№ 535
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20251001000437 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – Л. Ти Т. Л., родена на ***г., гражданин на
Република Виетнам, чрез адв. Г. и адв. П., срещу решение № 298 от 26.02.2025 по т.д. №
20241100901892, по описа на СГС за 2024г., т.о., VI-22 състав. С обжалваното решение е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за обявяване за
несъществуващи обстоятелства, вписани по партидата на ответника – „Бопелини“ ООД,
ЕИК *********, с вписване № 20221219145800
Въззивникът/ищецът – Л. Ти Т. Л. счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй
като е постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, и е необосновано. На първо място твърди, че
първоинстанционният съд е извратил фактите по делото, защото в исковата молба е
твърдяла, че до ищцата не бил изпращан протокол от общо събрание на съдружниците, а
същият бил представен от съдружника Н. за подпис, но без разяснение на неговото
съдържание и на неразбираем български език. Според ищцата, това означавало, че не е
изразила съгласие с протокола, защото нямало как да е съгласна с нещо, което не познавала.
На същата страница в исковата молба били изложени твърдения, че нито ищцата, нито някой
от останалите съдружници, са взели записаните в протокола решения. На следващо място
твърди, че по делото било доказано наличието на неистински документ - протокол от
09.12.2022г. от общо събрание на съдружниците, които били на различни места по
1
света(България и Виетнам). Твърди, че първоинстанционният съд е изградил своите изводи
на представени по делото документи на чужд език, за които не били представени преводи на
български език. На последно място твърди, че изводите на първоинстанционния съд относно
полагането на подписи под протокола от 09.12.2022г., изразявало съгласие с взетите решения
от всички съдружници, били в пълно противоречие с разпоредбите на чл. 139, ал. 2 и чл.
137, ал. 4 от ТЗ по отношение на формата и реда за тяхното приемане. Според въззивника,
първоинстанционният съд неправилно е смесил двата вида решения на общо събрание на
съдружниците – присъствено и неприсъствено. Когато едно решение било взето като
присъствено и липсвало съгласие за неговото приемане като неприсъствено, това означавало
отразяване в протокола на несъществуващо обстоятелство. В този смисъл били ТР №1/2002г.
на ОСГК на ВКС и решение № 100 от 04.06.2010г. по т.д. № 799/2009г. на ВКС и др. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск с произтичащите от това законни последици. В условията на евентуалност,
прави възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от ответното
търговско дружество.
Въззиваемият/ответникът – „Бопелини“ ЕООД е подал в срок отговор на въззивната жалба,
чрез адв. Й.. Счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение.
Излага подробни правни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще
бъдат съответно разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба. Моли
въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото, против
подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото и страните не спорят, че съдружници в „Бопелини“ ООД са Л. Ти
Т. Л., Н. Г. П. и П. И. П.. Видно от подписан от всички съдружници протокол от общо
събрание на съдружниците в „Бопелини“ ООД, проведено на 09.12.2022 г., се установява, че
процесните решения са приети единодушно. По заявление № 20221219145800 е извършено
вписване на увеличаване на капитала на дружеството от 12 на 400 лева, чрез записване на
нови дялове от съдружниците, промяна в предмета на дейност на дружеството и обявяване
на нов дружествен договор, въз основа на решения от общо събрание на съдружниците по
протокол от 09.12.2022 г. Към заявлението е представен и актуален дружествен договор от
12.12.2022 г., подписан от тримата съдружници, в който са отразени процесните заявени за
вписване промени. Видно от вносни бележки от 12.12.2022 г., се установява, че управителят
и съдружник - П. П., е внесъл по сметка на ответното дружество суми в размер на 232 лева,
2
с посочено основание: „увеличаване на капитал, съгласно решение от ОСС от 09.12.2022 г.“
и 156 лева, с посочено основание за внасяне: „вноска увеличаване на капитал, съгласно
решение ОС от 09.12.2022 г. от Л. Ти Т. Л.“. Видно от извлечение от банковата сметка на
дружеството, така направените вноски са отразени по сметката на дружеството. В чл. 21, ал.
4 от действащия към 09.12.2022 г. дружествен договор, обявен в Търговския регистър, е
предвидено изрично, че за всички решения на общото събрание се предвижда единствено
съставянето на протокол в писмена форма, без нотариално удостоверяване на съдържанието
и подписите на съдружниците.
За да отхвърли предявения иск като неоснователен, първоинстанционният съд е изложил
решаващи мотиви, че всички съдружници са заявили писмено съгласието си за приемане на
решенията от общо събрание на съдружниците проведено на 09.12.2022 г. Съгласието с
взетите решения е изразено и чрез подписване на актуалния дружествен договор, в които са
отразени процесните промени. В случая, полагайки подписа си под протокола, всички
съдружници са изразили писмено съгласие за обективираните в него решения на ОСС. Това
означавало, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ТЗ е прието неприсъствено
решение. Ищецът е подписал всички тези документи без възражения, поради което и
съобразявайки липсата на предвидено в дружествения договор изискване, свързаните с
дружествените дела документи да се съставят и на друг език, различен от българския език,
явяващ се официален език на юридическото лице, регистрирано съгласно законите,
действащи в Република България, следвало да се приеме, че спрямо ищеца не са били
дължими някакви допълнителни действия по разясняване съдържанието на предоставените
му за подпис документи.
Въззивният съд приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на правата
претендирани от ищеца – иск за установяване несъществуване на вписани обстоятелства в
ТР с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. трето от ЗТРРЮЛНЦ, поради липса на приети
решения от общо събрание на съдружниците проведено на 09.12.2022г.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд е извратил
фактите по делото.
Ищцата признава обстоятелството, че лично е подписала протокола от общо събрание на
съдружниците от 09.12.2022г. Признанието на този факт категорично установява и доказва,
че ищцата е участвала във вземането и приемането на всяко едно от процесните решения.
Обстоятелството, че тези решения не са взети на посочената в протокола дата, а на
последваща такава, не означава, че тези решения са невзети и неправилно са отразени като
съществуващи. Неправилно се смесват правните последици от антидатирането на протокола
от общо събрание на съдружниците, с обстоятелствата дали процесните решения са реално
приети и са породили действие за дружеството. Невярно посочената дата няма правно
значение за наличието, съществуването и валидността на взетите решения, които ще породят
своето правно действие от действителната дата на която се установи, че същите са приети,
3
съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Следователно процесните решения са
валидни и съществуващи, поради което са породили своето правно действие, най-късно на
датата на подаване на заявлението за тяхното вписване в ТР - 13.12.2022г.
Ирелевантно за нищожността на процесните решения са обстоятелствата по тяхното
приемане, относно начина, мястото и реда за полагане на подпис в протокола от общото
събрание на съдружниците. В процесната хипотеза няма спор между страните, че
протоколът от общото събрание на съдружниците е изпратен по ел. поща от съдружника й
П., че е получен от съдружника П., след което е подписан от него и ищцата, и чрез ел. поща
е върнат на управителя на ответното ООД. Тези обстоятелства могат да имат значение
единствено за тяхната евентуална незаконосъобразност на взетите решения, но не и за
тяхното несъществуване като невзети такива.
Твърденията на ищцата, че не разбирала български език и не знаела какво е съдържанието на
протокола от 09.12.2022г., който лично е подписала, не означава, че ищцата не е участвала в
приемането на тези решения и не е изразила съгласие, защото нямало как да е съгласна с
нещо, което не познава. Когато съдружник в регистрирано в Република България търговско
дружество не знае български език, той може да откаже да подпише протокола или да изиска
неговото представяне на разбираем език, или превеждане на неговото съдържание от лице
което знае български. Процесният протокол е получен от съдружника П. по ел. поща, който
заедно с ищцата пребивава в Република Виетнам. Този съдружник е български гражданин,
знае български език и няма как да не се е запознал с неговото съдържание, преди да го
подпише и да го предостави на ищцата за подпис.
Липсата на съгласие с взетите решения от общото събрание на съдружниците не водят до
тяхната нищожност, както неправилно счита процесуалният представител на ищеца. В този
смисъл е и задължителното за съдилищата разрешение, дадено в мотивите на т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълкувателно дело № 1/2002г. на ОСГК на
ВКС, че по отношение решенията на ОС на търговско дружество са приложими
специфичните критерии, въведени в специалната нормативна уредба на Търговския закон,
поради което общите норми на ЗЗД, уреждащи недействителността на сделките в случая са
неприложими.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е изградил
своите изводи на представени по делото документи на чужд език, които не са представени в
превод на български език.
По делото документи на чужд език няма представени, а единствено е разменена
кореспонденция чрез ел. поща между съдружниците П. и П.. В тази ел. кореспонденция са
приложени приетите по делото писмени документи на български език, за уведомяване за
дружествените дела и необходимостта от приемане на съответните решения, както и тяхното
изпращане след полагане на подпис от съдружниците пребиваващи в Република Виетнам.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че когато едно решение било взето като
присъствено и липсвало съгласие за неговото приемане като неприсъствено, това означавало
4
отразяване в протокола на несъществуващо обстоятелство, както и че неправилно били
смесени двата вида решения на общо събрание на съдружниците – присъствено и
неприсъствено, което противоречало на разпоредбите на чл. 139, ал. 2 и чл. 137, ал. 4 от ТЗ.
Обстоятелството, че в протокола от общо събрание на съдружниците на „Бопелини“ ООД от
09.12.2022г. не е посочено изрично писмено съгласие за тяхното приемане като
неприсъствени решения, имат значение за тяхната евентуална незаконосъобразност, а не за
тяхната нищожност като невзети и несъществуващи, както неправилно счита процесуалният
представител на ищеца. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС,
включително и цитираната такава от ищеца във въззивната жалба, която изцяло се споделя
от настоящия съдебен състав.
Предвид изхода на правния спор във въззивното производство, въззиваемият/ответникът
има право на разноски за въззивното производство.
Неоснователно е възражението на ищеца, че заплатеното адв. възнаграждение от ответника
за въззивното производство е прекомерно. Заплатеното от въззиваемия адв. възнаграждение
в размер на 1500 лева, съответства на фактическата и правна сложност по делото. Наведени
са множество възражения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, по всяко
едно от които са изложени конкретни правни доводи в отговора на въззивната жалба, поради
което не са налице основанията за намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане от 27.05.2025г./л.
21 гръб/, че възнаграждението е договорено и реално заплатено по банков път, поради което
следва да се осъди ответникът за неговото заплащане, както и сумата от 0,50 лева,
представляваща държавна такса по чл. 102з, ал. 3 от ГПК.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, и следва да
се потвърди, като в останалата част въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТРЪРЖДАВА решение № 298 от 26.02.2025 по т.д. № 20241100901892, по описа на СГС
за 2024г., т.о., VI-22 състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 29,
ал. 1, пр. трето от ЗТРРЮЛНЦ от Л. Ти Т. Л., родена на ***г., гражданин на Република
Виетнам срещу „Бопелини“ ООД, ЕИК *********, за обявяване за несъществуващи
обстоятелства, вписани по партидата на „Бопелини“ ООД, ЕИК *********, с вписване №
20221219145800.
ОСЪЖДА Л. Ти Т. Л., родена на ***г., гражданин на Република Виетнам да заплати
на „Бопелини“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1 500,50/хиляда петстотин и 50
стотинки/лева, представляваща разноски на ответника за въззивното производство.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването на препис на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6