Решение по дело №4229/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1207
Дата: 26 юли 2018 г. (в сила от 6 ноември 2018 г.)
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20184430104229
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                                     Р Е Ш Е Н И Е

                                             

                   гр.Плевен, 26.07.2018 година

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.д. № 4229  по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 150, вр. чл. 143, ал.2   от  СК.

Постъпила е искова молба от В.И.Н.,***, чрез адв. П. - ПлАк, против В.Е.Н.,***,  с  която е  предявен иск с правно основание  чл. 143, чл. 149  от СК. Препис от исковата молба и приложенията е връчена на ответника лично, като в срока по чл.131 от ГПК    е депозиран писмен отговор, в който се оспорва  размерът на иска.

В исковата молба се посочва, че страните имат две деца, родени от брака: ***Н., ЕГН **********  и *** Н., ЕГН **** 304001. Ищцата твърди, че  с влязло в сила съдебно решение за прекратяване брака между страните, ответникът  е осъден да  заплаща месечна издръжка  за  всяко дете в размер на 150 лв. Посочва се, че нуждите на децата са се увеличили.              

Предявените искове са с правно основание чл.  143, чл. 149  от СК. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка в  размер  300 лв. месечно за всяко дете, считано от датата на подаване ИМ.

Не се нуждае от доказване обстоятелството, че ответникът дължи издръжка на децата.          

Ищцата твърди, че с ответника В.Е.Н. са  били в режим на брак от 2002 г. до 2015 год., като през това време са се родили двамата им  сина - ***Н. и *** Н..

Съгласно влязло в сила Решение по гр. д. № 2961 / 2015 г. на ПлРС бракът с ответника е прекратен и на същия е определено да плаща издръжка както следва:  за ***Н., ЕГН **********, в размер на 150 дева и за *** Н., ЕГН **********, в размер на 150 лева.

От времето на постановяване на това решение до настоящия момент са настъпили съществени изменения в обстоятелствата - децата са - станали по - големи, стоките от първа необходимост са поскъпнали.

От тогава и до сега отново и само ищцата полага непосредствените грижи за децата, издържа ги, грижи се за образованието им, за обучението им в извънкласни форми, развитие на творческите им способности и всичко необходимо за правилното им израстване и формиране на характерите им. Децата  растат постоянно, нуждите им също са  се увеличили и въпреки, че ищцата работи, парите  не им стигат за издръжката на двете деца и за пълноценното им развитие и обучение. И двете деца имат нараснали нужди от храна, дрехи, учебни пособия, уроци и др.

И двете деца посещават извънкласни форми на обучение, свързани с усвояването на чужди езици и спортни умения. Всичко това е свързано с разходи, а получаваните от ищцата средства не достигат. Счита, че и ответникът, като техен баща,  също следва да поеме още известна част от издръжката на децата. Имайки предвид, че ответникът работи по трудов договор на възнаграждение, което е доста над средното ниво, счита,  че за него не би било проблем да плаща издръжка в размер както следва: за ***Н., ЕГН **********,  в размер на 300 лева и за *** Н., ЕГН **********, в размер на 300 лева.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което ответникът да бъде  осъден на основание чл. 143 от СК да  заплаща месечна издръжка за двете  деца,  вместо така определените 150 лева за всяко дете за ***Н. ,ЕГН **********,  в размер на 300 лева и за *** Н., ЕГН **********,  в размер на 300 лева, считано от подаването на исковата молба, до настъпването на обстоятелства,  водещи до нейното прекратяване или изменение, ведно със законата лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски по делото.

Приложени са като доказателства:  Копие от Решение по гр. д. № 2961 / 2015 г. на ПлРС, удостоверения, че ***Н. и *** Н.,  са редовни ученици.

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,  намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.150, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.

Не се спори, че ответникът е баща на децата, като и че родителските права са предоставени  с влязло в сила решение  на майката, а   бащата е бил осъден да заплаща  месечна издръжка в размер по 150 лв.   Не се спори, че децата живеят при майка си.  

В  случая се установи, че след влизане в сила на горепосоченото съдебно решение, е настъпило изменение на обстоятелствата, свързани с  потребностите на децата,  въз основа на които е била определена предишната  издръжка. От тогава   нуждите им са се увеличили. През изминалия период от време са се увеличили потребностите на децата от храна, облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности,   не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на по 150 лв. месечно,  който размер е близък до нормативно установения минимум.

Ответникът също   е ангажирал доказателства, установяващи  размера на реализираното трудово възнаграждение.

Не се нуждае от доказване обстоятелството, че ответникът дължи издръжка на децата, че с предходното решение,  ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 150 лв.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка,  независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.

Изменение на обстоятелствата има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Съгласно съдебната практика, траен характер е онова ново фактическо състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди изменението на иска.

Безспорно е, че с увеличаването възрастта на децата, нарастват и нуждите им от храна, облекло,  здравни услуги, културни и образователни потребности, което налага увеличаване средствата за задоволяване материалните и духовните им потребности.  През изминалия период от време са се увеличили потребностите на децата и не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на по 150 лв. месечно, 

Децата посещават курсове, английски език, за които се заплаща  съответната такса. Разходите  за  са се увеличили, особено в началото на учебната година.

   С оглед на изложеното за доходите на бащата и възможността му да дава издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед икономическите условия в страната, съдът приема, че средствата за издръжката на децата,  следва да бъдат осигурявани от двамата родители в размер общо от  450 лв.  месечно за всяко дете, от които ответникът дължи по 300 лв, а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, заедно с непосредствените грижи, които полага по отглеждането и възпитанието на децата.

От своя страна ответникът не дължи издържа  на  други деца. Съдът взе предвид, че ответникът е в трудоспособна възраст,   той е  длъжен да осигури в достатъчен размер средствата за издръжката на Самуил и Калоян.

Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите  дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя - чл.142, ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. На основание чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва да се прилагат, както когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК, се иска увеличение /респ. намаление на нейния размер /поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това /В този смисъл Р –917/ 1980г. на ІІ г.о./

В производството по чл. 150 СК е от значение  единствено, дали след  влизане в сила на   съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка,  е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 СК, / нуждите на детето и възможностите на родителя/. Основание за изменение на издръжката  е изменение на обстоятелствата по смисъла на  чл.142, ал. 1 от СК, въз основа на които е била присъдена, т.е нужда от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне  издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.150 от СК /В този смисъл Р 1046 / 1976 г. на ІІ г. о. /. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение, досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.

Предвид гореизложеното, както и с оглед социалната обстановка в страната като цяло, съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5 / 1970 г. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.  Тези изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /В този смисъл Р. № 2469 / 1971г. на ІІ г.о. на ВС/. Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. На ненавършилите пълнолетие деца родителят дължи издръжка безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от имуществото си /за разлика от издръжката по чл. 144 от СК/. На  децата  *** следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. При така направените фактически и правни констатации, съдът счита, че в интерес на децата е да се определи  издръжка в подходящ размер от по 300 лв.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, досежно издръжката.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати в полза на ПлРС, държавна такса в размер на   общо 432 лв, върху увеличения размер на издръжките и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.                 Ответникът следва да заплати на ищцата, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от горното, съдът

                                               РЕШИ:

ИЗМЕНЯ, на основание 150, вр. чл.143, ал.2 от СК, размера на издръжката, определена с решение № 1285 / 24.09. 2015 г.  по гр. д. № 2961 / 2015 г. на ПлРС, като ОСЪЖДА В.Е.Н., ЕГН **********,***,  ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в размер на по 300 / триста / лева на всяко едно децата ***Н., ЕГН **********  и *** Н., ЕГН **********,  чрез тяхната  майка и законна представителка В.И.Н., ЕГН  ********** ***, считано от 07.06.2018 г. до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В.Е.Н., ЕГН **********,***,   да заплати на В.И.Н., ЕГН  ********** ***,  направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, В.Е.Н., ЕГН **********,***,    да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на   432 лв. върху увеличения размер на издръжката и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.        

НА ОСНОВАНИЕ чл.242, ал.1 от ГПК, постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта относно издръжката.

 

Решението може да се обжалва пред ПлОС в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: