Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на седемнадесети септември
година 2019
в открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 68 описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени - иск с
правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр.чл.152 ЗЗД, чл.26, ал.1,
предл.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба
поради противоречие със закон, заобикаляне на закона, субективно съединени искове
с правно основание чл.167, ал.3 ЗЗД, за прогласяване нищожност на договорна
ипотека.
По изложените вискова молба и молба от
22.01.2018г. обстоятелства ищците Л.С.Й. ЕГН**********, и А.М.Й. ЕГН **********, чрез адв. И.М. са предявили против К. П.С., обективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1, предл. I-во ЗЗД и
чл.26, ал.1, предл. II-ро ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника,
че извършената покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт
№15, том I, per. № 642, дело № 15 от 18.05.2017г. на Нотариус Д. Д.и вписан в
АВ- ИР с вх. per. №29558 дата 18.05.2017г. акт №43, том 65, дело №20811, им.
партиди: 114437, 114438, 114439, 114440, е нищожна, като сключена в
противоречие със закона и/или заобикаляне на императивните норми на закона -
чл. 149 и чл. 152 от ЗЗД,
както и иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.167, ал.3 ГПК против К. П.С. за прогляване
на нищожност на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и вписан в
АВ-ИР с вх. per. №29559 дата 18.05.2017г. акт №121, том 5, дело N920815, им.
партиди: 114437, 114438, 114439, 114440, поради сключването му в противоречие
на с императивната разпоредба на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД.
Ищците
Л.С.Й. ЕГН**********, и А.М.Й. ЕГН **********, чрез адв.
И.М. са предявили при условията на субективно съединяване иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.167,
ал.3 ГПК против „У.Б." АД, за
прогляване на нищожност на Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека и вписан в АВ-ИР с вх. per. №29559 дата
18.05.2017г. акт №121, том 5, дело N920815, им. партиди: 114437, 114438,
114439, 114440, поради сключването му в противоречие на с императивната
разпоредба на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, по която договорна ипотека ответната банка
е кредитор.
Претендират сторените по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищецът Л.Й. участвал в публична продан на недвижим
имот обявена от ЧСИ С.П. с рег. № 921 която се провела на 21.06.2016г. В
обявата било посочена като пазач на имота – С.Т.С., като същата била й
собственик на процесния имот. Предложението на ищеца било обявено за
окончателно и на 06.07.2016г. съдебният изпълнител издал постановление за
възлагане на недвижим имот, влязло в законна сила на 14.12.2016г. Сочат, че на 15.02.2017г. е издадено
Удостоверение от ЧСИ С.П. до Агенция по Вписванията гр. София, с което
удостоверение информира АВ, че постановлението за възлагане на недвижим имот е
влязло в законна сила на 29.12.2016г. и подлежи на вписване, след което е
вписано в АВ - София, с акт №164, том 1, дело №400/2017г. вх. per, №729 от
13.01.2017г., с това удостоверение се издава за да послужи пред АВ - гр. София
за заличаване на Договорна ипотека №57, том XX, дело №21216/2012г. с вх. per.
№43700 от 08.10.2012г. Твърди се, че със
заличаване на ипотеката ищците считали, че
са собственици на недвижим имот без задължения и претенции на трети
лица, по отношение на следния имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.8550.363,
находящ се в гр.София, общ.Столична, обл.София по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18- 61 от 27.09.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.
София, район „Кремиковци", кв. „******, целият с площ от 892 кв. метра,
Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
363, квартал 94, парцел XX, при съседи: 68134.8550.362, 68134.8550.361,
68134.8550.360, 68134.8550.101, 68134.8550.364, съгласно Скица на поземлен имот
№ 15-104645 от 10.03.2017г., издадена от СГКК - гр. София, който представлява
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ХХ-363 от квартал № 94 по плана на гр. София,
местност „Враждебна", при граници: УПИ XXI-364, УПИ XVIМ-361, УПИ XIX-
362, улица, заедно с построените върху описания по-горе ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.8550.363: А) ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА, представляваща
сграда с идентификатор 68134.8550.363.1, находяща се в гр. София, общ.
Столична, обл. София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18- 61 от 27.09.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр. София, район „Кремиковци", кв. „******, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.8550.363, със застроена площ по скица от 83 кв.м., а
със застроена площ от 83,24 кв. метра на всеки от етажите - съгласно
доказателствен документ за собственост, брой етажи: 2 (два) - приземен етаж и
етаж, с предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, съгласно скица на сграда №
15-104648 от 10.03.2017год. издадена от СГКК - гр. София; Б) ГАРАЖ с
идентификатор 68134.8550.363.2, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл.
София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-61 от 27.09.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.
София, район „Кремиковци", кв. „******, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.8550.363, със застроена площ 30 кв.м. по скица, а със
застроена площ от 29,62 кв. метра - съгласно доказателствен документ за
собственост, брой етажи 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, съгласно
скица на сграда № 15-104650 от 10.03.2017 год. издадена от СГКК - гр. София; В)
Сграда - БАРАКА с идентификатор 68134.8550.363.3, находяща се в гр. София, общ.
Столична, обл. София, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-61 от 27.09.2010год. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр. София, район „Кремиковци", кв. „******, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.8550.363, със застроена площ по скица от 11 кв.м., а
съгласно доказателствен документ за собственост от 10,60 кв. метра, брой етажи
1, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
съгласно скица на сграда № 15 - 104652 от 10.03.2017год. издадена от СГКК - гр.
София; Г) СТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 68134.8550.363.4, находяща се в гр.
София, общ. Столична, обл. София по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед. N° РД-18- 61 от 27.09.2010год. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Кремиковци", кв. „******,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.8550.363, със застроена площ
по скица от 16 кв.м., а съгласно доказателствен документ за собственост от
15,11 кв. метра, брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда, съгласно скица на сграда № 15-104661 от
10.03.2017 год. издадена от СГКК - гр. София; и навес, с площ от 12,80 кв.
метра.
Навеждат се твърдения, че седмица
по-късно ответникът К.С. позвънил по телефона на ищеца Й. и поискал среща, като
се представил за син на С.С.. Разказал, че процесния недвижим имот е семейно
жилище на родителите му. Баща му починал, а майка му била много притеснена и
неговото желание е да закупи обратно семейния имот. Предложил да плати цената
заплатена от ищеца, като към нея се прибавят и разходите заплатени при ЧСИ.
Твърди, че на 23.02.2017г. Л.Й.
упълномощил ответникът С. да го представлява пред държавни и общински
институции, за снабдяване с необходимите за продажбата на имота документи. Сочи
се, че на 27.03.2017г. ищецът Л.Й. и ответникът К.С. подписали предварителен договор, като
уговорили продажна цена в размер на 120 000 лева. Уговорено била страните
да сключат окончателен договор най-късно до 01.05.2017г. Заявяват, че
нотариалният акт бил подписан на 18.05.2017г. пред Нотариус Д. Д.с рег. № 117, като в т.2 от същия било записано че
продавачите Л.С.Й. и А.М.Й. декларират, че са единствени и законни собственици
на продаваните имоти, че същите не са обременени с тежести, ипотеки, възбрани,
освен тези в полза на У.Б. АД, както и с наемни договори, че не са сключвали предварителни
договори, договори за съвместна дейност или друга форма на ползване с предмет
същите имоти, както и че продаваните имоти не са предмет на съдебни спорове,
административни производства или изпълнителни дела, няма наложена обезпечителна
мярка по ЗОПДИППД, както и че по отношение на същите няма претенции за
собственост, както и ако в едномесечен срок от деня на сделката върху
продаваните имоти бъдат наложени възбрани или други тежести или бъдат предявени
искови претенции, произтичащи от правоотношения, възникнали преди
покупко-продажба, продавачите ще заплатят на купувача обезщетение в двоен
размер на продажната цена по този нотариален акт.
Твърди се, че на 16.06.2017г. ищецът Л.Й.
получил уведомление за вписване на възбрана върху продадения имот, вписана на
08.06.2017г. по обезпечителна заповед издадена в полза на С.С.
– майка на ответника К.С. на 20.02.2017г.
Твърди се, че К.С. като
собственик на имота поради наложената възбрана се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист и претендирал сумата от 240 000.00
лева, главница, лихва и разноски по заповедното производство. На 20.11.2017г.
ищците Й.получили покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20178510406127
за сумата от 273 667,79 лева и разбирали, че срещу тях има претенция от страна
на К.С. поради наложена възбрана от страна на майка му С.С..
Твърди се, че лицата К.С. и С.С. са действали в
сговор и са имали за цел единствено да навредят на ищците, като се снабдят с
основание да претндират двойния размер на продажната цена или 240 000лв. Твърди
се, че ответникът К.С. не е имал за цел
да придобие имота, а да се обогати със сумата на неустойката, знаейки за
издадената в полза на майка му обезпечителна заповед, за налагане на възбрана
върху имота. Поддържа се, че поисканата от
С.С. нищоност на сделките води до нищожност на
сделките сключени от К.С..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковота молба от ответника К.С., в който се оспорват предявените искове,
като неоснователни. Ответникът твърди,
че след смъртта на баща му, разбрал, че майка му С.С. извършила действия, които застрашили семейното имущество
и оставеното им наследство, поради което отношенията помежду им се обострили и
няколко години контактували, само чрез адвокати. Ответникът твърди, че след
като научил че семейното жилище било продадено от съдебен изпълнител, направил
всичко необходимо да закупи имота обратно със свои средства, както и с кредит
изтеглен за целта от банка. Поддържа се в отговора, че сключения между страните
нотариален акт е законосъобразен, сключен в предвидената от закона форма и с
нищо не нарушава и не заобикаля закона. По отношение на втория иск за нищожност ипотека , счита, че е
недопустим, поради липса на правен интерес. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор и от втория ответник – „У.Б.“ АД. Ответникът „У.Б.“ АД
оспорва исковите претенции. Заявява, че е на 18.05.2017 г. К.П.С. е учредил
законна ипотека в полза на „У.Б.” АД, а настоящата искова молба за обявяване на
сделката за недействителна е вписана на 09.03.2018 г., т.е 10 месеца преди
предявяването на иска. Твърди, че банката е придобила добросъвестно права върху
недвижимия имот преди вписване на исковата молба и се позовава на явна сделка.
Посочва, че по искова молба подадена на 31.03.2017г. от С.С.
срещу А.А., „У.Б.“ АД и Л.Й. е образувано гр.д. №
2640/2017г. по описа на СГС, 20 състав. Твърди, че с тази искова молба С.С. претендира да се прогласи нищожност на покупко-продажбата
от т.2 и нищожност на акта, с който е учредена договорната ипотека от т.3.
Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
В
съдебно заседание ищците лично и чрез пълномощника адв.М.
поддържат предявените искове. Представя писмена защита.
В съдебно заседание, ответникът С. чрез пълномощника адв.Б.Т.
оспорва исковете, претендира отхвърлянето им. Представя списък по чл.80 ГПК и
писмена защита.
В съдебно заседание, ответникът „У.Б.“
АД чрез пълномощника адв.И.оспорва исковете,
претендира отхвърлянето им. Представя списък по чл.80 ГПК.
Софийски
градски съд, ГО, I-7 състав, преценявайки доводите и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, във
вр. с чл.12 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, като се
установява и приетото удостоверение за родствени връзки, че С.Т.С.
и ответникът К.С. са роднини по права линия,
майка и син./л.64 от делото/
Не се спори, че същите в различни
периоди са били собственици на недвижимия имот обект на атакуваната сделка.
