№ 267
гр. Пловдив, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245300601430 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и същото е образувано
въз основа на въззивна жалба, депозирана от подс.А. К. чрез защитника му
адв.Ц. К. срещу Присъда №260009/08.11.2023г. по НЧХД №1724/2020г. по
описа на ПдРС, VII н.с., с която първият е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, като на осн. чл.78А,
ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лева. Подсъдимият е
осъден да заплати на частния тъжител К. Б. направените по делото разноски в
размер на 4875 лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПдРС сторените разноски в размер на 994 лева. Претендира се отмяна на
съдебния акт и постановяване на нов такъв, с който подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, респ. да бъде
изменена, без да се конкретизира в каква насока. В постъпилото допълнение
към въззивната жалба се прави и алтернативно искане - за приложение
института на реторсията, като същевременно се изтъква, че производството по
делото следва да бъде прекратено поради изтекла давност.
Частният тъжител К. Б. не се явява в съдебно заседание, а повереникът
1
му адв.Л.–П. настоява за потвърждаване на първостепенния съдебен акт, както
и изразява становище, че не е изтекла абсолютната погасителна давност,
съгласно ЗМДВИП. Претендират се направените във въззивното производство
разноски, за които се представя договор за правна помощ.
В съдебно заседание подс.А. К. и защитникът му адв.К. поддържат
въззивната жалба и представените допълнения, като първият изразява
желание за прекратяване на делото поради изтекла погасителна давност, като
в тази насока е и становището на упълномощения му защитник. Молят за
присъждане на направените в хода на първоинстанционното и въззивното
производство разходи в съответствие с представените в тази насока
докумунти.
Пловдивският окръжен съд, след като на основание чл.313 и чл.314 от
НПК извърши проверка на постановената присъда, счете, че същата подлежи
на цялостна отмяна, а воденото срещу подсъдимия наказателното
производство следва да бъде прекратено поради изтичане на абсолютната
погасителна давност за наказателно преследване. Съображенията за това са
следните:
С внесената в Районен съд-Пловдив тъжба, спрямо подс.А. К. е
повдигнато обвинение за престъпно посегателство по чл.148, ал.1, т.1 вр.
чл.146, ал.1 от НК, извършено на 06.12.2019г. в гр.Пловдив, пострадал от
което е тъжителят К. Б., наказуемо с ГЛОБА от 500 до 10 000 лева и
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Изключващата наказателното преследване
давност, съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1, т.5 от НК, е три години. От своя
страна абсолютният давностен срок, който препятства наказателното
преследване, е установен в нормата на чл.81, ал.3 от НК, видно от която
независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока,
предвиден в чл.80 от НК. В контекста на изложеното, в настоящата хипотеза
абсолютният давностен срок е четири години и шест месеца. Доколкото
инкриминираното деяние се сочи за реализирано на 06.12.2019г., то този срок
се оказва изтекъл на 06.06.2024г., тоест още преди постъпване на делото във
въззивната инстанция на 04.07.2024г. В проведеното пред последната съдебно
заседание подсъдимият не направи искане производството по делото да
продължи, а напротив изрази изрично становище, че желае неговото
2
прекратяване поради изтекла погасителна давност. В този смисъл налично се
явява прекратителното основание, регламентирано в чл.24, ал.1, т.3 от НПК в
контекста на тълкуването му във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, защото
наказателната отговорност се явява погасена по давност. Възражението на
повереника на частния тъжител, че давността не била изтекла, защото се
спирала по време на извънредното положение, е неоснователно, както
правило акцентира и защитата. И това е така, защото със ЗМДВИП е
установено спиране или удължаване на определени процесуални срокове и
ограничаване на отделни процесуални действия, като те са изрично упоменати
в разпоредбите на цитирания закон ЗМДВИП, а давността за наказателно
преследване не е сред тях. Видно от регламента на чл.3, т.2 от ЗМДВИП,
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти, т. е. субектите по едно частно
правоотношение. Наказателно-процесуалното правоотношение е
публичноправно такова и следователно тази разпоредба не е приложима в
случая. Освен това давността е институт на материалното право, имащ своето
систематично място в Наказателния кодекс, т. е. уредените в чл. 80 и сл. от НК
срокове не са процесуални такива. Наред с това, абсолютният давностен срок
по чл.81, ал.3 от НК е изрично предвиден като такъв, който не се влияе от
прекъсването и спирането на давността. Следователно дори да е бил
спрян/удължен съответният давностен срок, това по никакъв начин не би
могло да окаже влияние върху изтичането на абсолютната давност.
Отчитайки гореизложеното, изричното изявление на подсъдимия за
прекратяване на наказателното производство и регламента на чл.289, ал.1 от
НПК, контролиращият съд констатира възникналата невъзможност за
продължаване висящността на процеса, което налага отмяна на
първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното
производство. В този смисъл безпредметно се явява изследването на всички
въпроси, свързани със законосъобразността на първоинстанционния съдебен
акт досежно обвинението, а въз основа на това ненужна е и проверката на
фактите, както и на доказателствения анализ, ведно с приложението на
правото относно обвинението и претенцията за реторсия.
Прекратяване на наказателното производство е основание, съгласно
разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, направените разноски по делото /от
подсъдимия, респ. от съда/ да бъдат възложени в тежест на частния тъжител.
3
Сторените такива от съда в хода на първостепенното производство във връзка
с назначените експертизи възлизат на 994 лева и те именно тях следва да
заплати частният тъжител. Извършените от самия подсъдим в хода на
първоинстанционното производство са в размер на 4 000 лева, като касателно
тях се констатира, че първоначално подс.К. е бил защитаван от адв.М., на
когото съобразно сключения договор за правна помощ е заплатил по банков
път сума в общ размер на 2 000 лева, след което, считано от 14.11.2022г.
подсъдимият е бил представляван само от новия си защитник адв.К., на когото
е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева за защита в хода
на първоинстанционното дело, а за въззивното - 3000 лева. С оглед изхода от
настоящото производство и отправеното искане в тази насока, извършените от
подсъдимия разноски, несъмнено, подлежат на възлагане в тежест на
тъжителя. Относно тези за въззивното производство от повереника се изтъква
възражение за прекомерността им. Съобразявайки се константната съдебна
практика, настоящата инстанция намира, че не съществуват пречки за
произнасяне в тази насока в контекста на Решение от 25.01.2024г. по дело С-
438/2022 на Съда на Европейския съюз. Очевидно, в НПК липсва законова
разпоредба като тази на чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер
от претендираните разноски при прекомерност с оглед действителната правна
и фактическа сложност на делото. Съгласно нормата на чл.36, ал.1 от Закона
за адвокатурата, адвокатското възнаграждение се определя с договор между
клиента и адвоката, но размерът му следва да бъде "справедлив и обоснован".
Доколкото и Конституцията, и НПК гарантират правото на всеки гражданин
на адвокатска защита и тъй като ползването на такава е свързано и с
материални възможности, при договорно избран защитник, страната има
право на възстановяване на разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение, което несъмнено следва да е договорено в справедлив
размер. Текстът на чл.78, ал.5 от ГПК следва да се приложи "по аналогия",
защото възражението за прекомерност не касае наказателната отговорност на
подсъдимия. В тази връзка налага се да се изтъкне, че тъжбата е подадена от
частния тъжител Б. срещу подс.К. за квалифицирано престъпно посегателство
по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, наказуемо с ГЛОБА от 500 до 10 000
лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“. В съответствие с нормата на чл.13,
ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното възнаграждение за защита на подсъдимия за една инстанция
4
съобразно обвинението е 600 лева. Последното не се отличава с фактическа и
правна сложност, но следва да се вземе предвид обстоятелството, че в хода на
първоинстанционното производство са проведени 15 съдебни заседания, в
рамките на които са разпитани наред с подсъдимия и редица свидетели, както
и са назначени пет експертизи, което също е от значение съобразно регламента
на чл.14 от Наредбата. На база изложеното, оказва се, че минималното
възнаграждение, което защитникът адв.М. е следвало да получи за
реализираната защита е 2 600 лева /600 лева според обвинението + 8х250 лева
за осемте съдебни заседания след проведените две такива/, а адв.К. - 1350 /600
лева според обвинението + 3х250 лева за трите съдебни заседания след
проведените две такива/. В контекста на изложеното, договореното такова от
първия защитник адв.М. в размер на 2000 лева, както и от следващия такъв
адв.К. също в размер на 2000 лева, според настоящата инстанция, не може да
бъде определено като прекомерно, отчитайки горепосочените обстоятелства.
Ето защо не се констатира прекомерност на договореното възнаграждение,
заплатено от подсъдимия в полза на защитниците му за първоинстанционното
производство, като оказва се, ангажирането на втория защитник е станало
наложително след оттегляне на предходния такъв, поради което разноските за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство не
подлежат на корекция.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.4 от цитираната Наредба,
възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка
инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане и в
този смисъл основателна се явява претенцията на подсъдимия да му бъдат
заплатени и разноските, които е сторил в хода на въззивното производство. В
съответствие с посочената норма по отношение на обвинението, минималният
размер на адвокатското възнаграждение и за настоящата инстанция е 600 лева.
Отчитайки, че въззивното производство се разви и приключи в рамките на
едно съдебно заседание, в което не са извършвани следствени действия, то
договореното възнаграждение за процесуално представителство във
въззивната инстанция от 3000 лева настоящият съд счете за прекомерно.
Вземайки предвид изложеното същият намери за справедливо присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер
на 1000 лева, като за разликата претенцията следва да бъде оставена без
уважение.
5
Мотивиран от горното и на осн. чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №260009/08.11.2023г. по НЧХД №1724/2020г. по
описа на ПдРС, VII н.с., като вместо това постановява:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу А. Б. К., ЕГН
********** за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК от дата
06.12.2019г.
На осн. чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА частния тъжител К. А. Б., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 994
лева в полза на Районен съд-Пловдив.
На осн. чл.190, ал.1 от НПК ОСЪЖДА частния тъжител К. А. Б., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия А. Б. К., ЕГН **********
направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 4000
лева, както и за въззивното производство в размер на 1000 лева, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на подсъдимия за присъждане на
разноски за въззивното производство за разликата от 1000 лева до 3000 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6