№ 1887
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110216104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕАД, ЕИК ***, депозирана чрез адв.М.,
срещу Наказателно постановление № 005491/24.10.2024 г., издадено от
председател на Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 47, ал. 3 от Закон за предоставяне на
цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС).
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с
целта на закона. Конкретно се поддържа, че в случая са налице допуснати
съществени нарушени на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, отнасящи се за издадения АУАН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН,
тъй като и в двата акта не са посочени точно законовите разпоредби, които са
били нарушени виновно от дружеството – въззивник. На следващо място се
сочи, че наказващият орган не е изследвал поведението на търговеца, предвид
че е било налице технически проблем за завеждане на рекламацията в магазин
1
„***“ и не е взел предвид смекчаващите вината обстоятелства при издаването
на наказателното постановление. Отделно от това се навежда, че датата на
извършване на нарушението в Наказателното постановление и в АУАН също е
определена неправилно като 03.04.2024 г., като следва да се има предвид, че
жалбоподателката е отишла в търговския обект, находят се на бул. „*** преди
24.03.2024 г., тъй като рекламацията в магазин „***“, находящ се в гр. София,
бул. ***“ № 525, е предявена от същата на 24.03.2024 г., когато е
удовлетворена, респективно и датата на извършване на нарушението би
следвало да бъде 24.03.2024 г. или предходния ден. Акцентира се, че
атакуваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57,
ал. 1, т. 5, предл. 1 от ЗАНН, а именно – да съдържа описание на нарушението,
тъй като от него не може да се разбере кое е фактическото поведение,
действие или бездействие, на „***“ ЕАД, което наказващият орган намира за
противоправно, виновно и наказуемо.
Отделно от изложеното се сочи, че наказващият орган е приложил
неправилно закона, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и
несъобразено с материалния закон поради наличие на хипотезата на чл. 28 от
ЗАНН.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, се представлява от адв.Танков, с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество
процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното НП по
съображенията, развити в жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното
заседание, не изпраща процесуален представител.
Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен
контрол.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите на страните, както
и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с
разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността
2
на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 03.04.2024 г. от служители на Комисия за защита на потребителите
била извършена проверка в обект – магазин „***“, находящ се на адрес в гр.
София, бул. "***" 92А, стопанисван от „***“ ЕАД, във връзка с подадена на
24.03.2024 г. жалба от *** по повод отказана рекламация на закупен артикул.
В хода на проверката било установено, че в търговския обект се
поддържа и е заведен на 01.01.2013 г. регистър за предявяване на рекламации,
но няма заведена рекламация и не е описана такава от името на ***, като
последната заведена рекламация била от 23.03.2024 г.
Така направените констатации били обективирани в Констативен
протокол № К-2754555/03.04.2024 г.
За констатираното нарушение свидетелят А., на длъжност „старши
инспектор“ при Комисия за защита на потребителите, съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 005491/25.04.2024 г.
на „***“ ЕАД, ЕИК ***, за извършено нарушение на чл. 47, ал. 3 от Закон за
предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на
стоки (ЗПЦСЦУПС), като било посочено, че при предявяване на рекламация
търговецът или упълномощено от него лице задължително я описват в
регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера,
под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на
лицето, приело рекламацията.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 005491/24.10.2024 г., издадено от председател
на Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството –
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 47, ал. 3 от Закон за предоставяне на
цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
3
актосъставител А..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. А. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства
като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви,
от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Александър Велчев представляват пряк източник на доказателствена
информация, доколкото същият като актосъставител е възприел
възпроизведените от него в административнонаказателното производство
фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги
кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Съдът приема, че същата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (доколкото въпреки изричните указания в тази
насока от въззиваемата страна не са представени доказателствата в
производството за датата на връчване на процесното НП), от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт,
подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
4
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват
извършване на административно нарушение по смисъла на чл. 47, ал. 3 от
Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за
продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС), тъй като дружеството – жалбоподател е
следвало да приеме рекламацията към първоначалното й предявяване от ***,
тъй като същата може да бъде предявена във всеки от търговските обекти на
продавача на територията на страната, в които се осъществява подобна
търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката, а правото
на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на
потребителя. В конкретния случай е липсвало каквото и да било основание
лицето, предявило рекламацията, да бъде изпращано в обекта, откъдето
първоначално е била закупена стоката.
Въпреки тези констатации обаче съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено поради допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в грешно определяне на датата на
нарушението от страна на наказващия орган.
В противоречие с чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и
в НП наказващият орган погрешно е приел, че нарушението е извършено на
03.04.2024 г. (датата на осъществяване на проверката от компетентните
контроли органи и представляваща дата на установяване на нарушението). В
случая АНО твърди да е налице административно нарушение, което се
осъществява чрез действие, респективно и същото е осъществено в точно
определен момент. В конкретния случай осъществяването на нарушението
чрез действие е денят, в който е отказано приемането на рекламация в
търговския обект, стопанисван от дружеството – жалбоподател, по повод на
което на 24.03.2024 г. е подадена в КЗП жалба от ***, а на 03.04.2024 г. е
извършена проверка по случая. В конкретния случай е необходимо да бъде
отбелязано, че най – късната възможна дата на нарушението е датата
24.03.2024 г., доколкото и видно от доказателствения материал по делото това
5
е датата, на която предявената рекламация е била удовлетворена, макар и не в
обекта, стопанисван от въззивника, в който първоначално е отишла ***. Този
ден е следвало да бъде посочен в АУАН и НП като дата на извършване на
нарушението. Ето защо нарушението е следвало да се счита за извършено на
24.03.2024 г., а не денят, посочен в АУАН и НП – 03.04.2024 г., която е
всъщност датата на осъществяване на проверката от компетентните контроли
органи.
В тази връзка е необходимо да бъде посочено първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН
касае само нередовност в АУАН, но не и в НП. Второ, датата на нарушението
не е сред нередовностите, които могат да бъдат надлежно преодолени чрез
правилото на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следователно, грешното посочване на датата
на извършване на нарушението в АУАН и в НП е в нарушение на изискванията
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на
съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва,
коригира или конкретизира административнонаказателното обвинение. Касае
се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло
подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи – на НК и НПК (на основание
препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок несъмнено
нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере
административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се
определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на
административнонаказващия орган.
Съобразно гореизложеното, в административнонаказателното
производство е било допуснато съществено процесуално нарушение от
категорията на абсолютните, което е неотстранимо и на това основание
атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна /в този смисъл
Решение № 1698 от 9.03.2020 г. на АдмС - София по адм.д. № 141/2020 г.,
Решение № 7699 от 9.12.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 9008/2015 г.,
Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 12447/2015 г.,
Решение № 3614 от 04.06.2021 г. по к. а. н. д. 3327/2021 по описа на АССГ 11-
ти касационен състав и други/. Неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е
винаги съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
6
постановление.
Следва да бъде посочено също така, че датата на извършване на
нарушението трябва да е означена конкретно, ясно и по начин, непораждащ
необходимост от тълкуване волята на АНО или смисъла на изложените
фактически обстоятелства, или пък значението на относимите доказателства.
Този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна
логика и не може да почива на предположения. Датата на извършване на
нарушението е възведена като съществен реквизит от съдържанието на акта и
постановлението, доколкото предопределя преценката за приложимия
материален закон, проверката за допустимост на образуваното производство
по чл. 34 от ЗАНН, както и рамките на осъществяване правото на защита на
привлечения към отговорност субект. Затова неизпълнението на изискването
за посочването и/или неточното/неправилното й посочване, представлява
съществено нарушение и самостоятелно обуславя отмяна на обжалваното
постановление като незаконосъобразно.
Ето защо атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на посоченото основание, като обсъждането на останалите въпроси
и доводи в жалбата, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява
безпредметно.
С оглед изхода на делото право на разноски има въззивникът, който не
претендира такива, а и не е представил доказателства за уговарянето и
плащането им. Поради тази причина съдът не следва да му присъжда
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 005491/24.10.2024 г., издадено
от председател на Комисия за защита на потребителите, с което на
дружеството – жалбоподател „***“ ЕАД, ЕИК ***, е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 47, ал. 3 от
Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за
продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС).
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8