическия състав на предвидената
отговорност, която предполага доказана кумулативната наличност на следните
елементи на фактическия състав - незаконосъобразен акт /действие, респ.
бездействие/ на длъжностно лице на Агенцията при изпълнение на осъществявана от
него, възложена му в това качество дейност; щета за ищеца; причинно-следствена
връзка между незаконосъобразния акт и вредоносния резултат.
Посоченото
доказателство - решението на окръжния съд по т.д.№695/2017 година установява първия елемент от фактическия
състав на чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ - незаконосъобразен акт на длъжностно лице по
регистрацията.
Уважаването
на иска за обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразния отказ на
длъжностното лице от Агенцията по вписванията предполага доказването на вредата
като обективен факт, настъпил като пряка последица в резултат на отменения акт.
В случая като вреда се претендират направените от търговеца разноски в регистърното
производство по оспорването на акта пред окръжния съд, не и вреди, които
произтичат от отказа да бъдат вписани определени обстоятелства по партидата на
дружеството.
Законът
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
съгласно нормата на чл.1, ал.1 урежда регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския
регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието
на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях, като, ал.2 на същия текст
ограничава действието му и изключва прилагането му по отношение на
политическите партии и вероизповеданията, както и към синдикалните и
работодателските организации. Доколкото са предвидени в закона, разпоредбите
регулират посочените отношения по специален начин, като за неуредените
отношения са приложими общите правила на Гражданския процесуален кодекс,
посветени на охранителните производства.
Изричната
разпоредба на чл.541 ГПК, намираща се в общата част на разпоредбите относно
охранителните производства предвижда, че разноските в тези производства остават
за сметка на молителя. Систематичното място на нормата, разполагането й в
главата, съдържаща общите правила, определя и приложното й поле - във всички
случаи на охранителни производства, доколкото особени разпоредби на закон не
предвиждат друго - чл.530 in fine ГПК. В същата, четиридесет и девета глава, уреждаща
общите правила, се намира и разпоредбата, която урежда обжалването на отказите
в охранителните производства - чл.537 ГПК, следователно, разпоредбата на чл.541 ГПК намира приложение и в хипотезите на оспорване на актовете в охранителните
производства.
Сравнителното
тълкуване на общите правила на ГПК и специалните правила на ЗТРРЮЛНЦ налага
извод, че правилата на ГПК относно разноските са приложими и в отношенията,
регламентирани от специалния ЗТРРЮЛНЦ. Следователно, в регистърното
производство направените от молителя разноски остават за негова сметка,
включително в случаите на отказ и последвала отмяна при оспорването му от съда.
Законодателното разрешение произтича от характера на охранителното
производство, което се развива в интерес на молителя, има едностранен характер
и постановените откази не преклудират правото на лицето да заяви отново
искането си за вписване, заличаване или обявяване, включително, като се ползва
от вече представените документи - чл.26 от ЗТРРЮЛНЦ. Това законодателно
разрешение следва и от същността на отговорността за разноски като "обективна,
безвиновна отговорност", произтичаща от гражданско облигационно
правоотношение, уредено от процесуалния закон, която не е отговорност за вреди,
но представлява "своеобразна санкция" за неоснователно предизвикан
правен спор, наложена от съда, разрешаващ правния спор, съобразно мотивите на
Решение №10 от 29.09.2016 година по к.д. №3/2016 година на Конституционния съд
и становището на проф.Ж.С., Българско гражданско процесуално право, 2012 г.,
стр.378.
Изложеното
относно същността на разноските и отговорността за тях, при изричната правна
уредба, дадена с разпоредбата на чл.541 ГПК, изключва наличието на вреда при
заплащане на адвокатско възнаграждение за ползвана защита при оспорване на акт
на длъжностно лице по регистрацията и неговата отмяна поради незаконосъобразност
от съда. Вредата по смисъла на ал.2 на чл.28 от ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде
конкретно установена като необходим резултат от отменения акт. След като
законът възлага разноските в охранителното, включително в регистърното
производство на молителя, той отрича възможността за претендиране на
отговорност за тяхното извършване.
Заплатеното
адвокатско възнаграждение по оспорване на отказа от 26.05.2017 година
представлява разноски за дружеството, което съобразно разпоредбата на чл.541 ГПК следва да остане в тежест на ищеца. Законът отрича възникването в негова полза на право да
претендира възстановяването им, поради което претенцията за тяхното присъждане
се явява неоснователна.
Съдът
намира неоснователно позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017
година по тълкувателно дело №2/2016 година на Върховен административен съд,
което има за предмет изплатени адвокатски възнаграждения в конкретно посочена
хипотеза, различна от процесната.
При
установената недоказаност на наличието на вреда като задължителна кумулативно
изисквана от закона предпоставка за уважаване на претенция с правно основание чл.28,
ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът намира предявения иск неоснователен, както и
претенциите за лихви.
С
оглед изхода на спора, своевременно предявеното искане и осъществената защита
от процесуален представител на ответната страна, в полза на Агенцията по
вписванията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лева, на
основание чл.143, ал.4 АПК вр. чл.36, ал.2 Закон за адвокатурата.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от «Малдиус»
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***,
представлявано от управителя Т.И.М., чрез адв. Л.П., със съдебен адрес ***»***срещу Агенция по вписванията при Министерство на
правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 400.00 лева за претърпени
имуществени вреди, представляващи разноски - заплатено адвокатско
възнаграждение, причинени от незаконосъобразния Отказ на длъжностно лице
по регистрация при Агенцията по вписванията №20170519165328-2 от 26.05.2017
година за обявяване на обстоятелства по партидата на "Малдиус" ЕООД, отменен с влязло в сила решение на Варненския окръжен съд
по т.д.№695/2017 от 06.07.2017 година, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА «Малдиус» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от
управителя Т.И.М., чрез адв. Л.П., със съдебен адрес ***»***да заплати на Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 /триста/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: