Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр. Велико Търново, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в
публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
секретаря М.Н.и участието на прокурора Н.О., разгледа докладваното от съдия
Данаилова касационно НАХД № 10056/2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 644 от 31.12.2021г. по НАХД №
1045/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление №
**********/06.07.2021 г. на Регионална дирекция по горите В. Търново, с което
за нарушение на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона
за горите, на А.К.А. ***, е наложена "глоба" в размер на 300 лв.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от А.К.А.
***, чрез ***А.К.К. от ВТАК, с което въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът
излага доводи, че при започването на сечта била поставена обозначителна табела
и тя била на място до фактическото приключване на сечта, което се случило в
рамките на 4-5 работни дена. В деня на проверката А. не бил присъствал, нито
имало работници. Решаващият състав неправилно бил изградил изводите си на база
на показанията на св. П., който давал не констатации, а правни изводи. Показанията
на св. И.не разколебавали твърдението, че при започване на сечта в имота е била
поставена табела. Необосновано не се приемали показанията на св. Г. с мотива,
че е взел отношение само към първия ден от сечта, тъй като само тогава е присъствал
в имота. Необосновано намира съображението, че липсата на табела е затруднило гражданския контрол върху
дърводобива. Неправилен намира извода на съда за липса на малозначителност. Липсата
на табела на дата 11.12.2020г. не било довело до никакви вредни последици,
поради което деянието било малозначително.По
тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с
което НП да се отмени.
В съдебно заседание, чрез ***К. излага
съображения, че по делото се установи от показанията на свидетеля Г., че табела
е била поставена и такава е имало по време на физическото извършване на сечта.
Показанията на свидетеля се потвърждават от писмените документи по делото, а
именно протокол от 11. декември, в който
е записано, че от сечището са извозени 16,5 кубика дървесина и същото
количество е записано в протокола за освидетелстване на сечището. Счита, че
поддържането на табела след като няма работници в обекта се явява формално
изискване и не счита, че лицето следва да бъде глобявано.
Ответникът
по касация Регионална
дирекция по горите В. Търново в отговор на касационната жалба, чрез юрисконсулт
Сиракова, заема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира
разноски.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. Административното
нарушение, за което касаторът е привлечен към административнонаказателна
отговорност се установявало по несъмнен начин от сбраните по делото
доказателства. При издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Поради това счита, че обжалваното решение на ВТРС е
законосъобразно и правилно постановено и следва да се остави в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 11.12.2020 г. при извършена
проверка то служители на РДГ – Велико Търново в имот № 10879.102.43, находящ се
в землището на с. Ветринци, община Велико Търново, отдел 298, подотдел „и1“, за
който има издадено позволително за сеч № 0586039/26.11.2020г., било установено,
че в качеството си на лесовъд на частна практика А. не е изпълнил задължението
си да постави обозначителна табела по образец в имота – административно
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, вр. с чл. 29, ал. 1 от Наредба №
1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, тъй
като АУАН и НП са
издадени от компетентен орган и не са допуснати нарушения в хода на
производството, които да налагат отмяната на наказателното постановление.
Съобразени са всички изискуеми от закона реквизити, установени в разпоредбите
на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Прието е, че по несъмнен начин се
установява извършването на нарушението. От обективна и субективна страна
деянията осъществявали фактическият състав на визираните в наказателното
постановление разпоредби на нарушение
на чл. 257, ал. 1, т. 1 Закона за горите, което е основание за реализирането на
административнонаказателната му отговорност. За неоснователно е счетено
оплакването на жалбоподателя за наличие на маловажност. Съдът е кредитирал показанията на
двамата свидетели П. и Илиев. И двамата са категорични, че при проверката е
нямало поставени никакви обозначителни табели, нито някакви следи от такива.
Наказанието е правилно и законосъобразно определено по вид и размер. Изложени
са подробни мотиви защо не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав.
Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Административнонаказващият
орган правилно е определил както нарушената материалноправна норма, така и
приложимата санкционна разпоредба. Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно оплакването, че въззивният съд, на база
противоречиви свидетелски показания е установил фактическата обстановка,
описана в АУАН. В обжалваното решение е направен цялостен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от
които е видно, че фактическата обстановка, описана в АУАН е достоверна.
Настоящият съдебен състав е напълно съгласен с изложените мотиви, поради което
не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл.
221, ал. 2 от АПК.
Изтъкнатото от касатора противоречие
със свидетелските показания на Г. не разколебава извода за осъществен състав на
нарушението, тъй като същият заявява пред съда, че табелата е била там на
първия ден на сечта, но не маже да каже дали табелата е била там в следващите
дни, нито към момента на освидетелстването на сечището. Правилно е прието в
мотивите на оспореното решение, че табелите се поставят преди започване на
сечта и се премахват след подписването на констативния протокол за
освидетелстване на сечището и отстраняване на предписанията, дадени в него. Действително от данните по делото се
потвърждава твърденето на касатора, че в Констативния протокол № 005095 от
11.12.2020г. е записано, че от сечището са извозени 16,5 кубика дървесина,
което количество е записано в протокола за освидетелстване на сечището.
Поддържането на табела обаче не е формално изискване. В настоящия случай се установява,
че срокът за провеждане на сечта съгласно позволителното за сеч е от
29.11.2020г. до 30.12.2020г., като освителстването на сечището е извършено на
17.01.2021г. нарушението е констатирано на 11.12.2020г., повече от месец преди
освидетелстването на сечището, поради което не е налице и претендираното
приложение на чл. 28 ЗАНН.
Без значение са обстоятелствата, че
липсата на табела не се е отразила на възможността контролните органи да
осъществяват функциите си, нито имала реално значение за гражданския контрол.
Не може с аргумента, че санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е
обща и касае всяко възможно нарушение на Наредба № 1 от 30.01.2012г.,
нарушенията да бъдат сравнявани и на тази база някои от тях да бъдат
преценявани като маловажни.
Въз основа на събраните убедителни, подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са формирани обосновани правни изводи, за доказаност на вмененото административно нарушение, на посочените правни основания. Тези изводи напълно кореспондират с установените факти, съобразени са с материалния закон и са в съответствие с неговата цел. Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, разколебаващи установената от контролните органи фактическа обстановка, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд, изразяват недоволство от издаденото НП и претенция за незаконосъобразно, настоящият касационен състав счита за израз на правото на защита, а не базирани на релевантен към случая факт. Наложеното наказание е в минимален размер и не са налице основания за изменението му, а нарушението е типично за вида си и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, за което са изложени мотиви от въззивния съд.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК и чл.
27е, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за
изготвяне на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението,
а именно 50,00 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 644 от
31.12.2021г. по НАХД № 1045/2021г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА А.К.А.,
ЕГН: ********** *** да заплати на Регионална
дирекция по горите – Велико Търново, разноски в
размер на 50,00 лв. (петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.