ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 927
гр. Перник, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500696 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД против
Определение № 3643 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 1216/2022 г. на РС - Перник, с което е
оставена без уважение молбата на дружеството за възлагане на сторените разноски в
производството в тежест на ищците.
В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение, с което е
оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на
Решение № 850 от 23.07.2022 г. по гр. д. № 1216/2022 г. на РС - Перник. Дружеството
жалбоподател сочи, че неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.78,
ал.2 ГПК, тъй като ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, като излага
доводи в подкрепа на тези твърдения. Възразява срещу размера на претендираното
възнаграждение като счита същото за прекомерно завишено с оглед материалния интерес на
делото. С оглед изложените доводи се иска отмяна на определението като неправилно и
незаконосъобразно.
На основание чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е изпращан на ответната страна.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима - насочена е
срещу акт, подлежащ на обжалване, подадена е в преклузивния срок и е депозирана от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Производството по гр. д. № 1216/2022 г. на Районен съд - Перник е образувано въз
основа на искова молба от П. П. А. и П. П. А. срещу ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ ЕАД с искане за признаване за установено, че ищците, в качеството им на
законни наследници на П. А. Г., не дължат сумата в общ размер на 618,88 лв.,
представляваща стойността на доставена електроенергия по клиентски номер ***.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който признава исковете
1
за сумата от 220,33 лева- главница за периода от м.01.2008 г. до м. 06.2016 г., и 303,38 лева-
лихви по партида с клиентски номер *** за периода от 03.01.2008 г. до 18.04.2022 г. и моли
да се постанови решение при признание на исковете в тази част. Моли производството да
бъде прекратено в частта по иска за сумата от 95,17 лева по партида с клиентски номер ***,
която е за друг адрес- ***, алтернативно да се отхвърли иска в тази част. Твърди, че сумата
от 95,17 лева е платена още на *** г. и че по партида с клиентски номер *** няма неплатен
остатък от сумата.
С Решение № 850/23.07.2022 г. съдът е признал за установено, че П. П. А. и П. П. А.
не дължат на „ЧЕЗ Електро България” АД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК поради
погасяването по давност сумата от 220,33 лева, представляваща стойност на главницата на
електрическа енергия за имот с адрес ***, доставена за периода от 02.01.2008 г. до
29.06.2016 г., и 303,38 лева /триста и три лева и тридесет и осем стотинки/- лихва за забава
върху главницата за периода от 03.01.2008 г. до 18.04.2022 г. по партида с клиентски номер
*** /нов номер ***/. Съдът е отхвърлил искът относно сумата от 95,17 лева по партида с
клиентски номер ***. Съдът е възложил в тежест на страните сторените разноски съобразно
уважената и отхвърлената част от иска.
Ответното дружество „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД е депозирало молба по
реда на чл.248 ГПК, като с обжалваното определение съдът е оставил без уважение
направеното искане, при което разноските са останали в тежест на страните така както са
възложени с решението.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да
бъде потвърдено по следните съображения:
При така установеното, въззивният съд съобразява, че предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са
посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване
на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват
във връзка с предмета на конкретното дело. Трайно установената практика на ВКС
/опр. № 338 от 18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК, опр. № 95 от
22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г. о., опр. № 318 от 25.07.2018 г. по ч.
гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, ІII г. о., опр. № 420 от 16.11.2018 г. по ч. гр. д. №
3300/2018 г. на ВКС, ІІІг. о., опр. 549 от 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317/2018 г. на
ВКС, ІV г. о., опр. № 476 от 20.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4569/2018 г. на ВКС, ІІІг. о. и
др./, приема, че при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен
интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на
иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието. При такова свое поведение - признание на иска, ответникът не
дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Настоящият въззивен състав намира, че с отговора на исковата молба
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД е изразило категорично становище, че признава
иска по основание и размер в частта относно вземането в размер на 220,33 лв.,
представляващо главница за периода от м.01.2008 г. до м. 06.2016 г., както и начислена
лихва върху тази главница в размер на 322,02 лв. от 03.01.2008 г. до 18.04.2022 г. по
клиентски номер № *** за адрес ***, прехвърлено по нов клиентски номер № ***.
Относно останалата част на иска за задължението по клиентски номер № ***, посочва,
че същата е платена от ищците преди образуване на делото, поради което оспорва иска
в тази му част.
2
Настоящият състав намира, че в случая е направено частично признание на иска
от страна на ответното дружество. Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото той е
основателен. Защитата срещу иска е процесуална (по неговата допустимост) или по
неговата основателност (по същество). Признанието съдържа винаги заявление на
ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на
действителното правно положение, поради което оспорването на основателността на
иска е несъвместимо с признанието на същия. В настоящия случай е направено
признание само на една част от иска, поради което, Окръжен съд – Перник, счита, че
досежно тази част е налице една от кумулативните предпоставки за прилагане на чл.
78, ал. 2 ГПК, а именно – ответникът да признае иска.
От друга страна обаче, правилно Районен съд – Перник е приел, че не е налице
втората кумулативно изискуема предпоставка от нормата на чл.78, ал.2 ГПК -
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска. Преценката за предпоставките се
извършва въз основа на данните по конкретното дело за извънсъдебното и процесуално
поведение на ответника. Ответното дружество в свое волеизявление, отправено до
ищците в качеството им на наследници на П. Г., недвусмислено е заявило, че има
съществуващо вземане срещу тях, като в допълнение посочило, че единственото
основание за отпадане на задължението като такова по давност, е участието на ищците
в съдебно производство, инициирано от ответното дружество. Следва да се отбележи,
че посоченото от ответното дружество указание до ищците на първо място не
кореспондира със законоустановените права на страните за защита на техните права и
интереси в съществуващото помежду им правоотношение. Ноторно известно е, че
страните не могат да уговарят права в по-тесен обем, от установените такива в закон,
поради което съдът намира за недобросъвестно изявлението на дружеството, че
ищците могат да предявят възраженията си само в съдебно производство, образувано
само от дружеството като защита. С оглед на това, съдът намира, че от
волеизявлението на ответното дружество, направено преди завеждане на исковата
претенция, и отправено до ищците, категорично се извежда, че ответното дружество е
отказало да разгледа направеното пред него възражение за изтекла давност на
вземането, съответно да заличи задължението в случай, че установи основателността на
възражението. Поради това, настоящият състав намира за безспорно установено по
делото, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска и
следва да понесе неблагоприятните последици от проведеното производство с оглед
уважената част от иска.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска, е налице задължителна практика на ВКС /опр. № 71 от 21.01.2014
г. на ВКС по ч. гр. д. № 17/2014 г., III г. о., ГК и др./, с която обжалваният акт е
съобразен. С тази практика е прието, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК
липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на
ищеца. В настоящата хипотеза ответното дружество е станало причина за завеждане на
делото, защото при наличие на валидно облигационно отношение между страните,
възникнало въз основа на наследствено правоприемство, предявяването на иск по чл.
124 от ГПК за установяване недължимостта на вземането е единствената възможност
за защита на длъжниците - ищци. Ищците са се възползвали от правото си да
установят, че вземането е недължимо, поради погасяването му по давност. Подобно
възражение длъжникът не може да направи пред своя кредитор, защото по аргумент от
разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЗД, кредиторът не може да бъде принуден да приеме в
3
изпълнение нещо, различно от дължимото, следователно възражението на длъжника,
че не дължи изпълнение не обвързва кредитора със задължение да уважи същото.
Следователно в случая липсва първата предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК - с
поведението си, ответникът е провокирал и мотивирал правния интерес на ищците за
завеждане на делото.
С оглед на всичко гореизложено, не е налице една от двете кумулативни
предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищците имат право на разноски съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК с оглед уважената част на иска, поради което всички доводи и възражения в
жалбата са неоснователни, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на
дружеството жалбоподател за прекомерност на претендираното възнаграждение от
страна на ищците, като споделя становището на първоинстанционния съд. В
производството по делото са представени доказателства за договорено и заплатено
възнаграждение от ищците за предоставената им правна защита в производството, като
размерът на договорения хонорар съответства на броя на исковете, размерът им и броя
на ищците – възложители.
Първоинстанционният съд правилно е определил и възложил в тежест на всяка от
страните съответните разноски с оглед изхода на спора, а именно частичното
уважаване на иска и отхвърлянето му в останалата част, поради което настоящият
състав не намира основание за изменение на обжалваното определение.
Относно направеното искане на процесуалния представител на П. А. за присъждане
на разноски за участието му в настоящото производство, то същото следва да бъде оставено
без уважение, доколкото такива не се дължат.
Предвид горното, Окръжен съд - Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3643 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 1216/2022 г. на РС
- Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4