Р Е
Ш Е Н
И Е
№
114
гр. Русе, 16.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 27
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря НЕДЯЛКА
НЕДЕЛЧЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №81 по описа за 2018год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Й.М.Й. *** е обжалвал решението на Русенския
районен съд по гр.д.№4580/2017г. в частта, с която са отхвърлени исковете му по
чл.16 ЗАЗ за определяне размера на рентата по Договор за аренда на земеделски
земи от 16.03.2004г. и по Договор за аренда на земеделски земи от 17.10.2006г.
за стопанската 2016-2017г. над сумата 55лв./дка до 60лв./дка, исковете за доплащане
на рента в размер на 1268,96лв. по Договор за аренда на земеделски земи от
16.03.2004г. и в размер на 90,02лв. по Договор за аренда на земеделски земи от
17.10.2006г. за стопанската 2014г.-2015г., и той е осъден да заплати на
ответника 1000лв. разноски по компенсация. Излага оплаквания за неправилност на
решението в тези части и моли то да се отмени и вместо него да се постанови
друго, с което исковете му изцяло да се уважат и да му се присъдят направените
по делото разноски.
Ответникът оспорва основателността на жалбата и
моли тя да не се уважава и да му се присъдят разноските за въззивното
производство.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от
заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е частично основателна.
Жалбоподателят е предявил против ответника искове
за увеличение на рентата, дължима по сключените между страните договори за
аренда на земеделски земи от 16.03.2004г. и 17.10.2006г. на 60лв./дка за
текущата стопанска година /2016г.-2017г./, за доплащане на рента в размер на
1268,96лв. по договора от 2004г. и в размер на 90,02лв. по договора от 2006г.
за стопанската 2014г.-2015г., като е поискал да му се заплатят направените по
делото разноски.
Районният съд е уважил исковете по чл.16 ЗАЗ
частично, като е увеличил дължимата рента за стопанската 2016г.-2017г. от 18лв.
на 55лв./дка по договора от 16.03.2004г. и от 30лв. на 55лв. по договора от
17.10.2006г. и решението в тази част като необжалвано е влязло в сила.
Отхвърлил е като неоснователни исковете за увеличаване на рентата по двата
договора над сумата 55лв. до 60лв., както и исковете за заплащане на сумите
1268,96лв. и 90,02лв., представляващи дължима рента по сключените между
страните договори за стопанската 2014г.-2015г. съобразно претендираното
увеличение, тъй като е приел, че предложената от ответника рента в размер на
55лв./дка надхвърля пазарната поземлена рента за земеделските земи в землището
на с.Червена вода, Русенска област, където се намират процесните
земи, и че промяната на сключените от страните договори за аренда в частта на
размера на рентата нямат обратно действие.
Решението на районния съд е постановено при
правилно изяснена фактическа обстановка, при спазване на процесуалните правила
и в съответствие с материалния закон. То е правилно и следва да се потвърди,
поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Страните са сключили процесните
арендни договори, по силата на които ищецът е отдал
на ответника описаните в тях свои земеделски имоти, а последният се е задължил
да му заплаща определената в тях рента. Ищецът е поискал по-висока рента в
сравнение с платената му от ответника и тъй като помежду им не е постигнато
споразумение, той е отнесъл спора пред съда на основание чл.16 ЗАЗ. С
обжалваното решение е разрешил спора, като е определил размера на дължимата от
ответника рента на 55лв./дка. Тази сума кореспондира на пазарната поземлена
рента за земеделските земи в района на землището на с.Червена вода, Русенска
област, където се намират процесните земи, тъй като е
определена при съобразяване правилата по §2е ДРЗСПЗЗ и чл.77б от ППЗСПЗЗ, приложената
на л.24 справката на Областна дирекция “Земеделие“-Русе за размера на средната
стойност на рентните вноски за стопанската
2016/2017г. и представените по делото арендни договори.
Тя надхвърля по размер средната стойност на тези вноски, поради което искането
тя да се определи на 60лв./дка се явява неоснователно.
Искът по чл.16 ЗАЗ е конститутивен.
Съдебното решение замества волята на страните и предизвиква промяна на арендния договор в
частта, касаеща размера на дължимата от арендатора
рента за предоставената му под аренда земеделска земя. Влязлото в сила решението
има действие занапред. В закона няма норма, аналогична на тази по 88, ал.1 ЗЗД,
поради което то няма обратно действие и не може да преуреди
отношенията между страните за предходните стопански години. На това основание
определената по делото рента не се отнася до стопанската 2014/2015г. и за нея
арендаторът дължи рентата в определените с анексите към процесните
договори размери. Искането за доплащане на рентата за стопанската 2014-2015г. в
размер на 1268,96лв. по Договор за аренда на земеделски земи от 16.03.2004г. и
в размер на 90,02лв. по Договор за аренда на земеделски земи от 17.10.2006г. е
неоснователно и правилно е отхвърлено от районния съд.
Правилно е решението и в частта за разноските,
направени в първоинстанционното производство. Страните
не са постигнали споразумение за изменение на размера на дължимата по двата
договора рента поради несъгласието на ищеца с предложената от ответника цена.
Същата отговаря на пазарната рента за района и е определена от съда в размера,
предложен от арендатора. На това основание правилно районният съд е приел, че
разноски по исковете по чл.16 ЗАЗ той не дължи на ищеца, тъй като с поведението
си не е станал причина за предявяването им съгласно чл.78, ал.2 ГПК. Другите
два иска са отхвърлени като неоснователни и направените от ответника разноски
за тях се дължат от ищеца на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Разноските на страните за въззивното
производство поради неоснователността на жалбата следва да останат в тежест на
жалбоподателя. На основание чл.280, ал.2 ГПК въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на всеки от
исковете е под 5000лв.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1744 от 07.12.2017г. на
Русенския районен съд по гр.д.№4580/2017г.
ОСЪЖДА Й.М.Й. да заплати на А.Г.Д. ***, сумата
300лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: