Решение по дело №5577/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2024
Дата: 12 август 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20182120105577
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

2024/ 12.08.2019 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                    ХXXVIІ – ми  граждански състав

на девети юли                                                  две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                           Районен съдия: Асен Радев

 

                               при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 5577 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                              Производството е образувано по искова молба на „Гуга” ООД против Т. В. Б., в качеството му на ЕТ„Ежко Бежко  - Т. Б.”, за осъждане на ответния едноличен търговец да заплати на ищцовото дружество сумата от 2001.09 лв. - неплатен остатък от продажна цена на детски играчки по сключен между страните неформален договор за продажба, за което са съставени фактури с №№ 1596 / 21.07.2017 год., 2128 / 22.11.2017 год., 2282 / 04.12.2017 год., 2358 / 14.12.2017 год., 2386 / 18.12.2017 год., 2526 / 22.01.2018 год., 2588 / 06.02.2018 год., 2621 / 16.02.2018 год., 2739 / 15.03.2018 год., 2897 / 18.04.2018 год. и 2955 / 26.04.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.07.2018 год. до окончателното й изплащане.        

                               Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, са процесуално допустими. В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищцовото дружество, който моли за уважаването им и присъждане на разноските. Ангажира доказателства.

                      Ответникът, в качеството му на търговец, не се явява и не се представлява.

                      Бургаският районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

                      Ищцовото „Гуга“ ООД е съставило 11 бр. фактури, приети по делото, с №№ 1596 / 21.07.2017 год. на стойност от 276.50 лв., 2128 / 22.11.2017 год. на стойност от 356.12 лв., 2282 / 04.12.2017 год. на стойност от 186.29 лв., 2358 / 14.12.2017 год. на стойност от 307.27 лв., 2386 / 18.12.2017 год. на стойност от 136.98 лв., 2526 / 22.01.2018 год. на стойност от 245.64 лв., 2588 / 06.02.2018 год. на стойност от 385.66 лв., 2621 / 16.02.2018 год. на стойност от 174.86 лв., 2739 / 15.03.2018 год. на стойност от 246.55 лв., 2897 / 18.04.2018 год. на стойност от 256.89 лв. и 2955 / 26.04.2018 год. на стойност от 408.88 лв., с описани в същите наименования на доставените стоки - различни по вид и брой детски играчки.

                      За получател на стоките е посочен ЕТ „Ежко Бежко – Т. Б.“, чийто подпис във фактурите липсва.

                      Представени са и дневниците по ЗДДС за продажбите на „Гуга“ ООД, касаещи процесните периоди, в които фигурират гореописаните фактури.

                      На 19.06.2018 год. ответният ЕТ „Ежко Бежко – Т. Б.“ е заплатил на „Гуга“ ООД по банков път сумата от 173.66 лв. като основание за плащането в платежното нареждане са посочени номерата на 4 бр. от фактурите - 2128, 2386, 295 и 2358.

                      Според вещото лице, изготвило заключението по назначената счетоводна експертиза, ответният търговец не е регистриран по ЗДДС; счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено и според записванията в същото, непогасеното задължение по процесните фактури възлиза на 2001.09 лв.

                      Налична е и електронна кореспонденция между страните (за ответника от посочения в ТР имейл), в която се съдържа признание на дълга и готовност за погасяването му.

                      При така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен съд счита предявените искове за основателни.     

                      От многобройните, макар и косвени доказателства, се налага извода, че страните са били в облигационно правоотношение по повод сключен помежду им договор за търговска продажба, по силата на който ищцовото дружество е продало /доставило фактически/ на ответния търговец стоките - предмет на договора за търговска продажба.

                      От една страна това явствува от редовно воденото у ищеца счетоводство, на което, по предвиждането на чл.182 от ГПК, е придадена доказателствена стойност, а от друга - извършеното от ответника плащане, макар и частично, по съществото си е признание на дълг, произтичащ от договора за търговска продажба, във връзка с който са съставени част от фактурите. И накрая - изричното признание на дълга (неблагоприятен факт), съдържащо се във водената между страните  кореспонденция, затвърждава горния извод.

                      Поради това, съгл. чл.327, ал.1 от ТЗ, за ответника е възникнало задължението да плати цената на продадените стоки при получаването им. Липсват доказателства да е погасил изцяло това си задължение (с изключение на частичното плащане), следователно искът за заплащане на остатъка от продажната цена, възлизащ на исковата сума, е основателен и следва да се уважи.

                      На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът дължи законната лихва за забава върху неплатения остатък за периода от предявяване на иска - 26.07.2018 год. до окончателното му изплащане, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК - и сторените от ищеца деловодни разноски, възлизащи на 846.04 лв.

                      Водим от горното и на основание чл. 235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р ЕШ И:

                              ОСЪЖДА Т. В. Б., ЕГН - **********, в качеството му на ЕТ„Ежко Бежко  - Т. Б.”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Ген. Скобелев“ №  22, вх. Б, ет. 2, ап. 6, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на „Гуга“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Македония“ №  25, ет.1, представлявано от Н. Ж.,  сумата от 2001.09 лв. - неплатен остатък от продажна цена на детски играчки по сключен между страните неформален договор за продажба, за което са съставени фактури с №№ 1596 / 21.07.2017 год., 2128 / 22.11.2017 год., 2282 / 04.12.2017 год., 2358 / 14.12.2017 год., 2386 / 18.12.2017 год., 2526 / 22.01.2018 год., 2588 / 06.02.2018 год., 2621 / 16.02.2018 год., 2739 / 15.03.2018 год., 2897 / 18.04.2018 год. и 2955 / 26.04.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.07.2018 год. до окончателното й изплащане.

                               ОСЪЖДА Т. В. Б., в качеството му на ЕТ„Ежко Бежко  - Т. Б.”, да заплати на „Гуга“ ООД деловодни разноски в размер на 846.04 лв.    

                               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                     Съдия: (П)

                               Вярно с оригинала! ММ