Определение по дело №228/2022 на Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469

 

гр. Враца, 26.08.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в закрито заседание на 26.08.2022 г., през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. РАДЕНКОВА  адм. дело № 228 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С определение № 3551/13.04.2022 г., постановено по адм. дело № 3280/2022 г. на Върховен административен съд, АдмС-Враца е определен като компетентният съд да разгледа жалбата на Г.В.В., понастоящем в  Затвора - Плевен срещу отказ за предоставяне на информация от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“).

Съдът, след преценка редовността и допустимостта на жалбата, предвид изискванията на чл. 149-151 от АПК е счел, че същата е нередовна, поради което производството по делото е оставено без движение. 

На жалбоподателя е дадена възможност, с писмена молба, с препис за насрещната страна да уточни жалбата си като посочи: 1. в какво точно се състои искането му до съда, като съобрази правомощията на административния съд да се произнася по жалби срещу административни актове, действия и бездействия на администрацията; 2. дали обжалва административен акт, действие или бездействие; 3. кой е неговият автор (административен орган или орган по изпълнението); 4. какви са неговите пороци; 5. в случай, че оспорва административен акт – да посочи подлежащият на оспорване акт и защо оспорващия счита оспорения акт за незаконосъобразен и какво е искането му от съда; 6. да представи доказателствата, на които основава исканията си и/или посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани от съда, в подкрепа на твърденията в жалбата.

Депозирана е молба за освобождаване от внасяне на държавна такса, към която е приложена декларация.

Депозирана е молба за предоставяне на правна помощ с вх. № 1399/09.05.2022 г., както и уточняваща първоначалната жалба молба.

Съдът е изискал от Затвора – Плевен да представи справка за постъпленията по сметката на лицето за периода от 01.09.2021 г. до момента.

Предвид представените доказателства – декларация от лицето и справка за приходите на лицето от Затвора – Плевен, настоящият състав на АдмС-Враца счита, че не са налице основания за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса в настоящето производство.

Касае се за лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, чиито потребности от храна, облекло, подслон, отопление, осветление и здравни грижи са обезпечени, то съдът счита, че заплащането на дължимата държавна такса в размер на 10,00 лв. е изцяло във възможностите му, с оглед имущественото му състояние и получаваните от него средства от 150,00 лева месечно.

По изложените съображения молбата на Г.В. за освобождаване от заплащане на държавна такса следва да бъде оставена без уважение.

По молбата за предоставяне на правна помощ:

Закона за правната помощ ясно разграничава правната помощ, изразяваща се в подготовка на документи за завеждане на дело, от тази, изразяваща се в процесуално представителство. Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/ правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Според ал. 2 на чл. 23 от ЗПП правна помощ се предоставя и когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Като взе предвид цитираните текстове на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП съдът намира, че в настоящият случай не се предвижда по силата на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП, които включват предпоставките - 1. страната по дело да не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите на правосъдието изискват това.

В случая лицето е депозирало нередовна жалба. С оглед на това съдът преценява, че интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ. На практика искането на лицето попада в хипотезата на чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ - подготовка на документи за завеждане на делото. Касае се за друг вид правна помощ и друг ред за предоставянето й. Съдът следва да се произнесе по искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, когато е предявено редовно искане и е налице ясен предмет на това искане, за да извърши преценка и за наличието на предпоставките по чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП.  Освен всичко изложено, въз основа на представените доказателства по делото съдът намира, че случая е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП.   Безплатна правна помощ според чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, както е в случая, като претенцията не е обоснована, предвид нередовности на исковата молба.

Всичко изложено мотивира съда да откаже предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.

На следващо място съдът констатира, че по адм. дело № 8/2022 г. на АдмС – Велико Търново, с идентичен, а вероятно и същият предмет, на настоящият жалбоподател – Г.В.В. е допускана правна помощ.

Независимо от тази констатация, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

С две заявления – л. 28 – 31 от адм. дело № 779/2021 г. на АдмС – В. Търново, настоящият жалбоподател е поискал от Министъра на правосъдието да му предостави информация относно изпълнението на наказанието му по чл. 87, ал. 2 от ЗИНЗС и Заповед на министъра от 2019 г. относно посрещането на посетители в затворите. Заявленията са препратени по компетентност на ГД „ИН“, чиито отговор по тях е изпратен на Началника на Затвора – Плевен за уведомяване на лицето. Последното е уведомено на 01.8.2019 г., видно от отбелязването върху самото писмо – л. 21 от цитираното дело.

При това положение Съдът намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на  чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да искат информация за въпроси, свързани с изпълнението на присъдата, а от съдържанието на първоначално депозираната жалба и представена административна преписка е видно, че искането на В. не касае издаването на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което жалбата за недопустима и на основание чл. 159, т. 1 от АПК и производството по делото следва да се прекрати.

При условие, че се оспорва отговора на ГД „ИН“, обективиран в писмо до началника на Затвора – Плевен с рег. № 7121/26.07.2019 г., за което жалбоподателя е уведомен на 01.08.2019 г., то оспорването е просрочено, доколкото първоначалната жалба е депозирана пред АдмС – В. Търново на 31.12.2021 г.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л. св. Г.В.В. за освобождаване от държавна такса и допускане на правна помощ.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.В.В., понастоящем в Затвора - Плевен срещу отказ за предоставяне на информация от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

 

ОСЪЖДА Г.В.В., понастоящем в  Затвора – Плевен, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд-Враца държавна такса в размер на  10,00 лева съгласно т. 2б, б. ”а” от  Тарифа № 1 от  ЗДТ.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 228/2022 г. по описа на АдмС – Враца.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на АдмС-Враца в 7-дневен срок от уведомяване.

 

На основание чл. 138 от АПК на страната да се изпрати препис от настоящото определение.

 

 

 

                                                                   

Административен съдия: