Решение по дело №851/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20192230200851
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 148

гр.Сливен, 19.03.2020 г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

         Сливенският районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:  СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от  съдията АНД № 851 по описа за 2019 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по повод жалба от И.С.К. против НП № 19-0804-001006 от 14.05.2019 г., издадено от Диян Пенев Митев, Началник група към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год. с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за шест месеца и на основание Наредба N Iз - 2539 на МВР се отнемат общо 10 точки и за нарушение на чл. 38, ал.3 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева.

         В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.        Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.

         Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         На 08.03.2019 год. в гр. Сливен, кв. Речица, жалбоподателят управлявал товарен автомобил "Ивеко 75 Е 15" с ДК № У9722АК. Автомобилът бил собственост на управляваното от него търговско дружество „Скат“ ЕООД. На кръстовището на ул. „Михаил Греков“ и ул. „Драва“, жалбоподателят извършил маневра завиване в обратна посока. Предприемайки маневрата от крайна дясна лента на платното за движение жалбоподателят не пропуснал попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил „Ситроен“, с ДК № СН8986КА, управляван от св. Ж.И.. Настъпило ПТП между двата автомобила, за което бил съставен протокол за ПТП от пристигналите на място полицейски служители – св.А. и св. З., в който били описани констатираните от тях щети по двамата автомобила. При извършената от тях проверка, полицейските служители установили също, че товарният автомобил е с прекратена регистрация на 11.02.2019 год. по чл. 143, ал.10 от ЗДвП. На К. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 38, ал.3 от ЗДвП и чл. 140, ал.1, вр. чл. 143, ал.11 от ЗДвП. Във връзка с установената прекратена регистрация на товарния автомобил била образувана полицейска проверка, по която бил постановен от прокурор при РП Сливен отказ да се образува досъдебно производство. Въз основа на издадения АУАН и постановлението на РП Сливен било издадено и процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за шест месеца и на основание Наредба N Iз - 2539 на МВР се отнемат общо 10 точки и за нарушение на чл. 38, ал.3 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

         Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява частично основателна.

         Относно нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

         Съгласно разпоредбата на  чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Неспазването на това изискване е възведено в административно нарушение в чл.175 ал.3 от ЗДвП, която предвижда на водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер да се налагат наказания "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 до 12 месеца и "глоба" от 200 до 500лв.  В настоящия казус безспорно се установи и не се спори между страните, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация. При извършената проверка в масивите на КАТ от органите на реда пристигнали на мястото на нарушението се е установило, че автомобилът е с прекратена регистрация на 11.02.2019 год. на основание чл. 143, т.11 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Съдът намира, че макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, то състава на нарушението не е изпълнен от субективна страна. По делото не се събраха доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е бил уведомен за прекратената регистрация. В представените с административнонаказателната преписка документи липсват такива, сочещи на уведомяване на жалбоподателя за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила преди датата на съставяне на процесния АУАН, каквото задължение вменява на органите на реда разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП. В приобщените като доказателствен материал в производство документи от Гаранционния фонд е видно, че действително на дружеството собственик на процесния товарен автомобил са изпратени уведомления по чл. 574, ал.10 от КЗ, но няма изискване за удостоверяване получаването им и съответно от Гаранционен фонд не може да бъде предоставена информация дали тези уведомления са достигнали у дружеството собственик и кога. Единствено в показанията си пред съдебния състав св. А. посочва, че при направена справка е установил, че собственикът на автомобила /съдът приема, че се касае за управителя на „Скат“ ЕООД – жалбоподателя К./ е уведомен, но съдът приема, че се касае за уведомление от Гаранционния фонд, което от изложеното по-горе не може да се установи по безспорен начин, че е получено от жалбоподателя, а не за изпълнение задълженията на полицейските служители за уведомяване извършването на служебна дерегистрация. Това е така, тъй като свидетелят твърди, че при справката е установил, че собственикът е уведомен на 10-ти февруари, което от времева гледна точка е невъзможно, тъй като видно от приетата като писмено доказателство справка от Гаранционен фонд за изпратени писма /л. 48 по делото/ датата на изпращане на файл от Гаранционния фонд към МВР за изпратени МПС към КАТ за дерегистриране е 11.02.2019 год. Тоест не е възможно дружеството собственик да бъде уведомено за служебната дерегистрация от органите на реда ден, преди самите те да са уведомени за това, че процесния товарен автомобил няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и следователно следва да бъде дерегистриран.

Предвид изложеното съдът намира, че липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Като е приел обратното наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт и като такова обжалваното наказателно постановление следва да се отмени в тази му част.

         Относно нарушението по чл. 38, ал.3 от ЗДвП.

         Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1 от ЗДвП  завиването в обратна посока се извършва наляво от най- лявата пътна лента по посока на движението. Ал. 3 на цитираната разпоредба сочи, че при недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.

         В настоящия казус съдът намира, че безспорно се установи, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 38, ал.3 от ЗДвП.

         Видно от показанията на св. И., очевидец на извършеното нарушение, предприемайки маневра „обратен завой“ водачът на товарният автомобил не я е пропуснал да премине от лявата му страна, като така е настъпило процесното ПТП с причиняване на материални щети по двата автомобила. Съдът кредитира показанията на св. И., отчитайки нейната заинтересованост като участник в процесното ПТП. Показанията й от една страна се подкрепят от констатациите на полицейските служители, пристигнали на мястото на ПТП, които макар и не очевидци на инцидента са възприели пряко мястото, където е възникнал, щетите по двата автомобила, тяхното разположение, провели са непросредствени разговори с участниците в ПТП и констатациите им са отразени в съставения от св. А. протокол за ПТП. Показанията на св. И. и изложената фактическа обстановка в АУАН и НП се подкрепя и от заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза.

         Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като изготвено от лице, с необходимите познания в съответната област и в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, ударът между двамата автомобила е настъпил в дясната част на платното за движение при предприета маневра за движение на автомобила, управляван от жалбоподателя за обръщане посоката на движение наляво и движение на лекия автомобил „Ситроен“ направо. Вещото лице посочва като техническа причина, довела до настъпването на процесното ПТП предприетата технически неправилна маневра от жалбоподателя за обръщане посоката на движение.

         Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, с които оспорва заключението на вещото лице, тъй като видно както от заключението му, така и от изложеното от него в съдебно заседание механизма на настъпване на ПТП е технически неправилно предприета маневра от водача на товарния автомобил за обръщане посоката на движение на товарния автомобил и непропускане попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил. Относно компютърните симулации, то такава вещото лице е използвало при определяне скоростта на двата автомобила, като в изложението си в с.з, посочва, че това е възможно най-високата скорост на движение. От тук следва извода, че дори и неточно определена, тази скорост не би повлияла на механизма на настъпване на процесното ПТП, който е релевантен за осъществяване нарушение на чл. 38, ал.3 от ЗДвП. За механизма на настъпване на ПТП вещото лице е взело не предположения, както се твърди, а реални данни, отразени в протокола за ПТП, съставен от служителя на РУ Сливен, в следствие на неговите лични и непосредствени възприятия относно щетите по двата автомобила. Вещото лице е използвало и техническа литература, геометрично съпоставяне на височините на двата автомобила. Ето защо съдът намира за голословни твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че експертното заключение се базира единствено на предположения и компютърни симулации.

         Предвид гореизложеното, съдът намира за правилни изводите на административнонаказващия орган, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 38, ал.3 от ЗДвП, като извършвайки маневра завиване в обратна посока от крайна дясна част на платното, не е пропуснал попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил „Ситроен“, блъснал го е странично и е настъпило ПТП с материални щети.

Съдът счита, че наказващият орган правилно е определил и наказание за извършеното нарушение в размер на 200.00 лева, като е приложил санкционната норма на чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.

С оглед гореизложеното съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за противоречие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация, както и не споделя доводите му относно неяснота досежно компетентността на подписалия наказателното постановление като административнонаказващ орган с оглед приложените по делото МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год и акт за встъпване в длъжност на Диян Пенев Митев.

 

Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0804-001006 от 14.05.2019 г., издадено от Диян Пенев Митев, Началник група към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год. в частта, в която на жалбоподателя И.С.К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 38, ал.3 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОТМЕНЯ НП № 19-0804-001006 от 14.05.2019 г., издадено от Диян Пенев Митев, Началник група към ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год. в частта с която на жалбоподателя И.С.К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за шест месеца и на основание Наредба N Iз - 2539 на МВР се отнемат общо 10 точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: