Р Е Ш Е Н
И Е №257
21.06.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№41 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. чл.285, ал.1 във вр. с
чл.284, ал.1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Образувано
е по предявен иск от П.Д.Д. *** иск срещу Главна дирекция
Изпълнение на наказанията – София. Твърди се, че при изтърпяване на наказанието
Задържане под стража в следствения арест в гр.Хасково ищцата претърпяла вреди
през периода на престой – 8 месеца, 3 дни. Задържана била на 28.09.2019г., а
била освободена на 01.06.2020г., когато ѝ била определена мярка за неотклонение
Парична гаранция от 5000,00 лева. В посочения период била принудена да живее в
нечовешки условия, стрес, непрекъснат страх, битови неудобства и с чувство за
малоценност. Сочи се, че имало недостатъчна жилищна площ, с оскъдна естествена
и изкуствена светлина, която увредила здравето ѝ и започнала да страда от
непрекъснато главоболие. Нямало чист въздух, както и санитарен възел. Било
студено, тъй като отопление в помещението, където била, нямало, а имало само в
коридора. Освен това било само до 15ч. в делничните дни, а през почивните и
празничните дни нямало отопление. Помещението било тъмно, студено и пълно с
буболечки, в дюшеците имало дървеници, заради които спането било почти
невъзможно. Храната била често негодна за консумация – с изтекъл срок на
годност или с косми и метални частици в нея. Лишавана била от престой на
открито, който се полагал ежедневно. Това време се провеждало в стая с един
отворен прозорец. Вследствие изложеното здравето на ищцата се влошило,
започнала да страда от безсъние, да вдига високо кръвно, да има нарушен
сърдечен ритъм. Била приета в болница и престояла 3 дни, като ѝ били
направени изследвания. Оказало се, че стойностите при тези изследвания били от
ниски до нормални. Изписали ѝ лекарства, но отново я заключили в ареста.
Нанесени ѝ били психически следи от престоя. Застрашено било не само
здравето на арестантите, но и живота им. Изрично се посочва, че изложеното било
в нарушение на чл.4, чл.5 от ЗИНЗС, чл.20, ал.1 – 3 от ППЗИНЗС. Иска съдът да
постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати обезщетение за
претърпените вреди в ареста в гр.Хасково, считано за периода от 28.08.2019г. до
01.06.2020г., в размер на 30 000,00 лева.
Ответникът Главна дирекция
Изпълнение на наказанията – гр.София, оспорват предявения иск и считат, че е
неоснователен и недоказан по основание и размер. Условията в ареста създали
известен дискомфорт, но не се събрали доказателства за реално увреждане на
здравето на ищцата, което да било в пряка и непосредствена връзка с бездействие
на държавните органи. Освен това се изтъква увреждане на здравето, което било
причинено от самата ищца. Иска се съдът да постанови решение, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като се претендират направените по делото разноски.
Окръжна Прокуратура Хасково
счита, че исковата претенция е доказана по основание, но не и по размер, поради
което и искът следвало да бъде уважен в значително по-малък размер от пълната
търсена сума, като бъде отчетено и данни за съпричиняване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
В Справка изх.№428/17.03.2021г.
от Началник Районна служба Изпълнение на наказанията – Хасково, се удостоверява,
че ищцата е била задържана в Арест – гр.Хасково на 28.09.2019г., като на
01.06.2020г. била освободена на основание Постановление на Хасковска окръжна
прокуратура №477/01.06.2020г., с което е определена мярка за неотклонение
Парична гаранция в размер на 5000,00 лева. Видно от справката по време на
престоя ищцата била настанена в килия №9 с площ от 8,37 кв.м. Килията имала
отваряем прозорец на вратата си към южния коридор, осигуряващ както приток на
свеж въздух, така и на слънчева светлина. Отоплението на килията било посредством
радиатор на централно отопление, монтиран в стената на южния коридор. Над
вратата на килията били монтирани две луминесцентни тела за дневно осветление и
лампа със жълта светлина за нощно осветление. В килията имало въздуховоди от
вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Oбщият брой
на задържаните лица в килия №9 бил посочен както следва – за периодите от
11.10.2019г. до 24.10.2019г., 01.11.2019г. до 18.11.2019г., 22.11.2019г. до
12.12.2019г., 17.12.2019г. до 19.12.2019гг., 24.12.2019г. до 12.01.2020г.,
25.01.2020г. до 27.01.2020г., 30.01.2020г. до 06.02.2020г. и от 11.02. до
03.03.2020г. Д. била сама; за периодите от 03.10.2019г. до 10.10.2019г.,
25.10.2019г. до 30.10.2019г., 19.11.2019г. до 21.11.2019г., 13.12.2019г. до
16.12.2019г., 20.12.2019г. до 23.12.2019г., 13.01.2020г. до 24.01.2020г.,
28.01.2020г. до 29.01.2020г., 07.02.2020г. до 10.02.2020г., 04.03.2020г. до
12.05.2020г. и 15.05.2020г. до 01.06.2020г. – с още едно лице; от 28.09.2019г.
до 02.10.2019г. и от 13.05.2020г. до 14.05.2020г. – с още две лица.
Видно от представените от
ответната страна, заедно със справката,
писмени доказателства при задържането на Д. е изготвена Медицинска
справка на задържания под стража от 30.09.2019г., както и Епикриза от
кардиологично отделение, МБАЛ Хасково АД - при постъпване на 02.10.2019г., фиш
за спешна медицинска помощ при повикване на 17.10.2019г., 03.11.2019г.,
05.12.2019г., 22.11.2019г., 11.11.2019г. лист за преглед в Спешно отделение от
12.10.2019г. и 02.12.2019г., ведно с изследвания, рецепти, амбулаторен лист за
преглед от 18.11.2019г.
По делото по искане на ищцата
е назначена съдебномедицинска експертиза, по която е изготвено заключение,
което съдът приема изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото
лице обсъжда представените по делото медицински документи, както и данните от
лечебното заведение, като относно приемането на П.Д. в Кардиологично отделение
сочи, че това е било оправдано единствено от необходимост от диагностично
уточняване. През последващия период ищцата имала сходни оплаквания, поради
което била преглеждана и консултирана, но в нито един от тези случаи не се
налагало приемане в болница при различните поставяни диагнози – от здрава до
сърдечна невроза, артериална хипертония, вестибулопатия, стенокардия,
интеркостална невралгия. Освен проявите, свързани със сърдечната дейност, при
ищцата била доказана и умерено изразена желязодефицитна анемия и възпалителен
процес на яйчниците и тръбите. Изрично вещото лице сочи, че колебанията на
кръвното налягане и субективните оплаквания, изразяващи се в стягане в областта
на гърдите и виене на свят, можели да се обяснят с пребиваването в условията на
ареста. Вещото лице отбелязва, че тези оплаквания са регистрирани в първите
месеци на престоя – до 05.12.2019г., когато ищцата е обявена за здрава, като в
последвалия период няма регистрирани оплаквания с медицински характер. Вещото
лице сочи и че предлаганите битови условия в ареста играят роля на
неблагоприятен фактор, който провокира т.нар. психосоматични прояви, изразяващи
се в непостоянни стойности на кръвното налягане, оплаквания, които наподобяват
стенокарден пристъп, виене на свят и други. При изслушване в с.з. вещото лице
допълнително определя проявите при ищцата като „несигурно кръвно“, което е
установено още при влизане в ареста и е възможно да е породено от влизането и
условията там. Обръща се внимание, че пристъпите възникват в началото на
престоя, траят в продължение на два месеца и след това спират, като през повече
от половината време на престоя ищцата не се е оплаквала и не е търсила помощ,
като това следвало да се счита за адаптиране към стреса. Относно
желязодефицитната анемия вещото лице сочи, че тя не възниква веднага и може да
е свързано с начина на хранене, доколкото именно чрез храната се набавя желязо
в организма. Вещото лице сочи и че принципно прием на метамфетамини може да
обясни установената несигурност в психотичното състояние, както и абстинентите
също напрягат психиката и водят до универсална реакция – повишаване на
кръвното, изпотяване.
Видно от представения по
делото здравен картон, съставен при постъпване в Затвор Сливен на 02.09.2020г.,
при снетата анамнеза е посочена употреба на метамфетамини.
От допълнително представени
от ответната страна по делото писмени доказателства се установява, че за
задържаните в Арест Хасково лица всекидневно се доставя храна по одобрено меню
от кетъринг фирма, като храната е приготвена 2 часа преди доставка – писмо
изх.№755/14.05.2021г. и избрани произволно седмични менюта за периода на
престой на ищцата /л.131-135/. Представен е и договор от 13.11.2018г., видно от
който ГД ИН и трето лице са сключили същия въз основа на проведена процедура за
възлагане на обществена поръчка чрез открита процедура с предмет Извършване на
дезинсекция и дератизация на сградите на ГД ИН и териториалните ѝ
служби.
С представената справка за
съдимост на ищцата се установява, че е осъждана.
По делото като свидетели са
разпитани Д. З. С.. – близък на ищцата, както и В.Г. ***. Св.С. сочи, че е баща
на мъжа, с който ищцата живее на семейни начала. През периода, в който П. била
в ареста – 8 месеца, той я посещавал и тя му споделяла, че е много притеснена.
Често била разплакана и казвала, че условията били тежки – не ѝ стигал
въздуха, килията била малка и нямало никакви удобства относно санитарни
изисквания, нямало тоалетна, нито къде да се измие, а и имало дървеници.
Оплакала се и от болки в сърцето и че чувствала, че е прекарала микроинфаркт.
Дори когато самият свидетел изчаквал, то се чувствало, че няма проветрение в
ареста. П. била с постоянно главоболие, очите ѝ все били червени, защото
плачела. Споделяла, че понякога били 2-3 жени на 8 кв.м., а храната не била
това, което трябвала да бъде. Когато напуснала ареста и преди да отиде в
Затвора в Сливен, П. била за малко при тях и споделила за тежките условия в
ареста. Тогава тя не можела още да се успокои, но вземала успокоителни. В
момента знаел, че снаха му била осъдена за разпространение на наркотични
вещества. Другият свидетел – св.Г., е
разпитан именно относно условията в ареста. Той си спомня за П. и времето,
когато тя била там, но не помни да е имала здравословни проблеми. Дава показания
за килията, в която била настанена – в южния край, като само за няколко седмици
П. била сама в килията. В килията нямало санитарен възел, но когато пожелаела
се извеждала до тоалетна. Осветлението било от лампи, които били извън килията,
за да се осигури безопасност. По един час на ден, дори по два часа, имало
обособена стая, където извеждали на въздух. Помещението било в самата сграда, с
площ 10-12 кв.м., с два големи прозореца, които имали и отворена част. В килията имало някакви буболечки, но ежемесечно
се пръскало, като дори и по два пъти в месеца. Качеството на храната свидетелят
определя като добро, защото било с кетъринг.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал. 1
от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС -
Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, като за нарушение смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по
чл.284, ал.1 се разглежда по реда на Гл.ХІ от АПК, като в разпоредбата на чл.203,
ал.1 от АПК се предвижда, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда
на тази глава. За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съгласно чл.203, ал.3
от АПК по реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат
стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на
правото на Европейския съюз. Искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите - чл.205 от АПК.
В настоящия случай искът за
обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни
лица на държавата - Главна дирекция Изпълнение на наказанията, юридическо лице
към Министъра на правосъдието, с териториални служби, в това число затворите и
областните служби Изпълнение на наказанията, в които има създадени районни
служби Изпълнение на наказанията - чл.12, ал.3 във вр. с чл.16, ал.1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Така съдът счита, че искът
е предявен от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, от фактическа страна се обосновава с
незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на
служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители
на ГДИН и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които лицето е
изтърпявало наказанието задържане под стража в Арест – гр.Хасково, поради което
е допустим.
Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. В чл.43, ал.4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Като се има предвид предоставената
от ответника информация за условията в Арест – гр.Хасково, то за периодите 28.09.2019г.
- 02.10.2020г. и 13.05.2020г. - общо 8 дни, минималната жилищна площ, определена
на база общата площ на килията и броя на настанените в нея лица, в килия №9 в
Арест – гр.Хасково е била значително под 4 кв.м. за всяко задържано лице, общо
три лица. В останалите периоди от 03.10.2019г. до 10.10.2019г., 25.10.2019г. до
30.10.2019г., 19.11.2019г. до 21.11.2019г., 13.12.2019г. до 16.12.2019г.,
20.12.2019г. до 23.12.2019г., 13.01.2020г. до 24.01.2020г., 28.01.2020г. до
29.01.2020г., 07.02.2020г. до 10.02.2020г., 04.03.2020г. до 12.05.2020г. и
15.05.2020г. до 01.06.2020г. ищцата е била с още едно лице, поради което и като
се има предвид общата площ от 8,37 кв.м. на килията, то следва да се приеме, че
свободната жилищна площ е малко над минимално определената в чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. В останалите дни от общия период на задържане на ищцата тя е била сама в
килията. Поради това претенцията на ищцата, касаеща липсата на минимално
изискуема площ за обитаване е основателна, но само за период от 8 дни. За този
период от време администрацията на Арест – гр.Хасково, е поставила задържаната
под стража в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
На следващо място, видно от
представената справка на РСИН – Хасково, а като се имат предвид и показанията
на св.Г., то следва да се приеме за доказано, че в килия №9, където е
осъществено задържането, не е имало санитарен възел и течаща вода. Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС „на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.“ Посоченото изискване следва
да се приеме за задължително и по отношение и на лицата, задържани под стража,
съответно за местата, в които това наказание се реализира. Като не е изпълнил
нормативно установеното изискване за постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода в спалното помещение, в случая – килията, то следва да се приеме, че и
поради тези установени обстоятелства ищцата е била поставена в неблагоприятно
положение.
Според предвиденото в чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващо се в липса на осветление. В случая съгласно съдържащата се
информация в представената от ответника справка, както и на събраните гласни
доказателства, над вратата на килията са били монтирани две луминисцентни тела
за осветление за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно. По
отношение на това изкуствено осветление обаче следва да се отбележи, че не може
да се установи мощността на монтираните осветителни тела, поради което е
невъзможно да се изчисли дали количеството светлина от тях е достатъчно или не
и дали същото е в граници, изключващи увреждане на зрението на задържаното
лице. Поради това съдът приема, че изискването за степен на изкуственото
осветление, съобразена с изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради, не е било спазено. По делото не се представиха доказателства за
извършени в Арест – гр.Хасково замервания на осветеността на килиите, в
частност на килия №9, както и липсват каквито и да било данни за този показател
в наличните по делото доказателства. По отношение изискването за осигуряване на
пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване,
установени в разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС, съдът
намира, че претенцията на ищцата също е основателна. В представената от
ответника справка е обективирана информация, че килията била оборудвана с отваряем
прозорец на вратата на самата килия, който именно осигурявал приток на свеж
въздух и слънчева светлина. Осигуряването на свеж въздух, обаче, не е
равнозначно на осигуряване на пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване. В този смисъл разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21,
ал.1 от ППЗИНЗС се явяват неспазени от страна на ответника. Липсата на прозорец,
от който да се осигурява непосредствен достъп на свеж въздух за настанените в
тях лица, възпрепятства и естественото проветряване на помещението в
необходимата степен.
За основателно съдът приема
и твърдението на ищцата за студ в килията, в която била настанена в Арест – гр.Хасково,
тъй като от представените по делото доказателства не се установява дали
отоплението в килиите, осигурено посредством радиатор, разположен в коридора, е
било достатъчно, съответно дали посоченият уред е бил в работещ режим през
цялото време от посочения в исковата молба зимен период. Не е ясно и дали, ако е
бил в работен режим, то е могъл да осигурява необходимата температура, за да
може лицето в килията да няма усещане за студ. Поради това, че съгласно чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС липсата на отопление се счита за нарушение на ал.1, то ищцата и
поради това обстоятелство е била поставена в неблагоприятни условия при
задържането под стража, а органите на ГДНИН е следвало да осигурят необходимото
отопление. По делото няма доказателства, за да се приеме, че отоплението е било
достатъчно и осигурявало нормална температура в килията на задържаното лице.
От разпитания по делото свидетел – св.Г.,
се установява, че престоят "на открито"
всъщност се извършва в оборудвано за целта помещение – 10-12 кв.м. с два
прозореца. Така съдът приема за установен, че за процесния период в ареста в Хасково
не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на
задължението за осигуряване на престой на
открито. Използваното за целта място представлява помещение, стая вътре
в самата сграда на ареста, която макар да разполага с прозорци, осигуряващи
свеж въздух и дневна светлина, то не е подходяща за осъществяване на функцията
за престой на открито. Според ЕСПЧ особено значение следва да се отдаде на това
дали са налице възможности за упражнения на открито, каква е продължителността
на тази възможност и условията, при които лишените ги правят. Според
стандартите на задържаните без изключение следва да се позволява най-малко един
час упражнения на открито и то за предпочитане, като част от една по-обща
програма от дейности извън килията. Същите стандарти установяват, че за
упражненията на открито трябва да има осигурено достатъчно пространство, като
се приема, че кратката продължителност на упражненията на открито могат да са
фактор, който да повлиява положението на лицето. Поради изложеното съдът приема,
че на ищцата формално е било предоставяно правото на престой, който не може да
се определи като такъв "на открито". В този смисъл задържаното лице
не е имало условия за реално и пълноценно упражняване на правото на престой на открито минимум един час на
ден.
Доказано е с ангажираната
експертиза по делото, че ищцата е имала оплаквания от условията в ареста и е
търсила медицинска помощ. Наличието на високо кръвно и виене на свят обаче
вещото лице определя като психосоматични прояви, които са провокирани от
битовите условия. В този смисъл действително условията следва да бъдат приети
като неблагоприятен фактор, но не и че са довели до заболяване на ищцата или
провокирали екцес при вече налично нейно заболяване.
За недоказани съдът приема
твърденията за наличието на буболечки, респективно за нарушение на чл.151, ал.2
от ЗИНЗС, тъй като по делото не е спорно, че ГДИН е взела мерки за
обезпаразитяване, като периодично представители на специализиран доставчик на
такива услуги са пръскали срещу инсекти спалните помещения в Арест Хасково. Предприемането
на конкретни действия по унищожаване наинсекти не е в пряка причинна връзка от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника. В този смисъл
евентуалното им наличие не е довело до осъществено спрямо ищцата нечовешко,
унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в
резултат на което за нея да са настъпили сочените исковата молба неимуществени вреди.
Като
недоказани съдът приема и твърденията на ищцата за наличие на незаконосъобразни
бездействия, свързани с неизпълнение на разпоредбите на чл.84,
ал.2, т.1 от
ЗИНЗС, тъй като е безспорно, че за процесния период в ареста ежедневно е давана
храна, достатъчна по калориен и химичен
състав за задоволяване на жизнените им потребности и за поддържане на доброто
им здравословно състояние. Обстоятелството, че тази храна е приготвена в
кухня-кетъринг с действащи правила за добра производствена и хигиенна практика
и действаща система НАССР е гаранция за качеството на произвежданите храни. По
делото няма ангажирани доказателства нито относно негодност на влаганите
продукти, нито относно наличието на пропуски в технологичния процес, каквито са
твърденията на ищцата.
Въпреки последните изводи,
като краен извод съдът приема, че в нарушение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС през процесния
период по отношение на ищцата са нарушени изискванията за поставяне на
задържаните лица в благоприятни условия, като от доказателствата по делото се
установява непредоставяне на минимално изискуема площ за обитаване в килия №9 в
ареста в Хасково, липса на тоалетна и мивка с вода в килията, липса на
осветление, което да не води до увреждане на зрението, липса на пряк достъп на
дневна светлина и възможност за естествено проветряване и липсата на отопление.
Тази съвкупност води до извода, че са налице бездействия от страна на
ответника, както и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, което доказва наличието на
основание за водене на процесния иск по чл.3, ал.2 от ЗИНСЗ. Ищцата е била
поставена в положение да търпи унижаващи човешкото достойнство изживявания.
Налице са всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на
държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие от страна на
администрацията в Арест – гр.Хасково и доказана настъпила вреда от него в пряка
връзка с първото. Поради изложеното исковата претенция за обезщетяване на тези
вреди следва да се приеме за доказана по основание по отношение изложените
по-горе елементи, поради което и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да
бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. Следователно то, като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди, следва да бъде определено при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. В
случая, при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с
ал.2 от ЗИНЗС в съвкупност, периода на исковата претенция, вида, характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, за които са
налице доказателства, при прилагане на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. В този смисъл
съдът приема, че предявеният в настоящото производство иск следва да бъде
уважен частично, като бъде присъдено обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди в размер на 950,00 лева, а в останалата си част и до
размера на претендираното от ищцата обезщетение от 30 000 лева, то искът следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Поради крайния извод за
основателност на иска и на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата внесената държавна такса за образуване на
делото в размер на 10,00 лева, възнаграждението за вещо лице – 200,00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция Изпълнение на наказанията - София, да заплати на П.Д.Д.,
ЕГН **********,***, понастоящем лишена от свобода в ОЗ – Сливен, гр.Сливен,
сумата в размер на 950,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени по време на престоя ѝ в Арест – гр.Хасково
неимуществени вреди за периода от 28.09.2019г. до 01.06.2020г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над тази сума до пълния предявен размер от 30 000,00 лева като
недоказан и неоснователен
ОСЪЖДА Главна Дирекция Изпълнение на наказанията - София, да заплати на П.Д.Д.,
ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер от 210,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано по реда
на Глава ХІІ от АПК в 14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен
съд – Хасково, съгласно чл.285, ал.1, пр.2 от ЗИНЗС.
Съдия: