№ 6576
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Ивета Антонова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело №
20221100504519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО Д.Б.:Ж. И З.“АД срещу решение № 930/09.02.2022г. постановено по гр.д. №
28407/2021г. по описа на Софийския районен съд, 40 състав, в частта, с което е уважен от
ЗАД„Б.В.И.Г.“АД установителен иск по чл.422 от ГПК с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ
за сумата от 3390,26 лв., представяваща остатък от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка за
вреди на влекач „Скания“ с рег. № СВ **** НМ, причинени вследствие на ПТП в гр. София
на 02.11.2020г. по вина на водача на лек автомобил „БМВ Х-5“ с рег. № СВ **** МР, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 26.01.2021г. до окончателното й
изплащане и е осъден да заплати разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата, тъй като не е
установено при условията на пълно и главно доказване твърдяния от ищеца механизма на
ПТП да е по изключителна вина на водача на лек ватомобил „БМВ Х-5“ с рег. № СВ ****
МР, съответно същия да е в причинна връзка с щетите, както и размера на претендираното
обезщетение. Посочва, че неправилно районният съд е определил процента на
съпричиняване от водача на увредения влекач. Моли решението да бъде отменено и
постановено ново, с което се отхвърли иска, евентуално – намали размера на присъденото
обезщетение с оглед реалните вреди и съпричиняването им. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД„Б.В.И.Г.“АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор
на въззивната жалба, с която оспорва наведените доводи за неправилност на обжалваното
1
решение, твърди, че същото е постановено при съобразяване на всички събрани по делото
доказателства, правилно приложение на материалния закон. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение и присъдени разноски за въззивното производство.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице, при наличие на правен интерес поради което и следва да бъде
разгледана по същество.
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно, както и за допустимо в обжалваната му част.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с
въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ.
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките уважаване на
предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1) да е
бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2.
причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
Като безспорни и ненуждаещи от доказване в отношенията между страните по реда
на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК с доклада по делото, изготвен от първоинстанционният съд са
обявени следните обстоятелства: настъпване на ПТП на 02.11.2020г. в гр. София, на 3020-
та“ между лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № СВ **** МР и влекач „Скания“ с рег. № СВ
**** НМ,; към датата на ПТП между собственика на влекач „Скания“ с рег. № СВ **** НМ
и ищеца е съществувало действително правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско” със съдържание описано в застрахователната полица и общите условия
на застрахователя, а между собственика на автомобил лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № СВ
**** МР и ответника е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност; плащане на застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка от ищеца в посочения в исковата молба размер, както и че
ответникът е извършил плащане по процесната регресна претенция в размер на 207,00 лв.
преди завеждане на делото.
Следователно на 02.11.2020г. е настъпило застрахователно събитие от покрит риск –
ПТП, видно от двустранен протокол ПТП при което на застрахованото имущество за
причинени вреди. По реда на чл. 403 ал.1 от КЗ и в съответствие с договора ищеца е бил
2
уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета, изготвен и приет
е опис на щетите, подписан от застрахования. Застрахователят е приел окончателен доклад
по щетата, като е определил въз основа на описа на щетите обезщетение в размер на
исковата сума, което обезщетение е изплатено на собственик с платежно нареждане от
06.11.2020г.
Ответникът оспорва механизма на ПТП и вината на водача на автомобил „БМВ Х5“
с рег. № СВ **** МР, прави възражение за съпричиняване от страна на водача на лек
автомобил „влекач „Скания“ с рег. № СВ **** НМ. Оспорва доказателствената сила на
съставения от участниците в ПТП двустранен протокол.
Водачите на двата леки автомобила, между които е настъпило ПТП са съставили
двустранен констативен протокол за ПТП от 02.11.2020г., в който е посочен механизма на
ПТП. При условие, че същия е частен писмен документ, представен от ищеца и
удостоверяващ изгодни за него факти и неподписан от ответника, за последния няма
обвързваща доказателствена сила. Същият обаче е в установена от закона форма за
установяване на ПТП и неговия механизъм в случаите, когато няма причинени уреждания
на физически лица – чл.123 ал.1 т.3 б.б от ЗДвП и при липса на спор между водачите на
леките автомобили, между които е настъпило ПТП. Тук следва да се допълни
обстоятелството, че механизма на ПТП описан в двустранния протокол, кореспондира със
заключението по САТЕ а именно: на 02.11.2020г. при предприета маневра за движение на
заден ход за потегляне на ул. „3020-та“ водача на лек автомобил „БМВ Х5 реализирала ПТП
с паркирания влекач „Скания“ с рег. № СВ **** НМ.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП описан в исковата молба и уврежданията на влекач
„Скания“ с рег. № СВ **** НМ.
Ответникът твърди, че поведението на водача на влекач „Скания“ с рег. № СВ ****
НМ, паркирано на тротоарна зона – предвидена по регулационния план и изпълнена на
място, при условие, че тежестта му е над 2,5 тона и съставляващо нарушение по чл.94 ал.3
от ЗДвП е поведение, което е съпричинило вредите при настъпването на процесното ПТП.
Горните обстоятелства не са спорни и са установени по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства – заключение по СТЕ, показания на водача на влекач „Скания“ с рег.
№ СВ **** НМ, данни от двустранен протокол. Действително е налице с оглед установените
обстоятелства на разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП.
Тук обаче е необходимо да се има предвид, че „изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД предполага
доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. /Р №98/24.06.2013г. по гр.д. № 596/2012г. на ІІ ВКС, постановено по
реда на чл.290 от ГПК/.
Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението
на пострадалия е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата.
С оглед приетия за установен механизъм на ПТП, съдът счита, че липсва каквато и да
е причинна връзка между поведението на водача на влекач „Скания“ с рег. № СВ **** НМ и
настъпване на ПТП, съответно вредоносния резултат, още повече такова поведението на
същия да е способствало за настъпване на вредоносния резултат. Това обстоятелство че е
паркирал на тротоарна зона изчаквайки влизане в бензиностанция, по никакъв начин не
3
спомага за настъпване на вредите, при условие, че водача на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег.
№ СВ **** МР включвайки се в движение по ул. „3020-та“ е неясно защо извършва
маневра на заден ход и то несъобразявайки находящия се до него с огромни габарити влекач
и съставляващо нарушение на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Решението в частта, с което е признато наличие на съпричиняване от
първоинстанционният съд в размер на 10 % и е отхвърлен иска за разликата над 3390,26 лв.
до преидявения размер от 3787,20 лв. е влязло в сила.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45 ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Налице е и причинно следствена връзка
между противоправното поведение на лицето управлявало автомобил „3020-та“ и
настъпилите за влекач „Скания“ с рег. № СВ **** НМ вреди, което се установява и от
приетото като доказателство по делото заключение АТЕ, където вещото лице проследявайки
механизма на ПТП посочва, че същия е в причинно следствена връзка с констатираните по
опис – заключението в преписката при ищеца щети. Като индиция, че ответника е приел
възникнало регресно право в полза на ищеца в случая е обстоятелството, че е заплатил част
от претендираното вземане.
Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като
делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите
респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са
задълженията на делинквента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия
застраховател.
Видно от заключението на САТЕ стойността на причинените щети на увредения
автомобил към момента на процесното застрахователно събитие по е: по средни пазарни
цени за ремонт на автомобила с нови части е 4901,78 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1 и ал.3 от КЗ. При положение, че друго
не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото
МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са
повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как
4
да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на
използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна
вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е
4901,78 лв., /заключение по САТЕ/ и до който размер ищецът има право да получи плащане
по регресната претенция, при условие че е платил такова обезщетение.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 3969,40 лв., т.е.
суброгационното му право възниква именно до размера на платеното /в противен случай би
се допуснало неоснователно обогатяване/. Следователно от обезщетението, което ищеца има
право да получи от делинквента сътв. неговия застраховател – ответника е в размер на
3969,40 лв., /с вкл. лривидационни разноски, които са в марките на обичайната търговска
практика и следва да бъдат присъдени/ и от които следва да приспаднат платените от
ответника суми по заведената при него регресна щета..
Във връзка с възражението на въззивника, че неправилно в обжалваното решение е
възприето заключениет о по т.4 от САТЕ, а именно при деформация на спойлера на
резервоара технологично се препоръчва подмяна с нов детайл и е счел, че същия следва да
бъде заменен:
Възражението е несъстоятелно, тъй като технологичната препоръка за отстраняване
на нередност или деформация при МПС следва да бъде спазена, доколкото управление на
МПС е високо рискова дейност, като едно от изискванията към собственика на всяко МПС
изрично вменено и със ЗДвП е поддържане на МПС в изправно техническо състояние –
чл.100 вр. чл.139 ал.1 т. от ЗДвП, включително общото правило за непричиняване на вреди -
в случая допускане причиняване на щети на имущество и хора.
Следователно поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции по
отношение на иска с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ в обжалваната му част, решението
в същата следва да бъде потвърдено.
Разноски
С оглед разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемата страна има право да й бъдат
присъдени направените по делото разноски за въззивната инстанция, за които е направила
изрично искане, представила списък по чл.80 от ГПК доказателства за изплащането им им.
300,00 лв. – адвокатско възнаглаждение.
С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 930/09.02.2022г. постановено по гр.д. № 28407/2021г.
по описа на Софийския районен съд, 40 състав, в частта, с което е уважен предявения от
ЗАД„Б.В.И.Г.“АД установителен иск по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.411
ал.1 от КЗ за сумата от 3390,26 лв., представляваща остатък от регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена
застраховка за вреди на влекач „Скания“ с рег. № СВ **** НМ, причинени вследствие на
ПТП в гр. София на 02.11.2020г. по вина на водача на лек автомобил „БМВ Х-5“ с рег. №
СВ **** МР, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.01.2021г. до
окончателното й изплащане,както и за присъдените разноски на основание чл.78 ал.1 от
ГПК в размер на 273,70 лв. – в исковото производство и 391,86 лв. – в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.:Ж. И З.“
АД с ЕИК: **** и седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** да заплати на ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК: **** и седалище и адрес на управление: гр. София, пл. **** на
основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските във въззивното производство в размер на 300,00
лв. /триста лева/.
Р
РЕШЕНИЕТО в частта, с което искът по чл.411 ал.1 от ГПК е отхвърлен за
разликата над 3390,26 лв. до пълния предявен размер от 3787,20 лв. като необжалвано, е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6