Решение по дело №4339/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260512
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20203110204339
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2021г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На осемнадесети февруари                                                две хиляди двадесет и първа година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 4339 по описа за 2020 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба на „ У.д.д.” ЕООД против Наказателно Постановление  № 23- 0000007/07.01.2020г. на   Началника на ОО ”Автомобилна администрация”  -Варна , с което му  е наложено   административно наказание   "Имуществена санкция" в размер на 5 000  /  пет хиляди / лева на основание  чл. 97 ал.1 пр. последно от ЗАвП за нарушение на чл. 91б, ал.1, т.1 ЗАвП.  

            В жалбата декларативно се оспорва фактическата обстановка и се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно, незаконосъборазно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че в случая не ставало ясно какви са изисканите от проверяващите документи и какви са били представени от проверяващото дружество. Твърди се още, че исканите документи не са свързани пряко с превоза на пътници и товари, поради което и дружеството нямало задължение да ги представи съобразно разпоредбата на чл. 91б, ал.1, т.1 Закона за автомобилните превози. Моли се за отмяна на издаденото НП, при условията на евентуалност за приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

            В  съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована,  се представлява от упълномощен представител, който оспорва жалбата с твърдения за нарушена процедура по извършване на проверката, поради фактическото непредоставяне на седмодневен срок за предаване на изискуемите документи. Пледира за отмяна на издаденото НП. 

            Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. 

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

„У.д.д.” ЕООД притежавало лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари валиден до 2028г. 

На 24.10.2019год. служители на ОО „АА“ Варна,  един от които св. Б.Г.,   предприели извършването на проверка в офис на въззивното дружество, намиращ се в гр.Варна.

На същата дата на представляващия дружеството И. Ж. била връчена покана изх.№ 66-00-10-404/1/24.10.2019год.  с указание да се представят документи във връзка извършваната от дружество дейност.

Едни от документите, които дружеството превозвач е следвало да представи бил договор с медицински център за извършване на предпътен медицински преглед за общо здравно състояние на водачите управляващи три броя влекачи собственост на превозвача от категория N 3, предназначени за извършване на международен превоз на товари за които е имало издадени заверени копия от лиценза с перфо №№ 265854, 265855, 265856 валидни до 2028г.

От страна на въззивното дружество не бил представен поискания договор. 

Поради непредставяне на изискания документ св.Г.  съставил против въззивното дружество акт за установяване на нарушение за това, че на 24.10.2019год. не е представило на служител на  ОО „АА“ Варна документи по т.4 от поканата- договор с медицински център за предпътен преглед на водачите. Нарушението било квалифицирано като такова по   чл.91 „б“ ал.1 т.1 от ЗАвП.

           Актът бил връчен на представляващия дружеството незабавно и той не вписал възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били депозирани писмено възражения.

            Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган  възприел изцяло посочените в него фактически констатации, както и   правната квалификация на нарушението.

  За него, на основание чл.97 ал.1 пр. посл. от ЗАвП на  въззивното дружество била наложена имуществена санкция в размер на 5 000лв. 

              В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Б.Г.  актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят посочи, че след връчване на поканата бил съставен протокол за представените и непредставени документи изискани с посочената покана. Възраженията досежно меродавността на показанията обосновани с дадени от същия свидетел по друго дело показания в случая не следва да се възприемат, доколкото на първо място касаят друго производство, като законът не е предоставил на съда процесуален механизъм да ги приобщи към настоящото, а на следващо по съществото си касаят непредставянето на други документи, при вероятна степен на различност във възприетата фактическа обстановка.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, както и  със събраните в хода  на съдебното производство   писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

          При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът направи следните правни изводи:         

          Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-  Началника на ОО „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в шестмесечния преклузивен срок, предвиден в ЗАНН. 

         В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. 

         Актът и издаденото въз основа на него  постановление са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити  предвидени в  чл.42 и чл.57 от ЗАНН.   

         Актът е бил връчен на представляващия, той се е запознал с неговото съдържание и   в срока по чл. 44 от ЗАНН, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, независимо от обстоятелството, че актът е бил съставен в присъствието на един свидетел,  който е присъствал едновременно при установяване на нарушението и съставяне на акта, тъй като посоченото  не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания и не препятства по никакъв начин упражняването на неговото право на защита.

        Както в акта, така и в  постановлението са посочени датата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. 

        Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя, което е било реализирано в цялост с депозиране на жалба пред въззивната инстанция.

        Съдът намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към прилкожимата правна норма.

        С Наредба № Н-14 на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 27.08.2009 г., издадена на основание чл. 91а, ал. 11 от ЗАвП се урежда начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията от компетентността на ИА „АА“  за спазване на изискванията на ЗАвП,    подзаконовите нормативни актове по прилагането му и регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014. 

       Чл. 12 от цитираната наредба предвижда, че се извършват контролни проверки в предприятията, като ал. 2 определя начина на селектиране на предприятията за извършване на проверка.

       Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.4 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС ИА „АА“  може да извършва контролни проверки на предприятията чрез изискване на документи, свързани с елементите на проверката, а съгласно разпоредбата на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП превозвачите и собствениците на автогари са длъжни предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. 

       От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че елемент на проверката е била документацията  относно транспортната дейност на дружеството, попадаща в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006г. , като в тази връзка в поканата до дружеството подробно са описани документите, които е следвало да бъдат представени.       

         Сред тези документи е бил и договор за медицинско обслужване, визиран в т. 4  от поканата приложена по преписката. Изисканите документи са били изрично посочени както в поканата, така и впоследствие в издадените въз основа на непредставянето им  акт и наказателно постановление.

        Въззивното дружество именно чрез своите органи на управление /представляващият Желязков/ е било длъжно да представи съответните документи, което му е вменено в задължение предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 91б, ал.1 от ЗАвП, която задължава превозвачите и собствениците на автогари  да предоставят на служителите от ИА „АА“  за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари, като в случая не следва да се считат за основателни възраженията, че служителите са били длъжни да предоставят на дружеството седмодневен или друг срок за представянето им, тъй като от редакцията на коментираната разпоредба се установява, че дружеството има задължение да държи (и то очевидно на разположение) поисканите му документи, като непредставянето им при поискване е достатъчно за реализиране на административнонаказателната му отговорност.

       Не се оспорва от въззивното дружество, че в указания му срок не са представени указаните му документи, както и че такива не  са представени изобщо в хода на проверката, а и на по-късен етап .  

        По направеното възражение, че договора за извършване на медицински предпътен преглед на водачите не касае превозната дейност на въззивното дружество и не е следвало да бъде изискван за проверка, съдът следва да посочи, че извършването на медицински преглед на водачите преди да предприемат превоз на товари (което е доказано като осъществено в настоящия случай) е възведено в ЗАвП като задължение на фирмата превозвач. Медицинския преглед  и даването на положителна преценка от лекар, че водача може да осъществи превоз е един от основните задължителни елементи преди всеки осъществен курс от водачите. 

         Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно чл.97 ал.1 пр. последно е предвидено наказание за този,  който не представи за проверка свързани с превозната дейност документи, каквото е налице в настоящия случай. Правилно е бил определен и размера на наложената на дружеството санкция от 5 000лв., който е императивно предвиден и е налице законова забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване. 

         Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвП e призвана да гарантира, а именно безопасното осъществяване на обществения превоз, още повече, че в случая се касае за обществен превоз на товари, без наличие на лиценз, при констатирани и санкционирани и други нарушения от контролните органи визирани в справката за нарушител, приложена по преписката.

         Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

         По отношение на заявената в придружаващото писмо претенция за присъждане на разноски, доколкото в настоящото производство не е било осъществено процесуално представителство за АНО, като липсват и всякакви доказателства за реализирани разноски, то съдът не следва да присъжда такива.

         Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е Ш  И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление  23- 0000007/ 06.01.2020г. на   Началника на ОО ”Автомобилна администрация”  -Варна , с което на  „ У.д.д.” ЕООД е наложено   административно наказание   "Имуществена санкция" в размер на 5 000  / пет хиляди / лева на основание  чл. 97 ал.1 пр. последно от ЗАвП за нарушение на чл. 91б, ал.1, т.1 ЗАвП.                

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Варна.

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: