ОПРЕДЕЛЕНИЕ
НОМЕР 03.02.2020
град А.
А.ки районен
съд,
наказателен състав
На 03.02 / трети Февруари/ 2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: МАРИЯ
ДУЧЕВА
Секретар ………………………………..
Прокурор ………………………………..,
Като разгледа докладваното
от Председателя ДУЧЕВА
Частно
наказателно дело № 54 по описа за
2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал.4 НПК.
Образувано е въз основа на жалба на В.А.Х., ЕГН: **********,
адрес: ***, като майка и законен представител на Б. А. Х., ЕГН: **********,
чрез адв.Г.К., съдебен адрес:г***, против Постановление от 20.01.2020г на
прокурор от РП - А., с което е прекратено ДП № 237-ЗМ-11/2019г по описа на РУ-А..
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на акта на прокурора, наред с довод да е неправилен изводът му
за липса на доказателства, които да обосновават състав на престъпление от ОХ.
Твърди се непълно и формално по подхода си
проведеното разследване и дейността по събиране на доказателства, без да
се извършени всички необходими действия за правилното, всестранно и пълноценно
разкриване на обективната истина, останало извън вниманието на прокурора –
неуказал и разпоредил осъществяването им. Акцентира се , че е налице престъпен
резултат, който наблюдаващия делото прокурор не е успял да облече в правна
форма и поради тази причина е квалифицирал деянието като граждански отношения. С
тези правни аргументи, и вероятно по подразбиране - в резултат непълнотата на
доказателствата, освен това и неправилната оценка на събраните до момента, се
отрича, както и опровергава правилността на
правното съждение на прокурора да не е осъществен състав на престъпление
от ОХ. Същевременно, жалбоподателката излага собствена интерпретация на
фактите, установени от наличните доказателствени източници в ДП, като разкриващи осъществено деяние, което консумира признаците на посоченото
в чл.206 НК престъпление.
Съдът, след като се запозна с жалбата и с писмените
доказателства, находящи се в ДП № № 237-ЗМ-11/2019г по описа на РУ-А.,
извършвайки служебна проверка относно допустимостта й, с оглед процесуалните
предпоставки за разглеждането й в
съдебно производство по реда на чл.234,
ал.4 НПК, констатира следното:
Съдът,
извършвайки служебна проверка относно процесуална допустимост на жалбата
установи следното: Прокурорско постановление за прекратяване на наказателното
производство по в ДП № 237-ЗМ-11/2019г по описа на РУ-А. от 20.01.2020г е
връчено на пострадалото физическо лице на 23.01.2020г. Депозирана е жалба, с входящ номер на РП-А. от 28.01.2020г., от
лице, което безспорно е носител на правото на обжалване- същият има качеството
на пострадало лице по смисъла на чл.75 НПК и като такова се явява пряко
засегната от постановлението на Районния прокурор за прекратяване на
наказателното производство.
Мотивиран
от изложеното съдът счита, че жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество същата се явява и основателна
по следните съображения:
Досъдебно
производство е образувано за това, че на неустановена дата за времето от
14.02.2017г до 10.07.2018г в гр.А., обл.Б. противозаконна присвоил чужда движима вещ
–л.а. марка „***“ с рег.№ ***, собственост на Б. А. Х., в качеството му на
наследник на лицето А. Х. Х.- престъпление пo чл. 206, ал.1 oт НК.
Съдът,
след като се запозна с жалбата и доводите изложени в нея, както и с оспорения
прокурорски акт и с материалите от ДП № 237-ЗМ-11/2019г
по описа на РУ-А., приема за установено от фактическа страна следното:
След
смъртта на А. Х. Х., свид. В.Х., която била във фактическо съжителство с него
открила сред книжата му свидетелство за регистрация на МПС-част 1 и така разбрала,
че на 24.09.2014г той е закупил т.а. марка „***“ с рег.№ ***. Свид.Х.
предприела действия да разбере къде е микробуса и установила, че се ползва от
свид.Д. И.. Веднъж поканила на разговор И. , за да се разберат за микробуса и
на какво правно основание той го използва, но в хода на този разговор свид.И.
заявил, че половината от микробуса е негов, т.к. той е дал половината от
парите. На това основание свид.И.
отказал да върне микробуса и да каже къде се намира. След този разговор свид.Х.
подала сигнал в полицията.
В
процеса на разследване са извършени следните процесуално –следствени действия:
разпит на свидетели, изискани са справки.
Ha
20.01.2020 г. наблюдаващият прокурор прекратил с постановление наказателното
производство пo цитираното досъдебно производство, приемайки, че е налице
хипотезата на чл.24 ал.1, т.1 от НПК, без да се посочва изрично коя от двете
хипотези се визира.
В
постановлението за прекратяване на наказателното производство следа да се
отбележи, че фактическа обстановка липсва. Поместен е единствено преразказ на
показанията на различните свидетели. Следователно съда сам беше затруднен да
проверява правните изводи на прокурора, т.к. не е наясно какви факти прокурора
приема за доказани. Впечатление прави нещо друго- сам наблюдаващият прокурор
коментира , че е налице противоречие в разпитите на две групи свидетели, като в
същото време не е взето отношение показанията на кои свидетели се
кредитират и с кои обективни
доказателства по делото са съпоставени тези показания, за да им се даде вяра. Настоящият
съдебен състав приема, че в хода на досъдебното производство са останали
неизяснени много релевантни за обвинението факти и обстоятелства от една
страна, а от друга събраните в подкрепа на обвинителната теза доказателства се
неглижират при общата оценка на доказателствата. Тенденциозно в прокурорското
постановление при изграждане на крайния извод е дадена вяра на показанията на
свидетели, които владеят вещта без правно основание. Вместо техните показания
да бъдат разгледани като защитна теза , прокурора напротив обосновава изводите
си именно с техните твърдения. А показанията на свид.Д. И. следва да се
разглеждат именно като твърдения, т.к. в тяхна подкрепа липсват доказателства,
или поне прокуратурата не е събирала такива.
При
проверка на воденото разследване и издадения въз основа на него прокурорски акт,
съдът констатира тежки пороци и непълноти, както по отношение на фактите, така
и по отношение на приложението на процесуалния закон:
На
първо място впечатление в текста на атакуваното прокурорско постановление прави
липсата на фактическа обстановка, макар същата да е задължителна в акт от такъв
вид. Прави впечатление, че са преразказани показанията на двете основни групи
свидетели (в основната си част противоречиви), което съгласно трайната съдебна
практика не покрива изискванията за фактическа обстановка. Впечатление прави
също така, че набл.делото прокурор не е посочил на коя група показания дава
вяра и въз основа на кои от тях гради правните си изводи. Т.к. по делото са
налични и показания на лица, които не са пряко заинтересовани с изхода на
делото възниква въпросът защо прокурора не е съпоставил показанията на всеки
свидетел с тези обективни доказателства и по този начин да стигне до
обективната истина (каквото е задължението вменено му по закон)? Налице е
фактът, че атакуваният прокурорски акт липсва фактическа обстановка, както и
анализ на доказателствата, въз основа на които тя е изградена. Има преразказ на
разпитите на няколко свидетели, което не е фактическа обстановка.
На
следващо място съвсем целенасочено не е обсъден факта,че процесната вещ има
законен собственик –бащата на пострадалия, който я е придобил с писмен договор
с нотариална заверка на подписите. По делото е приложен официален документ за
собственост, който не е коментиран, а вместо това е дадена вяра на показанията
на свидетел (който при действието на предходния НПК би замел фигурата на
„заподозрян за извършване на престъплението“) и всички изводи на прокурора се
основават на тези показания, който не са подкрепени от нито едно писмено
доказателство. Напротив всички писмени доказателства, представени от свид.Х.
(застрахователни полици, талон, договор за покупко-продажба) са неглижирани.
Впечатление
прави, че по ДП има подадена молба на пострадалия за връщане на вещта (л.69 ДП,
вх.№619/26.06.19), по която молба липсва произнасяне на прокурор, по който
начин още веднъж е ограничено правото на пострадалия. Впечатление прави, че с
протокол за отговорно пазене от 21.05.2019г (л.57 ДП) на свид. И. е предадена
за пазене вещ, която нито прокурора ,нито разследващия са виждали. От разпита
на свид.Д. И. на л.56 става ясно,че той е укрил микробуса в гр.Р. (по негови
данни) и отказва да го върне. В същото време незабавно след този разпит
разследващия полицай му предава микробуса за отговорно пазене, без той да е
посочил въз основа на какъв правопораждащ факт са възникнали правата му.
Относно
доказателствената съвкупност съдът прецени, че разследването е водено едностранно
като е дадена вяра на твърдения, които не са подкрепени с доказателства и не са
коментирани факти, които са подкрепени с писмени доказателства.
От
събрания по делото доказателствен материал съдът счита,че противоречие между
доказателства няма. Има факт на законна собственост, доказан от писмен договор
и твърдение , което не е подкрепено с доказателства. В същото време лицето ,
което не може да докаже твърдението си държи вещта. Състав на престъпление има
и той се обосновава от горните две изречения.
Друг
е въпросът защо наблюдаващия делото прокурор не е пожелал да накара свид.И. да
върне вещта или поне да я предаде на прокуратурата. Както и защо не е разпитан
свид.И. на какво основание е пътувал с микробуса извън страната , за който случай
е необхоД. изрично пълномощно. Не са събирани доказателства дали е водено
гражданско дело от Д. И. срещу А. Х. и наследниците му. ДП е продължило повече
от 2 години, а прокурора не е събрал доказателства дали свид.И. е предприел
действия да защити по съдебен ред правата , на които твърди, че е носител.Нещо
повече прокурорът не е изпълнил задълженията си по закон да събира
доказателства и с тази доказателствена непълнота е обосновал необхоД.стта да
прекрати делото.
Остава
необясним и факта, защо липсва произнасяне на прокурора по искането за връщане
на ВД по чл.111 НПК. По този начин пострадалия е лишен от възможността да
обжалва (в случай че не е доволен) прокурорски акт в тази насока.
Мотивиран от изложеното съдът счита, че
разследването по делото не е водено обективно , всестранно и пълно, показанията
на заинтересованите лица не са били проверени чрез други обективни
доказателства , а са приети за истина и въз основа на тях прокурорът е изградил
правните си изводи. Не са били положени
усилия, че да може категорично да бъде обоснован изводът за липса на състав на
престъпление от ОХ.
В
тази връзка настоящият съдебен състав не споделя становището, че досъдебното
производство би следвало да бъде прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, НПК
най-малкото поради факта, че не е проведено в пълнота нужното разследване,
което да доведе до разкриване на обективната истина по делото. Редно е било в
случая да се положат повече усилия от страна на наблюдаващия прокурор в процеса
на разследването, като се извършат нужните проверки на доказателствената
съвкупност.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.243, ал.6, т.3, вр. Ал.5, ал.4 НПК, съдът,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Постановление от 20.01.2020г на прокурор от
АРП за прекратяване на ДП № 237-ЗМ-11/2019г по описа на РУ-А., на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр. Чл.24, ал.5 НПК и връща ДП за изпълнение на дадените
задължителни указания.
ПРЕКРАТЯВА
производството по НЧД № 54/2019 г. по описа на АРС.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред БОС
в 7-дневен срок, считано от датата на съобщението.
Препис
от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП-А..
Районен съдия: