Решение по дело №1164/2019 на Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

 

№…

                                  17.03.  2020 г.    гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на  деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                         2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

Секретар  Д. Б.

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №1164 по описа за 2019 год.

 

              ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.                  

 

      Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба  от  ГДПБЗН – МВР, представлявана от ст. Юрисконсулт С.Н. срещу Решение № 1811/ 30. 09. 2019 г. по гр. д. № 3348/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд.

         Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението  на районния съд като  неправилно и незаконосъобразно  , като бъдат отхвърлени предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер .

        Въззиваемата страна  М.П.П.  е изразил становище чрез процесуалния си представител адв.В.В., че въззивната жалба е неоснователна, решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски във въззивната инстанция.

      ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

    Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

   С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства  е постановил следното:

ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр. София, ул.Пиротска №171А, ДА ЗАПЛАТИ НА М.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 1405,56лв, представляваща възнаграждение за положен 212,641 часа извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв, за периода 23.05.2016-31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 23.05.2019г., до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният претендиран размер от 1720,56лв, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171А, да заплати на М.П.П., ЕГН **********,***, сторените разноски в размер на  382,34лв..-по компенсация.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София, ул. Пиротска №171А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския районен съд, сумата от 56,22лв - държавна такса, върху цената на уважения иск.

 За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е прие, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове, положен труд между 22:00 и 6:00 ч., за отчетния период, се умножава по 0.143 -чл.31, ал.2 от Наредбата. Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата-/НСРОЗ/, обн. ДВ от 26.01.2007г, в нормата на чл.9, ал.2 от която е предвидено, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По тези съображения, исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, и отчетен като извънреден, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба, законодателят е възприел подхода, установен в  КТ и в НСОРЗ. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.

Поради изложеното, включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца, следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.

Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8, за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч., на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Неоснователно е възражението на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

   Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение като правилни и законосъобразни и на основание чл.272 ГГПК препраща към тях. Решението е постановено въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на действащата нормативна база за  процесния период, поради което районният съд правилно е приложил материалния закон при решаване на спора.

Въззивният съд не възприема доводите на въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен нощен труд при въззиваемия, тъй като при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се  установява разлика от положен нощен труд, който не е изплатен. По тази причина не би могло да се получи двойно плащане от страна на въззивника към въззиваемия за един и същи период на едно и също основание и исковата претенция е основателна и доказана и правилно е уважено от първоинстанционния труд.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В хода на въззивното производство въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК, което е в размер на 400 лв. С оглед на това и на основание чл.273 вр. чл. 78, ал.3 и 5 вр. чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 и чл. 272  ГПК, V граждански въззивен състав

 

 

                              Р     Е     Ш     И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение №  1811/ 30. 09. 2019 г. по гр. д. № 3348/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и 5  и чл. 80 ГПК ОД на МВР – гр.Плевен да заплати на М.П.П. с ЕГН**********,  направените по делото разноски  в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :