Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 8

    

гр. София, 21.01.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, І^-ви състав, в открито съдебно заседание на 18^-ти  декември две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията т. д. №92 по описа за 2015г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Ю.Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление *** чрез пълномощника адв. С.Ч. от САК, със съдебен адрес: ***, е предявил иск за признаване за установено по отношение на ответниците, в качеството им на солидарни длъжници -  ЕТ „С.И.- З.”, с ЕИК ., седалище и адрес на управление ***, С.Б.Р.И., ЕГН **********, с адрес *** и И.И.И., ЕГН ********** и адрес ***, че последните му дължат солидарно сумата в размер на 88 303,23 лева, от които: сумата от 78 461,20 лева просрочена главница, законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2014г. до окончателното й изплащане; сумата от 9 437,39 лева, представляваща договорна лихва, дължими за периода от 21.01.2014г. до 14.10.2014г.; сумата от 404,64 лева – неплатена такса дължима за периода от 10.01.2014г. до 14.10.2014г., всички по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс” №BL7412 от 15.06.2007г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 30.07.2009г., Анекс №2 от 05.07.2010г., Анекс №3 от 15.06.2012г., Анекс №4 от 24.09.2013г.

В исковата си молба ищецът „Ю.Б.” АД, излага следното:

По силата на Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия плюс” №BL7412 от 15.06.2007г., сключен между „Б.” АД гр.С. от една страна и ЕТ „С.И.- З.”, представлявано от С.Б.Р. – И., като кредитополучател, Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 65 000 лева. Кредит бил предназначен за посрещане на краткосрочни оборотни нужди с краен срок на ползване и погасяване на кредита 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора и приложение №1 от 15.06.2007г., неразделна част от същия, заемната сметка била открита на датата на подписването на приложението. Кредитът се усвоявал по разплащателна сметка на ЕТ „С.И.- З.”.

Банката, изпълнила задължението си по договора за кредит изцяло като предоставила на кредитополучателя уговорените суми по разплащателната сметка, усвоявани от кредитополучателя, както следва:

-         с банково бордеро №651038/22.06.2007г. – сумата от 650 лева;

-         с банково бордеро №656697/22.06.2007г. – сумата от 45 000 лева;

-         с банково бордеро №431494/29.06.2007г. – сумата от 19 350 лева;

-         с банково бордеро №4692107/23.06.2008г. – сумата 240 лева;

-         с банково бордеро №21773313/05.072010г. – сумата от 4 566,37 лева;

-         с банково бордеро №3193527/15.06.2012г. – сумата от 2 078,28 лева;

-         с банково бордеро №9445017/24.09.2013г. – сумата от 8 412,09 лева.

За обезпечение на всички вземания на Банката произтичащи от Договора, кредитополучателят, първият ответник в настоящото производство ЕТ „С.И.- З.”, с нот. акт. №61, том І, дело №790/2007г. на нотариус рег. 069 на НК учредил в полза на Банката ипотека върху недвижим имот и построените в имота сгради, подробно описан в исковата молба (чл.6, ал.1 от Договора)

Към процесния договор за кредит страните сключили четири анекса, неразделна част от същия като:

С Анекс №1 от 30.07.2009г., се съгласили с подписването му размерът на предоставения кредит, да бъде намален до размера на усвоените към датата на сключването му – 30.07.2009г. суми. В т.3 от същия, страните уговорили, че кредитополучателят дава, упълномощава и оправомощава Банката да преоформи към размера на редовната главница съществуващите, но непогасени просрочия по банковата сделка.

С Анекс №2 от 05.07.2010г., било уговорено, че кредитополучателят се съгласява към редовната усвоена, но непогасена главница да бъдат реструктурирани всички просрочени суми по Договора, като така сумата по отпуснатата кредитна линия се увеличила до 69 566,37 лева.

С Анекс №3 от 15.06.2012г., страните постигнали съгласие, просрочените към датата на сключването му суми да бъдат реструктурирани към размера на усвоената и непогасена част от главницата(чл.3), като вследствие на така постигнатите договори, размерът на предоставения кредит бил увеличен със сумата от 2 078,28 лева.

С Анекс №4 от 24.09.2013г., страните се съгласили всички натрупани по банковата сделка просрочия да бъдат преоформени чрез натрупването им към размера на редовната главница по кредита.(т.2.1) като реструктурираната сума била в размер на 8 412, 09 лева, а общия размер на предоставения кредит се увеличил до сумата от 80 296,74 лева. Със същия анекс, ответниците физически лица в настоящото производство - С.Б.Р. – И. и И.И.И. встъпили като съдлъжници с първоначания длъжник и да отговарят като солидарни длъжници, за всички вземания на Банката произтичащи от Договора и сключените към него анекси. Съгласно уговореното в т.3 от анекса, задълженията по банковата сделка следвало да се погасяват при облекчени условия за период от 12 месеца, като в същия период длъжникът се задължил да погасява месечна вноска в размер на 900 лева. Дължимата договорна лихва включвала, обявения от Банката действащ базов лихвен процент  - малки фирми за лева, намален с 2,1 пункта. При просрочие на повече от 30 дни на която и да е дължима погасителна вноска по кредита, лихвената надбавка се увеличавала и кредитополучателят дължи лихва в размер на 15,07%.

Съгласно т.12 от Анекс №1 към Договора, кредитополучателят поел задължение да заплаща на банката такса за управление на кредита в размер на 0,05% върху остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно.

Ищецът „Ю.Б.” АД твърди, че поради неплащането на падежирали погасителни вноски, дължими както следва: на 21.01.2014г., 21.02.2014г. и 21.03.2014г., всяка една в размер от по 900 лева, Банката обявила цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискиуемо с писмо изх. №F1527/04.09.2014г. (с дата на пощенското клеймо от 18.09.2014г. Писмото било изпратено на седалището и адреса на кредитополучатели и на адресите, посочени от съдлъжниците.

Поддържа, че поради настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор за банков кредит и сключените към същия анекси, на 20.10.2014г. подал пред РС гр.Сливница заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу посочените длъжници, при условията на солидарност. Въз основа на подаденото заявление и извлечение от счетоводните книги на Банката за задълженията на ответниците, заповедният съд разпоредил издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите по заявлението, установяване съществуването на които се иска и с настоящата искова молба и посочени по-горе в определението, както и за сумата в размер на 1766,06 лева – платена държавна такса в заповедното производство и сумата от 2225,46 лева – сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищецът „Ю.Б.” АД бил уведомен, че срещу издадените заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 23.10.2014г. длъжниците са подали възражения, както и за възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415 от ГПК, поради което счита, че за него е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.

 Ето защо ищецът „Ю.Б.” АД, ЕИК., моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, в качеството им на солидарни длъжници -  ЕТ „С.И.- З.”, с ЕИК., седалище и адрес на управление ***, С.Б.Р.И., ЕГН**********, с адрес *** и И.И.И., ЕГН********** и адрес ***, че последните му дължат солидарно сумата в размер на 88 303,23 лева, от които:

-         сумата от 78 461,20 лева просрочена главница, законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2014г. до окончателното й изплащане;

-         сумата от 9 437,39 лева, представляваща договорна лихва, дължими за периода от 21.01.2014г. до 14.10.2014г.;

-         сумата от 404,64 лева – неплатена такса дължима за периода от 10.01.2014г. до 14.10.2014г., всички по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс” №BL7412 от 15.06.2007г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 30.07.2009г., Анекс №2 от 05.07.2010г., Анекс №3 от 15.06.2012г., Анекс №4 от 24.09.2013г.

Направено е още искане съда да се произнесе по дължимите разноски, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. №547/2014г. на РС – Сливница, присъдени с изпълнителен лист от 23.10.2014г., а именно: 1766,06 лева, представляващи платена държавна такса в заповедното производство и 2225,46 лева – адвокатско възнаграждение.

Претендират се и направените в настоящото производство съдебни разноски и деловодни разноски.

            Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответниците е постъпил общ писмен отговор, чрез пълномощника адв. В.В., с който оспорват изцяло иска като неоснователен и недоказан.

В отговора ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. излагат следното:

Оспорват наведените от ищеца в исковата молба твърдения за наличието на основанията  Банката да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем. Твърдят, че не са изпадали в забава при плащането на месечните анюитетни вноски, както и че са заплащали много над договореното. Сочат, че общата сума на падежиралите вноски, за които банката твърди, че не са платени от тях на посочените в исковата молба дати и въз основа на което на основание чл.3 от Анекс №4 към процесния договор за кредит е обявила целият кредит за предсрочно изискуем, възлиза на 2 700 лева. Твърдят, че ищеца няма право обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като към датата на предсрочната изискуемост са надплащали суми, компенсиращи твърдените от банката за неплатени вноски в общ размер от 2 700 лева.

Ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. оспорват още, че са били уведомени за обстоятелството, че Банката е обявила процесния кредит е обявен за предсрочно изискуем.

В отговора си излагат следната фактическа обстановка:

Не оспорват, следните факти: че между „Б.” АД гр.С.от една страна и ЕТ „С.И.- З.”, представлявано от С.Б.Р. – И., е сключен Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия плюс” №BL7412 от 15.06.2007г. (Договора), и че същият е със срок на погасяване на кредита 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка; че с Анекс №4/24.09.2013г. като съдлъжници по кредита встъпват физическите лица ответници в настоящото производство С.Б.Р. – И. и И.И.И.. Твърдят, че договорът е обезпечен с ипотека и запис на заповед, авалиран от С.Б.Р. – И. и И.И.И..

В отговора се твърди, че подписването на процесния договор за кредит ответницата С.И., в качеството и на представляващ ЕТ „С.И.- З.” поискала да бъдат обсъдени някои от клаузите на процесния договор, с които не била съгласна – чл.3, ал.1, чл.3, ал.3, чл.4 и чл.20 от същия, на което и било отговорено, че това е невъзможно, поради това, че бланката на договор е одобрена от управителния орган на акционерното дружество и не подлежи на промяна и договаряне. Отделно от това се твърди, че Банката не се съобразявал с договореното по процесния договор за кредит и произволно вменявала на кредитополучателя да заплаща месечни суми, които ответницата С.Б.Р. – И., в качеството й на представляващ ЕТ „С.И.- З.” заплащала под страх от обявяване на кредита за предсрочно изискуем и принудително удовлетворяване от ипотекираните имоти.

Ответниците считат, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, като излагат следните съображения:

Поддържат, че предсрочната изискуемост, независимо от това дали същата се релевира на основание упражнено потестативно право от страна на кредитодателя чрез съответното изявление до кредитополучателя или е упражнено автоматично от страна на банката право, предпоставя равнопоставено третиране на насрещните права и задължения на страните в условията на добросъвестност. Считат, че договорното съгласие относно предпоставките и условията за обявяването й следва да обхваща всеки един от елементите на фактическия състав, с който страните обвързват неизпълнението на едно или друго тяхно задължение. Доколкото възникването, преуреждането и прекратяването на една договорна връзка е въпрос, който съгл. чл.20а ЗЗД и чл.60, ал.2 ЗКИ,  предпоставя или изрично договорно основание или основание, предвидено в закона, считат че съдът не следва да интервенира в договорите. Поддържат, че и в двете хипотези упражняването на потестативното право или позоваването на преобразуващото действие на предвидения за целта правопреобразуващ фактически състав, следва да обвързва съда с преценката за равнопоставеност и добросъвестност на правата и задълженията на насрещните страни, дължима на основата на същественост на соченото неизпълнение.

Ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. твърдят, че в настоящия случай не се установява отклонение на средства за други извън договорените цели, нито се установява наличие на забава, нито се установява спиране на плащанията по начин указващ пълна невъзможност за обслужване на процесния кредит.

Твърдят недобросъвестност на Банката и считат, обявената от последната предсрочна изискуемост за злоупотреба с право с цел да бъдат продадени ипотекираните недвижими имоти. Твърдят още, че процесният кредит е обезпечен и със запис на заповед авалиран от С.Б.Р. – И. и И.И.И., както и че Банката не е изпълнявала договорните си задължения, касаещи размера на възнаградителната лихва, таксите и комисионните, падежната дата и размера на главницата.

Отделно от изложеното ответниците, твърдят, че липсва уведомяване от страна на банката за предсрочната изискуемост.

Сочат, че от представените по делото три обратни разписки е видно, че същите не са им били редовно връчени, поради което считат, че не са уведомени за обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на кредитора и навеждат следните доводи.

Ответниците твърдят, че в обратните разписки никъде не е посочено съдържанието на пратката, както и че тя удостоверява получаването на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, с оглед на което, намират, че настоящия случай не е било налице надлежното им уведомяване за това, че процесният кредит е обявен  за предсрочно изискуем. Сочат, че от ищеца не са наведени твърдения, както и че липсват доказателства за това адв.С.Ч. да е упълномощен от ищеца да изготвя, подписва и изпраща уведомления за предсрочна изискуемост. Поддържат, че  данните на кредитополучателите  представляват банкова тайна по смисъла на ЗКИ, а не ставало ясно как адв. Ч. е получил достъп до същите. 

На следващо място ответниците, в случай че бъде прието от съда, че е налице редовно уведомяване за предсрочната изискуемост на процесния кредит, молят да бъде взето предвид следното:

Поддържат, че освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата и в изчерпателно изброените основания в чл.432, ал.1 от Търговския закон, като съгласно ал.2 на посочената разпоредба, следва да даде на длъжника достатъчен срок преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата. Считат, че в настоящия случай банката не е дала никакъв срок като предоставена им възможност да реагират на отправеното до тях уведомление, за да избегнат процедурата по принудително изпълнение.

Считат, че предвид изискуемото от ищеца задължение в размер на 78 461,20 лева, в случая банката не е дала „достатъчен срок” по смисъла на ТЗ, за да върнат сумата преди да упражни правото си и да превърне кредита в предсрочно изискуем. Поддържат, че всички законови срокове уредени както в ГПК, така и в АПК уреждат при покана на длъжника да се даде двуседмичен срок за изпълняване на задълженията, поради което считат, че настоящият случай при упражняване на правото си за предсрочна изискуемост банката е действала недобросъвестно и в разрез със законовите изисквания. Твърдят, че поведението на банката е умишлено и злонамерено и възползвайки се от законовата си привилегия да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в рамките на заповедното производство, нарочно е превърнала кредита им в предсрочно изискуем с цел продажба на ипотекирания за обезпечение на вземането и по процесния договор недвижим имот.

В отговора ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. твърдят още, че целия периода на договора Банката не е начислявала лихвата по кредита съобразно първоначално договореното, поради което заплащали завишени погасителни вноски. Твърдят, че за периода от подписване на процесния договор до датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са надплатили суми вследствие на едностранно и неоснователно изменение на лихвения процент по кредита от страна на банката-ищец.

Сочат, че съгласно чл.3, ал.1 от договора дължимата от кредитополучателя годишна лихва включвала сбора от действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за лева и договорна надбавка в размер на 0,5 пункта, но никъде не била посочена методиката (формулата) за изчисление за лихвата в частта Базов лихвен процент. Не ставало ясно стойностите на кой индекс са използвани, за кой ден, на какви нива, и дали тези промени са условие за промяна на БЛП. През целия период на договора не били наясно с начина на формиране на лихвата по кредита и условията за нейната промяна, което поддържат че противоречи на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ.

Считат, че в самия договор за кредит е следвало, безусловно и изцяло да бъдат уговорени всички разходи по кредита и съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 то ЗКИ представляваща частно проявление на основния принцип в гражданското право - забрана за недобросъвестното поведение и в частност недобросъвестната търговска практика на частноправните субекти - в настоящия случай банката. Намират, че банката е обезпечила за себе си правото произволно, при упражняване на автономна преценка да изменя БЛП, като го увеличава със ставка, която тя счете за целесъобразна и по този начин накърнява принципа на добросъвестност.

Твърдят, че в случая, в противоречие с принципа за добросъвестност е налице право на банката едностранно да изменя размера на възнаградителната лихва без да е установено конкретно обективно обстоятелство, извън волята на страните, при настъпване на което да се изменя БЛП, формиращ лихвата по кредита - с посочване на конкретната стойност на изменението, като тази възможност да е в полза и на двете страни, а не само на банката.

Поддържат, че поради икономически по-привилегированото положение на Банката и позицията й на по-силен икономически субект, последната  е установила за себе си в предварително изготвени бланки изключителното право да изменя по своя автономна преценка възнаградителната лихва, без да е уговорен конкретния размер, с който да се увеличи, респективно конкретен размер, при който може БЛП да бъде намален.

Ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. сочат като индиция за недобросъвестната търговска практика на банката обстоятелството, че през целия период от действието на договора за банков кредит банката е увеличавала БЛП, въпреки ноторно известния факт, че стойностите на всички индекси (Софибор, Юрибор, Либор) намаляват значително до нива, в пъти по-ниски от нивата им към момента на подписване на договора за кредит.

На следващо място ответниците твърдят, че  икономически по-силният субект в правоотношението - банката може да предвиди и да вземе адекватни мерки срещу евентуални неблагоприятни последици за него, тъй като е търговец със специални знания в банковото дело, което й позволява да е значително по-информирана  и  с  по-голяма  възможност  да  анализира  и  предвиди икономическите и финансовите процеси в страната. С оглед на това считат, че наличието на подобни уговорки целят прехвърлянето на риска изцяло върху кредитополучателя - търговец или физическо лице.

Относно сключените към процесния договор за банков кредит и неразделна част от същия четири анекса, излагат следното:

Твърдят, че Анекс №1 от 30.07.2009г. към Договор за банков кредит № BL7412/15.06.2007 г., е сключен поради едностранното вдигане на месечната вноска от страна на банката и ако ищецът не търсел от кредитополучателя повече от договореното, то допълнителното споразумение не би било сключено.

С оглед на изложеното и поради това, че в него не е уговорен размера на задължението към момента на сключването му, считат Анекс № 1 е нищожен. Твърдят, че никъде в анекса не е посочено каква сума е погасена до момента на подписването му и какъв е размерът на погасителната вноска. В чл. 1 от анекса било посочено, че банката намалява размера на кредита до усвоените суми, но никъде не са представени данни за размера на същите.

Считат закрепеното в чл.15 от анекса право на банката, „служебно” да извършва счетоводни операции по сметката на кредитополучателя и да тегли и прибавя суми, за което последният дава неотменимо и безусловно съгласие за недопустимо, тъй като води до отказ от права на кредитополучателя по правоотношението.

Относно сключения Анекс №2 от 05.07.2010г. към Договор за банков кредит № BL7412/15.06.2007 г., излагат следното:

Твърдят, че сумата вписана в чл.2 от Анекс №2 е невярна и че към датата на подписването му от страните, размерът на главницата не е бил посочен в написания от банката екземпляр. Представят копие от анекс №2, в който не е посочен размер на главницата. Твърдят, че едностранно банката е дописала размера на сумата за главница в представения с исковата молба екземпляр. Отделно от това, сочат, че в Анекс № 2 от 05.07.2010г. отново е било договорено начисляването на лихва върху лихва, като считат същата за нищожна.

Сочат, че в чл.2 от Анекса било уговорено, че всички дължими от кредитополучателя плащания във връзка с процесния кредит, а именно: просрочена главница, всички просрочени лихви, натрупани отложени лихви през първия спасителен период за погасяване на кредита към датата на подписване на Анекс №2, съгласно Анекс №1 към договора за банков кредит, всички такси и комисиони, дължими във връзка с кредита, и всички дължими застрахователни премии и други разноски, съгласно договора за кредит, се преоформят служебно на датата на преоформяне чрез натрупване към редовната усвоената и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит, без обаче към момента на подписване на анекса да е ясно какъв е размерът на дълга. Видно е, че в настоящия случай се касае за злоупотреба от страна на банката като дописва суми, които не са дължими към съответната дата. А съгласно чл.2, ал.6 от анекса, освен натрупаните задължения по предходния член и преоформянето му в редовна главница кредитополучателят, дължи и редовната лихва върху него, която ще бъде начислена, въпреки че още не е изискуема.

Ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. сочат, че уговореното в чл.4 и чл.5 от анекс №2, банката условно е разделила дълга на две части (част А и част Б) като за различни срокове се дължат вноски само за лихва върху едната част от дълга - част А, а за част Б не се дължат вноски за срока на анекса. Въпреки това обаче, лихви се начисляват за част Б от дълга и се дължат при изтичане на периода на анекса, които се отнасят служебно от банката към главницата. А с клаузата на чл. 5 от анекса, банката си запазва правото да открива, закрива, разделя и обединява допълнителни заемни сметки.

Отделно от изложеното, ответниците твърдят, че не са подписвали и не са обвързани от „Общи условия за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица, еднолични търговци, дружества по закона за задълженията и договорите в „Юробанк И Еф Джи България” АД, въпреки, че това било посочено в чл.15 от горепосочения анекс. Твърдят, че същите никога не са им били представяни.

На основание на изложеното, считат, че чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 6, чл. 4, чл. 5, чл. 12 и чл.15 от Анекс № 2, са нищожни клаузи и позволяват на ищцовата банка да нарушава договорната равнопоставеност на страните.

Ответниците твърдят, че ако месечната вноска не била променяна едностранно от банката-ищец преди подписването на анексите, са били в състояние да изпълняват стриктно задълженията си по договора, в размера й, определен при условията на първоначално подписания договор.

Ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. твърдят още, че посочените клаузи от допълнителните споразумения не са индивидулано договорени между първия ответник и ищеца.

Твърдят, че ищецът поради неправомерното си и недобросъвестно поведение ги довел до невъзможност да погасяват задълженията си по процесния кредит, от която невъзможност се възползвал, поради което били принудени да подпишат бланки, които изобщо не подлежали на договаряне. Сумите заплатени над договорената месечна анюитетна вноска считат недължимо платени. Твърдят, че до настоящия момент на банката са надплащали суми в пъти по-високи от договорено, поради което считат, че не е следвало кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Относно Анекс №3 от 15.06.2012г. към Договор за банков кредит от 15.06.2007г., излагат следното:

Считат, че Анекс №3 е нищожен, поради клаузите за анатоцизъм, които банката е заложила в същия. Сочат, че в него отново било уговорено начисляването на лихва върху лихва, която уговорка е нищожна. В чл.3 от споразумението било посочено, че оставащата сума на просрочените към датата на подписване на анекса, главницата и лихвата по кредита се преоформят служебно чрез натрупване към редовната главница, като общия размер на дълга по договора, за кредит включва сбора от: усвоената и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит, възлизаща на 69 566,37 лева, плюс всички просрочени главница и лихва по кредита, които към датата на са в размер на 1904 лева, плюс всички дължими такси, комисионни, застрахователни премии и други разноски съгласно договора за кредит в размер на 173,91 лева. В чл.6 от споразумението било уговорено, че неплатените в срок или в пълен размер, натрупани за периода на облекчено погасяване на кредита лихви, съгласно Анекс №2 към процесния договор, както и тези по Анекс №3 се преоформят от банката чрез прибавянето им към редовната главница по кредита.

 Ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. твърдят, че и в сключения между страните Анекс №4 от 24.09.2013г. към Договор за банков кредит продукт от 15.06.2007г. банката отново въвеждала клаузи за анатоцизъм. Считат подобна уговорка в гражданските отношения (в случая -спрямо физическите лица съдлъжници) по своето естество е нищожна. Поддържат, че с тази уговорка дългът за кратко време може да нарасне така, че длъжниците да бъдат материално затруднени, което е станало и в настоящия случай. Поддържат, че така договорени клаузи са уговорка във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност и равновесие между страните. Като такива се сочат клаузите на чл.2.1 и чл.3.3 от Анекс №4.

Считат за недобросъвестно поведението на банката да взема повече от това, което е първоначално договорено и да търси от ответниците сума, която не дължат, както и да прехвърля целия риск, свързан с договора за банков кредит, върху длъжниците. Поддържат, че настоящия случай липсва равновесие на правата и задълженията между страните по договора.

Ответниците поддържат, че попадат в дефиницията за потребител (дадена в § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите), който не извършва дейност по занаят и по дефиниция се предполага, че не е специалист в дадената област, а и не е необходимо да бъде такъв. С оглед на това, правят извод, че като по-слабата страна в правоотношението, попадат под защитата на Закона за защита на потребителите. Считат, че спрямо тях, горепосочените клаузи от договора за кредит и споразуменията към него попадат в приложното поле на чл.143 от Закона за защита на потребителите.

Твърдят, че посочените клаузи от договора за кредит и от допълнителните споразумения са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени. Поради това, че при сключването на договора и допълнителните споразумения се предоставят бланки от банката-ищец, които не подлежат на договаряне и коментар, поддържат, че договаряне липсва и че е налице единствено, едностранно налагане на общи условия в договора и допълнителните споразумения.

За неравноправността на клаузите свидетелствали и данните от проверките на Комисия за защита на потребителите, която извършила задълбочена такава на всички банки в България. От изнесената информация от КЗП било видно, че са констатирани неравноправни клаузи във всички банки, включително такива в договорите и общите условия и на ищеца. Установеното наличие на неравноправни клаузи при извършения анализ на Общите условия и договорите на банките били обобщени от КЗП. В отговора ответниците подробно сочат направеното от КЗП обобщение, като поддържат, че в процесния договор и представените допълнителни споразумения съществуват именно такива неравноправни клаузи.

Твърдят, че по повод проверката на КЗП били изготвени индивидуални препоръки до всяка една банка, включително и до „Ю.Б.” АД.

Ответниците сочат като важно обстоятелство това, че в случая чл.144, ал.2 и ал.3 от Закона за защита на потребителите не дерогират посочените по-горе клаузи, с доводи, че не е налице наличието на специалните изисквания на разпоредбата на чл.144, ал.2, т.1 и т.2 от ЗЗП. Твърдят, че нито са били уведомени от банката за вдигането на лихвата, нито са имали нарочна възможност в договора да се откажат от него. Поддържат, че по никакъв начин предсрочното погасяване на кредита не може да се счете за такава възможност.

 Считат, че не са налице и предпоставките на чл.144, ал.2, т.2 от ЗЗП, тъй като договорът не е безсрочен и не е предвидена възможност за прекратяването му от страна на кредитополучателя в случай на промяна на лихвения процент по кредита.

Поддържат, че е неприложима е и разпоредбата на чл.144, ал.3 от ЗЗП, тъй като същият визира сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, а в случая, промяната на лихвения процент зависи от БЛПМФ на ответника, който има единствената възможност да контролира и изменя този процент и той не зависи от никакви външни фактори, които да могат да контролират или да следят за правомерното му изменение.

Считат, че посочените клаузи от договора за кредит и допълнителните споразумения противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

По претендираната от ищеца главница по процесния договор за кредит в размер на 78 461,20лева, считат, че са налице нарушения от страна на банката при осчетоводяването на кредита.

Твърдят, че реално усвоената главница по кредита е изрично посочена в чл.1, ал.1 от процесния договор, а именно - 65 000 лева. Сочат, че от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства по никакъв начин не става ясно защо банката претендира главница, която надвишава реално усвоената сума с близо 14 000 лева. С оглед на това считат неоснователна и претенцията на ищеца за присъждане на главница в размер на 78 461,20 лева. Сочат, че за да обоснове по-високия размер на главницата, посочен в представеното извлечението от сметка, в сравнение с този, посочен в договора за кредит, ищецът се е позовал на чл.3 от Анекс № 1 към договора, която  клауза допуска начисляването на лихва върху лихва -анатоцизъм, поради което, считат, същата нищожна. С оглед на това намират неоснователно и неправомерно и преоформянето на сумата по процесния договор за банков кредит от страна на ищеца.

Твърдят, че към всеки един от процесните анекси е осчетоводявана куха операция от страна на ищеца, като сумата, която банката едностранно е приела, че е дължима към датата на подписването на всеки един от тях е прибавяна към главницата. През целия период на договора ответниците заплащали значително завишени месечни погасителни вноски, поради едностранната и неоснователна промяна на годишната лихва по кредита от страна на банката.

С оглед на така изложеното, считат, че размерът на дължимата от тях главница по процесния договор за кредит е много по-малък от претендирания от банката – ишец, а от там и че претендираната от ищеца законна лихва върху главницата за периода от 15.10.2014г. до окончателното й изплащане, не следва да бъде начислявана върху този завишен размер на главницата по кредита.

По претендираните от банката - ищец такси по договора за кредит за периода от 10.01.2014г. до 14.10.2014г. в размер на 404,64 лева, считат неоснователни и недоказани по следните съображения:

Считат, че от твърденията на ищеца в исковата молба не става ясно какво представляват тези такси, за какво се дължат и дали изобщо са предвидени в процесния договор и анексите към него. Сочат, че ищецът не е приложил никакви писмени доказателства, които да установяват основанието и размера на тези такси. Считат, че след датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, начисляването и съответно заплащането на каквито и да било такси, свързани с него, след тази дата е без основание, тъй като на тази дата договорът е прекратен.

По претендираната от ищеца сума от 9 437,39 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.01.2014г. до 14.10.2014г., навеждат доводи, че същата се претендира неоснователно, след дата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Поддържат, че след твърдените от ищеца забава и изискуемост не се дължи договорна лихва и поради това, че принципно подобно вземане, с характер на възнаграждение се уговаря за ползвани парични средства през времето от предоставянето им до настъпване на забавата за тяхното връщане. Претендираното вземане е с характер на договорна възнаградителна лихва по смисъла на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД  и считат, че се дължи само дотолкова, доколкото е налице действащ договор, респ. преди настъпване на предсрочна изискуемост.

На следващо място ответниците считат, че производството по делото в частта, в която се претендират разноски в заповедното производство следва да бъде прекратено, поради противоречие с разрешението дадено в т.10 на TP №4/2013, съгласно която е недопустимо в предмета на иска по чл.422 от ГПК да се включва установяване съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство. Поддържат, че въпросът за отговорността за разноските (включително и за направените в заповедното производство) следва да бъде решен от съда в зависимост от изхода на исковото производство - същите подлежат на присъждане в случай на уважаване на иска, ако са претендирани от ищеца.

Ето защо ответниците молят съда да постанови решение, с което, да отхвърли изцяло исковата претенция на „Ю.Б.” АД, като неоснователна и недоказана.

Препис от отговора на исковата молба на ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. е връчен на ищеца „Ю.Б.” АД с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е подал допълнителна искова молба, с която поддържа, уточнява и допълва първоначалната и излага становището си по наведените с отговорите на ответниците твърдения и възражения, оспорвания и искания по доказателствата.

В допълнителната искова молба ищецът излага следното:

Счита всички възражения на ответниците наведени в отговора на исковата молба за нищожност на клаузи от договора, основани на ЗЗП за неотносими към настоящия спор, поради което моля да не бъдат разглеждани в настоящото производство, със следните аргументи:

Сочи, че по силата на Договор за банков кредит №BL7412 от 15.06.2007г., сключен между „Б.” АД гр. С., като кредитодател и ЕТ „С.И.– З.” с ЕИК:., представлявано от С.Б.Р. - И. в качеството й на собственик - като кредитополучател, Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 65 000 лева (шестдесет и пет хиляди лева), предназначен за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Сочи още, че кредитополучателят е регистрирано съгласно Търговския закон и Закона за търговския регистър физическо лице, упражняващо търговска дейност, а предоставеният му банков кредит е отпуснат именно с оглед качеството му на търговец и за покриване на оборотни нужди от упражняваната от едноличния търговец дейност. Поддържа, че съгласно § 13 т. 1 от ЗЗП изведената в същия дефиниция, „Потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Предвид на това и поради специфичната си търговска правоспособност счита, че ЕТ „С.И.– З.” няма и не може да има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП и Директива 93/1 З/ЕИО, тъй като отпуснатият и усвоен от нейна страна банков продукт е предназначен за подпомагане на упражняваната търговска дейност.

С оглед на така изложеното, намира всички възражения за нищожност на клаузи от договора, основани на ЗЗП за неотносими към настоящия спор, поради което моли да не бъдат разглеждани в настоящото производство.

Във връзка с направеното от ответниците с отговора оспорване на четирите анекса, неразделна част от процесния договор за банков кредит, излага твърдения, че със същите от страна на кредитната институция са въведени облекчени периоди на погасяване на задълженията, поради възникнали за едноличния търговец временни затруднения, а всички предоговаряния по банковата сделка са били направени в следствие на депозирана от страна на търговеца молба. Към допълнителната искова молба представя 4 броя молба - искане за предоговаряне на Договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ ПЛЮС” №BL7412 от 15.06.2007г.

По отношение на релевираните от страна на ответниците оспорвания досежно липсата на информация в договора за банков кредит относима до формирането на БЛП за малки фирми.

По релевираното от ответниците оспорване досежно липсата на информация в договора за банков кредит относима до формирането на БЛП за малки фирми, сочи, че видно и от чл.3, ал.3 от същия, подробна информация за използвания от банката рефертентен лихвен процент е публикувана на официалния сайт на банката - кредитодател, чрез който и съконтрахентите й се информират относно изменения в неговото равнище. Поддържа, че като лице, упражняващо търговска дейност едноличният търговец е натоварен със задължението да се грижи за собствените си работи с грижата на „добър търговец”, което задължение му е вменено именно с оглед упражняваната от него търговска дейност, изискваща повече знания, умения и внимателност. В който смисъл, счита, че при предоставена на обществен сайт информация относно условията за предоставяне на банкови продукти, доводите наведени в отговора от ответниците за незнание са несъстоятелни.

Отделно от това, ищецът твърди, че първият ответник ЕТ „С.И.– З.” е кредитополучател и по друг кредитен продукт на банката, а именно на Договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ” №BL 19938 от 24.07.2008г.

С оглед на така изложеното и съгласно разпоредбата на чл.58, ал.4 ЗКИ, счита, че кредитополучателят е получил пълна и ясна информация по отношение на базовия лихвен процент на „Ю.” АД, като подписвайки договора се е и съгласил с условията по него.

По възражението на ответниците и наведените в отговора твърдения, че  банката не ги е уведомила за това, че упражнява правото си да обяви неиздължената част от кредита за изцяло изискуема, излага следното:

Сочи, че писма с изх. №F1527/04.09.2014г. са получени от адресатите си на 18.09.2014г., видно от приложените по дело обратни разписки, като на същите изрично е записано, че в изпратените писма се съдържат уведомления с изх. №F1527/04.09.2014г., а на 20.10.2014г. от страна на „Ю.Б.” АД е депозирано заявление по чл. 417 ГПК. Счита, че съгласно чл. 432 ТЗ Банката не само е предоставила подходящ срок на ответниците да изпълнят задълженията си, но че и същите са имали повече от един месец, за да ги погасят доброволно, поради което намира възраженията им в тази насока за несъстоятелни.

По всички възражения за нищожност на клаузи от договора, както възраженията за нищожност на сключените към него анекси, моли ответниците да бъдат задължени да посочат изрично законово основание за нищожност, за да може своевременно да организира защитата си.

Преписи от допълнителната искова молба са връчени на ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК е подаден общ допълнителен отговор, с който са изложили становището си по наведените в допълнителната искова молба  твърдения на ищеца и представените със същата заверени преписи от писмени документи.

С отговора ответниците оспорват допълнителната искова молба и изцяло поддържат, наведените си в първоначалния, твърдения, възражения и оспорвания, както и направените със същия искания по доказателствата.

Оспорват наведеното в допълнителната искова молба от ищеца твърдение, че за ЕТ „С.И.-ЗИС”, са неприложими нормите на ЗЗП, по съображенията изложени в отговора на исковата молба. Считат, че макар и сключен договора с лице в качеството му на представител на ЕТ, за него важат нормите на ЗЗП.

Поддържат, че придобиването на търговско качество от физическото лице не води до възникване на нов правен субект (сочат практика на ВКС в този смисъл) и че титуляр, както на търговскоправните, така и на гражданскоправните права и задължения е едно и също физическо лице, на което имуществото му е общо, независимо, че то се разделя на два елемента - имущество, включено в търговското предприятие, и имущество, което е извън търговското предприятие. Едноличният търговец отговаря с цялото си имущество за всички свои задължения, независимо от тяхната природа. Ето защо намират, че е безспорно в случая качеството на физическо лице на кредитополучателя и че в пълна степен за ЕТ „С.И.-ЗИС” важат съображенията им, наличието на нарушения на ЗЗП.

            Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

С договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия плюс” №BL7412 от 15.06.2007г., сключен между „Б.” АД гр.С. от една страна и ЕТ „С.И.- З.”, представлявано от С.Б.Р. – И., като кредитополучател, Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 65 000 лева. Кредитът е бил предназначен за посрещане на краткосрочни оборотни нужди с краен срок на ползване и погасяване на кредита 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора и приложение №1 от 15.06.2007г., неразделна част от същия, заемната сметка била открита на датата на подписването на приложението. Кредитът е усвоен чрез разплащателна сметка на ЕТ „С.И.- З.”.

С Анекс №1 от 30.07.2009г., страните са се съгласили с подписването му размерът на предоставения кредит, да бъде намален до размера на усвоените към датата на сключването му – 30.07.2009г. суми. В т.3 от същия, страните уговорили, че кредитополучателят дава, упълномощава и оправомощава Банката да преоформи към размера на редовната главница съществуващите, но непогасени просрочия по банковата сделка.

С Анекс №2 от 05.07.2010г., страните са се съгласили, че кредитополучателят се съгласява към редовната усвоена, но непогасена главница да бъдат реструктурирани всички просрочени суми по Договора, като така сумата по отпуснатата кредитна линия се увеличила до 69 566,37 лева.

С Анекс №3 от 15.06.2012г., страните постигнали съгласие, просрочените към датата на сключването му суми да бъдат реструктурирани към размера на усвоената и непогасена част от главницата (чл.3), като вследствие на така постигнатите договори, размерът на предоставения кредит бил увеличен със сумата от 2 078,28 лева.

С Анекс №4 от 24.09.2013г., страните са предоговорили всички натрупани по банковата сделка просрочия да бъдат преоформени чрез натрупването им към размера на редовната главница по кредита.(т.2.1) като реструктурираната сума била в размер на 8 412, 09 лева, а общия размер на предоставения кредит се увеличил до сумата от 80 296,74 лева. Със същия анекс, ответниците физически лица в настоящото производство - С.Б.Р. – И. и И.И.И. встъпили като съдлъжници с първоначания длъжник и да отговарят като солидарни длъжници, за всички вземания на Банката произтичащи от Договора и сключените към него анекси. Съгласно уговореното в т.3 от анекса, задълженията по банковата сделка следвало да се погасяват при облекчени условия за период от 12 месеца, като в същия период длъжникът се задължил да погасява месечна вноска в размер на 900 лева. Дължимата договорна лихва включвала, обявения от Банката действащ базов лихвен процент  - малки фирми за лева, намален с 2,1 пункта. При просрочие на повече от 30 дни на която и да е дължима погасителна вноска по кредита, лихвената надбавка се увеличавала и кредитополучателят дължи лихва в размер на 15,07%.  Съгласно т.12 от Анекс №1 към Договора, кредитополучателят поел задължение да заплаща на банката такса за управление на кредита в размер на 0,05% върху остатъчната главница по кредита, платима ежемесечно.

            Видно от извлечение от счетоводните книги на банката към 14.10.2014г. длъжниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. са в забава на три вноски от 21.01.2014г., 21.02.2014г, 21.03.2014г., поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Съобщенията са получени от ответниците на 18.09.2014г. като към 14.10.2014г. задълженията им възлизат на 78 461,20 лева просрочена главница, законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2014г. до окончателното й изплащане; 9 437,39 лева, представляваща договорна лихва, дължими за периода от 21.01.2014г. до 14.10.2014г.; 404,64 лева – неплатена такса дължима за периода от 10.01.2014г. до 14.10.2014г., всички по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс” №BL7412 от 15.06.2007г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 30.07.2009г., Анекс №2 от 05.07.2010г., Анекс №3 от 15.06.2012г., Анекс №4 от 24.09.2013г.

            След настъпване на изискуемостта и неизпълнението на поетото по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия плюс” №BL7412 от 15.06.2007г. задължение от страна на ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р.И., и И.И.И., ищецът „Ю.Б.” АД се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК в производството по ч.гр.д. №547/2014г. на РС гр.Сливница и му бил издаден изпълнителен лист. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжниците – ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р.И., и И.И.И. са подали възражение.  С разпореждане от 04.03.2015г. на заявителя е даден едномесечен срок за предявяване на иска по чл.422 ГПК, получена от ищеца на 23.03.2015г. Исковата молба е подадена на 24.04.2015г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието от съда. Вещото лице е отговорило на поставените задачи ясно, компетентно и изчерпателно, поради което съдът изцяло кредитира заключението му. Видно от заключението кредитът е изцяло усвоен от ЕТ „С.И.- З.” на 22.06.2007г. и 29.06.2007г. в размер на 65000лв. Направени са погасителни вноски до 21.01.2014г., след което не са извършвани плащания. Вещото лице установява, че начислената лихва е съобразно лихвените проценти договорени от страните. Вещото лице установява, че след извършените плащания и погашения на главници, лихви и такси дължимите от ответниците суми към 14.10.2014г. задълженията им възлизат на 78 461,20 лева просрочена главница, законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2014г. до окончателното й изплащане; 9 437,39 лева, представляваща договорна лихва, дължими за периода от 21.01.2014г. до 14.10.2014г.; 404,64 лева – неплатена такса дължима за периода от 10.01.2014г. до 14.10.2014г.

При горните факти се налагат следните правни изводи:

Искът по чл.422 ГПК е допустим в срока по чл.415 ГПК. Искът е предявен на 24.04.2015г. като на ищеца „Ю.Б.” АД с разпореждане от 04.03.2015г. са дадени указания за правото му да предяви иск в едномесечен срок, получено на 23.03.2015г.

По възражението на ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И. за липсата на основание да се обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдът намира възражението за неоснователно, поради доказаното спиране на обслужването на кредита след 21.01.2014г. като съгласно чл.24 б.”г” от Договора за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия плюс” №BL7412 от 15.06.2007г. и Анекс №4 банката има право да го обяви за предсрочно изискуем по отношение на солидарно отговорните длъжници, което е сторила с писмата, получени от ответниците на 18.09.2014г. Неоснователно е и възражението им че не са получили уведомлението, тъй като видно от писмата с обратна разписка в същите е отразено съдържанието на писмата. Неоснователно е възражението на ответниците, че представляващият банката адв.Ч. не е имал представителна власт да изпрати писмата за обявяване от страна на банката на кредита за предсрочно изискуем. Видно от пълномощните представени по приобщеното ч.гр.д.№547/2014г. на РС същият е имал необходимото упълномощаване. Неоснователно е възражението на ответниците, че лихвата е начислявана недобросъвестно. Видно от заключението на ССЕ размера на лихвата съответства на приетите от страните погасителни планове.  Неоснователно е възражението им за неясно формиране на размера на лихвата, тъй като това е описано в чл.3 от договора. Неоснователно е възражението на ответниците, че банката едностранно изменя лихвения процент, тъй като видно от доказателствата по делото лихвеният процент е отразен в договора, в анексите и в приетите от страните погасителните планове. Неоснователни са възраженията на ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р. – И. и И.И.И., че не са обвързани от ОУ на банката. Задълженията им произтичат от договора за кредит и сключените анекси и неизпълнението от страна на ответниците. Неоснователни за възраженията им, че клаузите от допълнителните споразумения не са индивидуално договорени. Банката може да изготвя кредитни продукти, какъвто е договорът за кредитна линия и условията по него са поети валидно от страните. Договорът и анексите предвиждат солидарна отговорност на длъжниците за главното и аксесорните задължения. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за анатоцизъм. Видно от доказателствата по делото, поради забава в плащанията от страна на длъжника страните с анекс за новирали размера на цялото задължение оформено със съответния Анекс, поради което като е станало със съгласието на страните по договора е в съответствие със закона-чл.20а ал.2 ЗЗД. Неоснователни са и аргументите на защитата на ответниците, че договорените клаузи на чл.2.1 и 3.3 от Анекс №4 са нищожни на основание чл.143 ЗЗП. Не е налице нищожност на клаузите и неравнопоставеност на страните, тъй като страните са приели размера на дължимата лихва. Преоформянето чрез натрупване на лихвата към главницата е последица от виновно неизпълнение от страна длъжниците. При добросъвестно изпълнение на поетите задължения до такова не би се стигнало.

Ето защо съдът намира, че се установи претендирания от ищеца размер на исковата претенция, поради което искът е изцяло основателен.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р.И., , и И.И.И., следва да понесат направените в настоящото производство разноски от страна на ищеца „Ю.Б.” АД-  за държавна такса –1766,06лв.; съдебно-счетоводна експертиза – 300,-лв. или общо 2066,06лв.

Направените в заповедното производство по ч.гр.д. №547/2014г. на РС гр.Сливница разноски са присъдени със заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист и при уважаване на иска не следва да се променят.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.124 ГПК по отношение на „Ю.Б.” АД, ЕИК., ЕТ „С.И.- З.”, С.Б.Р.И., ЕГН **********, и И.И.И., ЕГН **********, че ЕТ „С.И.- З.”, с ЕИК ., седалище и адрес на управление ***, С.Б.Р.И., ЕГН **********, с адрес *** и И.И.И., ЕГН ********** и адрес *** дължат СОЛИДАРНО на „Ю.Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление *** следните суми:

-         78 461,20 лева просрочена главница, законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2014г. до окончателното й изплащане;

-         9 437,39 лева, представляваща договорна лихва, дължими за периода от 21.01.2014г. до 14.10.2014г.;

-         404,64 лева – неплатена такса дължима за периода от 10.01.2014г. до 14.10.2014г.,

всички по Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия плюс” №BL7412 от 15.06.2007г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 30.07.2009г., Анекс №2 от 05.07.2010г., Анекс №3 от 15.06.2012г., Анекс №4 от 24.09.2013г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №547/2014г. на РС гр.Сливница, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 20.10.2014г., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред РС гр.Сливница до окончателното й заплащане.

            ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ЕТ „С.И.- З.”, с ЕИК., седалище и адрес на управление ***, С.Б.Р.И., ЕГН **********, с адрес *** и И.И.И., ЕГН ********** и адрес *** да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски в общ размер 2066,06лв. (две хиляди шестдесет и шест лева и шест стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: