Р Е
Ш Е Н
И Е
№............., град Шумен, 24.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
при секретаря В. Русева
като разгледа докладваното от административен съдия
Р. Цветкова адм.д. №44 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.131 ал.2 т.2 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), образувано по жалба на С.А.В.
***, чрез пълномощник адвокат Р. А. при ШАК, срещу Разпореждане №1 от 23.01.2023
г., издадено от главен инспектор при ОДБХ град Шумен по реда на чл.131 от ЗВМД.
Оспорващата навежда основания за
незаконосъобразност на оспорения акт по смисъла на чл.146 т.2, т.3 и т.5 от АПК, тъй като е издаден при неспазване на установената форма – липса на
фактически основания, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и при несъответствие с целта на закона. В жалбата се навеждат доводи,
че оспореният акт не съдържа фактически основания, послужили за издаване на
Разпореждането, като са посочени само правни такива. Жалбоподателката
счита, че на издателя на акта не е било разпоредено
нито от Директора на ОДБХ град Шумен, нито от Комисията, извършила проверката,
да издаде процесното Разпореждане, още повече, че
главен инспектор М. М. не е участвал в проверката на животновъдния обект и не
става ясно как е установил нарушението. Въз основа на това е отправено искане
към съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло Разпореждане №1
от 23.01.2023 г., издадено от главен инспектор при ОДБХ град Шумен като
незаконосъобразно и да присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Главен инспектор при ОДБХ –
Шумен, той и официален ветеринарен лекар д-р М.М.,
редовно призован, се явява лично, заедно със ст. юрисконсулт В. Й., редовно
упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е мотивиран,
издаден е от компетентен орган и е съобразен с материалния закон и неговата
цел. С оглед на това отправя искане да бъде отхвърлена жалбата и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският административен съд след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че жалбоподателката С.В. е имала регистриран животновъден
обект кравеферма с вет. рег.№9783-0137, предназначен
за отглеждане на говеда, намиращ се в с. Каменяк, община Хитрино, област Шумен,
стопански двор, имот №272, за което има издадено и Удостоверение за регистрация
на животновъден обект №17/30.03.2018 г.
Въз основа на издадена Заповед
№РД09-1123/07.10.2022 г. на министъра на земеделието, с която е назначена
комисия за извършване на проверка в животновъдния обект на жалбоподателката,
е съставен Доклад рег.№93-6901/13.12.2022 г., обективиращ
констатациите от тази проверка. Докладът е изготвен и подписан от членовете на
назначената комисия, а именно: д-р Д. Б. – гл.експерт в Д „Животновъдство“ при
Министерството на земеделието, д-р Е. Х.Т.– гл. експерт в Д „Животновъдство“
при Министерството на земеделието, д-р Р. К.– гл. експерт в отдел
„Здравеопазване на животните“ при ОДБХ град Варна и д-р М. М. – гл. инспектор в
отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ град Варна. Констатирано е, че
животновъдният обект на жалбоподателката с рег.№9783-0137
и животновъдният обект, собственост на друго лице, а именно на Б.И.с рег.№9783-0106
се намират в една сграда, а именно масивна железобетонна сграда – краварник.
Въз основа на констатираното състояние на сградата, комисията е приела, че
конструкцията на сградата не позволява в нея да има два животновъдни обекта за
отглеждане на ЕПЖ, които да отговарят на приложимите изисквания на Наредба №44
от 20.04.2006 г. Видно от Доклада, Комисията е изготвила заключения от
проверката, като в т.2 е приела наличие на системни нарушения за животновъдния
обект на жалбоподателката, които водят до хипотезата
на чл.138 ал.1 т.2 от ЗВМД, а именно заличаване на регистрацията по чл.137 от
ЗВМД и обезсилване със заповед на Директора на ОДБХ на удостоверението за
регистрация. Докладът е одобрен от министъра на земеделието, както и е разпоредено препис от доклада да се връчи на жалбоподателката.
В изпълнение на т.III от Заповед
№РД09-1123/07.10.2022 г. на министъра на земеделието е била извършена проверка
и от служители на ОДБХ град Шумен, за която проверка бил съставен КП от
13.10.2022 г. В него е отразено броят и състоянието на отглежданите животни в
обекта на оспорващата, както е описан и сградният
фонд, като също е констатирано, че в сградата има още един животновъден обекта,
който е собственост на Б.И.с рег.№9783-0106.
Въз основа на констатираните нарушения и
дадените заключения и препоръки в Доклад рег.№93-6901/13.12.2022 г. на
комисията, назначена със Заповед №РД09-1123/07.10.2022 г. на министъра на
земеделието, както и въз основа на констатациите, обективирани
в КП от 13.10.2022 г., Директорът на ОДБХ град Шумен, на основание чл.138 ал.1
във вр. с чл.138 ал.1 т.2 от ЗВМД, чл.59 и чл.60 от АПК, издал Заповед №РД12-66 от 23.01.2023 г., с която е наредено заличаване
регистрацията на животновъден обект кравеферма с вет.
рег. №9783-0137, предназначен за отглеждате на говеда, намиращ се в с. Каменяк,
община Хитрино, област Шумен, стопански двор, имот 272, собственост на С.А.В. ***,
и е обезсилено Удостоверение за регистрация на животновъден обект
№17/30.03.2018 г. поради допуснати системни нарушения на
ветеринарномедицинските изисквания. Със същата заповед е разпоредено
на основание чл.60 от АПК предварително изпълнение на заповедта.
От приложеното по делото Определение
№76/30.01.2023 г. по ч.адм.д. №26/2023 г. по описа на
АдмС град Шумен, влязло в законна сила на 08.02.2023
г., се установи, че е отхвърлено искането на жалбоподателката
за отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед
№РД12-66 от 23.01.2023 г. на Директора на ОДБХ град Шумен.
Въз основа на Заповедта на Директора на ОДБХ
град Шумен, с която е заличена регистрацията на животновъдния обект на жалбоподателката, с Разпореждане №1/23.01.2023 г., издадено
от д-р М.М. - главен инспектор при ОДБХ – Шумен, той
и официален ветеринарен лекар при ОДБХ – Шумен, на основание чл.131 ал.2 т.2 във
вр. с чл.131 ал.1 т.2 и т.3 от ЗВМД, е наложена
забрана на цялото количество сурово мляко, добито ежедневно в стопанството, за
употреба в хранителната верига. Посочено е, че млекодобивното
стопанство е нерегистриран животновъден обект по реда на чл.137 от ЗВМД, находящо се в с.Каменяк, община Хитрино, област Шумен,
стопански двор, имот 272, собственост на жалбоподателката
С.А.В.. Определено е срок на забраната, считано от 23.01.2023 г. от 16.00 ч. до
постигане изискванията на Регламент (ЕО)
№853/2004 и Наредба №44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания
към животновъдните обекти по отношение здравните, структурните и хигиенните
изисквания и изисквания за качествените показатели на добивното
сурово краве мляко, както и регистрация на обекта по реда на чл.137 от ЗВМД. На
основание чл.60 ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на
разпореждането.
Процесното Разпореждане
е връчено на жалбоподателката на 23.01.2023 г., която
го е оспорила с жалба, подадена чрез органа, пред Административен съд град
Шумен.
По делото е приложена цялата административна
преписка по издаване на оспорения акт, включително и за компетентност на
органа.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу Разпореждане,
разкриващо белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. С обжалвания акт безспорно се засята
права и законни интереси на неговия адресат. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок и от надлежна страна –
адресат на акта, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, при
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна, поради следните съображения:
Процесното Разпореждане
е издадено на основание чл.131 ал.2 т.2 във вр. с
ал.1 т.2 и т.3 от ЗВМД. Съгласно посочените норми, когато при извършване на
проверки в обектите по чл.129 ал.1 контролните органи установят нарушения, в
зависимост от вида и тежестта им те предприемат една или няколко от следните
мерки: 1.дават указания, в които определят срокове за отстраняване на
нарушенията; 2.налагат забрани; 3.разпореждат унищожаване или насочване за
термична или химична преработка на суровини и храни от животински произход,
странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини,
фуражни добавки и комбинирани фуражи, като мерките се прилагат по т.1 - с
предписание, а по т.2 и 3 - с разпореждане. Съобразно разпоредбата на чл.129
ал.1 т.1 от ЗВМД контрол по здравеопазването се извършва животновъдни обекти,
тъй като този обект е с епизоотично значение, а по
силата на чл.130 т.1 от ЗВМД контролът по здравеопазването се извършва чрез ветеринарномедицински
проверки в обектите по чл.129 и на документацията в тях.
Съобразно разпоредбата на чл.131 ал.5 от
ЗВМД, оспореното Разпореждане е издадено от компетентен орган, а именно главен
инспектор и официален ветеринарен лекар д-р М.М. при
ОДБХ – Шумен, съобразно представените Заповеди №ОСН-22 от 06.04.2022 г. и
№РД11-1876 от 18.08.2022 г. на изп. директор на БАБХ,
ведно с приложен към нея Списък на официалните ветеринарни лекари в отдел „Здравеопазване
на животните“ към Областните дирекции по безопасност на храните.
Съдът приема, че оспореното разпореждане е
издаден и при съблюдаването на специфичните административнопроизводствени
правила, регламентирани в ЗВМД. Това е така, тъй като, както бе посочено
по-горе, при установени нарушения компетентните органи могат да налагат
забрани, като в този случай се издава разпореждане. В тази връзка наведеното
твърдение в жалбата, че издателят на оспорения акт не е участвал в проверката
на животновъдния обект, което е съществено нарушение на административнопроцесуалните
правила, съдът намира за неоснователно. В случая Разпореждането е издаденото, с
оглед констатираната от органа липса на регистрация на животновъдния обект по
реда на чл.137 от ЗВМД и въз основа на това е наложена забрана на цялото
количество сурово мляко, добито ежедневно в стопанството, за употреба в
хранителна верига. Независимо, че в Разпореждането не е посочена изрично
издадената от Директора на ОДБХ град Шумен, на основание чл.138 ал.1 във вр. с чл.138 ал.1 т.2 от ЗВМД, чл.59 и чл.60 от АПК,
Заповед №РД12-66 от 23.01.2023 г., с която е наредено заличаване регистрацията
на животновъден обект кравеферма с вет. рег.
№9783-0137, предназначен за отглеждате на говеда, намиращ се в с. Каменяк,
община Хитрино, област Шумен, стопански двор, имот 272, собственост на С.А.В. ***,
то безспорно към момента на издаване на процесното
Разпореждане регистрацията на животновъдния обект на жалбоподателката
е била заличена, тъй като е допуснато предварително изпълнение на заповедта.
Установяването на факта дали дадено стопанство е регистриран животновъден обект
по реда на чл.137 от ЗВМД се извършва чрез издаден акт по чл.137 ал.6 от ЗВМД,
поради което и доколкото чл.130 т.1 от ЗВМД регламентира и
документална проверка съдът намира, че неучастието на издателя на процесния акт в извършените проверки не представлява
съществено нарушение на правилата. Още повече, че към момента на тези проверки
животновъдният обект на жалбоподателката е бил
регистриран. Достатъчно е компетентният орган, при настоящата хипотеза, да е
установил липсата на регистрация на животновъдния обект, което се установява
единствено и само с издаден административен акт по чл.137 ал.6 от ЗВМД и при
липса на такъв, което безспорно се установява с оглед издадената Заповед на
Директора на ОДБХ град Шумен, да издаде съответното Разпореждане. Това, че
органът не е участвал в извършените проверки на место, в случая не се явява
съществено нарушение, тъй като фактът се удостоверява с писмено доказателство,
което е сторено. Не се касае за други нарушения, които и двете комисии са
констатирали при проверката. С оглед на това съдът приема възражението в
жалбата за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила за неоснователно.
Неоснователно се явява възражението, че не
било разпоредено на органа, издал процесното
Разпореждане, нито от комисията, назначена от министъра на земеделието, нито от
Директора на ОДБХ град Шумен, да издаде такова Разпореждане с такова
съдържание. Законодателят е регламентирал в разпоредбите на чл.129-131 от ЗВМД
редът, начинът и основанията за издаване на процесния
акт, като никъде не е посочено, че следва някой друг орган да е наредил
издаване на акта. Сочи се в законовите норми единствено констатирано нарушение,
при наличието на което компетентният орган издава съответния акт.
Съдът приема, че обжалваният административен
акт е издаден в изискуемата от чл.59 ал.1 от АПК писмена форма и същият съдържа
фактическите и правните основания за издаването му, обратно на твърдяното от
жалбоподателя. Изрично в разпореждането като фактическо основание, послужило за
издаване на акт по реда на чл.131 ал.2 т.2 от ЗВМД, органът е посочил
„нерегистриран животновъден обект по реда на чл.137 от ЗВМД“. Действително не е
конкретизирано и не е посочена издадената Заповед на Директора на ОДБХ град
Шумен за заличаване на животновъдния обект на жалбоподателката,
но това се извлича от събраните по делото доказателства. Жалбоподателката
не представи доказателства, че към момента на издаване на акта обектът е
регистриран по надлежния ред, поради което не се обори приетото от органа
фактическо основание, а именно липсата на регистриран животновъден обект.
Съдът намира, че Разпореждането е издадено в
съответствие и с материалния закон и неговата цел, и в този смисъл не са налице
отменителни основания по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК.
В случая няма спор между страните, а това се
установява и от събраните по делото доказателства, че обектът на жалбоподателката е кравеферма и е бил регистриран по реда
на чл.137 от ЗВМД до издаване на заповедта на Директора на ОДБХ град Шумен. При
преценка за материалната законосъобразност приложение следва да намери Закона
за животновъдството (ЗЖ), който в чл.13 ал.3 въвежда изискване към обектите за
отглеждане на селскостопански животни за регистрация по реда на Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и вписване в Системата за идентификация
на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по
безопасност на храните (БАБХ). В ал.4 и ал.5 на чл.13 от ЗЖ животновъдните
обекти са разграничени на лични стопанства и ферми в зависимост от целта, с
която се отглеждат животните, а именно за добив на животинска продукция,
предназначена за лична консумация или за добив на такава, предназначена за
продажба. В първия случай животновъдният обект се определя като лично
стопанство и се забранява на собственика му да предлага добитата продукция на
пазара, а във втория случай животновъдния обект се определя като ферма. Както
бе посочено и по-горе животновъдният обект се регистрира по реда на чл.137 от
ЗВМД. В случая се установява, че животновъдният обект на жалбоподателката
не е регистриран по реда на чл.137 ал.1 от ЗВМД, което води до извода, при съобразяване
с разпоредбите на чл.13 ал.4 и ал.5 от ЗЖ, че законодателят не допуска от
нерегистриран животновъден обект да се продава продукцията от него на пазара.
Липсата на подобна регистрация изключва възможността жалбоподателката
да продава сурово мляко, добито ежедневно в стопанството, на пазара и съответно
употребата му в хранителната верига.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че
д-р М.М. - официален ветеринарен лекар при ОДБХ град
Шумен законосъобразно е издал процесното разпореждане,
с което е наложил забрана на цялото количество сурово краве мляко, добито
ежедневно в стопанството на жалбоподателката, за
употреба в хранителната верига. Съобразно разпоредбата на чл.131 ал.5 от ЗВМД е
определен и срок на действие на забраната, а именно от 23.01.2023 г. от 16.00
часа до регистрация на обекта по чл.137 от ЗВМД, който период е относим в случая. В качеството на специализиран орган за
упражняване на държавния ветеринарно-санитарен контрол, официалният ветеринарен
лекар при ОДБХ град Шумен е наложил забрана, която се прилага с цел
ликвидирането на всяко нарушаване на санитарните правила. При данните по
делото, преценката на административния орган е била формирана при цялостно
изясняване на фактите, поради което следва да се приеме, че Разпореждането е
издадено и в съответствие с материалния закон и целта на закона.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че Разпореждане №1 от 23.01.2023 г., издадено от главен
инспектор при ОДБХ град Шумен по реда на чл.131 от ЗВМД се явява правилен и
законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и направеното
своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответната страна, съдът намира, че такова се дължи за
сумата в размер на 100.00 лв., поради което жалбоподателката
С.А.В. *** следва да бъде осъдена да заплати на ОДБХ град Шумен направените по
делото разноски в размер на 100.00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.В. ***, срещу Разпореждане №1 от 23.01.2023 г., издадено
от главен инспектор при ОДБХ град Шумен, той и официален ветеринарен лекар, по реда на чл.131 от ЗВМД.
ОСЪЖДА С.А.В. ***, да заплати на
Областна дирекция по безопасност на храните град Шумен, представлявана от
Директора, сумата в размер на 100.00 /сто лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: