Р Е Ш Е Н И Е №
260004
гр. Хасково, 10.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при участието на секретаря Велислава Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 2479 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х.А.Х., ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Т.В. против А.Х.Х., ЕГН **********, П.Х.Р., ЕГН **********, А.И.С., ЕГН **********, М.Д.Д., ЕГН **********, Ю.И.С., ЕГН ********** и Н. С. И., ЕГН **********, с която се иска разпределение на ползването на незастроената част от съсобствения им недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор 77195.711.106.
На 18.06.1963г. бил сключен договор за доброволна делба на наследството на И.Р.С. между Х.И.Р. и Р.И.Р.. В делбата не участвала З.И.Р., тъй като същата се била отказала от наследството на баща си по надлежния ред с вписан в специалния регистър на Хасковския народен съд отказ от наследство. По силата на сключения договор за делба Х.Р. получила в дял ½ идеална част от дворно място, представляващо парцел XIII, в квартал 355 по плана на град Хасково, с площ 434 кв.м., при граници: С.М., Е.Ш., С.А. и улица, който парцел бил отреден за дворище планоснимачен № 1958 от 457,50 кв.м., заедно със застроената на 75 кв.м. масивна жилищна сграда, а Р.Р. получил другата ½ идеална част от правото на собственост върху поземления имот, заедно с останалата паянтова жилищна сграда, застроена на около 70 кв.м.
На 03.10.1986г. Р.Р. починал. Негови наследници били съпругата му С.А.Р. и двете му сестри Х. и З.Р.. По силата на наследяване те придобили съответните им идеални части от притежаваната от наследодателя им ½ идеална част от описания поземлен имот и от правото на собственост върху построената в него паянтова сграда.
С.Р. прехвърлила на ищцата Х.Х. притежаваните от нея идеални части от посочените недвижими имоти с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане акт № 76, том X, дело № 4096 от 08.10.1996г. на нотариус при Хасковския районен съд. По силата на този договор ищцата била придобила 4/12 идеални части от парцел XIII - 2564, в квартал 355, одобрен със Заповед № 73 от 1988г., целият с площ от 475 кв.м., заедно с 2/3 идеални части от построената в имота едноетажна жилищна сграда на 50 кв.м. Със заповед № 251 от 15.02.2012г. на кмета на община Хасково описаната сграда била премахната. Така ищцата останала собственик единствено на 1/3 (16/48) идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 77195.711.106.
Х. С. Ю. /Х.И.Р./ притежавала 7/12 идеални части от правото на собственост върху поземления имот - 6/12 - получени в резултат на договора за доброволна делба и 1/12 - придобита по наследство от Р.И.Р. /Р.С.К./. Х.Ю. била починала на 18.01.2012г. и оставила като наследници ответниците А.Х.Х. - син и П.Х.Р. - дъщеря, притежаващи всеки по 14/48 идеални части от процесния недвижим имот.
З. С. Р. придобила 1/12 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот по наследство от брат си Р.И.Р. /Р.С.К./. Тя била починала на 18.04.1996г., поради което собственици на притежаваните от нея идеални части станали наследниците й - ответниците Ю.И.С. - дъщеря, А.И.С. - дъщеря, М.Д.Д. - син и Н. С. И. - внучка, притежаващи всеки по 1/48 идеална част от процесния имот.
След премахването със заповед № 251/15.02.2012г. на кмета на община Хасково паянтовата жилищна сграда ищцата твърди, че й е бил отказан достъп до имота, а същият се ползвал изцяло от наследниците на Х.Ю. - ответниците А.Х.Х. и П.Х.Р., които живеели в другата жилищна сграда в имота.
Между страните не било постигнато споразумение за разпределяне на ползването на съсобствения имот или за прекратяване на съсобствеността му, въпреки готовността на ищцата да отчужди притежаваната от нея идеална част в полза на останалите съсобственици.
С тези мотиви ищцата моли съдът да разпредели ползването на незастроената част от съсобствения с ответниците недвижим имот, съобразно притежаваното право на собственост, както следва: 16/48 за Х.А.Х., 14/48 за А.Х.Х., 14/48 за П.Х. Р., 1/48 за А.И.С., 1/48 за М.Д.Д., 1/48 за Ю.И.С. и 1/48 за Н. С. И.. Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на искова молба само от ответника А.Х.Х.. Ответникът А.Х. намира предявения иск за недопустим, тъй като съгласно твърденията на ищцата тя не живеела в имота и желаела да се разпореди с притежаваната от нея идеална част. В такъв случай нямало причина за промяна на начина на ползване на съсобствената вещ, а ищцата нямала правен интерес от разпределяне на правото на ползване по съдебен ред, тъй като разполагала с иска за делба по чл. 34 от ЗС и иск за обезщетение за лишаване от ползването на имота по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Така направеното възражение за недопустимост на иска е оставено без уважение с Определение № 260521 от 22.03.2021г. Ответникът А.Х. посочва, че разпределението следва да бъде извършено така, че всеки от съсобствениците да получи за ползване реална част от съсобствената вещ, съответстваща на квотата в съсобствеността му, като се отчете и наличието на построените в имота сгради и осигуряване на възможност за ползването им от собствениците им.
С Определение № 260754 от 26.05.2021 г. на мястото на починалата в хода на производството страна, а именно ответницата Ю.И.С., на основание чл.227 ГПК са конституирани законните и наследници Е.Р.А., ЕГН ********** и П.Р.А., ЕГН **********.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 чл. вр. 12 и ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената по делото скица на поземлен имот № 15-745742 от
09.07.2021г. за процесния поземлен имот
- поземлен имот с идентификатор 77195.711.106 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени
със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот от 09.09.2020г., с адрес ****, е с площ от 456 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м); при съседи по кадастрална скица: 77195.711.246,
77195.711.127, 77195.711.126, 77295.711.108, 77195.711.107, 77195.711.96. стар идентификатор – няма,
номер по предходен план 2564, квартал 355, парцел XIII. Като собственици на имота
са посочени: Р.И.Р., няма данни за идеални части, наследници на Х.И.Р. при
½ идеални части от правото на собственост и ищцата Х.А.Х. при 4/12
идеални части от правото на собственост. Сгради, които попадат в имота: 77195.711.106.1
застроена площ: 79 кв.м.; етажи 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; сграда 77195.711.106.2
застроена площ: 20 кв.м.; етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж; сграда
77195.711.106.3 застроена площ: 8 кв.м.; етажи 1, предназначение:
селскостопанска сграда.
От договор за доброволна делба (поделба) на наследствени имоти от 18.06.1963г. се установява, че наследствените имущества, останали от И.Р.С., починал на 2.01.1947г. са поделени между наследниците му Х.И.Р. и Р.И.Р., както следва: Х.Р. получава в дял ½ идеална част от дворно място, представляващо парцел XIII - тринадесети, в квартал 355 по плана на град Хасково, с площ 434 кв.м., при граници: С.М., Е.Ш., С.А. и улица, който парцел се отрежда за дворище планоснимачен № 1958 от 457,50 кв.м., заедно със застроената на 75 кв.м. масивна жилищна сграда, а Р.И.Р. получава в дял останалата ½ идеална част от правото на собственост върху поземления имот, заедно с останалата паянтова жилищна сграда, застроена на около 70 кв.м. В договора за делба е посочено още, че в делбата не взе участие З.И.Р., тъй като същата се е отказала от наследството на покойния наследодател с вписан в специалния регистър на Хасковския народен съд отказ от наследство.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 76, том X, дело № 4096 от 08.10.1996г. на нотариус при Хасковския районен съд, ищцата придобила от С.А. Р. 4/12 идеални части от парцел XIII - 2564, в квартал 355, одобрен със Заповед № 73 от 1988г., целият с площ от 475 кв.м., заедно с 2/3 идеални части от построената в имота едноетажна жилищна сграда на 50 кв.м.
Видно от скица
№ 13697 от 16.11.2007г. на процесния имот – поземлен имот с идентификатор 77195.711.106 същият е с площ 456 кв.м. и стар
идентификатор кв. 355, п. XIII. Като собственици на имота са посочени: Х.И.Р., наследници
на Р.И.Р. и Х.А.Х.. Имотът включва сграда 77195.711.106.1
застроена площ: 79 кв.м.; етажи 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; сграда 77195.711.106.2
застроена площ: 20 кв.м.; етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж; сграда
77195.711.106.3 застроена площ: 8 кв.м.; етажи 1, предназначение:
селскостопанска сграда; сграда 77195.711.106.4 застроена площ: 52 кв.м.; етажи
1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;
Според представената по делото Заповед № 251/15.02.2012г. на кмета на община Хасково, е наредено собствениците на обект: „двуетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ XIII, кв.355, ПИ 77195.711.106 по КК на гр.Хасково с административен адрес: ****, в срок до 2 месеца, да премахнат стоежа.
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-2925 от 10.12.2020г. за Р.С.К., ЕГН **********, починал на 03.10.1988г. се установява, че същият е оставил след смъртта си следните наследници по закон: С.А.Р. (съпруга – без деца), починала на 12.11.1996г., Х. С. Ю., починала на 18.01.2012г. и Зийнеп С. Р., починала на 18.04.1996г. От същото удостоверение е видно, че наследници на Х. С. Ю. са ответниците А.Х.Х. и П.Х. Р., а на З. С. Р. – ответниците А.И.С. и М.Д.Д., както и починалите Ю.И.С. и С. И.С., който от своя страна е оставил наследници ответницата Н. С. И. и починалата Н. С. И. (неомъжена, без деца).
Видно от удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-1330 от 12.05.2021г. наследници на Ю.И.С. са ответниците Е.Р.А. и П. Р. А..
Според акт №
434 от Регистъра за женитбите на Хасковска Община за 1947г., на 16.12.1947 год.
Р.С.Р. е сключил брак със Ш.А.А..
От представените удостоверения за идентичност на лице с различни имена се установява, че Р.С.К. и Р.И.Р.са имена на едно и също лице; че Х. С. Ю., Х.С.Ю. и Х.С.Х. са имена на едно и също лице; че З. С. Р., З.Д.Д. и З. С.Д. са имена на едно и също лице; че С.А. Р. и С.А.К. също са имена на едно и също лице.
Така, от всички описани до тук доказателства се установява, че действително страните са съсобственици с посочените по-горе квоти на незастроената част на процесния имот на заявените в исковата молба основания, а именно: 16/48 за Х.А.Х., 14/48 за А.Х.Х., 14/48 за П.Х. Р., 1/48 за А.И.С., 1/48 за М.Д.Д., 1/48 за Н. С. И., 1/96 за Е.Р.А. и 1/96 част за П.Р.А..
Във връзка с разпределението на ползването на процесния имот е назначена съдебно – техническа експертиза, като вещото лице е изготвило два варианта за това.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС и е
процесуално допустим, доколкото страни по него се явяват съсобствениците на
имот, които не могат да вземат решение за неговото ползване, т.е. не може да се
образува мнозинство по този въпрос. Между страните съществува спор относно ползването на незастроената
част от имота. Притежаваните от ищцата дялове в собствеността не формират
мнозинство от съсобствениците, а по делото не се установи да е налице взето
решение за разпределяне на правото на ползване на незастроената
част от имота, по който въпрос да няма спорове. Страните не спорят по
отношение площите на техните собствени и съсобствени имоти, поради което съдът
приема същите за установени.
Производството
по чл.32 ал.2 от ЗС има
за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение
между съсобственици по повод служене с обща вещ, чиято цел е да бъде извършено
разпределение на ползването на един съсобствен имот, съобразно дяловете на
страните в съсобствеността. Според константната съдебна практика,
разпределението на ползването на съсобствено дворно място няма за цел
единствено да бъде предоставена възможност на всеки съсобственик да ползва
незастроената част от него съобразно притежаваните права в съсобствеността.
Следва да бъде взето предвид и предназначението на дворното място, начинът по
който по волята на съсобствениците то се използва, включително и
обстоятелството дали дворното място е застроено, като бъде осигурена възможност
на всеки съсобственик да ползва построените и притежавани в индивидуална
собственост самостоятелни обекти в него. Недопустимо е в производство по чл.32 ал.2 от ЗС да
се създават пречки и затруднения за ползването на притежавани в индивидуална
собственост постройки в съсобственото дворно място, по - големи от необходимите
за осигуряване правото и на другия съсобственик да ползва съсобствената вещ.
След като дворното място е застроено, то има за предназначение наред с
евентуалната възможност за ползване на част от него със стопанска цел, и да
обслужва постройките, поради което разпределението на ползването на
незастроената му част следва да се извърши по начин, в еднаква степен да бъдат
зачитани правата на всички съсобственици, включително и за достъп до
притежаваните в индивидуална собственост постройки и самостоятелни обекти в тях
(Решение № 18 от 29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4533/ 2015 г., I г.о., ГК). В
контекста на изложеното, съдът счита, че разпределението на ползването на
процесното дворно място следва да се извърши, според предложения от вещото лице
вариант № 2, находящ се на л.129 от настоящото дело. Този вариант е съобразен с
квотите на страните в съсобствеността, със застроените площи на жилищните сгради
в имота. Вещото лице е изчислило площите както следва: обща площ на ПИ – 356
кв.м.; застроена площ на съществуващите сгради – 107.10 кв.м.; взел е предвид
факта, че сградата, притежавана от ищцата се е самосрутила. От тази площ на
ищцата се падат 116.3 кв.м. и общо за всички ответници – 232.6 кв.м. Тук следва
да се посочи, че и предложения от вещото лице вариант № 1 е сходен на вариант №
2 откъм достъп, площ и т.н. И двата варианта, предложени от вещото лице,
осигуряват равни възможности за страните да ползват незастроената част от
процесния имот, като се отчита съществуващото до момента фактическо състояние,
осигуряване на достъп до сградите и входовете към тях. Предвид липсата на
оспорване обаче, съдът взе предвид становището на ищеца като намира вариант № 2
за по-целесъобразен, защото създава възможност за по-малко конфликтни ситуации
при ползването на имота.
Така
на ищцата следва да се предостави правото да ползва незастроената част от ПИ с
идентификатор 77195.711.106
с площ от 116.3 кв.м., оцветена в син цвят на скицата
на вещото лице; на ответниците - част от ПИ с идентификатор 77195.711.106
с площ от 232.6 кв.м., оцветена в жълт цвят на
скицата; която скица на л.129 от делото, приподписана от съдебния състав, ще
следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.
С оглед характера на производството, а именно спорна съдебна администрация, страните следва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени държавни такси и възнаграждение за вещо лице, съответстваща на размера на дела им в съсобствеността. Относно заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат, разноските следва да останат за страната така, както са направени. Това е така, защото невъзможността да се постигне съгласие за начина на разпределяне на ползването не се дължи на виновно поведение на който и да е от съсобствениците, а на липсата на съвпадение на техните становища по този въпрос. От друга страна пък съдебното решение ползва в определена степен и двете страни по делото. В този смисъл е Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и Определение № 389 от 08.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г. на ВКС, II г.о. Направените разноски от ищцата Х.А.Х. са 80 лева – държавна такса, 200 лева – за експертиза, общо 20 лева – за съдебни удостоверения или общо 300 лева, поради което ответниците А.Х.Х. и П.Х.Р. ѝ дължат припадащата се част от по 87.50 лева от разноските; ответниците А.И.С. М.Д.Д. и Н. С. И. – по 6.25 лева и ответниците Е.Р.А. и П.Р.А. – по 3.13 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.711.106 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 09.09.2020г., с адрес ****, с площ от 456 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор – няма, номер по предходен план 2564, квартал 355, парцел XIII, при съседи по кадастрална скица: 77195.711.246, 77195.711.127, 77195.711.126, 77295.711.108, 77195.711.107, 77195.711.96, по предявения от Х.А.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Т.В., срещу А.Х.Х., ЕГН ********** ***; П.Х.Р., ЕГН ********** ***; А.И.С., ЕГН ********** ***; М.Д.Д., ЕГН ********** ***; Н. С. И., ЕГН ********** ***; Е.Р.А., ЕГН ********** *** и П.Р.А., ЕГН ********** ***; иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, по вариант II /втори/ на заключението от 08.11.2021 г. на вещото лице Т.Н.Г. и приложената към него скица – Приложение № 3, която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението, като Х.А.Х. ще ползва частите от поземления имот, очертани със син контур на скицата, а А.Х.Х., П.Х.Р., А.И.С., М.Д.Д., Н. С. И., Е.Р.А. и П.Р.А. ще ползват частите от поземления имот, очертани с жълт контур на скицата.
ОСЪЖДА А.Х.Х., ЕГН ********** *** и П.Х.Р., ЕГН ********** ***, да заплатят на Х.А.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Т.В. – всеки от тях сумата от 87.50 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН ********** ***; М.Д.Д., ЕГН ********** *** и Н. С. И., ЕГН ********** ***, да заплатят на Х.А.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Т.В. – всеки от тях сумата от 6.25 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.Р.А., ЕГН ********** *** и П.Р.А., ЕГН ********** ***, да заплатят на Х.А.Х., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. Т.В. – всеки от тях сумата от 3.13 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
(Христина Жисова)
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.