Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 12.12.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При секретаря Кина Иванова, като
разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 553 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по депозирана въззивна
жалба подадна от юрисконсулт Б. - процесуален представител на „К.С.“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, кв.“Индустриален“, против решение №
872/24.07.2019 г. по гр.д. № 856/2019 г. на Сливенския районен съд, в частта с
която жалбоподателят е бил осъден да заплати на Р.И.Г., ЕГН ********** ***
сумата от 2500.00 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от трудова злополука станала на 24.10.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.
Жалбоподателят е бил осъден да заплати 300.00 лв. адвокатско възнаграждение, 400.00
лева - дължими такси и възнаграждение за
вещо лице. Решението се обжалва в тези части като неправилно и
незаконосъобразно. Посочва се, че неправилно съдът бил приел, че от страна на
ищцата не е имало съпричиняване., че тя не е допринесла за настъпването на
трудовата злополука. Тя не била имала работа на площадката, на която била
станала злополуката. Не било в трудовите и задължения да дърпа харар. Съдът
неправилно не бил отчел времето на последния инструктаж, неправилно не бил
съобразил интензитета на търпените болки и страдания и определил обезщетение в
завишен размер. Разпитаните по делото свидетели били заинтересовани – приятелка
и съпруг на ищцата. Не било отчетено, че според извършената съдебно –
медицинска експертиза получените контузии нямат траен характер. Моли се да се
отмени обжалваното решение и предявените искове да се отхвърлят. Алтернативно
се иска да се намали присъденото обезщетение. Претендират се разноски за двете
инстанции. Няма направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е
депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П., пълномощник на Р.И.Г., с
който жалбата е оспорена като неоснователна. Постановеното решение от РС –
Сливен било съобразено с всички представени по делото доказателства. Злополуката
безспорно била трудова по своя характер, била установена с акт на компетентен
орган и съдът задължително следвало да я вземе предвид. В този смисъл била
трайната съдебна практика на ВКС. Моли се да се потвърди обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.
В с.з. въззивната страна се
представлява от юриск.Б., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде
уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна редовно
призована се представлява от адв.Андреева, която заявява, че оспорва въззивната
жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли
да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
Пред
районния съд е бил предявен иск за заплащане на обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди следствие на настъпила на 24.10.2018 г. трудова
злополука. Съдът намира за безспорно установен характера на злополуката като
трудова предвид приемането и за такава от компетентния административен орган на
ТП на Нои.
По
отношение на претендираните неимуществени вреди, съдът намира претенцията за частично
основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200 ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука, които са
причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника,
работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или
служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя в този
случай е безвиновна. Необходимо е да се установи травматично увреждане на
работника, функционална връзка на увреждането с работата, настъпили временна
нетрудоспособност, инвалидизация или смърт и причинна връзка между
травматичното увреждане и настъпилата временна нетрудоспособност, инвалидизация
или смърт. В случая описания по – горе фактически състав е безспорно установен.
В следствие на настъпила на 24.10.2018 г. трудова злополука въззиваемата Г. е
получила мозъчно сътресение, което се изразявало в бързо преходни промени в
съзнанието, главоболие, световъртеж. Състоянието и не било с трайни последици
за здравето и не би пречило на работоспособността и за в бъдеще. Пострадалата
се е възстановила напълно след 2 – 3 седмици при спазване на режим на покой и
медикаментозно лечение. Налице е и причинно-следствената връзка между
настъпилите травматични увреждания и последвалата от тях трайна нетрудоспособност. Това се установява
от всички събрани по делото доказателства, включително свидетелски показания и
съдебно-медицинска експертиза.
Съдът
обаче намира, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ и отговорността на работодателя да бъде намалена, тъй като намира, че
пострадалата е допринесла за трудовата злополука с проявена от нейна страна
груба небрежност. По делото е установено, че въззиваемата Г. е била запозната с
безопасните условия на труд, но въпреки това се е намирала на място, което е
опасно за здравето и без да има служебни задължения да е там и без да
предупреди останалите работници, които да могат да съобразят местонахождението
и и да я предпазят. С това свое поведение съдът намира, че тя е проявила груба
небрежност. Може да се приеме, че поведението и е било такова, че и
най-небрежният не би го извършил. В този случай съдът счита, че следва да
намали дължимото се обезщетение от работодателя предвид проявената груба
небрежност от работника.
За да
определи дължимото неимуществено обезщетение съдът взе предвид, че става въпрос
за жена, която се намира в трудоспособна възраст. Същата е претърпяла болки и
страдания, но те са били с временен характер и са отшумели относително бързо –
за около 2 – 3 седмици. Предвид заключението на ВЛ не може да се приеме, че
въззиваемата продължава да търпи болки в главата вследствие на този инцидент. Съдът
при определяне на дължимото се обезщетение по справедливост по смисъла на чл.
52 от ЗЗД взе предвид, че първоначално болките са били интензивни, същата е
преживяла голям стрес, била е приета и лекувана в болнично заведение, а по –
късно и е продължила лечението в дома си. Била е в болнични 33 дни. Предвид на
всичко това, съдът намира, че справедливо би било да му се определи парично
обезщетение за претърпените болки и страдания в претендирания първоначален
размер от 3000.00 лв. Тъй като обаче е налице вина за настъпване на трудовата
злополука у въззиваемата, съдът намира, че дължимото обезщетение следва да се
намали с 25 % и по този начин работодателят да бъде осъден да му заплати за
неимуществени вреди общо 2 500 лв. Дължима е и присъдената законна лихва главницата
считано от 24.10.2018 год. до окончателното й изплащане.
Тъй като правните изводи на
настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството
в полза на въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 400.00 лева за въззивна инстанция.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 872/24.07.2019
г. по гр.д. № 856/2019г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „К.С.“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, кв.“Индустриален“да заплати на Р.И.Г., ЕГН ********** *** разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00
(четиристотин) лева адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.