№ 1390
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100512755 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №9510 от 05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2233/2022 г. по описа на СРС,
124 състав, първоинстанционният съд се е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Ц. М. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „******* действаща чрез процесуалния си
представител адв. В. В. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******, *******
осъдителен иск с с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 4 ЗОДОВ срещу Прокуратурата
на Република България, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №2
за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 10 000 лева - неимуществени
вреди, претърпени от ищцата в резултат на образувано наказателно производство след като
наказателното преследване е погасено по давност, като неоснователен и недоказан.
В законоустановения срок по чл.259, ал. 1 ГПК въззивна жалба е подадена от ищеца, с
която оспорва решението като неправилно и необосновано. Поддържа заявеното в исковата
молба, че привличането му в качеството на обвиняем е извършено след изтичане на
давността за наказателно преследване на престъплението, в което е обвинен. Оспорва
основния аргумент на първоинстанционния съд, че липсва съдебен акт, с който
наказателното производство да е прекратено на някое от изрично уредените в закона
основание, което да обуслови и дължимост на обезщетение от страна на ответника. В тази
насока въвежда твърдения, че по висящото наказателно производство продължителен
период от време не се извършват никакви действия. Според въззивника, делото е следвало
1
да бъде спряно от първоинстанционния съд до изчакване постановяване на съдебния акт, а
не да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че не са обсъдени, респ.
липсват мотиви в съдебното решение по отношение възражението му за изтичане на
погасителната давност за наказателно преследване и за несъставомерност на деянията, за
които е привлечен като обвиняем. Твърди, че доколкото самото му привличане като
обвиняем е извършено след изтичане на давностния срок, то неправилно е позоваването на
тълкувателното решение от първоинстанционния съд, тъй като няма как да става дума за
никакви законосъобразни действия. Моли съда да отмени обжалваното решение, като
постанови ново, с което да уважи претенцията му. Претендира и разноски.
В срока за подаване на отговор на въззивна жалба по чл.263 от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответника.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т.3, пр. 4 ЗОДОВ - за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на образувано
наказателно производство след като наказателното преследване е погасено по давност. В
исковата молба се твърди, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за документно
престъпление, след като давността за преследване на документното престъпление е изтекла.
Твърди, че както по време на образуваното досъдебно производство, така и към момента на
привличането му като обвиняем се е намирал в състояние на непрекъснат стрес, страх,
изпитвал срам и унижение. Случващото се отразило негативно върху душевното му
състояние и възможността да се реализира професионално, поради което претендира
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна, оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че
наказателното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Намира за
недоказано настъпването на неимуществените вреди за ищеца. Вредите, за които се
претендира обезщетение, не са пряка и непосредствена последица от процесното обвинение.
Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен с
оглед твърдяните вреди.
2
Основателността на предявената искова претенция е предпоставена от установяването
на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, които са следните:
противоправно поведение на държавния орган, който е конституиран като ответник в
процеса, настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неправомерното поведение (изразяващо се в повдигане
на неоснователно обвинение в извършване на престъпление от общ характер) и
настъпването на конкретно релевирания вредоносен резултат.
На основание чл. 4 ЗОДОВ и според дадените разяснения с ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК и ТР № 5/2013 на ОСГК, по реда на ЗОДОВ Държавата отговаря за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Тази отговорност не възниква по повод на
установени между страните в производството отношения, а по силата за законова
разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди,
поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за
възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да
се обоснове задължението за обезщетение или липсата на същото. Всички предпоставки за
възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка
наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу
лицето действия са били неоснователни. Елемент от фактическия състав на отговорността на
Държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на
държавния орган. Правозащитните органи представляват държавата като процесуални
субституенти, като специалната отговорност по чл. 2 ЗОДОВ е за вреди от неоснователно
осъществена процесуална принуда.
Правото на обезщетение, в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, която е предмет на
разглеждане по настоящото дело принадлежи само на определени категории лица при
различни основания. На първо място, легитимирано да получи обезщетение е само лицето,
което е било признато за невиновно с влязла в сила присъда. На второ място, право
надлежно легитимирано да получи обезщетение е и лицето, срещу което наказателното
производство е било прекратено - поради това, че деянието не е било извършено от лицето
или че извършеното деяние не съставлява престъпление. Право на обезщетение се поражда в
случаите, когато наказателното производство е образувано, но след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.4 от ЗОДОВ е поставено
единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в
случая позоваването е на образувано наказателно производство след изтичане на
установената в закон погасителна давност за наказателно преследване на съответния вид
3
престъпление. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за
вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на
посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може
да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За
възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 4 от ЗОДОВ са необходими две
предпоставки, а именно: 1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление
и 2) прекратяване на наказателното производство, поради това, че производството е
образувано след като давността за наказателно преследване е изтекла, които в случая са
налице.
Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е
влязлата в сила присъда, респективно постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Именно с него се констатира незаконосъобразността на обвинението.
Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение,
доколкото в хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на
процесуална принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори. Обвинението в
престъпление се явява незаконно винаги, щом има акт, от който се установява, че
предприетите срещу съответно лице действия са били неоснователни и се констатира
незаконосъобразността на обвинението на посочените в чл. 2, ал. 1, т. 3 основания. Тъй като
не е налице един от кумулативните елементи на сложния фактически състав - прекратяване
на наказателното производство на някое от изчерпателно изброените в чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ основания, респ. образуване на наказателното производство след погасяване на
наказателното преследване по давност, то съдът не следва да установява наличието на
другите предпоставки, тъй като с оглед липсата на посочената, исковата претенция се явява
неоснователна. Настоящият състав на въззивния съд споделя извода на първоинстанционния
съд.
Относно възражението на въззивника за законосъобразност и правилност на отхвърляне
на иска като неоснователен и недоказан, настоящият състав на въззивния съд намира
следното. В тази си част атакуваното първоинстанционно решение е процесуално допустим
съдебен акт, тъй като, съдът е бил длъжен да се произнесе по съществото на този осъдителен
иск. Съдебната практика по въпроса относно характера на преждевременно заведения иск,
какъвто съдът правилно е отбелязал, че е налице в настоящия случай, е ориентирана в
смисъл, че преждевременно заведен осъдителен иск не е недопустим, а е неоснователен и
затова настъпила последваща изискуемост на спорното вземане винаги представлява нов
факт, "преодоляващ" преклузията на силата на пресъдено нещо, с какъвто ефект би се
ползвало влязлото в сила решение за отхвърляне на такъв /преждевременно предявен/
осъдителен иск. (Решение № 150 от 12.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 594/2011 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Емил Марков, Определение № 660 от 9.08.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2073/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов).
Въззивният съд споделя така достигнатия извод на първоинстанционния съд, поради
4
което не намира основание да се отменя, а напротив следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззивника няма право на направените в хода на делото
разноски.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9510 от 05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 2233/2022 г.
по описа на СРС, 124 състав, първоинстанционният съд се е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Ц.
М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „******* действаща чрез
процесуалния си представител адв. В. В. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„*******, ******* осъдителен иск с с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 4 ЗОДОВ
срещу Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ №2 за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 10
000 лева - неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на образувано
наказателно производство след като наказателното преследване е погасено по давност, като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5