№ 19615
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110120248 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.
Ц. Ч., ЕГН **********, против ПП „***“ с БУЛСТАТ: ***, с посочено правно
основание чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда,
чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
Твърди се, че съгласно трудов договор № ***г. ищецът полагал труд при
ответника, като заемал длъжността „***“ в отдел „***“ с основно месечно
трудово възнаграждение в размер от 1350лв. Сочи, че платеният му годишен
отпуск бил в размер от 30 дни годишно.
Излага се, че с разпореждане на длъжностно лице при НОИ/ТП-София
град №**********/26.04.2021г., считано от 10.04.2021г. ищецът придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в резултат на което със
заповед № ***г. на ответника, на основание чл. 326, ал. 1 КТ трудовото му
правоотношение било прекратено, считано от 15.03.2023г.
Посочва се, че със заповед № ***г. било определено, че в полза на
ищеца следва да се изпати обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ в
размер на 6 брутни заплати, което възлизало в размер на 10 141.20 лв. твърди
се, че ответникът до настоящия момент извършил 3 банкови превода към
сметката на ищеца, на обща стойност в размер на 1100лв., като основание за
плащането и в трите случая било записано „обезщетения заплата частично“.
С оглед изложеното ищецът претендира, ответникът да бъде осъден на
основание чл. 222, ал. 3 КТ да му заплати обезщетение по повод прекратяване
на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, след приспадане на частични плащания, в
1
размер от 9041.20лв. Претендира мораторна лихва, върху главницата за
обезщетението, за периода 01.05.2023г.- 09.04.2024г. в общ размер на 1242.05
лв.
На следващо място ищецът сочи, че в заповед №***г, му било
определено обезщетение в размер на 3 318.94лв., представляващо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 10
работни дни, за 2022г. - 30 работни дни и за 2023г. - 8 работни дни, или общо в
размер 48 работни дни. Ищецът сочи, че до настоящия момент обезщетението
не му е изплатено. Претендира мораторна лихва, върху главницата на
обезщетението за периода от 01.05.2023г, до датата на завеждане на исковата
молба в съда - 09.04.2024г., в размер от 413.91лв.
На следващо място, ищецът твърди, че през м. март 2023г. е ползвал
платен годишен отпуск в размер 9 работни дни, които не са му били заплатени
от работодателя. Сочи, че изчислява размерът на дължимото възнаграждение в
размер на 536.54лв., като до настоящия момент дължимото обезщетение не му
е изплатено от ответника.
Излага твърдения, че доколкото съгласно чл. 270, ал. 2 КТ
претендираното възнаграждение е следвало да му бъде изплатено най-късно
към края на месеца, за който се отнася, а именно 31.03.2023г., то за периода от
01.04.2023г. до 09.04,2024г., претендира мораторна лихва в размер от 72.02лв.
С допълнителна молба от 23.05.2024г., ищецът посочва, че ответникът
превел по банковата му сметка, сума в размер на 8 900 лв. с основание
„обезщетения заплата окончателно“.
До настоящия момент ищецът сочи, че остатъкът от претендираните
обезщетения не за заплатени от страна на ответника, поради което моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по
делото.
В открито съдебно заседание, провело се на 23.10.2024г. съдът, по
направено искане от ищцовата страна, допуснал на основание чл. 214, ал. 1
ГПК изменение на размера на предявения иск, чрез неговото намаляване, за
мораторната лихва, върху главницата на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за
периода: 01.05.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда -
09.04.2024 г., като същият следва да се счита за предявен за общ размер от 1
226.41 лв. и законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба
в съда - 09.04.2024 г., до извършеното плащане от ответника на 30.04.2024 г. в
размер от 71.59 лв.
Допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на
предявения иск, чрез неговото намаляване, за мораторната лихва за забава,
върху главницата за обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, същият следва да се
счита за предявен за периода: 01.05.2023 г. до датата на завеждане на исковата
молба в съда - 09.04.2024 г., в размер от 40.47 лв.,
Допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на
предявения иск, чрез неговото намаляване, за мораторната лихва за забава,
2
върху главницата на възнаграждението за ползван платен годишен отпуск по
чл. 177, ал 1 КТ през м. март 2023 г., същият следва да се счита за предявен за
периода: 01.04.2023 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда -
09.04.2024 г., в размер от 0,34 лв.
На основание чл. 233 ГПК, съдът прекратил акцесорните искови
претенции за мораторна лихва върху главниците по чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 222,
ал. 3 КТ и чл. 177, ал 1 КТ над допуснатите намаления на исковете, до
пълнопредявения им размер.
Съдът е прекратил по реда на чл. 233 ГПК, поради направен отказ от
ищеца, исковите претенции за главници по чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ
и чл. 177, ал 1 КТ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са за разглеждане кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 177,а л.1 КТ чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че е че е работил по трудово правоотношение с ответника, независимо
от правното основание за прекратяване; че работникът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото
правоотношение, съгласно КСО; както и размера на последното му брутно
трудово възнаграждение..
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
същият е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както
и както и размера на брутното му трудово възнаграждение за последен пълен
отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да
докаже или факта на ползване на отпуската или положителния факт на
плащане на дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение.
На основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
ищецът и ответникът за били в трудово правоотношение, съгласно сключен
трудов договор № ***г., по силата на който ищецът заемал длъжността „***“ в
отдел „***“; че с разпореждане на длъжностно лице при НОИ/ТП-София град
№**********/26.04.2021г., считано от 10.04.2021г. ищецът придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, в резултат на което със заповед №
***г. на ответника, на основание чл. 326, ал. 1 КТ трудовото му
правоотношение било прекратено, считано от 15.03.2023г.; че със заповед №
***г. било определено, че в полза на ищеца следва да се изпати обезщетение
на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни заплати, а на осн. чл. 224,
3
ал.1 и ал.2 КТ, следва да се изплати обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2021 г. в размер на 10 работни дни, за 2022г. - 30 работни
дни и за 2023г. - 8 работни дни, или общо в размер 48 работни дни.
По делото е приложен платежен документ от 30.04.2024г., от който се
установява, че ответника е превел по сметка на ищеца сума в размер на 8 900
лв., като в основанието за превода е посочено „обезщетение заплата“.
Предвид изложеното спорът по същество се концентрира във въпроса
дали дължимите обезщетения и трудови възнаграждения са изплатени в
дължимия размер.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено. Съгласно същото:
Размерът на мораторната лихва, равна на законната лихва за забава,
върху главницата на възнаграждението по чл.177, ал.1, вр.чл.155, ал.1 КТ за
ползван платен годишен отпуск през м.март 2023г., в размер на 536,54 лв., за
периода 01.04.2023г. до датата на завеждане на исковата молба в съда -
09.04.2024г., след извършените банкови преводи от ответника, е общо 0,34 лв.
Размерът на мораторната лихва, равна на законната лихва за забава,
върху главницата на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, в размер на 3 318,94
лв., за периода 01.05.2023г. до датата на завеждане на исковата молба в съда -
09.04.2024г., след извършените банкови преводи от ответника, е общо 40,47
лв.
Размерът на мораторната лихва, равна на законната лихва за забава,
върху главницата на обезщетението по чл.222, ал. КТ, в размер на 10 141,20
лв., за периода от 01.05.2023г. до датата на завеждане на исковата молба в съда
- 09.04.2024г., след извършените банкови преводи от ответника, е общо 1
226,41 лв., и законна лихва след датата на завеждане на исковата молба в съда
в размер на 71,59 лв.
Предвид изложеното предявения иск с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД вр.с чл.177, ал.1, вр.чл.155, ал.1 КТ, следва да бъде уважен за сумата от
0,34 лв., дължима за периода от 01.04.2023г. до датата на завеждане на
исковата молба в съда - 09.04.2024г.
Предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр.с чл.224, ал.1
КТ, следва да бъде уважен за сумата от 40,47 лв. за периода 01.05.2023г. до
датата на завеждане на исковата молба в съда - 09.04.2024г.
Предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр.с чл.222,
ал.3КТ, следва да бъде уважен за сумата от 1 226,41 лв., за периода от
01.05.2023г. до датата на завеждане на исковата молба в съда - 09.04.2024г.,
както и законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 09.04.2024 г., до извършеното плащане от ответника на 30.04.2024 г. в
размер от 71.59 лв.
По разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
4
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай изменението на една част от исковите
претенции, както и направения отказ от друга част от тях е обусловена от
факти и обстоятелства, настъпили в хода на процеса, а именно поради
извършено плащане от страна на ответника, след постъпването на исковата
молба в съда, се налага извод, че с поведението си същите са дали повод за
завеждане на делото, съответно дължат на ищеца разноски. Поради
изложеното на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да възстанови
направените от ищеца разноски в размер на 1950 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 584,98 лв. и депозит за
вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда
в размер на 400 лв., или общо сума в размер на 984,98 лв., представляваща
разноски по делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПП „***“ с БУЛСТАТ: *** да заплати на П. Ц. Ч., ЕГН
**********,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр.с чл.177, ал.1 КТ, сумата от 0,34 лв.,
представляваща мораторната лихва за върху главницата на
възнаграждението за ползван платен годишен отпуск по чл. 177, ал 1 КТ
през м. март 2023 г., за периода: 01.04.2023 г. до датата на завеждане на
исковата молба в съда - 09.04.2024 г.,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр.с чл.224, ал.1 КТ, сумата от 40,47 лв.,
представляваща мораторната лихва за забава, върху главницата за
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, за периода 01.05.2023г., до датата на
завеждане на исковата молба в съда - 09.04.2024 г.,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр.с чл.222, ал. КТ, сумата от 1 226,41 лв.,
представляваща мораторната лихва за забава, върху главницата за
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, за периода 01.05.2023г., до датата на
завеждане на исковата молба в съда - 09.04.2024 г., както и законна лихва
за забава от датата на завеждане на исковата молба в съда - 09.04.2024 г.,
до извършеното плащане от ответника на 30.04.2024 г. в размер на 71.59
лв.
ОСЪЖДА ПП „***“ с БУЛСТАТ: *** да заплати на П. Ц. Ч., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1950 лв.,
представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от
исковете.
5
ОСЪЖДА ПП „***“ с БУЛСТАТ: ***, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата в размер на 984,98 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6