Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………...12.2019 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 1888 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К.
Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБългария срещу
Решение № 144/08.08.2019 год., постановено по гр. дело № 678/2018 год. по описа
на РС-Девня, с което Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на Д.И.Х. ***
суми: 1) сумата от 1 000, 00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по ДП №2086/2012 г. по опис на УП Вълчи дол и НОХД № 422/2012 г. на РС- Девня, за престъпление по
чл. 216,
ал. 1 НК, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума,
считано от предявяване на иска – 08.06.2018 год. до окончателното и́
изплащане; 2) сумата от 210, 15 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева за
периода от датата на увреждането – 08.06.2013 год. до предявяване на иска –
08.06.2018 год., на основание чл. 86 ЗЗД; 3) сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение по ДП №2086/2012 г. по опис на УП Вълчи дол и НОХД №422/2012 г. на РС
Девня, за престъпление по чл.216, ал.1 НК през периода от 23.10.2012 г. до
08.06.2013 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдената сума, считано от предявяване на иска – 08.06.2018 год. до
окончателното и́ изплащане; 4) сумата от 840, 59
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 4000 лева за периода от датата на увреждането – 08.06.2013 год. до
предявяване на иска – 08.06.2018 год., на основание чл. 86 ЗЗД, както и
съдебните разноски.
В жалбата
са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно.
Твърдят се множество допуснати нарушения на процесуалните правила – решението
не е подписано; постановено е от незаконен състав; съдът се е произнесъл по
нередовна искова молба; в хода на производството, в нарушение на диспозитивното
начало и на принципа на равнопоставеност на страните в процеса, съдът служебно
е разширил задачите на допуснатата експертиза, а други е преформулирал; не е
обсъдил относими към спора доказателства, а други е анализирал неправилно.
Отправено е искане за обезсилване на решението и за връщането на делото
за ново разглеждане от друг състав на Девненския районен съд.
Твърди се
също, че решението е и необосновано. Въззивникът счита, че по делото липсват
доказателства, които да обосноват извод за наличието на причинна връзка между
воденото против ищеца наказателно производство и актуалното му здравословно
състояние; липсват и доказателства на ищеца да са причинени увреждания с траен
характер в резултат на воденото срещу него наказателно преследване. Навежда
още, че липсват и доказателства на ищеца да са причинени имуществени вреди в
резултат на воденото срещу него наказателно преследване, а изводът на
Девненския районен съд в обратен смисъл е неправилен и необоснован.
Наведени
са и оплаквания, че съдът е игнорирал и направеното от въззивника възражение за
погасяване по давност на исковете по чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна
лихва за минал период.
В
случай, че въззивният съд приеме, че решението е процесуално допустимо, е
отправено искане то да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени, евентуално – размерът на обезщетението за причинени
неимуществени вреди да бъде намален, съобразно доказателствата по делото и
установените в чл. 52 ЗЗД критерии.
В писмен отговор насрещната страна Д.И.Х. *** процесуален представител,
оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено в
цялост, ведно с присъждане на сторените разноски.
В
съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си относно наведените оплаквания
за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в необсъждане на направеното възражение за погасяване по давност
съгласно чл. 111 ЗЗД на акцесорните претенции по чл. 86 ЗЗД за времето от
влизане на оправдателната присъда в сила до 08.06.2015 год., както и
оплакванията за необоснованост на решението относно присъдения размер на
обезщетението за причинени на ищеца неимуществени вреди от незаконното
обвинение. Счита, че присъденото обезщетение в размер на 4000 лева е
необосноваво завишено, не съответства на събраните по делото доказателства и на
установенвите в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика критерии за справедливост
на обезщетението. Счита искът за обезщетение за причинените имуществени вреди
за доказан.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, поддържа писмения си отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред Девненския районен съд е образувано по искова молба
на Д.И.Х. *** Прокуратурата на РБългария, в която са наведени следните
твърдения:
С постановление за образуване на досъдебно
производство то 12.07.2012 год. РП-Девня е образувала досъдебно производство №
2086/2012 год. по описа на УП-Вълчи дол против ищеца за извършено престъпление
по чл. 216, ал. 1 НК, а с постановление от 23.10.2012 год. ищецът е привлечен
като обвиняем за извършване на горното престъпление. На 12.11.2012 год. с
обвинителен акт по преписка № 506/2012 год. на РП-Девня по ДП № 2086/2012 год.
по описа на УП-Вълчи дол ищецът е предаден на съд, образувано е н. о. х. д. №
422/2012 год. по описа на РС-Девня. При проведеното на дата 18.01.2013 год.
предварително изслушване ищецът не се признал за виновен и наказателното
производство е протекло по общия ред. По н. о. х. д. № 422/2012 год. са
проведени три съдебни заседания и с присъда № 35/23.05.2013 год. на РС-Девня
ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено от него
престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Присъда не е протестирана и е влязла в сила
на 08.06.2013 год.
Ищецът
твърди, че от
образуване на досъдебното производство против него до влизане в сила на
оправдателната присъда е бил подложен на силен стрес, изпитвал чувство на безсилие и
безпомощност, страх да не бъде осъден за престъпление, което не е извършил, паника,
кръвното му налягане се повишавало, не можел да спи, странял от близките и от
приятелите си. Преживените от него морални страдания от незаконното обвинение
предизвикали занапред цялостна промяна в отрицателна насока върху психиката му.
Въпреки подкрепата
на неговите близки, започнал да пие успокоителни на билкова основа, посещавал
няколко пъти психолог.
Твърди също, че за процесуално
представителство по н. о. х. д. № 422/2012 год. по описа на РС-Девня е
упълномощил адв. Д. Б., на която заплатил адвокатски хонорар в размер на 1000
лева.
В съответствие с изложените
твърдения са и отправените искания – да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария да му заплати следните
суми: сумата от 1000 лева – обезщетение
за претърпените от незаконното обвинение имуществени вреди, изразяващи се в
заплатения от него адвокатски хонорар на защитника му по н. о. х. д. № 422/2012
год. на РС-Девня, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху горната сума, считано от предявяване на иска – 08.06.2018 год. до
окончателното и́ изплащане; сумата от 210, 15 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева за периода от датата на
увреждането – 08.06.2013 год. до 08.06.2018 год. – датата на предявяване на
иска; сумата от 4000 лева – обезщетение за претърпените от незаконното
обвинение неимуществени вреди – морални болки и страдания, описани по – горе,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната
сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 840, 59 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4000 лева за периода от
датата на увреждането – 08.06.2013 год. до предявяване на иска – 08.06.2018
год. Претендира и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
исковете си и настоява да бъдат уважени.
В писмен отговор, поддържан в
съдебно заседание, ответникът Прокуратурата на РБългария оспорва исковете по
основание и размер. Счита същите за недоказани, в евентуалност твърди че са необосновано
завишени. Навежда, че воденото срещу ищеца наказателно преследване е
приключило в непродължителен срок – десет месеца и седем дни, както и че спрямо
същия е взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която не е довела
до драстично ограничаване на правата му.
Навежда
и възражение за погасяване на исковете по давност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
довотите на страние, прие за установено следното от фактическа страна:
От
материалите в приобщеното
като доказателство по настоящото дело н. о. х. д. № 422/2012
год. по описа на РС-Девня и съдържащите се в него материали по ДП № 2086/2012
год. по описа на УП – Вълчи дол, се установява следното:
С Постановление
от 23.10.2012 год. на органа по разследването ищецът е бил
привлечен като обвиняем за евентуално извършено от него на 31.05.2012 год. престъпление
по чл. 216, ал. 1 НК и на същата дата е разпитан в това му качество. Спрямо
него е взета мярка за неотклонение „подписка. В хода на разследването по ДП
други процесуални действия с участието на ищеца не са извършвани. Обвинителният
акт против Дж. Х. е внесен в РС – Девня на 13.11.2012 год. В хода на
производството пред РС – Девня са проведени три съдебни заседания, на които
ищецът е присъствал; Прокуратурата на РБългария е настоявала на ищеца да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца „т. е., в
хипотезата на чл. 216, ал. 4 НК („маловажен случай“), изтърпяването на което да
бъде отложено за срок от три години.
С
присъда № 35/23.05.2013 год. по н. о. х. д. № 422/2012 год. на РС-Девня ищецът
е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Присъдата
на РС – Девня не е протестирана от Прокуратурата на РБ и е влязла в сила на 08.06.2013
год.
Съгласно справка за съдимост, ищецът не е осъждан.
Видно от Договор за
правна защита и съдействие от 18.02.2013 год. и Разписка от 28.05.2013 г.,
ищецът е заплатил на адв. Д. Б. договореното
възнаграждение от 1000 лева за осъщестевната от нея защита по н. о. х. д. № 422/2012 г. по описа на РС Девня.
Съвкупно
от показанията на свидетелите А. А.(без родство и дела със страните) и Д.
Б. – адвокат, защитник на ищеца в
производството по н. о. х. д. № 422/2012
год. на РС-Девня се установява следното: След
като му било повдигнато обвинение ищецът
бил силно притеснен,
напрегнат, уплашен, споделял,
че не може да спи вечер, сънувал кошмари, страхувал се, че може да бъде осъден,
говорел с близките си за това, при което често започвал да плаче, всяко от
съдебните заседания по наказателното дело представлявало
за него силен стрес, в дните преди всяко заседание ищецът започвал
интензивно да търси своя адвокат за да коментират и обсъждат защитата му,
изпитвал стрес само при мисълта, че трябва да се явява в съда и след всяко
задедание бил много притеснен от това, което му се случвало.
От заключението на комплексната съдебно психиатрична и
психологическа експертиза се установява следното: Към момента на извършеното освидетелстване
на ищеца Д.Х. (февруари – март 2019 год.) същият е
с проявена депресивна симптоматика в рамките на клинична картина на Рецидивирщо
депресивно разстройство (РДР). Констатираното
психично състояние не е психоза в тесния смисъл на понятието. РДР е субективнен
дистрес и емоционално разстройство, които възникват в периода на адаптация
към последицата от стресогенно жизнено събитие. От значение за психичното състояние на ищеца понастоящем е и неговият
характер – той е личност с намален фрустрационен толеранс, лесна капитулация
пред трудностите, лесно раним, нестабилен, с интровертна насоченост, тревожен и
песимистичен. У ищеца са налице свръхценни изживявания за вина, невъзможност за
справяне с ежедневието и трудовите задължения. Същият е с понижена самооценка и
самочувствие, споделил с вещите лица, че в момента на обследването е безработен
и не може да се грижи за семейството си – съпруга и четири деца. Воденият
срещу ищеца наказателен процес е
довел до психотравмени изживявания, няма данни да са предприети нужните мерки
за ефективното им лечение; понастоящем тази
психотравма не е преработена и е актуална за него като става доминанта в
съзнанието му, която се актуализира и обхваща мислите му при всеки последващ
депресивен епизод, какъвто е и новоконстатираният с експертизата. Експертите заключват, че
от извършеното комплексно психиатрично и психологическо обследване не може да
се направи обосновано медицинско заключение, че диагностицираният депресивен
епизод е в причинно следствена връзка с повдигнатото и поддържано против ищеца през
2012-2013 год. обвинение и последвалата оправдателна присъда. Констатираното от
вещите лица депресивно разстройство при ищеца има
различна симптоматика и не може да се приеме
за пряк резултат от преживяната в периода
на воденото срещу него наказателно производство психотравма.
В
съдебно заседание вещите лица са пояснили, че процесният инцидент
(наказателното преследване срещу ищеца) е от 2012 – 2013 год. Времето, в което
депресивното разстройство трябва да отзвучи е около 2 до 3 месеца. Липсват
медицински документи, които да установяват наличието на психични проблеми у
ищеца в периода, през който срещу него е водено наказателното преследване. През
този период е възможно тревожно поведение и стрес, но според вещите лица липсва
връзка между състоянието му по време на воденото против него наказателно
преследване и към настоящия момент, т. е., актуалното му негативно психично и емоционално
състояние не е вследствтие или остатък от воденото против него през 2012-2013
год. наказателно производство.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Държавата, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на Държавата има обективен характер и се реализира чрез
заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение.
Съгласно разясненията в т.
11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълкувателно гражданско дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. Причинната връзка не
се предполага, а трябва да бъде доказана безспорно от ищеца.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК с постановление на
органа по разследването на 23.10.2012 год. През м. ноември 2012 год. е предаден
на съд, а с влязла в сила на 08.06.2013 год. присъда е признат за невиновен по
подвигнатото му обвинение. Влизането в сила на оправдателната присъда
обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на обвинението, а
оттам – и на действията на длъжностните лица от ПРБ по повод образуваното досъдебно
производство, привличането на ищеца като обвинямеи, впоследствие и на подсъдим.
Незаконността на обвиненията, произтичащо от влязлата в сила оправдателна
присъда, за престъплението, за чието извършване е бил обвинен ищеца, съставлява
основание за носене на имуществена отговорност от Държавата в лицето на нейните
правозащитни органи по чл. 2, ал. 1 от
ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
По иска за обезщетение за причинени
неимуществени вреди:
Наказателното
преследване против ищеца е започнало с привличането му като обвиняем на
23.10.2012 год. В периода от 23 октомври 2012 год. до влизането в сила на
оправдателната присъда – 08.06.2013 год. воденото против ищеца наказателно
производство се е отразило негативно върху психиката му – преживял е душевни
страдания, изразяващи се тревожност, безпокойство, стрес, страх да не бъде
осъден.
С оглед
приетото по – горе, съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – повдигнато и поддържано против ищеца обвинение за
извършено престъпление, като наказателното производство е приключило с влязла в
сила оправдателна присъда, причинени от незаконното обвинение морални вреди и
причинна връзка между незаконните действия и вредите, описани по – горе.
Анализът на доказателствата не
обосновава категоричен извод, че констатираното от вещите лица психично
разстройство у ищеца Дж. Х. по време на
обследването му в периода февруари – март 2019 год. – Рецидивирщо депресивно
разстройство – е
пряка последица от незаконното обвинение за извършено престъпление, респ. от
воденото срещу същия наказателно производство или пък е остатък
от воденото против него в периода октомври 2012 – юни 2013 год. наказателно преследване.
Според заключението не може да се направи
обосновано медицинско заключение, че диагностицираният депресивен епизод е в
причинно следствена връзка с повдигнатото и поддържано против ищеца през
2012-2013 год. обвинение и последвалата оправдателна присъда, тъй като
констатираното от вещите лица депресивно разстройство при
ищеца е с различна симптоматика и не
може да се приеме за пряк резултат от
преживяната в периода
на воденото срещу него наказателно производство психотравма.
От
показанията на разпитаните свидетели също не може да се изведе подобен извод,
доколкото същите свидетелстват за факти относно периода, в който срещу ищеца е
водено наказателното преследване.
Поради
изложеното съдът намира, че не е доказано, че констатираното понастоящем
психично състояние на ищеца е пряка последица от незаконното обвинение за
извършено престъпление.
Относно размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост.
Прилагането на критерия "справедливост" изисква цялостна преценка на
конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените
вреди и за правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да
бъдат репарирани.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди,
техния интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното
производство, което в случая е продължило малко повече от седем месеца в
досъдебна и съдебна фаза, извършените процесуални действия с участието на ищеца
– един разпит в качеството му на обвиняем в досъдебното производство и един
разпит в качеството му на подсъдим в съдебната фаза на процеса, общо три проведени
съдебни заседания в съдебната фаза на процеса, характера и тежестта на
незаконното обвинение – за престъпление, което не е тежко по смисъла на НК,
като отчете обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета най–леката мярка за
неотклонение и по този начин не е бил засегнат съществено ежедневния му живот,
като прецени и цялостното отражение на обвинението върху правната сфера на
ищеца, съобрази обстоятелството, че липсват доказателства, установяващи Дж. Х. понастоящем
да продължава да търпи някакви негативни последици, които да са резултат от
незаконното обвинение, съдът счита, че същият има право на обезщетение за
вредите в размер на 1500 лева. Така определеното обезщетение следва да репарира
претърпените от ищеца вреди, описани по- горе.
Първоинстанционното решение в тази част е неправилно, същото следва да
се отмени за разликата над 1 500 лева до присъдените 4 000 лева – обезщетение
за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение и да се постаннови
друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ в частта му за разликата над 1 500 лева до 4000 лева (т. е. в частта му
за сумата от 2 500 лева), ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба до окончателното и́ изплащане, да се отхвърли като
неоснователен. Съответно решението в частта му, с която искът по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата
от 1500 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
(08.06.2018 год.) до окончателното и́ изплащане, следва да бъде
потвърдено.
По
отношение на иска по чл. 86 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за за забава в
размер на законната лихва, считано от увреждането (влизането в сила на
оправдателната рисъда) – 08.06.2013 год. до предявяване на иска – 08.06.2018
год.:
Вземането за обезщетение за забава за изпълнение на парично задължение
се погасява с тригодишна давност – чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Претенцията по чл. 86 ЗЗД в частта и́ за периода 08.06.2013 –
07.06.2015 год. е погасена по давност, при което и възражението на ответника за
погасяване на претенцията по чл. 86 ЗЗД върху обезщетението за неимуществени
вреди за периода 08.06.2013 год. до 07.08.2015 год. е основателно.
Размерът
на обезщетението по чл. 86 ЗЗД за периода 08.06.2015 год. – 08.06.2018 год.
върху сумата от 1500 лева, изчислен с помощта на програмния продукт „Апис
финанси“, внедрен в ОС-Варна, е 457, 33 лева. До този размер искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен.
Изложеното налага първоинстанциноното решение в частта му относно иска
по чл. 86 ЗЗД върху сумата за обезщетение за неимуществени вреди да се отмени
за разликата над 457, 33 лева до присъдените 840, 59 лева, както и за периода
от 08.06.2013 год. до 07.06.2015 год.
Съответно
решението в частта му, с която искът е уважен до размера на сумата от 457, 33
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1 500
лева за периода 08.06.2015 год. до 08.06.2018 год. следва да бъде
потвърдено.
По
отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди:
Искът е установен по размер от представените по делото доказателства за
направени разноски в размер на 1000 лева – за адвокатска защита в хода на
наказателното производство по н. о. х. д. № 422/2012 год. по описа на РС-Девня,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Тези разноски попадат в
обхвата на посочените в разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ вреди, за които
Държавата, респ. Прокуратурата на РБългария носи отговорност:
„всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.” В този смисъл е и становището на въззивника в съдебното
заседание във въззивната инстанция, според което искът за обезщетение за причинените
имуществени вреди е доказан.
Поради
изложеното решението в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отношение на иска по чл. 86 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева, считано от увреждането
(влизането в сила на оправдателната рисъда) – 08.06.2013 год. до предявяване на
иска – 08.06.2018 год.:
Както се
посочи по – горе вземането за обезщетение за забава за изпълнение на парично
задължение се погасява с тригодишна давност – чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Претенцията за периода 08.06.2013 –
07.06.2015 год. е погасена по давност, при което и възражението на ответника за
погасяване на претенцията по чл. 86 ЗЗД върху обезщетението за имуществени
вреди за периода 08.06.2013 год. до 07.08.2015 год. е основателно.
Размерът
на обезщетението по чл. 86 ЗЗД за периода 08.06.2015 год. – 08.06.2018 год.
върху сумата от 1000 лева, изчислен с помощта на програмния продукт „Апис
финанси“, внедрен в ОС-Варна е 304, 89 лева. Доколкото ищецът е претендирал
сума в по- малък размер (искът не е заявен като частичен) то искът му по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Решението в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
е претендирана и присъдена по-малка сума за по–дълъг период на забавата от
действително дължимата.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски общо за двете инстанции в размер на 900,
40 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Възражението на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция в размер
на 860 лева е неоснователно. Същото е под установения минимален размер в Наредба
№ 1/2004 год. на ВАдвС. Предмет на разглеждане са четири обективно съединени
иска, а съгласно чл. 2, ал. 5 от цитираната наредба за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 144/08.08.2019 год., постановено по гр. дело № 678/2018 год. по описа на
РС-Девня В ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата на Република България, гр.
София, бул. „Витоша” № 2 e
осъдена да заплати на Д.И.Х. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 2 500
лева, съставляваща разликата над 1 500 лева до присъдените 4 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания,
причинени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП №
2086/2012 г. по описа на УП – Вълчи дол и НОХД №422/2012 г. на РС – Девня, за
престъпление по чл. 216, ал.1 НК през периода от 23.10.2012 г. до 08.06.2013
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
сума, считано от предявяване на иска – 08.06.2018 год. до окончателното и́
изплащане, както и в частта му за
разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
ЗА РАЗЛИКАТА над 1 500 лева до претендираната сума от 4 000 лева (т. е., за сумата от 2500 лева), предявения
от Д.И.Х. ЕГН ********** *** Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша” № 2 иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 4000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в морални болки и страдания, причинени в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по ДП № 2086/2012 г. по описа на УП – Вълчи дол и НОХД
№422/2012 г. на РС Девня, за престъпление по чл.216, ал.1 НК през периода от
23.10.2012 г. до 08.06.2013 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска – 08.06.2018
год. до окончателното и́ изплащане;
ОТМЕНЯ
Решение № 144/08.08.2019 год., постановено по гр.
дело № 678/2018 год. по описа на РС-Девня В
ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша” № 2 e осъдена да заплати на Д.И.Х. ЕГН **********
***, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 383, 26 лева, съставляваща разликата над 457, 33
лева до присъдените 840, 59 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 2 500 лева за периода от датата на увреждането
– 08.06.2013 год. до предявяване на иска – 08.06.2018 год., както и в частта за периода от 08.06.2013
год.- до 07.06.2015 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
за разликата над 457, 33 лева до присъдените
840, 59 лева (т. е., за сумата от 383, 26 лева), както и в частта за периода от
08.06.2013 год.- до 07.06.2015 год., предявения от Д.И.Х. ЕГН ********** ***
Прокуратурата на Република България,
гр. София, бул. „Витоша” № 2 иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 383, 26 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 2500 лева за периода от датата на увреждането –
08.06.2013 год. до предявяване на иска – 08.06.2018 год.;
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 144/08.08.2019 год., постановено по гр. дело № 678/2018 год. по описа на
РС-Девня В ЧАСТИТЕ, с които Прокуратурата на Република България, гр.
София, бул. „Витоша” № 2 е осъдена да заплати на Д.И.Х. ЕГН ********** *** суми: 1) сумата от
1 500 лева, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, съставляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания,
причинени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП №
2086/2012 г. по описа на УП – Вълчи дол и НОХД №422/2012 г. на РС – Девня, за
престъпление по чл. 216, ал.1 НК през периода от 23.10.2012 г. до 08.06.2013
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната
сума, считано от предявяване на иска – 08.06.2018 год. до окончателното и́
изплащане; 2) сумата от 457, 33 лева, на основание чл. 86 ЗЗД,
съставляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
1 500 лева за периода от 08.06.2015 год. до предявяване на иска – 08.06.2018
год.; 3) сумата от 1 000 лева, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съставляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение по ДП № 2086/2012 г. по описа на УП – Вълчи
дол и НОХД № 422/2012 г. на РС – Девня, за престъпление по чл. 216, ал.1 НК
през периода от 23.10.2012 г. до 08.06.2013 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горната сума, считано от предявяване на иска –
08.06.2018 год. до окончателното и́ изплащане; 4) сумата от 210, 15 лева, на основание чл. 86 ЗЗД, съставляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 1000 лева за периода от датата на увреждането –
08.06.2013 год. до предявяване на иска – 08.06.2018 год.;
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.
София, бул. „Витоша” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на
Д.И.Х. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 900, 40 лева (деветстотин лева и 40 ст.) – разноски за
двете инстанции, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.