Присъда по дело №186/2021 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 4
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20215240200186
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Пещера, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Наказателно дело частен
характер № 20215240200186 по описа за 2021 година



ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. ИВ. В., роден на 19.11.1964г. в гр. Пещера,
българин, български гражданин, местоживеене - в гр.Пещера, ул. „***, средно
образование, женен, ЕГН **********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на
15.08.2021г. в гр. Пещера, на ул. „*** , причинил на ЕК. Д. В. с ЕГН
********** лека телесна повреда, изразяваща се в болка без разстройство на
здравето, а именно - синкаво кръвонасядане с размери 1х2 см. по кожата на
лицето в ляво до устния ъгъл, червеникаво кръвонасядане с размери 10х8 см.
в горната лява част на гърба, и кръвонасядане със синкав цвят и размери 3х3
см. на лявото рамо - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, поради което, на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 301, ал. 1, т. 4 и чл. 305, ал. 5, пр. 3
от НПК, го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му
налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимия В. ИВ. В. с ЕГН
1
********** да ЗАПЛАТИ на ЕК. Д. В. с ЕГН ********** сумата от 1000
/хиляда/ лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от
15.08.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 4000 лева - като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия В. ИВ.
В. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на частния тъжител ЕК. Д. В. с ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на общо 1462 /хиляда
четиристотин шестдесет и два / лева, от които 12 лв. – за държавна такса и
1450 лв. – за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА подсъдимия В. ИВ. В. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата, по сметка на РС-Пещера, сумата от общо 563,07 лева, от
които: 50 лева, представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, 249 лева – за съдебно-медицинска експертиза, 253 лева –
за съдебно-техническа експертиза и 11,70 лева – възстановени транспортни
разноски на свидетел; както и по 5.00 лева държавна такса за всеки служебно
издаден изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЯ веществените доказателствени средства – диск от л. 22
от делото, да остане по същото до унищожаване на делото.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ
към присъда по НЧХД №186/2021г. по описа на РС-Пещера

Подадена е частна тъжба от ЕК. Д. В. срещу В. ИВ. В., за извършено от него
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 130, ал. 2 от НК - че на 15.08.2021г. в гр. Пещера, на ул. „Георги
Хаджидимитров“, причинил на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в болка без
разстройство на здравето, а именно - синкаво кръвонасядане с размери 1х2 см. по кожата на
лицето в ляво до устния ъгъл, червеникаво кръвонасядане с размери 10х8 см. в горната лява
част на гърба, и кръвонасядане със синкав цвят и размери 3х3 см. на лявото рамо.
След като отчете, че са налице процесуалните основания за това, със съответно
определение от 04.10.2021г., съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от Е.В. срещу подсъдимия В.В. граждански иск за заплащане на сумата от 4000
лева – обезщетение за неимуществените вреди, причинени от престъплението-предмет на
обвинението, ведно със законна лихва върху тази сума от 15.08.2021г. до изплащането й.
В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец Е.В., лично и чрез своя
повереник, моли съдът да постанови осъдителна присъда и да уважи в цялост предявения
граждански иск, като осъди подсъдимия да й заплати и разноските, направени по делото.
Защитникът пледира невиновност на подзащитния му, считайки, че не е доказана по
категоричен и несъмнен начин съпричастност на подсъдимия към извършеното
престъпление.
Подсъдимият се възползва от правото си да дава обяснения, признавайки, че е имал
вербален конфликт с тъжителката и баща й на конкретната дата, но отрича тогава да е
нанасял удари на тъжителката. Лично и чрез защитника си пледира за оправдателна
присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдим е В. ИВ. В. с ЕГН **********, роден в гр. Пещера, живущ в гр. Пещера,
ул. „***, българин, с българско гражданство, средно образование, женен, стругар в
„БИОВЕТ“ АД гр.Пещера, неосъждан.
Той и брат му – Д. И. В., са във влошени отношения отпреди - заради имотен спор.
Около обяд на 15.08.2021г. двамата братя влизат в пререкания по повод паркиран пред
гаража на Д. В. автомобил, ползван от свид. И. В. - син на подсъдимия. Д. В. отива да търси
собственика на автомобила, а като се връща – колата вече е преместена и на мястото е
дъщеря му – тъжителката Е.В.. Докато свидетелят Д. В. изважда собствената си кола от
гаража – от терасата над гаража се показва подсъдимия В.В. и с викове и обиди към Е.В.
изразява възмущение от поставена по-рано същия ден бележка на преместения вече
автомобил. Кавгата по повод паркирането отново се разпалва между братята В.и, като в нея
вземат отношение и съпругата и сина на подсъдимия – свидетелите Т. и И. В.и – също
подразнени от забележката къде пред дома им да не се паркира. Уплашена от възникналия
скандал тъжителката Е.В. се обажда на телефон 112 (в 13,04 часа), подавайки оплакване, че
семейството на подсъдимия заплашва нея и баща й и им пречи да си извадят колата от
гаража. В следващите минути скандалът ескалира, като подсъдимият В.В., жена му Т. В. и
синът му И. В. излизат на улицата пред дома си. Тъжителката Е.В. отново се обажда на
телефон 112 (в 13,08 часа), но успява да съобщи само улицата и номера и връзката е
прекъсната. Операторът от спешния телефон се свързва по повторно с Е.В. (в 13,09 часа),
1
като в това време на мястото на скандала В.В. посяга през стъклото на шофьорската врата -
да удря брат си Д. В., а последният потегля с автомобила, натискайки клаксона. Докато тече
телефонната връзка подсъдимият В.В. се връща към Е.В., иронизирайки я, че записва
случващото се с телефона, докато тя моли оператора да бъде изпратен на мястото
полицейски екип с оплакването, че е имало и бой. Докато тъжителката повтаря адреса на
оператора от телефон 112 отдалечилият се с автомобила неин баща – Д. В. се връща пеш при
нея и кавгата с подсъдимия и семейството му продължава. Операторът от телефон 112
предава сигнала на Оперативната дежурна част в РУ на МВР-Пещера и е изпратен
полицейски екип в състав – К.Г. и В.П.. Преди служителите на реда да пристигнат на
мястото свадата там отново ескалира, като подсъдимият В.В. хваща за гушата брат си Д. В..
Тъжителката Е.В. опитва да ги разтърве, при което подсъдимият В.В. й нанася
последователно удари с ръка в горната лява част на гърба, в лявото рамо и в лявата част на
устните, с което й причинява болка без разстройство на здравето. Пред пристигналите след
това полицаи В.и отново започват да се карат, поради което само подсъдимият и брат му Д.
В. са поканени в РУ-Пещера за изясняване на случая. След инцидента Е.В. разказва на
майка си С. В. за случилото, а на следващия ден от тъжителката за причинените от
подсъдимия на тъжителката травми разбират и мъжа й – В. А. и сестра й – М. В.. Вечерта на
16.08.2021г., по инициатива на възмутената М. В., част от семейството на тъжителката отива
да иска обяснение и извинение от подсъдимия пред входната му врата. Възниква, обаче нов
скандал, след който тъжителката и сестра й решават да посетят Спешна помощ – с оглед
удостоверяване на нанесените предния ден травми от подсъдимия - на Е.В.. В същата връзка
- на 17.08.2021г. тъжителката е прегледана и от съдебен лекар, като й е издадено съдебно-
медицинско удостоверение за констатираните наранявания. На 18.08.2021г. Е.В. подава
жалба в РУ на МВР-Пещера, в която описва инцидента от 15.08.2021г. и сочи нанесените й
от подсъдимия травми. На 10.09.2021г. тъжителката посещава психиатър, който й поставя
диагноза посттравматично стресово разстройство в следствие на процесния инцидент.
Същия ден е входирана и настоящата тъжба срещу подсъдимия В. ИВ. В..
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз
основа на следните доказателства: показанията на свидетелите Д. И. В., С. С. В., М. Д. В.,
В. Й. А.; Т. Г. В., И. В. В.; К. Н. Г., В. П. П., обясненията на подсъдимия В. ИВ. В., съдебно-
медицинска експертиза, съдебно-техническа експертиза, звукозаписи от подаден сигнал на
телефон 112, Фиш за спешна медицинска помощ с № 115158/16.08.2021г., амбулаторен лист
№ 002404/10.02.2021г., справка за съдимост, характеристична справка и трудова
характеристика на В. ИВ. В..
С приоритет следва да бъдат анализирани първичните доказателства, сред които
показанията на преките свидетели на инкриминираното деяние – Д. В., Т. В. и И. В..
Изложеното от Д. В. съответства на повдигнатото с тъжбата обвинение. Свидетелят
едносмислено с посоченото от тъжителката описва как при скандала на 15.08.2021г., докато
Е.В. се опитвала да го разтърве от подсъдимия, последният й нанесъл няколко удара с ръка
на места, където впоследствие са констатирани от медицински лица нейните наранявания. В
този смисъл – и заключението от съдебно-медицинската експертиза (прието от настоящият
състав като ясно, компетентно и добросъвестно изготвено) също изцяло подкрепя
обвинителната теза. Експертното заключение не оставя съмнения за вида на причинената
телесна повреда, а именно – лека, изразяваща се в болка, без разстройство на здравето.
Поводът за спречкването и последователността на събитията при развилия се инцидент са
предадени от свидетеля идентично с фактическата обстановка по обвинението. В насока за
достоверност на описаната от Д. В. хронология и обстоятелства на инкриминираната случка
се явява и текстово отразеното в заключението на изслушаната по делото съдебно-
техническа експертиза съдържание на звукозаписите от телефонните разговори на
тъжителката с оператор от телефон 112, проведени на 15.08.2021г. В съществените си части
това съдържание напълно кореспондира на твърденията от тъжбата и показанията на Д. В.,
2
като неточности в незначителни детайли са логично обясними с оглед бурната динамика на
инцидента и значителния период от време между него и разпита на свидетеля.
От друга страна, в релевантната за предмета на делото част, показанията на Т. В. и И.
В. се възприемат от настоящия състав като неправдоподобна защитна теза в полза на
подсъдимия. И двамата свидетели твърдят, че не са видели подсъдимия да удря тъжителката
и разказват за случката, наблягайки на предистория или последвалите след пристигане на
полицейския патрул и разигралите се вечерта на следващия ден събития, като за самия
конфликт съвсем накратко сочат, че Д. В., без основателна причина е подканвал подсъдимия
и семейството му – да го бият. Доколкото последното, извън контекста на конкретната
тъжба, звучи нелогично и неубедително – явно възприетите от съпругата и сина на
подсъдимия призиви са имали своето основание в реално проявена при инцидента
физическа агресия от страна на подсъдимия, каквато се сочи и в тъжбата. Във връзка с
горното и в същия аспект на неубедителност съдът разглежда и акцентирането в
показанията на свидетеля Т. В., че при пристигането на полицаите Д. В. конкретно
подчертал, че „никой не е бит“.
Като първично доказателство следва да се разглеждат и обясненията на подсъдимия,
съобразени в двояката им процесуална роля на доказателствено средство но и средство на
защита. На твърденията му, че не е удрял тъжителката отчетливо противостоят не само
показанията на Д. В., но и на обективните данни от съдебно-медицинската експертиза,
основана на изготвената в дните непосредствено след инцидента медицинска документация,
според която констатираните травми отговарят да са получени по описания в тъжбата и от
свидетеля Д. В. механизъм – при удари с юмрук и шамар. Ето защо съдът не кредитира с
доверие тези твърдения на подсъдимия, а ги приема за недостоверна защитна версия.
Основен принцип при доказването е, че първичните доказателства не могат да бъдат
заменяни с производни, ако първите съществуват и могат да бъдат установени. При анализа
на показанията с производен характер обаче, тази забрана няма да бъде заобиколена, защото
производните доказателства имат и предназначението да служат като контролни факти за
проверка на достоверността на първичните доказателства, в случая - на показанията на
свидетелите Д. В., Т. В., И. В., и обясненията на подсъдимия. Всеки от останалите
разпитани по делото свидетели не е бил очевидец на инцидента, като само препредава
разказаното му от преките участници в него. В този смисъл от показанията на двамата
полицейски служители К.Г. и В.П. става ясно, че са посещавали подобни сигнали за
скандали между двете семейства многократно назад във времето и че не помнят в деня на
конкретната случка някой да им се е оплакал, че е пострадал физически при фамилната
свада. Това обстоятелство, обаче не компрометира обвинението, доколкото и никой не
твърди да се е оплаквал от бой на конкретните двама служители. Напротив – и в тъжбата и в
показанията на свидетеля С. В. се сочи, че докато служителите на реда са били на мястото
тъжителката е прибирала малолетното си дете, за да не присъства на разправиите. В същото
време по делото е приета като доказателство полицейска преписка, съдържаща жалба на Е.В.
от 18.08.2021г., в която се споменават причинени и синини по гърба и брадичката.
В подкрепа на показанията на Д. В. за нанесените от страна на брат му удари по Е.В.
е и изложеното от свидетелите С. В., М. В., В. А.. Разказаното от всеки от тях пред съда за
начина, по който е разбрал за нараняванията на тъжителката, авторът им обстоятелствата по
причиняването им - изцяло съответстват на обвинителната теза и посоченото от Д. В. и
обосновава извода за достоверност на неговите показания и поставя под съмнение
достоверността на тези на Т. и И. В.и .
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Подсъдимият В. ИВ. В., на 15.08.2021г. в гр. Пещера, на ул. „Георги
Хаджидимитров“, е причинил на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в болка
3
без разстройство на здравето, а именно - синкаво кръвонасядане с размери 1х2 см. по кожата
на лицето в ляво до устния ъгъл, червеникаво кръвонасядане с размери 10х8 см. в горната
лява част на гърба, и кръвонасядане със синкав цвят и размери 3х3 см. на лявото рамо -
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
От обективна страна събраните по делото доказателства установяват по
категоричен и несъмнен начин, че именно подсъдимият В.В. е автор на изпълнителното
деяние, изразило се в действието по причиняване на Е.В. на лека телесна повреда.
Въпросното действие (извършено чрез нанасяне на удари с ръце) и наличието на причинно
следствена връзка с резултата – конкретните физически травми, довели до болка без
разстройство на здравето, предопределят съставомерността на извършеното като
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е предвиждал и съзнавал най-общо, че ударите му (на здрав мъж, конкретно
насочени спрямо младата жена), са могли да доведат до обществената опасност на резултата
(и с оглед броя им) явно волево е искал настъпването поне на този резултат.
Аргументиран с гореизложеното съдът намира за несъстоятелни конкретните доводи на
защитата и подсъдимия за темпорални несъответствия и противоречия между описаната в
тъжбата и показанията на Д. В. фактическа обстановка и часовете на провеждане на
телефонните разговори между Е.В. и оператора на тел. 112. В тъжбата няма твърдения, че
последното телефонно обаждане на подсъдимата се е осъществило след като й е била
нанесена процесната телесна повреда от подсъдимия, а – че в същия ден е разговаряла
няколко пъти с оператора. Същевременно, в съответствие със заключението и на съдебно-
техническата експертиза се сочи, че обажданията между тъжителката и оператора са три – в
съответни часове, а последно е имало „прозвъняване“ в 13,16 часа, а не проведен разговор.
Ето защо не се откриват противоречия в изложените от защитата аспекти. Относно доводът,
за нелогичното снабдяването на тъжителката с медицинско удостоверение едва вечерта на
следващия ден, след инцидента, дължащо се според защитата на друг, последващ конфликт
– следва да се има предвид, че преценка на пострадалия е да реши дали и кога да се снабди
със съответните документи и да сезира компетентните органи – стига да е спазен срокът по
чл. 81, ал.3 НПК – както е в случая. От обосновано приетата по делото фактическа
обстановка се установяват индикации на колебания у тъжителката да предприеме този ред
на защита на правата си, които са отпаднали след като не е получила потърсено вечерта на
16.08.2021г. извинение от подсъдимия. Тази хронология логично е предпоставила
снабдяването й с медицински документи, удостоверяващи нейните нараняванията – след
пропуснатата от подсъдимия възможност да се извини на 16.08.2021г..
Във връзка с разпоредбата на чл. 301, ал.1, т.4 НПК съдът прецени, че са налице
предпоставките на чл.78А, ал.1 НК за освобождаване на обвиняемия В.В. от наказателна
отговорност:
- за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание до шест
месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева;
- видно от справката му за съдимост - обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност, а
- от престъплението му не са причинени имуществени вреди.
Посоченото предпоставя освобождаване на обвиняемия В. от наказателна
отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 130, ал.2 от НК. При
индивидуализация на наказанието съдът съобрази тежестта на извършеното и подбудите за
неговото извършване, както и отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, сред последните
– много добрите характеристични данни на подсъдимия. С оглед това на В.В. следва да се
наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
4
Съгласно правилата на гражданското право - лицата, претърпели вреди вследствие на
виновно предизвикано от ответника поведение имат право да искат обезщетяване на същите
по съдебен ред. В тази връзка е предявен и приет за съвместно разглеждане иск по чл. 45 от
ЗЗД в наказателния процес и на основание чл. 301, т. 10 от НПК съдът дължи произнасяне
по него.
По делото са установени фактите от значение за гражданската отговорност на
подсъдимия: пострадалата - в лицето на гражданския ищец Е.В., причиненото увреждане –
неимуществени вреди, изразили се освен в стрес, емоционален дискомфорт, социално
неудобство и унижение – и в болка от причинените травми; установено е и виновното
поведение на подсъдимия за нанасянето на уврежданията. Общите предпоставки за
гражданската отговорността са налице, тъй като извършеното от подсъдимият представлява
деликт, за който той дължи обезщетение.
При определяне на размера на обезщетението съдът прецени разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД. Справедливото обезщетяване, каквото изисква този текст от закона, означава съдът
да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалия, като
присъдената сума в най-пълна степен компенсира вредите на увредения. В конкретния
случай от заключението по съдебно-медицинската експертиза става ясно, че причинените
наранявания не водят до трайни последици за здравето, а болката от тях е била с
продължителност 10-12 дни. Същевременно е посочено, че за отшумяването на признаците
на констатирания от психиатър посттравматичен стрес е достатъчна краткотрайна употреба
на медикамент. При тези данни съдът прие, че справедливия размер на обезщетението
възлиза на 1000 лева, ведно със законна лихва, считано от 15.08.2021г. до окончателното
плащане, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4000 лева гражданския
иска следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия В.В. следва да бъде осъден да
заплати: на гражданския ищец - разноски по делото в размер на 1462 лева, от които - 12 лв.
за държавна такса и 1450 лв. – за адвокатско възнаграждение; а по сметка на РС-Пещера -
сумата от общо 563,07 лева, от които: 50 лева, представляваща 4 % държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, 249 лева – за съдебно-медицинска експертиза, 253
лева – за съдебно-техническа експертиза и 11,07 лева – възстановени транспортни разноски
на свидетел; както и по 5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен
лист (съобразно чл. 190, ал.2 от НПК).
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Съобщи за изтекли лични данни