РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 21.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря М. Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4639 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Ж.И.К. срещу М.Х.К. и Н.Х.К. пасивно субективно
и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 74 ЗЗД, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за заплащане
от всеки ответник на сумата от 223,32 лв. (съответна на 1/5 ид.
ч. от сумата от 1116,61 лв.) – погасена от ищцата последна вноска от
наследствения дълг по Договор за банков инвестиционен кредит № */19.03.2008 г. и сумата от 5436 лв.,
представляваща месечно възнаграждение, съобразно наследствените квоти на ответниците, за периода м. януари 2012 г. – м. март 2018 г.,
за извършено управление на работата по обслужване на наследствен дълг на
страните, с цел съхранение на наследствени имоти в общ интерес.
Ищцата
твърди, че на 17.04.2011 г. починал общият наследодател на страните д-р * К., чийто универсални наследници са ищцата (негова съпруга), дъщеря му * К., синът му * Х.К. и ответниците М.Х.К. и Н.Х.К. (синове).
Сочи, че наследодателят бил регистриран като едноличен търговец „* К.“, като след смъртта му, поради липса на съгласие, наследниците не
поели предприятието на ЕТ. Поддържа, че наследяването е при равни квоти – 1/5
част от притежаваните от наследодателя имуществени права и задължения като
едноличен собственик на * К.“. Сочи, че с Договор за банков инвестиционен
кредит № */19.03.2008 г. и Анекси № * към него от „*“ АД бил предоставен инвестиционен кредит в размер на 100 000 лв.
на ЕТ „* К.“ за строителство на „* /*/“ в ПИ *, с краен срок за издължване
21.02.2018 г., обезпечен с учредена в полза на банката договорна ипотека с НА №
** т. 1, рег. № *, дело № */2018 г. на Съдия по вписванията при РС – *. Твърди, че през периода от смъртта на наследодателя 17.04.2011 г. до
15.03.2018 г. ищцата е заплащала сама вноските и разходите по наследствения
дълг, следващи от договора за банков кредит, и го е погасила изцяло със сума в
общ размер от 95 206,94 лв. за периода от 21.04.2011 г. до 15.03.2018 г.
Навежда довод, че тези задължения, изплатени след откриване на наследството от
единия от наследниците, се дължат от останалите наследници с оглед на
действителната им номинална стойност. Твърди, че на 15.03.2018 г. е заплатила
последната дължима за м. февруари 2018 г. вноска в размер на 1116,61 лв. по
договора за банков кредит, поради което претендира от ответниците
по 1/5 част от посочената вноска. Поддържа, че ежемесечно полаганата от нея
грижа за заплащането на дължимите вноски по кредита и разходите по него в
посочения период, като крайна цел е довела до запазване на наследственото
имущество непокътнато и чисто от вещни тежести, както и е попречило да настъпят
неблагоприятните последици, до които неплащането на наследствения дълг би
довело – обявяване на предсрочна изискуемост на необслуженото вземане на
банката и насочване на принудителното изпълнение върху цялото имущество на
наследодателя. Счита, че недопускането на принудително изпълнение срещу
наследниците на д-р * К. е спестило и съответните разноски, съпътстващи изпълнителния процес,
с което се е съхранило цялото наследствено имущество. При тези съображения ищцата
счита, че с управление на работата по обслужване на наследствения дълг са
защитени интересите на всички наследници и за нейното осъществяване й се дължи
възнаграждение, формирано съобразно минималната работна заплата за периода от
м. януари 2012 г. до м. март 2018 г. Сочи, че с нотариална покана от 05.10.2011
г. ответниците са били поканени да се запознаят с
разчетите за поетите от нея разноски и с предложението й за доброволно уреждане
на имуществените отношения, следващи от смъртта на наследодателя, като на
13.10.2011 г се провела среща с такъв предмет, но ответниците
се дезинтересирали от решаването на всички въпроси
относно наследеното имущество и задължения, като оставили единствено ищцата да
се грижи за задълженията на общия наследодател. В този смисъл моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците М.Х.К. и Н.Х.К., в който се изразява становище
за неоснователност и недопустимост на предявените искове. Ответниците
считат, че извършените плащания са в
изключителен интерес на Ж.К., която за разлика от тях като физическо
лице е солидарен длъжник по
Договор за банков кредит № */19.03.2008 г. Излагат, че е погасявала кредита след смъртта на съпруга
си, защото е била задължена към банката
по силата на договора. Солидарен длъжник по договора за банков кредит бил
и „*, (понастоящем *) с единствен собственик на капитала - Ж.К.. В
сградата на „*ищцата
практикувала своя бизнес, поради което има личен интерес да не бъде извършено
принудително събиране на неизплатен банков кредит чрез насочване на
изпълнението върху сградата. Твърдят, че ищцата е предприела да плаща изцяло
вноските по банковия кредит, въпреки тяхната воля и единствено тя е подписала
на 21.07.2011 г. Анекс № * към Договор за банков инвестиционен кредит № */19.03.2008г. - съгласие на ответниците в качество
на наследници на * К. не било потърсено. Считат за изцяло неоснователни претенциите за
заплащане от всеки от ответниците на сумата от 5436
лв., съставляваща дължимо според ищцата месечно възнаграждение за периода м.
януари 2012г. - м. март 2018г., за извършено от нея управление на работа за
обслужване на наследствен дълг на ответниците, с цел
съхранение на наследствените имоти в общ интерес. Навеждат довод, че не са
възлагали на ищцата да извършва управленска дейност, не са се обогатили и не са
реализирали никакви ползи от дейността й. Излагат, че аргументи за
неоснователността на претенциите за възнаграждение са и твърденията им, че
ищцата е работила в изключително свой интерес по изложените съображения, както
и липсата на каквото и да е правно основание за дължимост
на възнаграждение за извършено от ищцата управление на обслужване на
наследствен дълг. Поддържат, че „управлението“ се състояло единствено в плащане
на вноските по кредита. Считат, че възнаграждение за извършените плащания би
могла да бъде само законната лихва върху внесените суми, която ищцата
претендира в настоящото и в други съдебни производства - в производството
гр.д.№*/2016 г. по описа на ВРС,
40-ти състав, ищцата претендирала както мораторна
лихва (без да претендира главница) за периода 21.11.2013 г. до 11.11.2016 г. върху внесените от нея суми по кредита, така и
възнаграждение в размер на 1/5 от минималната заплата за страната за
управлението на наследственото имущество. Релевират
възражение за изтекла погасителна давност за претенциите за периода от време
преди 16.02.2015 г., като периодични плащания. Считат, че с изпратените
нотариални покани не е прекъсната давността и дори не представляват в
действителност покана за плащане. При тези съображения молят за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на съдебни разноски.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Установява се
от представения по делото Договор за банков инвестиционен кредит № */19.03.2008 г., че между „* и ЕТ „*.“ е сключен договор за
банков кредит, по силата на който е отпуснат на едноличния търговец целеви
инвестиционен кредит за строителство в размер на 100 000 лв. с уговорен
краен срок на погасяване 21.02.2018 г. Същият е подписан от ЕТ „* К.“,
в качеството му на „главен длъжник“ и от „*, * К. и Ж.И.К., в качеството им на „солидарни длъжници“
на основание чл. 101, вр. чл. 121-127 ЗЗД, които
съгласно уговореното в чл. 14.3 от договора „встъпват в изпълнението на
задълженията на кредитополучателя по този договор и се задължават да отговарят
солидарно с кредитополучателя“, както и според постигнатото между страните по
договора съглашение вземанията на кредитора по отношение на кредитополучателя и
солидарните длъжници „се събират изцяло от всеки от
тях, съответно от наследниците му/им, и от всички заедно, при условията на
солидарност, като всеки отговаря за изпълнението на цялото задължение“.
С Анекс № * от 28.11.2008 г. страните по договора за кредит са
договорили нов срок за усвояване на кредита и са посочили, че обезпечението на
инвестиционния кредит, чрез учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
по НА № *, том *., вписан в Служба по вписванията * с вх. № */2008 г., акт № * и залог по реда на ЗОЗ върху
вземания за постъпления по сметка, вписан с рег. № * в ЦРОЗ, остава действащо и е в сила.
Между
страните не се спори, че на 17.04.2011 г. е починал наследодателят им д-р * К., регистриран
като ЕТ „* К.“, като негови наследници са ищцата, двамата ответници
и * К., както и * Х.К..
Изяснява се,
че след смъртта на наследодателя условията по договора за кредит са предоговаряни с Анекс № * г. и Анекс № * г. Видно от Анекс № * г. погасителният план по договора е изменен, като единствено
вноската с падеж 21.08.2011 г. е изменена от 1392,80 лв. на 1850 лв.,
останалите условия остават непроменени. Изяснява се от съдържанието на двата
анекса, че същите не са подписани от ответниците М.Х.К.
и Н.Х.К., в качеството им на наследници на Христо Михайлов К..
С Нотариална
покана от 05.10.2011 г. ищцата е поканила ответниците
на 13.10.2011 г. в кантората на нотариус * да се запознаят с разчетите
за поетите от нея разноски във връзка с наследяването, както и с предложението
й за доброволно уреждане на имуществените им отношнения,
следващи смъртта на общия наследодател. Видно от представения Констативен
протокол от 13.10.2011 г. по време на провелата се среща са били обсъждани
въпроси, които не касаят относими към настоящото
производство обстоятелства, с изключение на това, че ответниците
са изразили несъгласие с предложението на ищцата да поеме предприятието на ЕТ „* К.“.
По делото
категорично се установява правнорелевантното
обстоятелство, че ищцата е заплатила последната вноска от договора за кредит в
размер на 1116,61 лв., видно от приложената по делото вносна бележка от
15.03.2018 г. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като при изслушването си в
съдебно заседание вещото лице поясни, че всички задължения по процесния кредит са заплатени от ищцата и няма непогасен
остатък.
При така
констатираните обстоятелства се налага изводът, че ищцата в качеството си на
наследник на едноличния търговец, заплащайки цялата последна месечна вноска от процесния договор е изпълнила и чуждо задължение,
погасявайки и съответната част от наследствения дълг на ответниците,
като по този начин е налице обедняване на ищцата, а съответно ответниците са се обогатили, спестявайки разходи за
заплащането на съответната им част от месечната вноска. Безспорно е, че ищцата
е изпълнила това задължение и в собствен интерес, доколкото същата е солидарно
отговорна за задълженията по кредита и има интерес от редовно и цялостно
погасяване на дълга, с оглед избягване на насочване на принудително изпълнение
върху наследствено имущество и лично
такова. Основният спорен въпрос между страните се съсредоточава върху
обстоятелството до какъв размер от задължението отговарят ответниците.
Съдът, като анализира съдържанието на уговорените в писмения договор права и задължения на страните
по него, подписването му от ищцата с общата квалификация „солидарен длъжник“ и постигнатото
съгласие между страните в чл. 14.3 от договора солидарните длъжници
по договора да встъпят в изпълнението на задълженията на кредитополучателя
по договора за банков кредит, намира, че именно встъпването в дълг по смисъла
на чл. 101 ЗЗД е основанието за уговорената пасивна солидарност на „солидарните
длъжници“. Това основание ангажира отговорността на
встъпилото лице, наред с първоначалния длъжник (кредитополучателя * К.“),
при условията на солидарност и в тази хипотеза намират приложение общите
правила на чл. 121-127 ЗЗД. По силата
на чл. 127 ЗЗД в отношенията по между си
солидарните съдлъжници са разделни длъжници
и всеки от тях понася част
от общия дълг, която по
общото правило на чл. 127,
ал. 1 ЗЗД е еднаква по размер (в този смисъл – Решение № * от 16.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 5168/2007 г., IV г. о., ГК). В
настоящият случай по изложените правни съображения съдът приема, че съдлъжниците по Договор за банков инвестиционен кредит № */19.03.2008 г. са трима – * „*“ ООД и Ж.И.К., така че всеки от тях дължи по 1/3 от общото задължение.
Съгласно правилото на чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част,
има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата. В настоящия случай ищцата е солидарен длъжник, който е изпълнил над своята
част и има право на иск срещу наследниците на * К. за съответната му 1/3 част
от общото задължение. Следователно, ответниците в
качеството им на наследници на * К. отговарят за неговото задължение според
наследствените им квоти, а именно по 1/5, съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. В този смисъл всеки ответник дължи на ищцата по 1/5 от частта на
наследодателя от общото задължение, която се равнява на 1/3 от размера на
последната месечна вноска по процесния договор за
кредит, т.е. по 74,44 лв. (1/15 от 1116,61 лв.). Предвид изложеното предявеният
иск с правно основание чл. 74 ЗЗД, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД следва да бъде уважен до тази сума, а за разликата до пълния претендиран размер от 223,32 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение
на претенцията за заплащане на сумата от 5436 лв., претендирана
като месечно възнаграждение, съобразно наследствените квоти на ответниците, за периода м. януари 2012 г. – м. март 2018
г., за извършено управление на работата по обслужване на наследствен дълг на
страните, с цел съхранение на наследствени имоти в общ интерес, съдът намира
следното:
Ищцата
обосновава претенцията си за заплащане на месечно възнаграждение от страна на ответниците за управлението на работата по обслужване на
наследствения дълг, не с оглед конкретните физически или правни действия, които
е извършила, а с настъпилия резултат – погасяване на целия наследствен дълг по
договора за кредит, довело до запазване на наследственото имущество, както и с предотвратяването
на евентуални неблагоприятни последици, които могат да настъпят при неплащането
на вноските – започване на принудително изпълнение срещу наследниците и
извършване на разноски в изпълнителния процес. В съдебно заседание на
29.01.2019 г. процесуалният представител на ищцата пояснява, че полаганата от
ищцата грижа за наследствения дълг не се основава на физическото време да се
отиде до банката и да се внесе сумата за съответната вноска, а означавало да
бъде намерен начин необходимите средства да бъдат осигурени, тъй като те не
били налични в банковата сметка на наследодателя. При така наведените
фактически твърдения и установените по делото обстоятелства, съдът намира, че
извършената от ищцата дейност по погасяване на дължимия кредит в периода м.
януари 2012 г. – м. март 2018 г., не обосновава заплащане на възнаграждение,
съизмеримо с минималната работна заплата за извършена трудова дейност.
Основателни са възраженията на ответниците, че те не
са й възложили да извършва такава „управленска дейност“, както и че същата се е
водила предимно от собствения си интерес да погасява редовно задълженията по
договора за банков кредит, по който е солидарно задължена спрямо кредитора за
целия размер на кредита, като по този начин е предпазила собственото си
имущество от евентуално принудително изпълнение. Аргумент за неоснователност на
тази претенция настоящият съдебен състав извлича и от историческия преглед на производството по назначаване на управител на незаето наследство, доктрината и практиката по ЗН от 1890 г. Според правната теория (Коментар върху закона за наследството, Д. Тончев,
с. 286-287) наследникът не получава възнаграждение за управлението на
наследството, докато на попечителя на наследството (управителя по смисъла на
действащия ЗН) се дава възнаграждение за управлението му, определено от мировия
съдия – арг. чл. 235 ЗН (отм.). По отношение на
конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че с ангажирането си по
наследствения дълг ищцата е изпълнила един свой нравствен дълг спрямо паметта
на наследодателя да поеме отговорността за съхраняване и опазване на
наследственото имущество. В този смисъл ищцата не може да претендира от ответниците възнаграждение за изпълнението на тази дейност,
съгласно чл. 55, ал. 2 ЗЗД. Следва да се отбележи, че ищцата би имала право да
претендира възмездяване на извършените от нея разходи по обслужване на
задълженията по кредита във връзка с периодично оценяване на ипотекирани в
полза на банката имоти и такси с подобрен характер, но доколкото такива не са
предмет на настоящата претенция за възнаграждение за управление на
наследствения дълг, не следва да бъдат обсъждани. Следователно, претенцията за
заплащане на сумата от 5436 лв., претендирана като
месечно възнаграждение за периода м. януари 2012 г. – м. март 2018 г., за
извършено управление на работата по обслужване на наследствен дълг на страните,
с цел съхранение на наследствени имоти в общ интерес, като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото с
оглед уважената и отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер
на 21,74 лв., представляващи сбор от заплатени държавна такса, депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът М.Х.К. има право на съдебни разноски в
размер на 671,05 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН **********, и Н.Х.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, да
заплатят на Ж.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от по 74,44 лв. (седемдесет и
четири лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща съответна част от погасената
от Ж.И.К. последна вноска от наследствения дълг по Договор за банков
инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата
над присъдената сума до пълния претендиран размер от
223,32 лв., както и иска за заплащане на сумата от 5436 лв., представляваща
месечно възнаграждение, съобразно наследствените квоти на М.Х.К. и Н.Х.К., за
периода м. януари 2012 г. – м. март 2018 г., за извършено управление на
работата по обслужване на наследствен дълг на страните, с цел съхранение на
наследствени имоти в общ интерес.
ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН **********, и Н.Х.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, да
заплатят на Ж.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 21,74 лв. (двадесет и един лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща сторени съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.И.К., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на М.Х.К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 671,05 лв.
(шестстотин седемдесет и един лева и пет стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: