РЕШЕНИЕ
гр.София,17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на пети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 2896 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 30.10.2019 г. по гр.д. №48333/18 г., СРС, ГО, 56 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А.П.Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** N **, по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 1324,86 лв. - главница, представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., за следния топлоснадбен имот: ап. 24, находящ се в гр. София, ж. к. Зона Б - 18, бл. 8, ет. 4, с абонатен N 276908, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2017 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** N **, срещу А.П.Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи сумата от 61,99 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 01.03.2017 г.
ОСЪЖДА А.П.Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. *******, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** N **, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 506,63 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 74,63 лв., представляваща разноски в заповедното производство /по ч. гр. д. N 14346/17 г. по описа на СРС, 56 състав/.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата ,с
която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и
процесуалния закон.Жалбоподателят сочи, че неоснователно в размера на
присъдената главница е включена и сума за дялово разпределение,услугата дялово
разпределение се извършва от трето лице,предявени са чужди права.Не било
доказано също така,че ответникът е собственик на процесния имот и като такъв
дължи суми за топлоенергия.Неправилно били кредитирани заключенията на вещите
лица,изтовени по документи на ищеца.Не било доказано количеството ТЕ,общият
топломер не е преминал метрологична проверка.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете изцяло.Претендира разноски.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът препраща
към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответницата топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала
енергията, като за процесния период не е
заплатила дължимата цена.
Ответницата е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона
за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Възраженията на въззивника за липса на доказателства за собственост на
процесния имот са неоснователни.Представено е съдебно решение по гр.д705/07
г.на СРС,81 състав ,с което е признато за установено,че ответницата е
изключителен собственик на процесния имот.
Неоснователно е и възражението,че в сумите за присъдена главница е
включена и сума за дялово разпределение.Видно от експертното заключение на ССЕ
в главницата от 1324.86 лв.са включени само суми за отопление,сградна
инсталация и БГВ.
На
общия топломер в абонатната станция са извършвани периодични проверки на всеки
две години,удостоверено със Свидетелство за проверка,констатирано от вещото
лице по СТЕ.
Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка по
реда на чл. 202 ГПК на писмените доказателства по делото, както и на
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, се
налага извод, че същите правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд.
В тази връзка, експертизите са били допуснати в съответствие с изискванията на
чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост от специални знания в съответните
области на науката. От събраните по делото писмени доказателства и при
кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ, съдът приема за
установено, че при спазване на чл. 125 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 141 ЗЕ в жилището
на ответника е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в
сградата етажна собственост и отчитане обема на ползваната ТЕ на база на
извършения реален отчет на уредите, изготвените изравнителни сметки и цените на
ТЕ, действащи през този период. Следователно следва да бъде отчетено
обстоятелството, че вещото е базирало заключението си върху данните за реално
потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането
и уредите за измерването ѝ с установените изисквания и оттам правилното
изчисляване на стойността на същата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът
приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация е изчислено по формула, съгласно приложението към т. 6.1.1 от Методиката
към Наредба № 16-334/2007г.
Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в съответната област,
същото е мотивирано, като от експерта е даден отговор на поставените му задачи,
предвид което и във връзка с разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът намира, че
следва да го кредитира.
На
следващо място, въззивният съд намира, че правно обосновано СРС е кредитирал и
заключението на приетата по делото ССчЕ във връзка с чл. 182 ГПК и е приел за
доказани количествата доставена на ответника топлинна енергия. В този смисъл
приема, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на счетоводните записвания
при дружеството доставчик, а не се базира единствено на известията за фактура,
издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното предприятие. При установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на
контрол на счетоводните баланси на ищеца като търговско дружество, не може да
се приеме, че воденото от него счетоводство не е редовно. При обстоятелствата
по делото съдът дава вяра на вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй
като верността на удостоверяванията в тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК). При
работата си вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е направило
документална проверка в счетоводството на „Т.С.” ЕАД, което е достатъчно съдът
да възприеме изводите по експертизата, още повече, че същите не се опровергават
и от никакви други обстоятелства и доказателства по делото.
В
контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и
категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество
и нейните стойности за исковия период.
Не се установиха твърдяните пороци на
първоинстанционното решение, поради което то като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.10.2019 г. по гр.д. №48333/18 г., СРС, ГО, 56 с-в в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.