№ 149
гр. К. , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20201850100734 по описа за 2020 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по искова молба вх. № 2817 / 12.10.2020 г. /
изпратена по подсъдност от СРС / подадена от „МИГ ТРАНС“ ООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : с. Г., ул. „О.м.“ № 10,
представлявано от Р.Г. М. и К. М. М. – управители против С. районен съд, гр.
С., бул. „Ц.Б. III“ № 54.
С исковата молба се твърди, че с искова молба вх. № 46577 / 28.09.2010
г. Д.Б.Ч. е предявил срещу „МИГ ТРАНС“ ООД, ЕИК : ********* обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 ал. 1 от КТ, вр. с
чл. 52 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от трудова злополука от 20.12.2008 г. в
размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на
исковата молба в съда до изплащането им, както и по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава за периода 20.12.2008 г. – 20.12.2010 г. в
размер на 20 000 лева.
Сочи се още в исковата молба, че е образувано гр. д. № 46704 / 2010 г.
1
по описа на СРС, което е приключило с Решение от 10.06.2015 г., срещу което
„МИГ ТРАНС“ ООД, ЕИК : ********* е депозирало въззивна жалба пред
СГС. Пред СГС е образувано гр. д. № 10971 / 2015 г., което е приключило с
Решение от 15.12.2016 г. Срещу него е подадена касационна жалба пред ВКС
и е образувано гр. д. № 2303 / 2017 г., което е приключило с окончателно
Решение № 2 от 27.02.2018 г. същото е допълнено в частта за разноските с
Определение № 152 / 09.05.2018 г.
В исковата молба подробно се описва движението на делото, образувано
пред СРС, като се сочи, че от образуването на производството до
приключването му с окончателен съдебен акт са изминали 7 години, 7 месеца
и 12 дни, като само пред СРС производството е продължило 4 години, 10
месеца и 28 дни.
Сочи се още, че с действията и бездействията си органът на съдебната
власт в лицето на СРС е нарушил правото на ответното дружество на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като с това то е претърпяло
имуществени вреди.
Ищецът твърди още, че след приключване на делото с влязло в сила
решение, „МИГ ТРАНС“ ООД, ЕИК : ********* е подало заявление вх. №
27701 / 21.08.2018 г. чрез Инспектората на ВСС до Министъра на
правосъдието, в 6 – месечния срок от приключването на делото, съгласно чл.
60а ал. 4 от ЗСВ. В заявлението е посочено, че предвид прекомерната
продължителност на производството, заявителят е пострадал и му е нарушено
правото му за разглеждане на делото в разумен срок, защитено от чл. 6,
параграф 1 от ЕКЗПЧОС. В заявлението е претендирано обезщетение в
максимално допустимия размер – 10 000.00 / десет хиляди / лева.
По реда на глава трета „а“ от ЗСВ е образувана проверка от състав на
специализираното звено на Инспектората към ВСС, която проверка е
приключила с издаването на Констативен протокол изх. № РС – 18 – 298 /
13.11.2018 г., в който са констатирани забавяния, дължащи се на поведението
на компетентните съдебни органи.
С писмо изх. № 94 – Р – 157 / 18 от 22.02.2019 г. зам. министъра на
правосъдието е констатирал, че правото на дружеството за разглеждане и
2
решаване на делото в разумни срокове е нарушено, с оглед на което е
определено обезщетение в размер на 1 300.00 / хиляда и триста / лева и е
направено предложение за сключване на споразумение.
Сочи се още в исковата молба, че общо забавянето на производството,
дължащо се на поведението на СРС, с което е нарушено правото на „МИГ
ТРАНС“ ООД, ЕИК : ********* за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, е от 2 години и 4 месеца или 28 месеца.
С оглед на голното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да
осъди С.я районен съд / СРС / да заплати на ищеца - „МИГ ТРАНС“ ООД,
ЕИК : ********* обезщетение за претърпени вреди от забавянето на
производството по гр. д. № 46704 / 2010 г. по описа на СРС, с което е
нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, в
размер на 9 867.30 / девет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и
тридесет стотинки / лева. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба ответната страна
С. районен съд, чрез пълномощника Л.Н. – специалист „Правно обслужване“,
депозира писмен отговор. В него същата моли съдът да приеме искът за
недопустим, доколкото ищецът не сочи доказателства за изчерпана процедура
по глава трета „а“ от ЗСВ. А ако съдът приеме искът за допустим, то моли
съдът да отхвърли същият, като неоснователен и недоказан. В защитата се
твърди, че претендираните вреди не се намират в причинно следствена връзка
с поведението на ответника – СРС доколкото се касае за разумна
продължителност на делото. Сочи се още, че от зам. министъра е предложено
обезщетение в размер на 1 300.00 лева. Претендират се направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът „МИГ ТРАНС“ ООД, ЕИК : ********* се
представлява от адв. М. – САК, с пълномощно приложено по гр. д. № 27909 /
2020 г. по описа на СРС, който поддържа исковата молба и излага подробно
доводите си.
Ответникът С. районен съд не изпраща представител и не е депозирал
становище по така предявената искова молба.
Районна прокуратура - гр. К. се представлява от прокурор Д. С..
3
Представителят на прокуратурата взема становище, че искът е частично
основателен, нарушен бил разумният срок за разглеждане на делото и
следвада се уважи размера на обезщетението, като се определи същият около
размера определен от зам. министъра в споразумението.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
По делото се установи, а и не се спори между страните, че с искова молба
вх. № 46577 / 28.09.2010 г. Д.Б.Ч. е предявил срещу „МИГ ТРАНС“ ООД,
ЕИК : ********* обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 200 ал. 1 от КТ, вр. с чл. 52 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова
злополука от 20.12.2008 г. в размер на 150 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда до изплащането им,
както и по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за
периода 20.12.2008 г. – 20.12.2010 г. в размер на 20 000 лева.
Пред С.я районен съд е образувано гр. д. № 46704 / 2010 г. по описа на
СРС, което е приключило с Решение от 10.06.2015 г., срещу което „МИГ
ТРАНС“ ООД, ЕИК : ********* е депозирало въззивна жалба пред СГС. Пред
СГС е образувано гр. д. № 10971 / 2015 г., което е приключило с Решение от
15.12.2016 г. Срещу него е подадена касационна жалба пред ВКС и е
образувано гр. д. № 2303 / 2017 г., което е приключило с окончателно
Решение № 2 от 27.02.2018 г. същото е допълнено в частта за разноските с
Определение № 152 / 09.05.2018 г.
След окончателното приключване на производството „МИГ ТРАНС“
ООД, ЕИК : ********* е предявил претенция за нарушено право на
разглеждане на делото в разумен срок пред ИВСС по реда на гл. IIIа от ЗСВ.
След като било разгледано заявление вх. № 27701 / 21.08.2018 г. с
констативен протокол изх. № РС – 18 – 298 / 13.11.2018 г. било отразено, че
са констатирани забавяния, дължащи се на поведението на компетентните
съдебни органи.
4
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи
от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой
е причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява
/, следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера
на дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
получи удовлетворение в съда.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
5
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и С. районен съд се разглеждат като едно
цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото
следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи
от примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са доказателствата, че Д.Б.Ч. е предявил срещу „МИГ
ТРАНС“ ООД, ЕИК : ********* искова молба, по която образувано гр.д. №
46704 / 2010 г. по описа на СРС. Основните забавяния на делото пред СРС са
следните : съдът е разпоредил отстраняване на нередовностите на обратната
искова молба депозирана на 27.04. 2011 г. на 29.08.2011 г., т. е. 4 / четири /
месеца след депозирането й, на 12.09.2011 г. „МИГ ТРАНС“ ООД представя
отговор и на 16.02.2012 г. съдът насрочва открито съдебно заседание за
6
04.05.2012 г. и на 10.06.2013 г. / седмо с. з. / съдът дава ход на делото по
същество, като посочва, че ще се произнесе с решение в законоустановения
срок / един месец /, но се произнася с решение на 10.06.2015 г., т. е.
забавянето е 1 година и 11 месеца.
Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с
правна и фактическа сложност. Страните по гр.д. № 46704 / 2010 г. – Д.Б.Ч. и
„МИГ ТРАНС“ ООД, ЕИК : ********* не са имали виновно, недопустимо
процесуално поведение, което да е довело до отлагане и забавяне на делото.
Засегнатият интерес на „МИГ ТРАНС“ ООД, ЕИК : *********, съвместно
с установеното нарушение на принципа за разумен срок, водят до извод, че е
осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е
налице нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са
свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с
нематериалните блага.
Във връзка с претенцията в размер на 9 867.30 / девет хиляди осемстотин
шестдесет и седем лева и тридесет стотинки / лева - обезщетение за
претърпени вреди от забавянето на производството по гр. д. № 46704 / 2010 г.
по описа на СРС, с което е нарушено правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, ищецът сочи, че същото е изчислено, като реална
вреда претендирана от него, като законна лихва върху главницата, за периода
през който делото е забавено пред СРС / само решението е забавено две
години /.
От друга страна забавянето е видно, обективно може да бъде оценено
като обстоятелство довело до натрупване на отрицателни емоции върху
дейността на „МИГ ТРАНС“ ООД, ЕИК : *********, неизвестността как ще
завърши производството, накърняване на доброто му име в обществото.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
обстоятелството, че производството е продължило повече от седем години,
което надвишава разумния срок за това. Поведението на съда също е довело
7
до забавяне на производството. Налице е и необосновано забавяне на
производството с период от 2 години след обявяване на делото за решаване /
две години съдията пише решението /.
Исканото обезщетение е в размер, който може да се оцени като
справедлив съобразно правилата на чл. 52 от ЗЗД. Сумата от 9 867.30 лева не
е голяма, с оглед изминалия период от завеждане на исковата молба до
постановяване на решението и следва претенцията да се уважи изцяло.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в размер на 10.00 / десет /лева – ДТ съгласно чл. 2а от Тарифата и
800.00 / осемстотин лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. районен съд, с адрес: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 54,
представляван от административния ръководител А.А. да заплати на „МИГ
ТРАНС“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с. Г.,
ул. „О.м.“ № 10, представлявано от Р.Г. М. и К. М. М. – управители сумата
от 9 867.30 / девет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и тридесет
стотинки / лева, представляващи обезщетение за претърпени вреди от
забавянето на производството по гр. д. № 46704 / 2010 г. по описа на СРС, с
което е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА С. районен съд, с адрес: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 54,
представляван от административния ръководител А.А. да заплати на „МИГ
ТРАНС“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : с. Г.,
ул. „О.м.“ № 10, представлявано от Р.Г. М. и К. М. М. – управители да
заплати на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски, а
именно : сумата от 10.00 / десет / лева - ДТ съгласно чл. 2а от Тарифата и
8
800.00 / осемстотин / лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. С. в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9