Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Пирдоп, 15.11.2019 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви
състав, в публичното заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
При участието на съдебния
секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 731 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба вх.№1055/09.11.2018 г. на П.К.с ЕИК: .........,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.
В, чрез пълномощника си К.К.А., редовно
упълномощен с пълномощно рег. № 14357/31.08.2018 г. на нотариус рег.№ 271 срещу
М.М.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди в исковата молба, че в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане
по ЧГД № 518/2018г. по описа на Районен съд-Пирдоп, получено от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД на 08.10.2018г., представя настоящият установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно
вземанията на заявителя срещу М.М.Д. в
размер на 9652.14 лева (девет хиляди
шестстотин петдесет и два лева и четиринадесет ст.), представляващи
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Ищецът твърди в
исковата молба, че вземането на П.К.произтича от
следните обстоятелства: На
21.02.2017г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между П.К.като
кредитор и М.М.Д., като длъжник. Договорът бил сключен при следните
параметри:
-
Сума на кредита: 4500 лв.;
-
Срок на кредита: 36 месеца;
-
Размер на вноската: 219.58 лв.;
- Падеж на вноската: петнадесети ден от
месеца;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17 %;
-
Лихвен процент на ден: 0.11%;
-
Общо задължение по кредита: 7904.88 лв.
По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
-
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
2955.96 лв.;
-
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:
82.11 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
-
Общо задължение: 10860.84 лв.;
-
Общ размер на вноска: 301.69 лв.;
-
Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от
него са Общи условия (ОУ), които са
предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема
и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения
и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. Съгласно т.5 от Договора за потребителски кредит М.М.Д. е пожелал да
бъде извършено рефинансиране на старо негово задължение към П.К.с част от
отпуснатата сума по кредита, както следва:
1.
Задължение в размер на 478.54 лв. към П.К.
2.
Задължение в размер на 1467.33 лв. към П.К.
С
Молба от 21.02.2017г. М.М.Д. е пожелал посоченото от него задължение към трето
лице да бъде погасено с част от отпуснатата сума по кредита, както следва:
1.
Задължение в размер на 400.00 лв. към „Вива Кредит“ ООД (документ за кредитен превод
с референция: 067029970024734, с дата 21.02.2017г.).
П.К.изпълнява
точно и в срок задълженията си по договора, като на 21.02.2017г. превежда
остатъчната парична сума в размер на 2154.13 лв. по посочена от длъжника М.М.Д.
банкова сметка (***: 067029970024748, с дата 21.02.2017г.). От своя страна
длъжникът поема задължение по Договор за потребителски кредит № ********** като
го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на 301.69 лв. и падежна дата всяко 15-то число на месеца. Ищецът твърди в исковата молба, че на
09.05.2017г. М.М.Д. бил подал Заявление за промена на погасителен план по ДПК №
**********, с което желаел да отложи три погасителни вноски. На 26.05.2017г.
между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ и
длъжника бил сключен Анекс № 1, за отлагане на три погасителни вноски, които се
падат № 2,3,4 от погасителния план. М.М.Д. се задължил да изплаща задължението
си по процесния договор по нов погасителен план, който се променил от 36 на 39
погасителни вноски. Годишният процент на разходите след сключването на Анекса
бил в размер на 40.59%. Останалите клаузи на Договора за потребителски кредит №
********** не били засегнати и останали непроменени. Ищецът твърди в исковата молба,
че предвид факта, че длъжникът не бил изпълнявал точно поетите с договора
задължения и бил направил четири пълни погасителни вноски и
една непълна, последната от които с дата 23.12.2017г., като след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към
договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет)
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други.". На 23.01.2018г.
договорът бил прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и
била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 26.01.2018г. на М.М.Д. било
изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той бил
уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсточна
изискуемост. Ищецът твърди в
исковата молба, че съгласно уговореното в ОУ при
прекратяването на ДПК на основание т. 12.3 от Общите условия, клиентът дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение
при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Ищецът твърди в исковата молба,
че към настоящия момент размерът на погасеното от М.М.Д. задължение по ДПК №
********** е в общ размер на 1313.40
(хиляда триста и тринадесет лева и чеетиридесет ст.). С плащанията си
длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 1208.70 лева (хиляда двеста и осем лева и
седемдесет ст.). Сумата от 44.70
лева (четиридесет и четири лева и седемдесет ст.) е отишла за погасяване
на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на
месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 %
годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".
Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № **********, а именно
„ КЛ/СД заплаща такси за извършените от
КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за
всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонии
обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на
място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа..". С плащанията си
клиентът е заплатил 60 лева (шестдесет
лева) от начислените такси по тарифа. В настоящето производство „ П.К.
се отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в
размер на 12.45 лева (дванадесет лева и
четиридесет и пет ст.) поради липса на материален интерес. Претендират
само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Предвид изложените по-горе обстоятелства, към датата на
подаване на ИМ длъжникът М.М.Д. дължи на П.К.сума в размер на 9652.14 лева (девет хиляди шестстотин
петдесет и два лева и четиринадесет ст.), представляващи неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********. Ищецът твърди в исковата молба,
че в съответствие с изложеното, счита, че предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от
него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ/СД са длъжни надлежно да
попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако
са изпълнени всички изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на
клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит. Ищецът твърди в исковата молба,
че следва да се отбележи също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се
откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да
дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил
предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което ищеца счита за
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри. Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на
договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне,
така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на
кредита. Ищецът
твърди в исковата молба, че поради неизпълнението на
договорното задължение, П.К.е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд-
гр. Пирдоп. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 518/2018г. След като
длъжникът не бил намерен за връчване издадената от съда заповед за изпълнение,
на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на
вземането си, получено от заявителя на 08.10.2018г. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването
на вземане в полза на П.К.срещу длъжника М. Марнов Д. в размер 9652.14 лева
(девет хиляди шестстотин петдесет и два лева и четиринадесет ст.),
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Ищецът
моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът М.М.Д., чрез назначения
му особен представител адв.Н.З. от САК, в срока по реда на
чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не
е направил доказателствени искания. В отговора на исковата молба адв.З. изразява становище,
че предявеният иск е допустим, но е неоснователен и не става ясно от
представените с исковата молба писмени доказателства от какво поризтича
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги: 2955,96 лева. В съдебно заседание заявява становище
за постановяване на решение по исковата претенция съобразно установеното с
приетата съдебно-счетоводна експертиза по делото.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са представени и приети
Договор за потребителски кредит № **********; Общи
условия на П.К.към Договор за потребителски кредит № **********; Погасителен
план към Договор за потребителски кредит № **********; Молба за рефинансиране
на задължения към трети лица; Преводно
нареждане (документ за кредитен превод с референция: 067029970024734, с дата
21.02.2017г. ); Преводно нареждане (документ за кредитен превод с референция:
067029970024748, с дата 21.02.2017г. ); Заявление за промяна на погасителен
план; Анекс № 1 към ДПК № **********; Искане за отпускане на потребителски
кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; Съгласие
за електронно подписване на документи по ДПК № **********; Извлечение по
сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски; Уведомително
писмо; Удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, приложено е ч.гр.д.№ 518/2018
г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед №525/2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото
производство, от което се установява, че
иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца П.К.с ЕИК: ........., е предявен срещу ответника М.М.Д. с ЕГН **********, в
установения едномесечен срок от подаденото от ответника възражение.
От назначена и приета по делото
съдебносчетоводна експертиза, и изслушано вещо лице в съдебно заседание, се
установява, че размерът на неизплатенот задължение на М.М. е в общ размер на
9 652,14 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той
е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането,
като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на
вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск
по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните
предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от страна на задълженото лице. От събраните по делото доказателства
се установи задължението на ответника по облигационното му отношение с ищеца,
като между П.К.с ЕИК: ......... - Кредитор и М.М.Д. с ЕГН **********- Длъжник,
е сключен Договор за потребителски кредит № **********, като не се доказа изпълнението на същия от длъжника. Със
Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г., е изпълнено
задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.) и на Директива
2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на
Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в
която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния
процент на разходите (ОВ, L 296/35 от 15 ноември 2011 г.), наричана
по-долу „Директивата”, като с измененията на закона – в сила от 25.07.2014 г.,
националният законодател e доразвил целите на Директивата, като са уредени
редица разпоредби, които закрилят потребителите на кредитни услуги, обезпечават
упражняването на техните субективни права и защита на техните законни
интересите. Уредени са нормативни правила, чрез които е засилена прозрачността
и яснотата при предоставяне на потребителски кредити – относно преддоговорната
информация, при сключване на договори за потребителски кредит и при изпълнение
на породените договорни задължения от потребителя. От друга страна, нормативната
цел е насочена към предотвратяване на нелоялната търговска практика на
кредитодателите, които представляват икономически по-силната страна в
правоотношението и които сключват договори за потребителски кредит при
предварително установени от тях Общи условия. Съобразно представените и ценени
доказателства, настоящия съдебен състав не установи нелоялни и заблуждаващи
търговски практики от страна на ищеца спрямо ответника.
С оглед на изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че ответникът М.М.Д. с ЕГН **********, дължи на ищеца П.К.с
ЕИК: ......... по Договор за потребителски кредит № **********/21.02.2017г., сумата в размер на 9652.14 лева (девет хиляди
шестстотин петдесет и два лева и четиринадесет ст.), представляващи неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, , ведно със законната лихва от 30.07.2018
г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до изплащане на вземането.
Относно разноските:
Отговорността за съдебни разноски
е невиновна и обективна, в който смисъл е и трайната практика на ВС, изразена в
ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав приема, че не е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице двете
предпоставки: ответника М.М.Д. с ЕГН ********** да не е дал повод за завеждане
на иска и да признае иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, направеното с исковата молба искане за присъждане на направените
съдебни разноски от процесуалния представител на ищеца П.К.с ЕИК: ........., следва да бъдe уважено, като на ищеца се
присъдят и разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.дело № 518/2018 г. по описа на РСПп, предвид
разрешението в т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, като ответника
М.М.Д. с ЕГН ********** следва да заплати на ищеца П.К.с ЕИК: ........., общо разноски в размер на 1898,69 лева, , предвид представените от
тази страна списък по чл. 80 от ГПК и договор
за правна защита и съдействие (лист 14 от делото), същата явява и доказана до
претендирания размер, поради което следва да се разгледа възражението на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като
липсват наведени от страната конкретни основания по чл. 78, ал. 5 от ГПК, подлежащи на преценка
от настоящия съд. С оглед характера
на производството, неговата продължителност, предприетите от процесуалния представител на ответника действия за защитата на
интересите им, както и предвид съответните норми от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, настоящият
съдебен състав намира направеното възражение за неоснователно. Съдът отчита, че
за процесуалното представителство на ответник по предявения иск и същото съобразено с чл.7, ал.2, т.3 от Нареба
№1/09.01.2004 г., изготвяне на отговор
на ИМ и явяването във всяко от проведените заседания по делото, като и с оглед
изцяло уважения размер на исковата претенция, възнаграждението е правилно
определено за съответната инстанция и не следва да се редуцира.
По изложените съображения, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ответника М.М.Д. с ЕГН **********, че дължи на ищеца
П.К.с ЕИК: ........., по Договор за потребителски кредит № **********/21.02.2017г., сумата в размер на 9652.14 лева (девет хиляди
шестстотин петдесет и два лева и четиринадесет ст.), представляващи неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от 30.07.2018
г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до изплащане на вземането по
ч.гр.д. № 518/2018г. по описа на Районен съд-Пирдоп, до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА М.М.Д.
с ЕГН ********** да заплати на П.К.с ЕИК: ........., общо разноски в размер на 1898,69 лева, от които 1555,40 лв.
- разноски по настоящото производство и 343,29 лв. -разноски по ч.гр.д.№518/2018
г. по описа на РСПп.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: