Решение по дело №1785/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 185
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 1 август 2020 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20191630201785
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

№ 185 / 26.6.2020 г.

 Р Е Ш Е Н И Е

ГР. М., 26.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.М.…….......четвърти казателен състав в публично заседание на 26 май през две хиляди и двадесета година…….…………………...........................................................…в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

                                                  

при секретаря Тодора Владинова......................……...........………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова.………...….......…..……..АН дело 1785 п. описа за 2019г………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

           Производството е п. реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12-001050/ 26.06.2019г. на Д. Д. п. т. град М. на „А. А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в град М. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.

          Недоволно от така издаденото Наказателно постановление е останало наказаното дружество, като чрез адв.З. xxx, като пълномощник го обжалва с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание подържа жалбата.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно. Представя и писмена защита в подкрепа на твърденията си.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните п. делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока п. чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана п. същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните п. делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка на място на 14.05.2019 г. и п. документи на 20.05.2019 г. п. спазване на трудовото законодателство от Д. „ИТ” - М. в метален цех, находящ се в местността „Л.”, обект на „А. А.” ЕООД - М. било констатирано, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от В. И. А. не е изпълнило задъжително за изпълнение предписание № 2, дадено с протокол от извършена проверка с изх. № 33-160/28.11.2018 г., а именно: „На използвания в цеха кран с товароподемност 8 тона да се възстанови противоотключващо устройство на куката срещу случайно отключване на товара. Основание чл.205, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при изпълзване на работното оборудване”.

При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Актът е съставен на 20.05.2019 г., предявен е на нарушителя на същата дата да се запоснае със съдържанието му и да направи или напише писмени обяснения или възражения, ако има такива. Към момента на връчване на АУАН дружеството чрез представителя си В. А. не е направила възражения п. така състъвения на дружеството АУАН.

Не се е възползвала и от правото си в законоустановения 3-дневен срок от връчването на акта да направи писмени възражения п. същия и да приложил писмени доказателства, ако има такива.

Административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ „задължителното предписание обхваща всяко задължително нареждане на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Задължителните предписания се отправят към работодателя или определени длъжностни лица в предприятието, в чийто кръг на служебните задължения е допуснато нарушение на трудовото законодателство. С него след като се посочва конкретното допуснато и констатирано нарушение се заповядва отстраняването му в посочените от контролният орган срокове. Че това нарушение не е отстранено, въпреки даденото задължително за изпълнение предписание от контролният орган е видно от приложените с административно наказателната преписка писмени доказателства.

Нещо повече така даденото предписание с протокол от извръшена проверка с изх. № 33-058/20.05.2019 г., не е обжалвано п. реда и условията на чл.81, ал.1 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни. Няма и дани в Д. ИТ - М. да е постъпвало искане от страна на дружеството за удължаване на срока на даденото предписание.

На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове п. този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните п. делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение п. смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение п. чл.415, ал.1 от КТ .

         Относно прилагане на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ съдът намира, че за да бъде приложен този прелигирован състав е необходимо да са налице комулативно две предпоставки 1. нарушението да е отстранено ВЕДНАГА след установяването му и 2. да не са настъпили вредни последици за работниците и служителите. В случаят нарушението не е отстранено веднага и определено са настъпили вредни последици, тъй като лицето което е била на работа е следвало да бъде почивка този ден, така, че тази разпоредба е наприложима.

        При определяне на размера на наказанието съдът намира, че същото е завишено. П. делото няма доказателства, от които да се направи извод, за други допуснати нарушения от страна на жалбоподателя, поради което и това наказание се явява несъответстващо на извършеното, поради което същото следва да се намали към предвидения в закона минимален размер от 1 500.00 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление 12-001050/ 26.06.2019г. на Д. Д. п. т. град М., с което на „А. А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в град М. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА глобата на 1 500.00 лева.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                          

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: