Р Е Ш Е Н И Е
№5224/25.11.2019г.
Гр.Варна,25.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на двадесети и пети
октомври , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 10 593 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба с регистрационен вх. №
49 402/04.07.2019г., депозирана от ищеца Д.И.Г., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, чрез адвокат Ц.Д. ***, със съдебен адрес:***,
против ответното дружество „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Г.К., с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК и цена на иска 1 243,01 лева.
Исковата си молба ищецът основава на
следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:
В исковата
молба се твърди, че в недвижим имот апартамент, находящ
се в *се доставяла електрическа енергия по партида с клиентски № *и абонатен
номер *, която ел.енергия ищеца заплащал
на ответното дружество „Е.П. “ АД (ЕПП), с което били в договорни отношения по
силата на договор за продажба на електроенергия. При заплащане на текущи
месечни задължения за електроенергия се установило, че ищецът имал начислена
сума от 1 243,10 лв. и т.к. никога до датата на предявяване на иска не бил имал толкова огромно количество
ел.енергия, Г. посетил ЦОК /Центъра за обслужване на клиенти/ за да извърши
проверка относно процесната фактура В Центъра за
обслужване на клиенти (ЦОК) служители на ответното дружество „Е.П.“ АД обяснили
на ищеца, че процесната сума се дължала на годно
правно основание и следвало да бъде заплатена в срок. Също така на ищеца било
обяснено, че сумата била начислена въз основа на представени от електро
разпределителното дружество „*“- АД документи. По този повод, при поискване на
въпросните документи , служителя заявил на ищеца, че следва да се плати такса от абоната за да получи
същите и че в противен случай документите не можело да се представят.
Единствено като информация на клиента било разяснено ,че на обекта на
потребление на ел.енергия била направена проверка на СТИ по посочената по-горе
партида с абонатен и кл.номер, както и че бил
съставен Констативен протокол а последния бил изпратен до абоната и абоната щял
да го получи скоро; обяснено било на ищеца, че корекцията на сметка била
направена за периода от 01.06.2017 г. до 31.5.2018 г., което породило голямо
съмнение у ищеца относно верността на така представената му информация. По този
повод и ищецът поискал да му бъде предоставена процесната
фактура с номер ********** от 10.06.2019 г., но отново от ответното дружество
отказали на ищеца с аргумента, че това била заплатена услуга.По същество ищецът
твърди, че според двете енергийни дружества той дължал исковата сума и имало
определен падеж на фактурата,респ. ако не платял можело да бъде преустановено
захранването на обекта на потребление с ел.енергия.Ето защо и ищецът е предявил
отрицателния си установителен иск против „Е. П. П.”
АД с който цели да бъде установено,че не дължи на ответника исковата сума.В
исковата молба ищецът е навел твърдението, че сумата която се претендира от
него за заплащане не следва да бъде плащана на ответника, т.к. ищецът не бил потребил ел.енергия ,начислена като сумата от 1 243,10 лева
произволно в издадената фактура .Твърди се ,че на самата проверка и демонтаж на процесното СТИ ищецът не
присъствал, нито негов представител а лицата подписали протокола били положили
подписите си без негово знание и оправомощаване.
Според ищеца ответната страна извършила нарушение на Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 5.4.2006 г., възпрепятствайки правото му
да се запознае с процесната фактура както и на чл. 22
, ал. 2 от ОУ за ПЕЕ на „Е. П. П.„АД /отм. с Решение № 798 / 20.1.2017 г.на
ВАС/ - позволяващи на потребителите да контролират консумацията на ел.енергия
при често съставяне на сметки за потребление.В условията на евентуалност ищецът
счита, че ако е имало неизправност на СТИ, то можело да се предполага,че тази
неизправност възникнала след демонтажа на електромера, както и че единствено
собственика на електромера „* „АД или производителя на СТИ можели да
осъществяват външна намеса върху СТИ. Отделно от горното ищецът твърди, че
реално ответното дружество не му било доставило начисленото служебно количество
ел.енергия а ищецът бил потребител на
същата.На стр. 2 –ра и 3 –та от исковата си молба
ищецът се спира на твърдения че основание за начисляване на процесната
сума било справката за корекция при неизмерена неправилно и или неточно
измерена ел.енергия, като счита че основанието е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че между ищеца като потребител на ел.енергия за
битови нужди и ответното „Е. П. П.“ АД били налице облигационни отношения,
които се регулирали от публично оповестени ОБЩИ УСЛОВИЯ на договорите за
продажба на ел.енергия, както и от законови и подзаконови нормативни актове. В
тази връзка и договора за продажба на ел.енергия се подчинявал на правилото на
чл.1 ТЗ за заплащане на цена на реално предоставена стока. Ищецът се спира на
анализ на действащите през процесния период ОУ на
договорите за продажба на ел.енергия на „Е. П. П.„АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ – 061/7.11.2007 г. и ОУ на Договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „* „ АД ,одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ –
060/7.11.2007 г., изменени и доп.с Решение № ОУ – 004/6.4.2009г., при които се
извършвала продажбата на ел.енергия, като ищецът обобщава, че в цитираните ОУ
не се съдържал ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции на
сметка. Видно било и от ЗЕ,в сила от 17.07.2012 г., че се предвиждала
възможност да бъдат извършени корекции
на сметки на потребители в случай на
неизмерена, неправилно и или неточно измерена ел.енергия / по арг. на чл. 98 а, ал.2 т.6, вр. с
чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, при спазване на приетите от КЕВР ПИКЕЕ / чл. 83, ал. 2
ЗЕ/. Според ищеца в настоящия случай не било ясно дали корекцията на сметка
била извършена поради неизмерване, неправилно и или неточно измерена ел.енергия
от поставеното на обекта СТИ, но съгласно действащото законодателство- чл. 120,
ал.1 ЗЕ, чл.28, ал.8 от Наредба № 6/9.6.2004 г. СТИ както и електромерните
табла, били собственост на електроразпределителното дружество, което било
длъжно да ги поддържа за своя сметка в изправност и да следи за отклонения в
измерването. Като се имало и предвид, че абоната не използва тези СТИ, че
нямало определени задължения за потребителя свързани с експлоатацията на СТИ,
задължението да се поддържа в изправност СТИ било само и единствено на
електроразпределителното дружество. В подкрепа на твърденията си за недължимост на исковата сума ищецът сочи, че с Решение №
595/17.1.2017 г. на ВАС чл. 25, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕМ били отменени, не била
доказана вина на потребителя за неправилно отчитане на СТИ, респ. и ангажиране
на отговорност на потребителя по чл. 82 ЗЗД било проява на недобросъвестно
поведение на служители на * АД . На последно място ищецът се спира и на факта
,че с Решение № 798/20.1.2017г. по д.№ 3068/2016 на ВАС и Решение №
595/17.1.2017 г. по д.№ 2719/2016 г. на ВАС са отменени ОУ на ДПЕЕ на двете
енергийни дружества, т.е. че не е било налице правно основание на база на което
да се коригира сметката на ищеца за потребление на ел.енергия за минал период
от време.Оспорена и самата фактура от дата 10.6.2019 г. като се твърди, че и не
била съставена в съответствие с ЗДДС и визираните в този закон срокове.
Ето защо и ищецът е формулирал
искането до РС Варна, по смисъла на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК:Да бъде постановено
Решение по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между
ищеца Д.И.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** и ответното дружество дружество „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление *** ,представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Г.К., че
ищецът не дължи на ответното дружество СУМАТА от 1243,10 лева (хиляда двеста
четиридесет и три лева и десет стотинки) - начислена с фактура № **********
от дата 10.06.2019 г. за периода от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г. по партида с
клиентски номер *, абонатен номер * за адрес на потребление на ел.енергия, находящ се в *,на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Обективирано е искане ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото съдебно -деловодни
разноски в това число и заплатено адвокатско възнаграждение в случай, че
предявеният иск бъде уважен. В подкрепа на твърденията си залегнали в исковата
молба ищецът е направил искания за събиране на доказателства.
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника чрез адв.Н.Г.
от ВАК, с който намира предявеният иск като допустим, но изцяло неоснователен.
Становището на ответното дружество по
основателността на предявения иск е следното: Ответната страна намира
предявения иск за неоснователен, като се сочи че било налице правно основание за възникването на
оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен
иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. П. П." АД към ищеца за
потребена електрическа енергия на стойност 1243,10
лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/10.06.2019г. Процесната сума
представлявала цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия в размер на 6789 кВтч, и се дължала от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр.
чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.Становището на
ответната страна по обстоятелствата, на които се основава искът е
следното:Ответникът не оспорва, че между ищеца и ответното
дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата, на което
ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.
Потвърждава се и обстоятелството, че е била извършена проверка на изправността
на средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както
и че резултатът от проверката е бил обективиран в
констативен протокол.В отговора на искова молба са наведени и следните възражения
срещу иска и обстоятелства, на които те се основават:Налице било основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа
енергия. Ищецът и ответното дружество били страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Е. С.“ АД. Ответното дружество изпълнявало поетите по договора
задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обект, находящ се в *, с абонатен № * и клиентски № *.На
31.05.2018г. била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на двама свидетели. Дружеството нямало
вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предовратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване.„Е. С.“ АД, сочи „Е.
П. П.“ АД, било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършвал пренос и
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на
валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР.
Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346,
б. „а“ от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл.
116, ал. 6 от ЗЕ , като имало право да
извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата
за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се извършвали
първоначална и последващи проверки по реда на Закона
за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следяло за
техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка
било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. „Е. С.“ АД изпълнявало договорните си
задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД.
За извършената проверка бил съставен
Констативен протокол № 1104547.Процесният електромер
бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен
в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 508109 и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ.Констативният протокол за техническа проверка
отразявал действителното фактическо положение, същият бил подписан от двама
независими свидетели. Извършената проверка на електромер с фабр.
№ 1102010908302497, на неговата цялост и функционалност, притежавала
съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца,според ответната
страна, била консумирана електрическа енергия, която не била заплатена и ако
абонатът бил потребил електрическа енергия в
количество, различно от отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната
връзка.Експертизата, сочи още ответната страна, била извършена от Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол
№ 971/28.05.2019г. При софтуерно
четене била установена намеса в тарифната схема на електромера -наличие на
преминала енергия по тарифа 3 в
размер на 6789.147 квтч.,
която не била визуализирана на дисплея. Констативният протокол на Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”,
Регионален отдел -Русе, подчертава ответната страна в отговора си имал
характера на официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1
от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена
сила.Твърди се още в отговора на искова молба, че на дата 05.06.2019г. „Е. С.“ АД съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало
размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена
ел. енергия след прочитане на тарифа 3 - 6789 квтч.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа можел да коригира
количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад.Този
тип вмешателство имало за цел част от консумираната ел. енергия да бъде
отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера, като при
ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установяло
натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това
ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат.На
10.06.2019г. „Е.П.“ АД, сочи ответното дружество, че издало фактурата с №
**********, с което била определена цената на реално консумираната електрическа
енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 1243,10 лв., като с писма от „Е.
С.“ АД (изх. № 53235/07.06.2019г.) и от „*“ АД (изх. № 53235/10.06.2019г.) били
приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.В подкрепа
на възраженията залегнали в отговора на искова молба ответното дружество се
спира на мотивите на ВКС обективирани в Решение № 21
от 01.03.2017г. на ВКС по гр.д. № 50417/2016г., I г.о., ГК, докладчик съдията
Гълъбина Генчева, като се сочи, че решаващият състав приел, че е допустимо
операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, поради
грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на СТИ.
Като аргумент в подкрепа на същия извод, решаващия състав се бил позовал на
принципното разбиране на ВКС в разгледаните решения за една друга сходна
хипотеза на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия, когато
това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното
количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото.Въпреки, че била извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ,
обобщава „Е. П. П.” АД, електрическата
енергия натрупана в невизуализирания регистър била реално доставена и потребена
от потребителя, но същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на
чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на
стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била
получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят бил
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия.,
т.е. процесната
сума се дължала от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр.
чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.В условията на
евентуалност, ако ВРС приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната
хипотеза, ответното дружество желае ВРС
да отхвръли иска на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото
в случая се касаело за установено точно
количество реално потребена енергия,
чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия, в който смисъл ответникът се
позовава и на Решение №
150/26.06.2019г., постановено по гр. дело № 4160/2018г. по описа на ВКС. III
г.о.С оглед изложеното по-горе ответното дружество желае искът да бъде
отхвърлен изцяло и като неоснователен и като недоказан и в полза на ответника
да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски, включително и
тези за адвокатско възнаграждение.С оглед установяване на твърдените в отговора
на исковата молба факти и обстоятелства, ответната страна е направила доказателствени искания .
В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 25.10.2019 год.ищецът,представляван от адв.Ж., моли съда да уважи исковата претенция, така както е
заявена с исковата молба. Изрично е заявено от адв.Ж.
,че представеното в о.с.з. писмено доказателство не следва да се цени от съда,
т.к.нямало доказателствена стойност . С оглед
процесуална икономия адв.Ж. е направил искане за
представяне на писмена защита, което е уважено от съда.
В същото съдебно заседание
адв.Б.в качеството му на процесуален представител на
ответното „Е.П.П.” АД моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Адв.Б.се позовава на констатациите на вещото лице, че
натрупаната в невизуализирания регистър електрическа енергия е действително
потребена от абоната. За ответното дружество,според адв.Б.е
възникнало едностранното потестативно право да преизчисли сметката на потребителя за потребената
от него електрическа енергия за минал период на основанието по чл. 50 от
Правилата, приети на основание чл. 83 от Закона за енергетиката, при които
установяването на вина по делото е без правно значение, също така и периодът,
през който е извършвано това неправомерно вмешателство. Ето защо ответното
дружество,чрез адв.Б.желае съдът да отхвърли иска и в
полза на ответната страна да се присъдят сторените съдебно –деловодни разноски
.
Двете страни са представили в о.с.з.
списъци по чл. 80 ГПК като адв.Б.е заявил възражение
по реда на чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съобразявайки становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени доказателства а именно : представените
с отговора на
исковата молба заверени копия на Констативен протокол № 1104547/31.05.2018 г.;
Констативен протокол № 971/28.05.2019 г. от метрологична експертиза на средство
за измерване на БИМ; становище от 05.06.2019 г. за начисление на електрическа
енергия относно Констативен протокол № 971/28.05.2019 г., абонатен № *, клиентски
№ *и извършена техническа проверка; фактура
№ **********/10.06.2019 г.; справка
за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 17.07.2019 г. за
клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания към дата 18.07.2019 г.
за клиент с клиентски № *; писмо изх. № 53235_КП1104547_1/07.06.2019 г. от „Е.
С.” АД; писмо изх. № 53235_КП1104547_2/10.06.2019 г. от „Е. П. П.” АД; 2 бр.
известие за доставяне,както и
представения в о.с.з. на 25.10.2019 г.от ответната страна Протокол за монтаж на
СТИ , се
установяват и доказват твърденията и на двете страни затова,че ищецът
има качеството потребител на ел.енергия която енергия е потребявана от ищеца в гр.* .
Фактът,че ищецът и
ответното дружество се намират в договорна връзка с предмет доставка на
ел.енергия не е и спорен, поради което и с доклада по делото е бил отделен за
безспорен съгласно нормата на чл.146, ал.1 т.4 , т.5 ГПК.
Видно от проекта за
доклад, обявен за окончателен, съдът приел за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК:Че ищецът Д.И.Г., ЕГН ********** и
ответното дружество „Е. П. П.“ АД се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия,
като потребяваната от ищеца ел.енергия е за обект на потребление на ел.енергия, находящ се на адрес: *; Че ответното дружество претендира от
ищеца заплащане на СУМАТА от 1243,10 лева (хиляда двеста четиридесет и три
лева и десет стотинки) - начислена
с фактура № ********** от дата 10.06.2019 г. за периода от 01.06.2017 г. до
31.05.2018 г. по партида с клиентски номер *, абонатен номер * за адреса на
потребление на ел.енергия;Че исковата сума не е платена на ответното дружество.Въз основа на описаните по-горе
доказателства –ангажирани от ответната страна, се установява и доказва
твърдението на ищецът, че намира исковата сума за неправилно начислена, както и
твърдението на ищеца, че исковата сума не платена.Не е и спорно по делото, че
по повод определянето на исковата сума от 1 243,10 лева спрямо ищеца е
издадена данъчна фактура , като сумата по тази фактура не е платена.
Безспорно по делото се
установява и изяснява,че на дата 31.05.2018
год.
е била проведена проверка
на електромера обслужващ адреса на потребление на ел.енергия, с титуляр на
партидата водена при ответника – ищецът Д.
Г.. От приложеното по делото на лист 21,22 заверено за вярност с
оригинала копие на Констативен протокол
№ 1104547 се установява, че на посочената вече дата,служители на „Е. С.” АД са били провели проверка на
СТИ с фабричен номер 1102010908302497, резултатите от която проверка са обективирани в съставения КП.От отразеното в цитирания КП е
видно, че проверката на СТИ е била проведена с участие на абоната, но без
представител на полицията като не е подаван и сигнал на телефон 112. От
отразеното в КП е видно,че при проверката служители на „* „АД са констатирали,
че СТИ отчита с грешка от минус 00,21 %,
поради което и СТИ е било демонтирано за експертиза в БИМ а на мястото на
демонтирания електромер е бил поставен нов./л.22/.Видно от л. 23 –ти посочения
електромер /СТИ / е бил обект на изследване от ГД БИМ – РО РУСЕ, като
резултатите от изследването са вписани в Констативен протокол от метрологична
експертиза № 971/28.5.2019 г. /т.е.почти
след една година от датата на проверката/.От завереното за вярност с оригинала
копие на КП на БИМ /л. 23,24/ се констатира,че е било установено че при
софтуерно четене е била установена външна намеса в тарифната схема на
електромера – наличие на преминала ел.енергия
по Тарифа 3 – 6 789,147 кВТч , която не е
била визуализирана на дисплея.Вписано е още,че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговоря на изискванията за точност при
измерване на е.енергия, както и че не съответства на техническите
характеристики. Констатира се по
делото от приложеното на л. 25-ти писмено Становище относно КП № 971/28.5.2019 г. абонатен номер */
клиентски номер *и извършена техническа проверка ,че от страна на трето на
спора лице – „* „ АД е било одобрено да се начисли допълнително ОБЩО количество ел.енергия в
размер на 6789 кВТч за период от 1.6.2017 г. до
31.5.2018г. , разделено на два подпериода.Изрично е
вписано в същото становище, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит в паметта на СТИ, при което
е установено точното количество неотчетена ел.енергия. Изяснено е по делото, че
на дата 10.6.2019г. ответното дружество е издало процесната
данъчна фактура към ищеца с която претендира за заплащане от ищеца сумата от
общо 1 243,10 лева- стойност на ел.енергия за периода от 1.6.2017 г. до
31.5.2018 г. – за служебно начислени 558 кВТч + 6231 кВТч за двата подпериода включени
в исковия период и с вкл.ДДС,при краен срок на плащане – 20.6.2019 г./ л. 26/. Дължимостта
на тази сума ищецът оспорва поради което и сумата не е и платена към ответната
страна.
По повод определяне от
страна на ответното дружество на размера на исковата сума и уведомяването на
абоната затова ответното дружество е ангажирало писмени доказателства с
отговора на искова молба-уведомителни писма и обратните разписки.Останалите
писмени доказателства, ангажирани от ответника като справки за потреблението
през последните 12/24/36 месеца и справка за издадени фактури и плащания за
същия период доказват твърденията и на двете страни ,че исковата сума не е
платена .
За пълното изясняване на
фактическата страна по спора е допусната, проведена, изслушана и приобщена
необходимата и относимата съдебно електротехническа експертиза, изготвена
от вещото
лице инж.Н.В..Видно от заключението на в.л.В. ( л. 49 -53 от делото ) процесният електромер е тип АСЕ 2000, с ток 5/60 А произведен през 2009 г. монофазен, статичен .Изрично
е записано в СТЕ , че служителите съставили КП от проверката не са снели
показания по отделните тарифи на СТИ . Според в.л.В. в случая
е била осъществена външна намеса в тарифната схема на СТИ като при
софтуерно четене е било установено наличие на преминала ел.енергия по Тарифа 1.8.3.- Т-3 от 6789 кВТч., коато не е била визуализирана на екрана на дисплея и
действително потребената ел.енергия се е разпределяла
и върху тарифа Т3. Заключението на в.л.инж.В. е че в случая се касае за така
нареченото софтуерно партарифиране на СТИ по
отделните регистри като е било въздействано през инфрачервения порт на електромера.
От заключението на в.л. В. се установя още ,че процесното СТИ е било
с метрологична годност до 2015 год. или към датата на проверката 31-ви май 2018
г. не е било годно от метрологична гледна точка техническо средство . В т.2 от заключението си инж.В. приема
,че в случая е налице хипотезата на
чл.50 ПИКЕЕ / цитирана от вещото лице – лист 51 –ви от делото / като според
вещото лице при така съставения от БИМ протокол от метрологична експертиза ,
при приложимост на нормата на чл.50 ПИКЕЕ
ел.енергията натрупана в регистър 1.8.3
от 6789 кВТч е била отчетена от електромера,
респ.това количество ел.енергия е било възможно да бъде отразено в Тарифа Т3
само в следствие на човешка намеса. В разпита си пред съда вещото лице поддържа
заключението си като отговоря на поставен от адв.Ж.
въпрос, че не може да
установим кога е започнало да се отклонява това количество електроенергия и
кога е направено вмешателството, не може да установим и по коя тарифа.Отделно
от горното при предявяване на приобщения по делото последен писмен документ –
протокола от монтажа на процесния СТИ от дата
18.4.2019г./ л.54-ти от делото- Протокол № М 1200848/18.04.2017 г. за монтаж/демонтаж
на електромер/ вещото лице обяснява, че
от протокола действително се вижда, че е сложена пломба със знак 17-та, но е записано ведомствена пломба, като според вещото независимо от метрологичната
годност на СТИ, електромерът в случая е могъл да отчита ел.енергията .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищеца Д.Г. ***
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищецът цели да
установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „
АД на претендираното от последното вземане в размер
на исковата сума от общо 1243,10 лева.
При предявения отрицателния установителен иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе да установи при
условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е
възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи
правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника.Ответната страна следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си
доставчик на електроенергия е доставила определеното количество електроенергия,
така както е посочено в процесната фактура, че това
количество не е платено от абоната потребител на ел.енергия и ищец по делото,
поради което и в съответствие със одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ
сумата е дължима от ищеца Г..
Факт е по делото, че
страните се намират в договорна връзка както и че ищецът е потребител на ел.енергия а ответното
дружество му доставя ел.енергия на адреса на потребление представляващ недвижим
имот –находящ се в гр.Варна ,ул. Тодор Влайков № 58
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на проверка
извършена на дата 31.05.2018 г. от
служители на дружество Е. С. АД /л. 21,22 от делото /.От отразеното в КП за
проверката на електромера е видно, че същото това СТИ е било демонтирано за
експертиза а на негово място монтиран нов изправен електромер.
Както бе посочено и по-горе, страните не
спорят че КП за проверката на електромера е бил съставен от служители на
третото неучастващо в спора юридическо лице но се спори дали този протокол и
съставените след това Протокол от метрологична експертиза на БИМ и Становище на
* АД дават основание на ответника да коригира сметката на абоната за потребеление на ел.енергия едностранно и за минал период от
време.
Във основа на така извършената проверка на СТИ и
Експертизата на БИМ от страна на * АД е било изготвено Становище за
определяне на количеството ел.енергия което абонатът-потребител е следвало да
заплати след разчитане на данните в регистър
1.8.3. и на абоната- потребител /ищец по делото/ е била издадена от
ответника фактурата от дата 10.06.2019г.за
сумата от 1 243,10 лв.с начислен ДДС.Тази сума е била определена за
периода от една година назад във
времето, считано от датата на проверката на СТИ, представляваща стойност на
сбора от определените служебно киловатчаси ел.енергия
за доплащане на основание чл. 50 ПИКЕЕ .
Безспорно според
настоящият състав е установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ,
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело до незаплащане на
потребена, но неотчетена ел.енергия, чието количество е констатирано при
разчитане на данните в регистър 1.8.3.
от проверявания СТИ .
Спорът е дали е спазена
цялата процедура по ПИКЕЕ от „Е.П.П.” АД за да се
приеме,че именно количеството посочено в издадената от ответника фактура и то
за периода от точно максималния – една година назад е било реално доставено от ответника на
потребителя на ел.енергия и каква е доказателствената
сила на констативния протокол.
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода,
че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на ищеца Д.Г. за релевирания период.
Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ.
В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.
Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия
Констативен протокол се вижда, че същият макар и да носи подписа на
потребителя, не може да послужи като годно доказателство за доказване
на факта на софтуерно претарифиране на СТИ .Това е така ,т.к. дори в КП от
проверката служителите на * АД в този точно случай не са записали дори
показанията на проверявания електромер.Едва една година по-късно от страна на
БИМ е било установено наличието на преминала ел.енергия по тарифа Т 3 .
С оглед установените по
делото обективни факти –липсата на данни за показанията на проверявания електромер
към датата на проверката дори и по видимите тарифи , заключението на БИМ
изготвено година по-късно и извън установените за това срокове,
заключението на в.л. инж.В. по
допуснатата СЕТЕ ,възприето от съда изцяло, настоящият съдебен състав извежда
извода,че исковата сума е била определена съгласно действалите към датата на проверката ПИКЕЕ и в частност нормата
на чл. 50 ПИКЕЕ. В тази връзка съдът не може да не съобрази факта,че приетите ПИКЕЕ са били атакувани пред ВАС за
което са образувани и приключили две отделни административни дела.Релевантно
към казуса се явява и постановеното Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова.Със същото Решение ВАС ОТМЕНЯ чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
"Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013 г. С Решение №
1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен състав с Председател Галина
Христова и членове Таня Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и Румяна
Лилова,постановено по административно дело № 2385/2016 г. е било обезсилено
Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм.
д. № 9462 по описа за
Или при действието на
нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ към датата на проверката на СТИ –31.05.2018 г.следва да се даде отговор на релевантния въпрос : Въз основа на
разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ ответникът на годно правно основание ли претендира
заплащането на исковата сума от ищеца Д.Г. ?
Този
отговор следва бъде даден в конкретното производство въз основа на всички
събрани по делото доказателства, както и при правилна преценка на действащата
към дата 31.5.2018 г. материална база и
не на последно място в съответствие и с постановените актове на ВАС а и на
практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК. Според настоящият състав в
конкретния спор, относимо към правните изводи
задължителното за настоящата инстанция Решение № 104/1.08.2016 г. на ВКС,
ТК, І-во т.о.,с председател съдията Елеонора Чаначева, постановено по търговско дело №1671/2015
г. по реда на чл.290 ГПК. Цитираното Решение съдържа подробен
сравнителен анализ на действалата преди и след приемането на ПИКЕЕ нормативна
уредба даваща право на ответното дружество да извършва едностранни
корекции на сметки на потребена ел.енергия като са отделени две хипотези
в които това би могло да се извърши:„ констатирано обективно
неизмерване,неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие
върху измервателната система. Конкретно по въпроса по който е постановен
съдебният акт по реда на чл.290 ГПК ВКС приема, че „последицата
от липсата на изпълнено изискване на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ за присъствие на
проверката по чл.43 и чл.44 от ПИКЕЕ на орган на полицията, при съставен
констативен протокол, макар и отговарящ на останалите изисквания на чл.47 от
ПИКЕЕ, е липса на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната
мрежа право да извършва корекция на сметката за електроенергия на
потребител,респ. – на право на крайния снабдител да претендира суми,начислени
на потребителя въз основа на тази корекция.”
Или в обобщение, след
като по делото е установено и изяснено,че се касае за софтуерна
манипулация върху СТИ,то според настоящия състав КП на първо място не обвързва потребителя – ищец с
констатациите обективирани в протокола,поради това че
КП е частен документ.Отделно от горното при установено по делото неправомерно вмешателство в софтуера на процесния електромер, възниква и въпроса натрупаното
количество ел.енергия в регистър 1.8.3., чрез софтуерно претарифиране кога и от кого е извършено (при
ясната цел на тази намеса а и при положение, че същата не може да бъде
извършена по друг начин освен чрез използване на инфрачервен порт и лаптоп.)
Ако е установено и доказано,че именно потребителят ( било то пряко или не) е
манипулирал електромера, то тогава би било оправдано ангажирането на
отговорността на същия за заплащане на исковата сума, но в случая това не е
така.Както бе посочено и по-горе съществуват две отделни хипотези за извършване
по действалите към момента на проверката правила за измерване на количествата
ел.енергия, при които ответникът е могъл да коригира едностранно количеството
потребена ел.енергия. В първата хипотеза не се търси намеса на потребителя
на ел.енергия и или вина а се касае за обективната му договорна
отговорност, на която ответникът може да се позове, но във втория случай
правно релевантни са тези обстоятелства, предполагащи намеса на субективен
фактор, при която се променя схемата на свързване,водещо до неотчитане или
неправилно отчитане на потребената електроенергия.
Въпросът, на който следва
да се даде правилен отговор е : След като с влязлото в сила на ВАС окончателно
решение са отменени ПИКЕЕ (без разпоредбите на чл. 47-51 ПИКЕЕ) може ли ответникът да коригира сметката за
потребление на абоната, в кои точно хипотези и как се определя количеството
ел.енергия? В конкретния случай съдът счита,че след като самият констативен
протокол не съдържа нито един обективен факт свързан с количеството преминала
ел.енергия през СТИ –дори и по видимите тарифи , провеждането на метрологична
експертиза на същото СТИ година след проверката, констатирането от страна на
вещото лице ,че същият електромер не е бил в метрологична годност , то за
настоящия състав и потестативното право на ответника
да претендира от потребителя –ищеца Д.Г. исковата сума не е надлежно
възникнало.
Макар и по делото да е
установено и доказано,че е извършена софтуерна манипулация на СТИ видно и от
заключението на вещото лице В., количеството ел.енергия не може да бъде
установено от кога е започнало да се пренасочва от видимите регистри и от кои и
за кой часови диапазон към тарифа Т 3 Т.е. при хипотеза, при която и от самата
съдебно - техническа експертиза, се извеждат извода затова, че е вероятно и
възможно претендираната ел.енергия да може да е била
доставена до абоната, се налага изводът,че не е доказано,че точно начисленото
количество ел.енергия и то в периода от една година назад, считано от датата на
проверката на СТИ е било достигнало и потребено от абоната.Не на последно място
следва да се отбележи, че дори и от протокола за монтаж на процесния
СТИ се съдържат записвания, които самото вещото лице, разполагащо със специални
знания обяснява,че сочат на данни за поставена ведомствена пломба на СТИ през
2017 г., което не променя по никакъв начин извода ,че СТИ е бил извън
метрологичната си годност .
Ето защо, съдът намира
предявения иск и за основателен и за доказан поради което го уважава в пълнота.
В обобщение, съдът намира,
че искът на ищеца е и основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Крайният си правен извод съдът мотивира с факта, че по делото макар и да са
ангажирани доказателство затова, че проверката на процесния
електромер е била извършена при условията на чл.50 ПИКЕЕ, при недоказаност на
началния момент, от който е било започнало така нареченото претерифиране
на СТИ и точното количество ел.енергия което да е доставено и потребено от
абоната и насочено към скрития регистър Т 3, след като ответното дружество не е
извършило пълно и главно доказване се налага извода,че ищецът не следва да
плаща цена на ел.енергия на ответника, която цена принципно би се дължала за
точно определено,реално доставено и потребено количество ел.енергия и за
определен период от време .
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим,
основателен и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
присъжда в полза на ищеца реално сторените разноски по делото за които са
ангажирани доказателства.
Видно от приобщения по
делото на лист 56 –ти списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски както следва : 55,00 лева за платена държавна такса и един брой
съдебно удостоверение и 350 лева за процесуално представителство – платен в
брой адвокатски хонорар – общо 405,00
лева .
Приложените по делото
писмени доказателства удостоверяват и доказват плащането на съдебните разноски
,поради което и съдът приема,че разходите са доказани и по основание и по
размер .
Ответникът е направил
възражение при условията на чл. 78, ал.5 ГПК,по което съдът дължи произнасяне. Възражението
на ответника при цена на иска 1 243,10 лева съдът намира за основателно
т.к. минимумът на адвокатския хонорар съгласно Наредба 1/2004 г. е определяем
като сбор от 300 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева –т.е. в случая 317,02 лева .Разликата от 317,02 лева
до 350 лв. възлиза на точно 32,98 лв.Съдът
намира,че макар и формално погледнато тази разлика сама по себе си да не е
значителна, справедливото разрешение на въпроса за отговорността за разноски,
налага сравнение и на адвокатския хонорар на ответника.Самият ответник е
посочил адвокатски хонорар без ДДС точно 320 лева.Ето защо ,след като и
ответната страна е пресметнала /макар и със закръгляне/ сумата за защита по
това точно производство, при липсата на данни за изключителна фактическа а и
правна сложност, съдът приема,че възражението на ответника за разликата от 320
лева до 350 лева е основателно, поради което и определя разноски за адвокатска
защита на ищеца от 320 лева.Ето защо
и сборът от разноските, които присъжда съдът в полза на ищеца, съгл. чл. 78,
ал. 1 ГПК възлизат на 55 лева + 320 лева = 375
лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца Д.И.Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес: *** и ответното дружество „Е.П.“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. С.
С., Я. М. Д., Г.К., че ищецът Д.И.Г., ЕГН **********,НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е.П.“ АД, ЕИК * СУМАТА
от 1243,10 лева (хиляда двеста четиридесет и три лева и десет стотинки) - начислена с фактура № ********** от дата
10.06.2019 г. за периода от 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г. по партида с
клиентски номер *, абонатен номер * за адрес на потребление на ел.енергия, находящ се в *,на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Г.К. ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Г., ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** СУМАТА от общо 375,00 лева /триста седемдесет и пет лева / -сторените от ищцовата
страна съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :