Р Е Ш Е Н И Е
№
260327
гр.
Бургас, 14.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 28.09.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на
секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД
№ 3201 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „К. Бургас“ АД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № 496739-F503800/23.01.2020 г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118,
ал. 6 от ЗДДС, му е наложено наказание "имуществена санкция" в размер
на 500 лв.
Жалбоподателят обжалва
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, представлява се от адв. С. Я..
ЦУ на НАП –
Бургас, чрез процесуалния си представител ю.к. Д. Ч., оспорва жалбата като неоснователна
и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 08.08.2019 г., в гр. ********************,
била извършена проверка от служители на НАП, сред които и св. Х.Г., на обект – ведомствена
бензиностанция „К.“, стопанисван от жалбоподателя „К. Бургас“ АД, ЕИК *********.
Проверката била извършена във връзка с предходна такава от 26.07.2019 г. При
проверката свидетелят Г. установил, че на 27.05.2019 г. жалбоподателят е
получил общо 8947 л. гориво – газьол (в резервоар 1 – 4347 л, а в резервоар 2 –
4600 л), при температура 15 градуса, с акцизен данъчен документ (АДД) с УКН
0000000004564876, освободено от данъчен склад. При проверката били представени
служебни бонове с № 0955/27.05.2019 г. и с № 0956/27.05.2019 г., издадени от
електронната система с фискална памет (ЕСФП) с индивидуален номер (ИН) № ЕЕ
060619, номер на фискална памет (НФП) № 01127619, регистрирана в НАП с №
3613895, на които била регистрирана въпросната доставка на гориво - газьол. В
хода на проверката била извършена справка в информационната система на НАП
(„Фискални устройства с дистанционна връзка“), от която служителите на НАП
установили, че ЕСФП на жалбоподателя не е подала информация към сървъра на НАП
за доставеното количество гориво - газьол от общо 8947 л.
На 09.08.2019
г., на жалбоподателя „К. Бургас“ АД бил съставен АУАН за това, че не е изпълнил
задължението си по чл. 118, ал. 6 ЗДДС, да предава по дистанционна връзка на НАП
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. На 23.01.2020
г. било издадено и обжалваното в настоящото производство Наказателно
постановление № 496739-F503800/23.01.2020
г., като за нарушение на чл.
118, ал. 6 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС, вр. ал. 1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложено наказание "имуществена санкция" от 500 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: акт за установяване на административно нарушение /л. 8-9/,
наказателно постановление /л. 5-6/, протокол за извършена проверка от 08.08.2019
г. /л. 10-11/, протокол за извършена проверка от
26.07.2019 г. /л. 12-14, 18-19/, служебни и фискален бон /л. 15, 17, 28-30/,
декларация /л. 16/, справка /л.20/, АДД /л. 21/, протокол за приемане на гориво
/л. 22/, кантарна бележка /л. 23/, декларация /л. 24/, транспортни документи
/л. 25-26/, справка /л. 31/, писмо /л. 32/, Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.
на изпълнителния директор на НАП и свидетелските показания на актосъставителя Г..
Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло.
От правна страна:
Жалбата е
депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие
на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018 г. /л. 36-38/.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки
това, съдът счита, че очертаното от АНО административно обвинение се явява
недоказано и
по този начин е издадено едно незаконосъобразно постановление.
Административнонаказателната
отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, съгласно която разпоредба всяко лице по
ал. 1, извършващо доставки/продажби на
течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. От прочита
на разпоредбата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, става ясно, че същата касае само случаите,
свързани с търговия на течни горива от и в търговски обекти. Настоящият случай
обаче не е такъв.
Съдът намира, че
административното обвинение е недоказано. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установи по безспорен начин, че въпросната
бензиностанция, стопанисвана от жалбоподателя „К. Бургас“ АД, не се използва за
осъществяване на търговия с течни горива, а същата е обект за зареждане на
гориво за собствени нужди. От свидетелските показания на актосъставителя Г. /л.
46/ стана ясно, че проверяваният обект се намира на територията на
стопанисваното от жалбоподателя предприятие, което е с ограничен достъп, поради
което и самата бензиностанция обслужва само автомобили на дружеството. Т. е. приложение
е следвало да намери евентуално разпоредбата на чл. 118, ал. 8 ЗДДС във вр. чл.
3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредбата, свързана с отговорността на данъчно
задължено лице, което извършва зареждане на техника за собствени нужди с течни
горива от стационарни резервоари за съхранение на горива с вместимост над 1000
литра. Това е състава и нарушената разпоредба, която обаче не е посочена в АУАН
и в наказателното постановление, и липсва фактическо описание на подобно
нарушение.
Доколкото не се
доказаха всички признаци на административното нарушение по чл. 118, ал. 6 ЗДДС,
съдът намира, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да
се отмени.
С оглед изхода
на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 42/,
съгласно който договореното възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя е 300 лв. С оглед на което следва в полза на жалбоподателя да се
присъдят разноски в претендирания размер от 300 лева, на основание чл. 63, ал.
4 ЗАНН.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
496739-F503800/23.01.2020 г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „К. Бургас“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС, вр. ал. 1 от ЗДДС, за
нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, му е наложено наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.
София да заплати на „К. Бургас“ АД,
ЕИК *********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: /п/
КС