Видно от неоспорения Нотариален акт за покупко-продажба
№160 , том I,
дело №133 от 2012г. на натариус Е.И.с рег.№207 от НК и район на действие РС-
София, на 15.12.2012 година, С.Т.С. продала на А.Д.А.свои недвижими имоти в гр. София, кв.“Враждебна“, а именно
поземлен имот с идентификатор 68134.8550.363, находящ се в гр.София,
общ.Столична, обл.София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 61 от 27.09.2010
год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район
„Кремиковци", кв. „******, целият с площ от 892 кв. метра, заедно с
построените в него еднофамилна жилищна сграда, гараж, барака и стопанска сграда
за сумата от 25 000 евро. /л.20-23 от
делото/
От приетия договор за банков
ипотечен кредит от 04.10.2012г. купувачът А.Д.А., получил кредит от „У.Б.“ АД, в размер на сумата 60 000 евро, за
покупка на гореописания недвижим имот. /л.108
- л.110/ За обезпечение на
вземанията на кредитора
„У.Б.“ АД е учредена договорна ипотека върху имот с
идентификатор 68134.8550.363, находящ се в гр.София, общ.Столична, обл.София по
КККР, както и върху четирите сгради в имота, което е видно от нориален акт
за договорна ипотека върху недвижими
имоти №161 , том I, дело №134 от 08.10.2012г. на натариус
Е.И.с рег.№207 от НК и район на действие РС- София. /л.111 - л.113 от делото/
На 15.12.2015г. с нотариален акт №58, том I,
н.дело №50 / 2015г. на нотариус Д. Д.рег.№117 он НК,
район на действие РС- София, А.Д.А.продал на С.Т.С. недвижими имоти в гр. София, кв.“Враждебна“, а именно
поземлен имот с идентификатор 68134.8550.363, находящ се в гр.София,
общ.Столична, обл.София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 61 от 27.09.2010
год. с адрес: гр. София, район „Кремиковци", кв. „******, целият с площ от
892 кв. метра, заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда, гараж,
барака и стопанска сграда за сумата от 9 990 лева./л.24- л.27 от делото/
От приетото удостоверение
изп.№1970/15.02.2017г. издадено от ЧСИ Ст. П. с рег.№921, се установява, че
изп.д.№20169210400123 е образувано по молба на „У.Б.“ АД взискател
и ипотекарен кредитор срещу длъжника А.Д.А., въз основа
на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№8323/2016г. на СРС, 78 с-в, като на
публична продан са изнесени: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.8550.363,
находящ се в гр.София, общ.Столична, обл.София по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18- 61 от 27.09.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.
София, район „Кремиковци", кв. „******, целият с площ от 892 кв. метра,
заедно с построените върху описания по-горе ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.8550.363: А) ЖИЛИЩНА СГРАДА ЕДНОФАМИЛНА, представляваща сграда с
идентификатор 68134.8550.363.1, находяща се в гр. София, общ. Столична, обл.
София по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18- 61 от 27.09.2010 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.
София, район „Кремиковци", кв. „******, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.8550.363, със застроена площ по скица от 83 кв.м., а със
застроена площ от 83,24 кв. метра на всеки от етажите - съгласно доказателствен
документ за собственост, брой етажи: 2 (два); Б) ГАРАЖ с идентификатор
68134.8550.363.2, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-61
от 27.09.2010 год., със застроена площ 30 кв.м. по скица, а със застроена площ
от 29,62 кв. метра - съгласно доказателствен документ за собственост, брой
етажи 1, с предназначение: хангар, депо, гараж, съгласно скица на сграда №
15-104650 от 10.03.2017 год. издадена от СГКК - гр. София; В) Сграда - БАРАКА с
идентификатор 68134.8550.363.3, я; Г) СТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор
68134.8550.363.4, находяща се в гр. София, общ. Столична, обл. София по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед. № РД-18- 61
от 27.09.2010год. /л.17-л.19 от делото/ От приетото удостоверение , както и от притото
Постановлението за възлагане на недвижим имот
от 06.07.2016, се установява, че ищецът Л.С.Й.
участвал в публичната продан, като с протокол от 21.06.2016г. по реда на чл.492
от ГПК е обявен за купувач на описаните недвижимите имоти за сумата 115
288,23лв.
Постановлението
за възлагане на недвижим имот е влязло в законна сила на 29.12.2016г. и подлежи
на вписване, след което е вписано в АВ - София, с акт №164, том I, дело
№400/2017г. вх. per, №729 от 13.01.2017г. /л.15
– л.16 от делото/
Удостоверение
изп.№1970/15.02.2017г. издадено от ЧСИ Ст. П. с рег.№921 било издадено за да послужи пред АВ - гр. София за
заличаване на Договорна ипотека №57, том XX, дело №21216/2012г. с вх. per.
№43700 от 08.10.2012г. Не се спори, че недвижимия
имот на ищеца Йонов е придобит по време на брака му със съпругата му А.М.Й..
Видно от приетото пълномощно с нотариална
заверка на подписа рег.№4108/23.02.2017г. ищецът Л.С. упълномощил ответника К. С. да го представлява пред всички възможни
държавни и общински институции и да се снабди с необходимите документи за
прехвърляне на недвижим имот./л.44 от делото/
От
приетия Нотариален акт за
покупко-продажба № 15, том I, дело № 15
/ 2017г. на нотариус
Д. Д.рег.№117 с район на действие - СРС, се установява, че на 18.05.2017г. ищците Л.С.Й. и А.М.Й. продали на ответника К.П. С., свои недвижими имоти придобити в режим на
СИО, а именно: поземлен имот с идентификатор 68134.8550.363, находящ се в гр.София, общ.Столична, обл.София
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 61 от 27.09.2010 год. с адрес: гр.
София, район „Кремиковци", кв. „******, целият с площ от 892 кв. метра,
заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда, гараж, барака и
стопанска сграда за сумата от 120 000лв. /л.34-38 от делото/ В пункт 2 от нотариалния акт е отразено, че
продавачите Л.С.Й. и А.М.Й. декларират, че са единствени и законни собственици
на продаваните имоти, че имотите не са обременени с тежести, ипотеки, възбрани,
освен тези в полза на У.Б. АД, както и
че по отношение на същите няма претенции за собственост, както
и ако в едномесечен срок от днес върху продаваните имоти бъдат наложени
възбрани или други тежести или бъдат предявени искови претенции, произтичащи от
правоотношения, възникнали преди днешната покупко-продажба, продавачите ще
заплатят на купувача обезщетение в двоен размер на продажната цена по този
нотариален акт.
Видно от приетата Обезпечителна
заповед от 20.02.2017г. издадена по ч.гр.д.№ 247/2017г. по описа на САС, по
реда на чл.390 и сл. ГПК е допуснато обезпечение на бъдещи искове предявими
от С.Т.С. срещу А.Д.А., Л.С.Й. и „У.Б.“ АД, за установяване, че ищцата е собственик на недивижими имоти възложени по изп.д.№20169210400123
по описа на ЧСИ СТ. П., чрез налагане на възрбана
върху поземлен имот с идентификатор 68134.8550.363, находящ
се в гр.София, кв.“Враждебна“, заедно с
построените в него 5 сгради. /л.43 от делото/
Представен е препис от искова молба на С.Т.С., с предявени
срещу А.Д.А., Л.С.Й. и „У.Б.“ АД, искове с пр. основание чл.26, ал.1 ЗЗД,
чл.498, ал.2 ГПК, по които е образувано гр. дело №2640/2027г. на СГС, ГО I-20 с-в. /л.28- л.31 от делото/
С протоколно
определение от о.с.з. на 08.10.2018г. гр. дело №2640/2027г. на СГС, ГО I-20 състав е
прекратено, поради оттегляне на исковете, на основание чл.232 от ГПК.
Определението за прекратяване е влязло в сила на 06.11.2018г. /л.151-л.152 от делото/
На ответника К.С., след проведено заповедно производство по
ч.гр.д.№40444/ 2017г. на СРС, ГО, 52 състав, на 08.11.2017г. е издаден изпълнителен лист и ЗНИ по чл.417 ГПК, срещу Л.С.Й. и А.М.Й. за сумата 240
000лв. /л.33 от делото/ По молба на
ответника К.С. срещу Л.С.Й. е образувана
изп.д.№127 /2017г. на ЧСИ Мариан петков
за събиране на вземанията по изп. лист издаден
по ч.гр.д.№40444/ 2017г. на СРС, ГО, 52
състав, по което на 16.11.2017г. на ищеца Й. е изпратена ПДИ. /л.32 от
делото/
Свидетелката Д.В., /45г., без родство/,
разпитана в о.с.з. на 26.03.2019г. сочи,
че познава К.С. и С.С.. Свидителката
сочи, че докато починал бащата на К., това
било едно весело, задружно семейство. Когато починал бащата, се случили
конфликти между майката и К.. Всъщност К.
тогава разбрал, че баща му е заложил/ипотекирал къщата и се възникнали конфликти между него и майка му.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По реда
на чл.210, ал.1 ГПК в условията на първоначално обективно и субективно
съединяване с една искова молба са предявени предпочитан иск с правно основание
чл.26, ал.1, предл. I -во от ЗЗД за прогласяване на нищожност
на договор за продажба поради нарушение на закона, във връзка чл. 152 ЗЗД, иск
по чл.26, ал.1, предл. II-ро от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради заобикаляне
на закона, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.167, ал.3 ГПК
Предявените първи два иска са за нищожност
на правна сделка. Същите са от категорията
на установителните, съгласно изричната норма на чл.
124, ал. 1 ГПК и наличието на правен интерес
е абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост. Заинтересован да предяви установителен иск е този, чието
право се засяга от правния
спор. Установителният иск трябва да
съществува като правна възможност за всеки, който
има интерес от него, а такъв
интерес имат не само субектите
на спорното правоотношение, а всички тези трети лица,
чужди на правоотношението, чиито права се засягат
от съществуването или несъществуването на спорното право. Една от особеностите на установителния иск се състои
в това, че с него се ползват
и лица, които не са субекти
на правоотношението, предмет на иска,
без да имат
при това качеството на процесуални
субституенти-така постановеното
по реда на
чл. 290 от ГПК решение № 133/22.11.2011 г. по т.д.№ 17/2011 г. на І т.о. на ВКС. Нищожността настъпва като
последица на основанието, предвидено в закона и всяко лице може да
се позове на нея и на
липсата на правни последици от сделката. Както
страните по сделката, така и всяко трето лице,
което има правен интерес, може да предяви
отрицателен установителен иск за обявяване
на нищожността.
В този смисъл
за ищците е налице правен интерес
да оспорят действителността на договора, по който е страна.
Не съставлява пречка да се
претендира нищожността на една сделка
и ако полученото по нея вече
не се намира
в имуществото на приобретателя-така решение №
556/08.07.2001 г. по гр.
д.№ 1138/2001 г. на ІІ г. о. на
ВКС.
Първия иск с
пр. основание чл.26, ал.1, пред.
I -во от ЗЗД, за прогласяване на нищожност
на договор за продажба на недвижим имот,
поради нарушение на закона във връзка чл. 152 ЗЗД, се явява допустим и
обусловен от правен интерес.
По
същество:
Искът е неоснователен.
Относно
установителния иск за прогласяване нищожност на договор, поради
нарушение на закона, правната доктрина и константната съдебна практика,
приемат, че под закон се разбира всеки нормативен акт, който има общо
обвързващо действие - които Народното събрание приема по силата на чл. 84, т. 1
от Конституцията; постановленията, разпорежданията и решенията, които
Министерския съвет приема в изпълнение на законите, съгласно чл. 114 от Конституцията; международните договори, ратифицирани по конституционен ред и
обнародвани и влезли в сила за Република България (те имат предимство пред
вътрешното си законодателство, ако им противоречи - чл. 5, ал. 4 от Конституцията); наредбите, приемани от отделни министерства въз основа на
законова делегация.
Има се
предвид противоречие с конкретна правна норма, поради това при мотивиране на
решението тази норма, съдържаща забрана, въвеждаща определени изисквания и
т.н., следва да се посочи изрично (Решение № 33/02.06.87 г. по гр.д. № 10/87
г., на ОСГК). При предявяване на исковата молба обаче страната не е длъжна да
посочи коя конкретна норма е нарушена. За редовността на исковата молба е
достатъчно да са налице твърдения, че сделката нарушава определена забрана
(например за търговия с оръжие), като съдът следва да квалифицира твърденията и
да приложи съответния нормативен акт.
Съгласно
Решение № 1444/04.11.99 г. по гр.д. № 753/99 г., на V г.о. - Противоречие със
закона е налице и когато има противоречие с правен принцип, който, макар и да
не е изрично формулиран, е въплътен в много отделни норми и е част от правната
система. Съставът на това основание за
нищожност е обективен (т.е. изцяло без значение е субективното отношение на
страните към наличното противоречие) и важи за всички видове сделки. Сделката
ще бъде нищожна, както когато нейният предмет е незаконен, така и когато
основанието й противоречи на закона. В някои случаи законът изрично обявява
дадена сделка за нищожна. В
практиката често уговорката за обратно изкупуване се използва за заобикаляне на
императивната норма на чл. 152 от ЗЗД. Забранената от закона клауза е известна
като комисорно съглашение. В уеднаквената по реда на чл.
290 ГПК от Върховния касационен съд съдебна практика (срв.
решение по гр. д. № 1206/2010 г., IV г. о., решение по гр. д. 3709/2014 г., IV
г. о.) се приема, че в хипотезата на сключен договор за заем, страните по който
сключат и предварителен договор за продажба на определен недвижим имот за
обезпечаване на вземането на кредитора - заемодател, се касае до своеобразна фидуциарна сделка, която е структурно близка до симулативната. Страните не желаят бъдещо прехвърляне на
вещта, а преследват друга юридическа цел - заобикаляне на забраната за
предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от
предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради
противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД.
В
случая липсват доказателства за наличието на уговорка между страните, която да
се тълкува като съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД.
По съществото
на спора, решаващия състав намира, че по делото не е доказана от ищците (чл.
154, ал. 1 ГПК), противоречие със закона в изяснения по-горе смисъл за
сключването на договор за продажба обективиран с нотариален акт Нотариален акт №15, том I, per. № 642, дело № 15 от 18.05.2017г. на Нотариус Д. Д.рег.№117 от НК.
Поради
това искът по чл.26, ал.1, предл. I -во от ЗЗД, следва да
бъде отхвърлен.
По
иска с пр.основание чл.26, ал.1, предл. II -ро 2
ЗЗД за прогласявяне
на нищожност на договор за продажба, поради заобикаляне на закона.
Доктрината
приема, че заобикаляне на закона е налице, когато е установена забрана за
постигане с определена сделка на даден правен резултат и страните постигат този
резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е забранена. По същество заобикалянето на закона
съставлява, както противоречие със закона (постигането на нещо забранено от
закона, но при формалното му спазване, е равнозначно на нарушение на закона),
така и на накърняване на добрите нрави (всяко заобикаляне на закона е противно
на правилата на морала, който при наличие на закон, уреждащ отношенията в
известна област на правната действителност, изисква да не се постига противен
на закона резултат). В законодателството обаче заобикалянето на закона е
въздигнато в самостоятелно основание за нищожност на сделките. Практиката касае
основно случаите, в които е налице съглашение кредиторът да се удовлетвори чрез
разпореждане с имот на длъжника (заобикаляне забраната на чл. 152 от ЗЗД - Решение № 1353/2001 г. по гр.д. № 405/2000
г., на ІІ г.о.; заобикаляне на забраната заложената вещ да стане
собственост на кредитора; заобикаляне на разпоредбите за съпружеската
имуществена общност - Решение № 734/07.07.86 г., на II г.о. и т.н.). В по-старата практика са разгледани редица
случаи на заобикаляне на забраните и ограниченията на Закона за реда за
прехвърляне на вещни права, Закона за наемите и Закона за собствеността на
гражданите. Това основание за
недействителност съдържа субективен елемент - страните трябва да съзнават, да
искат цел, която закона им забранява и затова използват за постигането й
формално незабранен от закона начин. Това е съществената отклика от
противоречието със закона и накърняване на добрите нрави, като основания за
недействителност и именно въз основа на твърденията в исковата молба, от които
следва да се изведе наличието на субективния елемент, спорното право следва да
се квалифицира като иск за обявяване на нищожност, поради заобикаляне на
закона.
По съществото,
съдът намира, че пред настоящата инстация не е
доказано от ищците, които носят доказателствена
тежест, заобикаляне на закона в посочения по-горе смисъл за сключването на
договор за продажба, извършен с
нотариален акт сключен с
Нотариален акт №15, том I, per. № 642, дело № 15 от
18.05.2017г. на Нотариус Д. Д.рег.№117 от НК.
По
иска с правно основание чл.167, ал.3 ГПК:
По
допустимостта: Предявения иск е
допустим, доколкото е обслувен от изхода по предходните два иска и интереса на
ищците при оборване валидността на оспорената сделка от връщане на имота в
техния патримониум, свободен от тежести.
По
същество:
Ищците
претендират прогляване
на нищожност на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и вписан в
АВ-ИР с вх. per. №29559 дата 18.05.2017г. акт №121,
том 5, дело N920815, им. партиди: 114437, 114438, 114439, 114440, поради
сключването му в противоречие на с императивната разпоредба на чл. 167, ал. 3
от ЗЗД. Ипотека
може да се учреди само върху имоти, които към момента на сключването на
сделката принадлежат на лицето, което я учредява. Това гласи разпоредбата на
чл. 167, ал. 3 ЗЗД, като това правило изключва правната възможност лице, което
не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно
договорна ипотека върху същия имот. В случая в договора за ипотека не е налице
неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за
тъждеството на имота и на обезпеченото вземане, както и за размера на
обезпечената сума. Договорната ипотека
е учредена от собственика К.П.С., придобил имотите, чрез валидна
покупко-продажба, поради което и субективно съединените искове
с правно основание чл.167, ал.3 ГПК, следва да бъдат отхвърлни. Пороците поддържани
от ищците, както бе отбелязано по-гори не се установиха в хода на съдебното
дирене.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане
на ответниците следва да им бъдат присъдени направените
разноски, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, както следва: на ответника „У.Б.“ АД
разноски за адвокатско възнаграждение в размер 4356 лв. с ДДС, съгласно договор
за пр.помощ от 28.05.2018г. Ответикът С. не е
представил списък на разноски по чл.80 ГПК, както и доказателства за сторени
разноски, поради което и предвид задължитените
указания по т.1 и т.2 от ТР №6 /6.11.2013г. по
т.д.№6/2012г. на ОСГТК, на същия
разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното и в същия смисъл,
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.26, ал.1, предл. I-во от ЗЗД,
предявен от Л.С.Й. ЕГН ********** и А.М.Й.
ЕГН **********, чрез адв. И. М. ***,
срещу К. П.С. ЕГН **********, с адрес ***, за обявяване на нищожност на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт №15, том I, per. № 642, дело № 15 от
18.05.2017г. на Нотариус Д. Д.и вписан в АВ- ИР с вх. per.
№29558 дата 18.05.2017г. акт №43, том 65, дело №20811, им. партиди: 114437,
114438, 114439, 114440, поради противоречие със закона, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.26, ал.1, предл. II-ро от ЗЗД, предявен предявен
от Л.С.Й. ЕГН ********** и А.М.Й.
ЕГН **********, чрез адв. И. М., срещу К. П.С. ЕГН **********, с адрес ***, за обявяване на нищожност на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт №15, том I, per. № 642, дело № 15 от
18.05.2017г. на Нотариус Д. Д.и вписан в АВ- ИР с вх. per.
№29558 дата 18.05.2017г. акт №43, том 65, дело №20811, им. партиди: 114437,
114438, 114439, 114440, поради
заобикаляне на закона, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.Й. ЕГН ********** и А.М.Й. ЕГН **********, чрез адв. И. М.,
срещу К. П.С. ЕГН ********** и „У.Б."
АД, ЕИК ******, иск с пр.основание чл.124, ал.1 ГПК вр.
чл.167, ал.3 от ГПК, за признаване
спрямо ответниците, че договорна ипотека сключена с Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека и вписан в АВ-ИР с вх. per. №29559 дата 18.05.2017г. акт №121, том 5, дело N920815,
им. партиди: 114437, 114438, 114439, 114440, е нищожна, поради противоречие на с разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.С.Й. ЕГН**********,
и А.М.Й. ЕГН **********, да заплатят на У.Б."
АД, ЕИК ******, сумата от 4356 лв. разноски пред СГС, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: