РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №260469/6.4.2021г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На двадесет и девети март                               Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

 

Секретар : МАРГАРИТА СТЕФАНОВА

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4732 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба от „А.С.” ООД, ЕИК *********, с адрес ***, представлявано заедно от Н.Б.В. и М.Т.Г., чрез адв.Р.К., ВАК срещу НП № 03-012027/13.11.2019 год. на изп. длъжността Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалните и процесуално-правни разпоредби.Твърди се, че са нарушени разпоредбите на чл.40,ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, чл.416,ал.3 от КТ, тъй като АУАН е връчен на пълномощник. На следващо място се твърди, че съдържанието на НП е бланкетно и не съдържа пълно и ясно описание на фактите, касаещи съставомерни признаци на осъщественото нарушение,липсва пълно и точно описание на същото, както и не са посочени обстоятелствата, при които е извършено. На последно място се твърди, че НП е издадено в нарушение на чл.27 от ЗАНН, тъй като при определяне размера на административното наказание не са съобразени правилата за индивидуализация на административното наказание. В условията на евентуалност се иска намаляване размера на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв. К., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк Ошавкова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН с  № 03-012027/04.11.2019 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че „АЛФА-ОМЕГА СТНОЙ” ООД в качеството на работодател е допуснал на 04.10.2019 год. лицето Д.К.Д.,ЕГН ********** да престира труд в полза на „А.С.” ООД  като изпълнява трудовите функции на длъжност „ общ работник”, с работно място обект „ многофамилна жилищна сграда”, УПИ VII -560, кв.14, с идентификатор 10135.4505.506, ж.к.” Вл. Варненчик”, с определено работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и договорено трудово възнаграждение в размер на 560.00 лв. без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Нарушението е извършено на 04.10.2019 год. към който момент е следвало да има сключен договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение в обект „ многофамилна жилищна сграда”, ***-  нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ.

Акта бил съставен и предявен на упълномощено лице,което в графата бележки и възражения  не отразило да има такива.

В  срока по чл.44 от ЗАНН  не е направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за  извършено нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ  на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 5000 лв..

В хода на съдебното производство актосъставителя св. С.И., потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.  Посочва, че при проверката лицето Д.Д. лично е декларирал, посочените в констативния протокол данни. При извършената по-късно в Д ИТ Варна документална проверка се установило, че по отношение на Д. няма сключен писмен трудов договор към датата на проверката – 04.10.2019 год..Договорът с дружеството бил с дата 09.10.2019 год..

Съдът кредитира показанията на св.И. като последователни, логични, кореспондиращи си помежду си, които са категорични относно направените констатации. Последните категорично се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства констативен протокол от 04.10.2019 год.,справки за приети и отхвърлени уведомления  по чл.62,ал.5 от КТ, Протокол ПР 1932561/04.11.2019 год., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

Със съгласието на страните съдът е заличил свидетелите Марийка К.Д. и Д.К.Д..

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган изп. Длъжността Директора на Дирекция "Инспекция по труда". Компетентността на актосъставителя И. произтича от разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ в качеството й на държавен контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението.

В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.

Съгласно императивната разпоредба на чл.1, ал.2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Това изискване е спазено от работодателя когато сключи с работника или служителя писмен трудов договор, съгласно чл.62, ал.1 КТ. В нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор с работника в писмена форма, като задължението на работодателя съгласно чл.61,ал.1 от КТ следва да бъде изпълнено преди започване на работа.

Въпросът за нарушаването на посочените разпоредби е свързан с въпроса за наличието на трудово правоотношение между работника или служителя и работодател.

Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от физическо лице на работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения за изпълнение на определеният вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа, следва да съществува и съответно да е доказано по делото съдържанието на едно трудово правоотношение, а именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане и работно време. Съдът намира, че по несъмнен начин се доказа наличие на трудово правоотношение между Д.К.Д.,ЕГН ********** и „А.С.” ООД към момента на извършване на проверката.

Според посоченото в декларацията си Д. е имал установено работно място „ многофамилна жилищна сграда”, ***, определено работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и договорено трудово възнаграждение в размер на 560.00 лв..

Съгласно §1, т. 1 от КТ „А.С.” ООД представлява работодател по отношение на Д., тъй като е юридическо лице, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, а Д. е работил като „общ работник“ в проверявания обект.

Според разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

В случая не е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като съгласно разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ "не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.1,  чл. 62, ал.1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2" от Кодекса на труда.

Съдът счита, че съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ, АНО не би могъл да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. Нарушаването на визираните трудови права на работниците води след себе си сериозни негативни последици за тях, което изключва извода за маловажност на случая.

За административното нарушение предмет на разглеждане по настоящето дело, административно наказващият орган на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ е наложил на работодателя имуществена санкция в размер на 5000 лева. При определяне размера на наложеното наказание, съдът обаче намира, че административно наказващия орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно: не е съобразил, че допуснатото нарушение се явява първо и по делото няма данни дружеството да е извършило други административни нарушения на КТ. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наложената санкция следва да бъде изменена към предвидения в закона минимум – 1500 лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Дирекция „ Инспекция по труда” - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-012027/13.11.2019 год. на изп. длъжността Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на „А.С.” ООД, ЕИК *********, с адрес ***, представлявано заедно от Н.Б.В. и М.Т.Г.  за извършено нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ на дружеството е наложена  имуществена санкция в размер на 5000 лв., като НАМАЛЯВА имуществената санкция на 1500 лв..

ОСЪЖДА „А.С.” ООД, ЕИК *********, с адрес ***, представлявано заедно от Н.Б.В. и М.Т.Г.  сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 

                                                                                                                                

                                                                 

 

СЪДИЯ :