Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 234
11.04.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева - Иванова
Антоанета Митрушева
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Петър Мидов,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 70 по описа на
Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „ОМВ България“
ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***,
представлявано от управителя Д.-С.Т.и
прокуриста Е. У., подадена чрез адв.Е. Д., против Решение № 46 от 19.10.2021 г.,
постановено по НАХД № 20215630200229/2021 г. по описа на Районен съд – Харманли.
Касационният жалбоподател заявява, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно. На 10.07.2020 г. в търговски обект на „ОМВ България“
ООД -бензиностанция ОМВ Р., находяща
се на АМ Марица 76,5 км., в района на с.Р., обл.Х., била
извършена проверка от органи по приходите, във връзка с което бил съставен
Протокол за извършена проверка cep. АА № 0411488/10.07.2020 г. С АУАН
актосъставителят установил, че в търговския обект на ОМВ е монтирана и
функционираща ЕСФП модел Epson TM-T81-KL с 3 касови места, едно от които с
индивидуален номер RE 003272 и ИН на ФП: № 45005321. При проверката, при
отпечатване на дневен финансов X отчет, била установена разлика в касовата наличност
на фискалното устройство в размер на 816,51
лева, тоест отрицателна разлика между фактическа наличност в касата и отчетена
касова наличност от ФУ, представляваща извеждане на пари от касата, която не е
отразена във фискалното устройство чрез операция „служебно изведени” суми.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен
АУАН № F559065/14.07.2020 г., а на 02.11.2020 г. издадено НП за нарушение на
разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 4,
т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Касационният жалбоподател твърди, че в решението
липсвала преценка относно наличието на съществено противоречие на издаденото НП
с процесуалните правила поради неизпълнение на задължението по чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, доколкото в случая не било изяснено по отношение на кое фискално устройство
било установено нарушението. В ПИП било посочено, че отрицателна разлика между
фактическа наличност в касата и отчетената касова наличност е налице за ФУ
модел Epson TM-T81-KL, с индивидуален номер RE 003269 и ИН на ФП: 45005318
(посочено като ФУ 3 в ПИП), докато с АУАН и НП било посочено друго ФУ, а
именно: модел Epson TM-T81-KL, с индивидуален номер RE 003272 и
ИН на ФП: № 45005321. Подобно противоречие водело до опорочаване на формата на
НП и водело до нарушаване на правото на защита на дружеството, поради което НП следвало
да се счита за нередовно и издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Въпреки че
съдът бил длъжен да следи служебно дали издаденото НП съдържа всички изискуеми
от закона реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, първоинстанционният съд
не сторил това и не констатирал липсата на един от съществените реквизити на
актовете, издадени от органите по приходите - обекта на нарушението и
обстоятелствата, при които било извършено.
На следващо място се твърди, че била извършена
неправилна преценка относно наличие на основания за маловажност на
административното нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая съдът
извършил неправилна преценка на степента на обществена опасност на деянието,
като били налице всички основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. От
констатираното в НП нарушение липсвали каквито и да било вредни последици.
Касаело се за формално нарушение с ниска тежест и степен на обществена опасност.
Неправилна била преценката на районния съд, че липсата на настъпване на вредни
последици било отчетено изрично в нормата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС
като привилегирован състав на нарушението, поради което се изключвало
приложението на чл. 28 от ЗАНН и отчитането му като смекчаващо обстоятелство,
както и извода, че нарушаването на правилата относно отчетността на паричните
суми в касовите наличности при работа с ФУ винаги застрашава обществените
отношения, предмет на защита със съответните норми на ЗДДС, което изключвало
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Касационният жалбоподател твърди, че нито ЗДДС,
нито ЗАНН изключвали от приложното поле на чл. 28 от ЗАНН конкретни видове
нарушения. Следователно, независимо от наличието на по-нисък размер на
наказанието за определени нарушения, ако съответните деяния отговаряли на
изискванията на чл. 28 от ЗАНН, те можело да се отчетат като маловажни и
предвиденото наказание да не се налага изобщо.
Твърди се още, че решението било постановено при
нарушение на принципа на пропорционалност на наказанието с извършеното
нарушение. В тази връзка районният съд установил правилно, че независимо от
твърденията в НП за наличие на извършени предишни нарушения на изискванията на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за които на дружеството били издадени
наказателни постановления, в хода на съдебното производство наказващият орган
не представил доказателства, установяващи санкционирането на „ОМВ България“ ООД
с влезли в сила наказателни постановления към датата на извършената проверка,
както и че неправилно е наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал.
5 във връзка с чл. 185, ал. 4 от ЗДДС, тъй като административнонаказващият
орган не ангажирал доказателства да е осъществен квалифицираният състав,
установен в тези разпоредби. При така установените обстоятелства обаче
налагането на имуществена санкция дори в минималния размер, предвиден в чл.
185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за допуснатото напълно формално
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 било непропорционално на тежестта на
нарушението, извършено при липса на каквито и да е отегчаващи обстоятелства. С
оглед на така изложеното, се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и
отмяна на процесното Наказателно постановление № 545413-F559065/02.11.2020 г.,
както и за присъждане на деловодни разноски за първата и за касационната
инстанция.
ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – Централно
управление на Национална агенция за приходите, в депозирани по делото чрез
процесуален представител отговор на касационната жалба и писмено
становище, оспорва жалбата и посочва, че извършеното
административно нарушение е установено и доказано по безспорен начин. Заявява,
че не са допуснати нарушения в хода на административнонаказателната процедура.
Моли за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение
на PC - Харманли, както и за присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че касационната жалба бъде уважена и
при претендиране от ответната страна на разноски и адвокатско възнаграждение,
счита, че като се вземе предвид ниската фактическата и правна сложност на
делото, такова следва да бъде присъдено в минимален размер.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково намира
подадената касационна жалба за неоснователна, поради което предлага същата да
бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна
поради следните съображения:
С атакуваното съдебно решение Районен
съд – Харманли е изменил Наказателно постановление № 545413-F559065/02.11.2020
г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в
Централно управление на НАП, с което на "ОМВ България" ООД, на
основание чл. 185, ал. 5 във вр. чл. 185, ал. 4 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства, издадена от Министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като е
наложил административно наказание "имуществена санкция" в размер на
500 лв., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 10.07.2020 г. в 12:50 часа в обект - Бензиностанция
ОМВ Р.,
находящ се на АМ Марица, 76,5 км, Юг, стопанисван от „ОМВ България“ ООД, контролните
органи са констатирали, че в деня на проверката в наличното в обекта ФУ - ФПр
Epson TM-T81-KL с ИН на ФУ RЕ003272 и ИН на ФП 45005321, монтирано и
въведено в експлоатация в обект „Бензиностанция ОМВ“ в с.Р., не се регистрира всяка промяна на
касовата наличност, извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно
въведени” или „служебно изведени суми", като била констатирана отрицателна
разлика на паричните средства в размер на 816,51 лв. При така констатираното
проверяващите приели, че за разликата от 816,51 лева в касовата наличност дружество
"ОМВ България" ООД не е изпълнило задължението си извън случаите на
продажба да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. За извършеното нарушение на дружеството бил съставен AУAH, а въз основа
на него издадено атакуваното Наказателно постановление №
545413-F559065/02.11.2020 г., с което, за да приложи санкционната норма на чл.
185, ал. 5 от ЗДДС, наказващият орган приел, че нарушението не води до
неотразяване на приходи и е извън случаите на продажби, като било извършено
повторно.
От правна страна съдът е приел за
безспорно установено, че търговецът не е изпълнил фискалните си задължения по
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/2006 г., като изводът, че в случая била налице
промяна в касовата наличност, извън случаите на продажби/сторно операции, която
не е регистрирана във ФУ модел - ФТр Epson ТМ-Т81-KL с инд. № RE 003272 и
индивидуален номер на ФП 45005321., бил обоснован и съответен на събраните
доказателства. Следователно отговорността на дружеството била ангажирана
законосъобразно за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ.
Установил е, че при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения
от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Приел
е, че деянието е съставомерно по чл. 185 от ЗДДС, цитирал е приложимата
разпоредба на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС, касаеща повторно нарушение, извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което лицето
е било наказано за същото по вид нарушение. В тази връзка е приел, че за да
квалифицира нарушението като повторно, АНО е приел, че дружеството има издадени
две наказателни постановления, без обаче да ангажира доказателства за това кога
същите са влезли в сила, поради което и не можело да се приеме, че са налице
основанията за налагане на административна санкция при условията на повторност,
съответно, че при определяне размера на наложената санкция и прилагане
разпоредбата на чл. 185, ал. 5, във вр. ал. 4 от ЗДДС е приложена неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед нормата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Районен съд – Харманли е приел, че разполага с правомощията да приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение, поради което е изменил наказателното
постановление, като на основание чл. 185, ал. 2, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
е определил наказание имуществена санкция в размер на 500 лв., вместо наложената
с наказателното постановление имуществена санкция в размер на 1 000 лв.
Съдът е обсъдил и приложението на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че не е налице маловажен случай
на административно нарушение.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите
на въззивния съд и намира същите за правилни и законосъобразни. Липсва
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила в проведеното въззивно производство. Съдебният акт е
подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са приложимите правни норми и доводите,
изложени от страните. В случая извършеното административно нарушение е от
категорията на формалните нарушения, или т. нар. нарушения на просто
извършване. Характерно за тези нарушения е, че в техния състав не е посочено
настъпването на вредоносен резултат. Те се осъществяват със самия факт на
извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се презумира
от закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на определени
обществени отношения, като в процесния случай се касае за осигуряване
нормалното функциониране на данъчната система. Деянието е извършено от
предвидения от наредбата особен субект – данъчно задължено лице, по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., в качеството на търговец.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна,
обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради
което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на
административното нарушение от субективна страна.
Касационният състав споделя изводите на
въззивния съд, че в хода на административно- наказателното производство по
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН и НП съдържат всички, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
реквизити. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от
фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. По този повод
настоящата инстанция не възприема направеното от касационния жалбоподател възражение
за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
изразяващо се в липсата на яснота по отношение на кое фискално устройство било
установено нарушението. Действително в Протокола за извършена проверка №
0411488/10.07.2020 г., на стр. 2, в частта с констатирана разлика, е налице
отбелязване за разлика в размер на 816.51 лева по отношение на устройство,
посочено под номер 3 в находящата се над отбелязването таблица - Epson
TM-T81-KL, с индивидуален номер RE 003269 и ИН на ФП: 45005318, но в
приложенията към протокола – „Опис на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката“ е налице посочване именно на фискалното устройство,
по отношение на което е установена тази разлика и именно това фискално
устройство фигурира с конкретните си индивидуализиращи данни в съставените акт
за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. В
тази връзка настоящата инстанция е категорична, че така констатираното
разминаване не представлява процесуално нарушение, още по-малко толкова
съществено, че да е опорочило цялото административнонаказателно производство до
степен, изискваща отмяна на наказателното постановление. На практика се касае
за допусната грешка в протокола, като в случая същественото е, че ФУ е коректно
идентифицирано в АУАН и НП и правото на защита на дружеството не е засегнато в
каквато и да било степен.
Касационният съдебен състав не намира
основания и за прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Обстоятелството, че
от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като
приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл. 185,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до
неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни
последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2,
изр. 2 като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се
отчита като смекчаващо обстоятелство. Нарушаването на правилата относно
отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани
ФУ винаги застрашава обществените отношения, обект на защита от посочените
разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай
на административно нарушение. В тази връзка не се споделят възраженията на
касатора за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При тези съображения настоящата
инстанция счита, че като е изменил процесното НП, въззивният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход от оспорването – оставяне
в сила на въззивното решение, настоящата инстанция приема, че на касационния
ответник следва да бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., определено съгласно чл. 27е от НЗПП, във вр.
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 46 от 19.10.2021 г., постановено по НАХД № 20215630200229/2021 г.
по описа на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА
„ОМВ
България“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. ***, представлявано от управителя Д.-С.Т.и прокуриста Е. У., да заплати
на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.София направените по делото разноски в
размер на 80 (осемдесет) лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.