Р Е Ш Е Н И Е
№
260061 31.08.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 11.08.2020г.,
в публичното съдебно заседание в
следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Антония Алексова
мл. с-я Маринела Стоева
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия
М. Величков въззивно гражданско дело № 311
по описа за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 190 от
20.01.2020г., постановено по гр. д. № 1120/2017г. по описа на Радомирския
районен съд, е:
Отхвърлен
предявеният от И.Й.И., с ЕГН **********, от *** против Върховен Административен
съд с адрес: ***, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.7 от Конституцията
на Република България вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 10406.20 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи
се в паричната равностойност на имотите предмет на решение № 254 от 05.07.2004
г., постановено по адм.гр.д. № 673 по описа на ПкОС за 2002 г., ведно със
законната лихва, считано от момента на непозволеното увреждане и пропуснатите
ползи от лишеността му от ползване на тези имоти.
Осъден И.Й.И., с
ЕГН ********** от *** да заплати на Върховен Административен съд с адрес: ***
сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за процесуално
представителство по делото.
Недоволен от
решението е останал И.Й.И., който чрез адвокат А.К., го е обжалвал изцяло. Моли
обжалваното решение да бъде обезсилено като постановено в нарушение на материалния
закон, съдопроизводствените правила и необосновано и предявеният иск да бъде
уважен. Основния довод, който се навежда във въззивната жалба е, че
Радомирският районен съд се е произнесъл по непредявен иск – за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за неползването на процесните имоти, вместо
да се произнесе по предявения иск – да бъде осъден ответникът да му заплати
процесната сума, представляваща равностойността на процесните имоти, които са
му отнети.
Насрещната страна
Върховен административен съд не е подал писмен отговор. За съдебно заседание е
представил писмени бележки. С тях оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли да не бъде уважавана. Навежда доводи, че реда за реализация на твърдените
от ищеца права следва да се разглежда по реда на ЗОДОВ. Счита, че И.И. е вече
обезщетен с решението на Европейски съд по правата на човека и втори път не
може да бъде обезщетяван. Навежда доводи, че решението на Върховния
административен съд не поражда имуществени права и не засяга собственически
права, то има позитивен характер и няма
увреждащ характер. Счита, че Върховния административен съдс не е пасивно
легитимиран да отговоря по предявения иск по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД и
предявения иск е изначално недопустим. Изразява становище, че обжалваното
решение представлява валиден, допустим, обоснован и правилен съдебен акт,
поради което моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да
бъде осъден жалбоподателят да бъде осъден да му заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на общо 350лв.
Радимирският
районен съд е приел, че ищецът не е доказал намерението си да ползва двата
земеделски имота и е „отхвърлил предявеният от И.Й.И., с ЕГН **********, от ***
против Върховен Административен съд с адрес: ***, иск с правно основание чл.49
от ЗЗД вр. чл.7 от Конституцията на Република България вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10406.20 лева, представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на имотите предмет
на решение № 254 от 05.07.2004 г., постановено по адм.гр.д. № 673 по описа на
ПкОС за 2002 г., ведно със законната лихва, считано от момента на непозволеното
увреждане и пропуснатите ползи от лишеността му от ползване на тези имоти“.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и
по реда на чл. 269 от ГПК ,
Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната жалби се
явява редовни и процесуално допустими – подадена е от активно легитимирана
страни, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване,
срещу съдебно решение, което подлежи на инстанционен контрол и подлежи на
разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд намира следното:
Обжалваното решение се явява
нищожно, в частта с
която Радомирският районен съд се е произнесъл по реално предявения пред него иск. Реално предявения иск пред
Радомирския районен съд е този, с който ищецът претендира присъждане на
обезщетение в размер на 10406,20лв. – имуществени вреди, изразяващи се
паричната равностойност на двата имота. Радомирският съд е описал фактическата
обстановка по делото, правилно е квалифицирал иска и е описал какви са правните
предпоставки за уважаване на предявения иск. Съдът обаче не е изложил никакви
мотиви защо следва да бъде отхвърлен реално предявения пред него иск, а е
изложил мотиви, защо следва да се отхвърли непредявения пред него иск. Липсата
на мотиви води во нищожност на решението в тази му част. Следователно следва да
се прогласи нищожността на обжалваното решение в частта му, с която съдът е
отхвърлил иска на ищеца И.И. срещу Върховния административен съд за присъждане
на обезщетение в размер на 10406,20лв. – имуществени вреди, изразяващи се
паричната равностойност на двата имота. Делото следва да се върне на
Радомирския районен съд, на друг съдебен състав за произнасяне по този иск. Отделно
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че имотите за които се отнася
исковата претенция, следва да бъдат конкретизирани, тъй като е недопустимо в
диспозитива на решението си, Радомирският районен съд да препраща към
диспозитива на друго съдебно решение № 254 от 05.07.2004 г., постановено по
адм. Д. № 673 по описа на ПКОС за 2002г.
В обстаналата част,
с която съдът се е произнесъл по
непредявен иск, решението следва да бъде обезсилено:
С исковата молба са предявени множество искови
претенции, като производството по тях
впоследствие е било прекратявано /включително и чрез изпращането им за
разглеждане от АС – Перник по реда на ЗОДОВ/ и е останал предявен само искът
срещу Върховния административен съд.
Ищецът, чрез адвокат
К. е депозирал множество конкретизиращи молби, като с молба № 2733/23.05.2018г.
на Радомирския районен съд /л.106 от първоинстанционното производство/, е
посочил, че видът на търсените вреди е – имуществени вреди, изразяващи се в
паричната равностойност на имотите, описани в исковата молба и допълнителни
уточнителни молби по делото, от които имоти ищецът е бил лишен вследствие на
незаконосъобразния акт на ответника - Върховен административен съд на Република
България.
Следователно с
решението на ЕСПЧ са присъдени 2 000 евро само и единствено за пропуснатите
ползи от невъзможността на жалбоподателя И. да използва земята през периода
след 1992г., а след многобройните конкретизиращи молби на ищеца И., чрез
адвокат К., предмет на исковото производство пред Радомирския Районен съд е
присъждане на обезщетение в размер на 6 300лв. /която сума впоследствие е била
увеличена/– имуществени вреди, изразяващи се паричната равностойност на двата
имота.
Тези обстоятелства и
съображения са изложени в определение № 600 от 08.07.2019г., постановено по
въззивно гр. д. № 415/2019г. по описа на Пернишкия окръжен съд, със същия
председател на съдебния състав и съдия - докладчик, приложено към настоящето
дело. При така изложените указания, Радомирският съд правилно се е произнесъл
по предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 10406,20лв. –
имуществени вреди, изразяващи се паричната равностойност на двата имота /без обаче
да изложи мотиви защо следва да бъде отхвърлен този иск/, но се е произнесъл и по
вече несъществуващото искане за „присъждане за пропуснатите ползи от лишеността
му от ползването на тези имоти“. В частта, с която първоинстанционния съд се е
произнесъл по непредявен иск „за пропуснатите ползи от лишеността му от
ползването на тези имоти“, е налице произнасяне по непредявен иск, поради което
в тази част решението следва да бъде обезсилено. В тази част на практика не е
налице предявен иск, поради което въззивния съд няма какво да прекратява.
По разноските.
Преди провеждането на съдебно заседание на 11.09.2010г. жалбоподателят И. с
писмена молба, депозирана от адвокат А. К., е направил искане за присъждане на
направените разноски. И.И. е направил следните разноски:
-
Пред Радомирския районен съд в размер на 1206,24лв., от които общо 494,25лв. държавни такси - 250лв.
държавна такса + 80лв. държавна такса + 164,25лв. допълнителна държавна такса, 290лв.
възнаграждение за вещо лице и 500лв. адвокатско възнаграждение
-
Пред Пернишкия окръжен съд в размер на 558,13лв., от които – 208,13лв. държавна
такса + 350лв. адвокатско възнаграждение, за което има данни, че е заплатено.
С оглед изхода по
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати тези суми на ищеца,
представляващи разноски.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Прогласява нищожността на решение № 190 от 20.01.2020г., постановено по
гр. д. № 1120/2017г. по описа на Радомирския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И.Й.И., с ЕГН **********,
от *** против Върховен Административен съд с адрес: ***, иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД вр. чл.7 от Конституцията на Република България вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 10406.20 лева, представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на имотите предмет
на решение № 254 от 05.07.2004 г., постановено по адм.гр.д. № 673 по описа на
ПкОС за 2002 г., ведно със законната лихва, считано от момента на непозволеното
увреждане.
Връща делото на Радомирския районн съд, на друг съдебен състав
за произнасяне по този иск.
Обезсилва решение № 190 от 20.01.2020г., постановено по гр. д. №
1120/2017г. по описа на Радомирския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И.Й.И., с ЕГН **********,
от *** против Върховен Административен съд с адрес: ***, иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД вр. чл.7 от Конституцията на Република България вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за пропуснатите ползи от лишеността му от ползване на
имотите предмет на решение
№ 254 от 05.07.2004 г., постановено по адм.гр.д. № 673 по описа на ПкОС за 2002
г.
Осъжда Върховен Административен съд с адрес: ***, да заплати на
И.Й.И., с ЕГН **********, от ***, сумата
1206,24лв., представляваща направените от него разноски пред Радомирския
районен съд и сумата 558,13лв.,
представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.