МОТИВИ към Присъда № 139 от 11.08.2016 г.,
постановена по НОХД №3944/ 2016 г. по описа
на Районен съд-гр.Бургас
Съдебното производство е
образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура -
Бургас, с който против подсъдимия Р.Щ.А. ЕГН ********** ***, е повдигнато
обвинение за това, че на 07.03.2015г.,
около 05.00 часа в гр. Бургас, в района на Операта,
при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - мобилен телефонен апарат марка „Сони" модел
„Експерия М2", с IMEI № 356266062182784 на стойност 230 (двеста и тридесет) лева
от владението на И. В. С. ***, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б.
„б" от НК.
Производството е разгледано по
реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”, по искане на подсъдимия и
неговия защитник.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура-гр.Бургас поддържа обвинението, което
счита за доказано безспорно, и пледира на подс.А. да се наложи ефективно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 6 години, което след задължителната редукция с
една трета по реда на чл.58а ал. 1 НК да се сведе до 4 години лишаване от
свобода, което А. да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор, а
предявеният от пострадалия граждански иск да бъде изцяло уважен, като
основателен и доказан.
Пострадалият от престъплението И. В. С. е предявил срещу подс. Р.А. граждански иск за сумата от 230.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените му с извършеното престъпление
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху исковата сума от датата на
увреждането-07.03.2015г. до окончателното й изплащане. При приключване на
съдебното следствие и провеждане на съдебните прения, гражданският ищец
поддържа предявения иск и моли той да бъде уважен изцяла, като основателен и
доказан.
Подсъдимият А. и защитникът му не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимият признава
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, както и виновното
си поведение при извършване на деянието, съгласява се в съдебното производство да
не се събират доказателства за инкриминираните факти. Защитникът счита срока на
предложеното от поркурора наказание „Лишаване от свобода” за прекомерен и несъобразен
с естеството и степента на обществена опасност на деянието, твърди наличие на
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, сред които направено
самопризнание и оказаното съдействие на органите на разследването, настоява на
подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години,
което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да се сведе до срок от 1 година и 4
месеца при ефективно изтърпяване. Не възразява гражданският иск да бъде уважен
изцяло, като основателен.
В последната си дума подсъдимият се
признава за виновен, изразява съжаление за извършеното, изразява желание да
възстанови на пострадалия причинените му с престъплението имуществени вреди,
присъединява се към предложения на защитника му размер на наказанието „лишаване
от свобода”.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл.373 ал.3 вр.
чл.372 ал.4 от НПК, съдът прие за установени фактическите обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от
подсъдимия признание, одобрено с определение по чл.372 ал.4 от НПК, а именно:
Подсъдимият Р.Щ.А. ЕГН **********
е роден на ***г***, и е циганин, български гражданин, неженен, със средно
образование, осъждан, предоставя секс услуги срещу заплащане, живущ ***,
понастоящем с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по това дело в Затвора
- гр. Бургас.
Към
процесната дата-07.03.2015г.,
спрямо подс.Р.А. били
налични общо 9 влезли в сила присъди и споразумения, включително постановени по
реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК определения за групиране на отделни присъди, сред
които посочените в обвинителния акт определение по НОХД №106/2011г. по описа на
Районен съд-гр.Царево, в сила от 22.06.2012г., с определени общи ефективни наказания
по НОХД № 1939/2011г., по НОХД № 2484/2011г., двете по описа на БРС, в общ
размер от 2 години „Лишаване от свобода”, и по НОХД № 106/2011 г. по описа на
ЦРС, НОХД № 2408/2011 г. и НОХД № 2490/2011г., последните две по описа на БРС,
в общ размер от 1 година и 2 месеца „Лишаване от свобода”. Така определените
две групи общи наказания са били изтърпени от подс. А. за времето от
15.07.2011г. до 03.09.2014г., съгласно приложената на л.47 от съдебното
производство справка от ГД ”ИН” при Министерство на правосъдието-гр. София.
Настоящото деяние е извършено след ефективното изтърпяване на цитираните
наказания, в рамките на срока по чл.30 ал.1 от НК, поради което
престъплението-предмет на обвинението по делото представлява форма на рецидивна
престъпност по смисъла на чл.29, ал. 1, б.
„а" и б. „б" от НК.
Подс.А.
по рождение е индивид от мъжки пол, но възприемал себе си като травестит,
обличал се с дамски дрехи, носел обувки на ток, поддържал дълга коса или носел
перука, гримирал се и следвал подчертано женско поведение. Съобразно
собствените му твърдения, предоставял сексуални услуги предимно на мъже срещу
заплащане в пари или подаръци. Обичайно се намирал в района на старата поща или
в пространството около Държавна опера-Бургас, в централната част на града.
Около
04.30 часа на 07.03.2015г. свид. И.С. се прибирал от клуб „Воуг”, където
употребил алкохол, към дома си на ул. „Стефан Караджа” в гр.Бургас.
Преминавайки в близост до сградата на Държавна опера-Бургас, към него се приближил
подс. А. и настоятелно му предложил секс. Свид. С. първоначално възприел
подсъдимия като жена, но скоро установил, че е травестит, т.е. мъж, облечен в
дрехи и с аксесоари, предназначени за жените (съгласно значението на думата,
посочено в речника на думите в българския език, „травестит” е лице, което носи дрехи или аксесоари, предназначени за противоположния
пол.). С. опитал учтиво да откаже и отклони подсъдимия, но А.
бил настоятелен, приближил се плътно до свидетеля до степен да осъществи
физически допир с него, хванал го за ръцете и се опитал да го тегли в
определена посока. Докато бил в непосредствена близост до свидетеля, подс.А.
успял да провре ръка в джоба на връхната дреха на С., и незабелязано да вземе
оттам мобилен
телефонен апарат марка „Сони" модел „Експерия М2", с IMEI №
356266062182784. Свид. С. категорично отблъснал подсъдимия от себе си и
продължил пътя си. Докато още вървял, бръкнал в джоба на якето си и така
установил липсата на споменатия мобилен телефон. Усъмнил се, че тъкмо
подсъдимия може да му е отнел телефона. От другия си телефон свид. С. позвънил
на номера на липсващия. Отговорил му подс.А., комуто свидетелят предложил сума
от 50 лева, за да му върне апарата. Подсъдимият обещал да върне телефона срещу
обещаното възнаграждение и определил на свид. С. среща на автобусната спирка
„Опера” след 10 минути. Свид. С. отишъл на уреченото място и изчакал, но тъй
като подсъдимият не се появил, свидетелят отново позвънил на номера на отнетия
му апарат. Подс. А. казал на свидетеля да изчака на същото място и потвърдил,
че ще дойде. След още известно време, свид. С. за трети път позвънил на номера
на отнетия телефон, но този път апаратът бил изключен и връзка не се
осъществила. С. се прибрал и още сутринта на същия ден подал съобщение до
оператора „Виваком” ЕАД да блокират СИМ картата на отнетия апарат, а по-късно
съобщил на органите на МВР-гр.Бургас за кражбата на апарата, като описал и
вероятният извършител на деянието.
След образуване на
досъдебното производство, от приобщените по реда на чл. 159а от НПК трафични
данни (л.27-30 от ДП и данни в електронен формат на оптичен носител-л.33 от ДП)
се установило, че след датата на отнемане на апарата, той е бил активиран в
мрежата на „Теленор България” ЕАД със СИМ карти, регистрирани на името на подс.
А..
В хода на досъдебното
производство свид.С. категорично разпознал подс.А. като автор на кражбата
(протокол за разпознаване на лица и фотоалбум на л.42-44 от ДП).
Съгласно заключението на
извършената в досъдебното производство оценъчна експертиза (л.15, 16 от ДП),
към инкриминираната дата 07.03.2015г. отнетият мобилен телефонен апарат марка
„Сони" модел „Експерия М2", с IMEI № 356266062182784 е имал стойност
от 230.00 лева.
Така описаната
фактическа обстановка се приема от съда за установена въз основа на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, по отношение на които подс.Р.А. е направил самопризнание по смисъла на чл.371 т.2 НПК, одобрено
от съда, и се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства –
показанията на свидетелите И.С., К.П., Г.В. и Р.Т., заключението на оценъчната
експертиза, справка за съдимост на подсъдимия и събраните в досъдебното
приизводство писмени доказателствени материали – докладни записки, заявление, сведения,
обяснения и други. Доказателствената съвкупност е хомогенна и безпротиворечива
и позволява по несъмнен начин да се установят всички факти и обстоятелства,
попадащи в предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Р.Щ.А. е осъществил от
обективна страна престъпния състав на чл.196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, като 07.03.2015г. в гр. Бургас, в района на Операта, при условията на
опасен рецидив, отнел чужда движима вещ мобилен телефонен апарат марка „Сони Експерия М2", с IMEI № 356266062182784
на стойност 230.00 лева от владението на И. В. С., без негово съгласие и с намерение противозаконно да
го присвои.
Квалификацията на деянието като кражба, извършена в
условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК за подс.А. намира опора в събраните
доказателства за предходните му осъждания, посочени по-горе в настоящото
изложение, по които подсъдимият е изтърпял няколко отделни ефективни наказания „Лишаване
от свобода”. В случая съдът констатира доказаното наличие на всички обективни
признаци на престъплението, предмет на обвинението.
От субективна страна, престъплението
е извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11,
ал.2, предл.1 от НК. Несъмнено, подсъдимият е съзнавал общественоопасния и
противоправен характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици от стореното и е искал тъкмо тяхното настъпване – целта му е била се
облагодетелства чрез отнемане и своене на чуждата вещ. Присвоителното си намерение
подс.А. обективирал веднага след кражбата, ползвайки отнетия апарат с
регистрирани на негово име СИМ карти. По делото е неизвестна съдбата на отнетия
телефонен апарат, същият не е открит и не е възстановен или заместен от
подсъдимия. Във всички случаи подсъдимият е бил наясно, че отнема чужда вещ, която
не му принадлежат, и собственикът на тази вещ не знае и не е давал съгласие за
отнемането. Изброените факти категорично обосновават умисъла и целта на
подсъдимия, завършвайки съображенията на съда за виновното му поведение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две до десет години. Специалното правило на чл.373 ал.2 от НПК,
във връзка с чл.58а ал. 1 от НК задължава съда в случаите, когато деецът по
реда на чл.371 т.2 от НПК е направил самопризнание на обстоятелствата по
обвинението, одобрено с определение по чл.372 ал.4 от НПК, след като определи
на подсъдимия наказание по реда, предвиден в Общата част на НК, да намали така
определеното наказание с една трета. Настоящият случай е именно такъв, поради
което при определяне вида на наказанието, съдът съобрази, че за престъплението
по чл.196 ал.1 т.1 от НК е установен специален минимум от 2 години „Лишаване от
свобода”, т.е. видът на надлежното наказание следва да е във всички случаи „Лишаване
от свобода”.
При определяне размера на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която прецени
като по-ниска от обичайната обществена опасност на подобен род посегателства,
съобразявайки липсата на квалифициращи отнемането обстоятелства измежду
предвидените в чл.195 ал.1 от НК, и невисокия размер на паричната равностойност
на отнетото.
Наред с това, съдът взе предвид очевидно
високата степен на обществена опасност на личността на подс.Р.А., предвид наличните доказателства
за предходните му осъждания основно за кражби, и липсата до момента на каквито
и да е доказателства за възпиращо, превантивно или възпитателно действие на
изтърпените ефективни наказания „Лишаване от свобода”. От друга страна, съдът
отчете решението на подсъдимия да направи признание пред съда освен на фактите
по обвинението, така и за виновното си поведение, изразеното критично отношение
към стореното, което, макар по-скоро декларативно, изглежда искрено, както и наличието
на определени дефицити в социалния статус и отклонения в самоопределението като
личност на подс.А., които препятстват възможностите да получи по-добра личностна,
трудова и социална реализация в обществото. Отчитайки казаните факти, съдът
прецени, че за настоящото деяние, по отношение на подс.А. е налице известен превес
на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, които, макар да не са от
естество да обосноват приложение на привилегированата разпоредба на чл.55 ал.1
т.1 от НК, все пак предполагат следващото му се наказание да бъде
индивидуализирано под установения в закона среден размер на наказанието за
престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 от НК, за да е адекватно на стореното и справедливо.
Установеното наличие на горните
обстоятелства досежно деянието и дееца мотивира убеждението на съда, че за
извършеното престъпление по чл.196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, на подс.
Р.А. следва да бъде определено наказание по реда на чл.54 ал.1
от НК, по вид - „Лишаване от свобода”, за срок от 3 години. По убеждението на
решаващия съдебен състав, този размер точно съответства на интензитета и
естеството на посегателството, като едновременно отчита установената висока лична
обществена опасност на дееца, и сравнително невисоката опасност на деянието, а
наред с това, такова наказание съдържа потенциал за поправително и
превъзпитално въздействие спрямо подсъдимия с необходимата степен на
интензивност. Определеният срок на наказанието „Лишаване от свобода” следва да
бъде съответно редуциран по реда на чл.58 а ал.1 от НК с 1/3, до окончателен
размер от 2 години „Лишаване от свобода”, което именно наказание, като
адекватно и точно отмерено, подсъдимия А.
следва да изтърпи ефективно, при първоначален „строг” режим в затвор, на
основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС. Предвид взетата спрямо подсъдимия
в досъдебното производство на 076.04.2016 г. мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, от срока на наказанието следва да се приспадне времето от
06.04.2016г. до влизане на присъдата в сила, през което подсъдимият е изтърпявал
мярката за неотклонение.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
Предвид решението
по въпросите за престъплението, неговото авторство и следващото се за него
наказание, съдът намери за основателен и доказан предявеният от пострадалия И. В.
С. граждански иск за възмездяване на причинените му с извършеното престъпление
имуществени вреди за сумата от 230.00 лева, представляваща паричната
равностойност на мобилния телефонен апарат, предмет на престъплението.
Безспорно е доказано, че претърпените от ищеца имуществени вреди в посочения
размер са пряка и непосредствена последица от кражбата на собствената му вещ, с
което в патримониума му е настъпило стойностно намаление в същия размер.
Единствена причина за настъпването на тези вреди е именно поведението на подс.Р.А.,
който чрез отнемане на вещта е лишил ищеца от нея. Наред с извършеното
престъпление, в гражданскоправен контекст подсъдимият виновно е осъществил
„непозволено увреждане” по смисъла на чл.45 от ЗЗД, поради което дължи
възстановяване на вредите от стореното. По тези съображения съдът уважи
предявения граждански иск изцяло, ведно с поисканото обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на увреждането-07.03.2015г., до окончателно
изплащане на цялата сума, като осъди подсъдимия да заплати на ищеца претендираното
обезщетение в размер на 230.00лева.
РАЗНОСКИ
С оглед решението на съда по
въпросите относно деянието, неговото авторство и вината на подсъдимия, на
основание чл.189, ал.3 вр. ал.1 от НПК подсъдимият А. следва да бъде осъден да
заплати в полза държавата по сметка на ОД на МВР-гр.Бургас сторените в
досъдебното производство разноски в размер на 35.00 лева - възнаграждение на
вещото лице, а по сметка на Районен съд - гр. Бургас – направените в съдебното
производство разноски в размер на 20.00 лева – възнаграждение на вещото лице,
както и държавна такса в размер на 10.00 лева за служебно издаване на два
изпълнителни листа.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК,
вр. чл.88, ал.1 от НПК, в тежест на подс. Р.А. следва да се възложи държавната такса върху уважения граждански иск
в размер на 50.00 лева, както и държавна такса в размер на 5.00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, които суми следва да бъдат заплатени в
полза на държавата по сметка на Районен съд -гр.Бургас.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател: СВ. ИВАНОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:К.С.