РЕШЕНИЕ
№ 1437
гр. Пловдив, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300502830 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 32089/23.10.2023 год.,
депозирана от П. В. И., ЕГН ********** от гр. Пловдив чрез адв. Е. Б. против
Решение № 3898/28.09.2023 г. по гр.д № 4148/2023 г. по описа на Районен съд
Пловдив, I гр.с., с което са отхвърлени обективно съединените искове от П. В.
И. против Детска градина „***“- Пловдив, БУЛСТАТ *** за признаване за
незаконно уволнението извършено със Заповед №352/22.02.2023г. на
основание чл.325 ал.1 т.1 КТ и за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност *** в Детска градина „***“ - Пловдив,
БУЛСТАТ ***.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че постановеното
решение е неправилно, тъй като не е установено обстоятелството кога точно е
поставена резолюцията от страна на директорката на ДГ „***“ И. Н. върху
молбата на ищцата за освобождаване от длъжност с вх.№ 3-10-
1163/20.02.2023 г. Твърди се, че резолюцията „Да, разрешавам“ не
представлява ясно и недвусмислено изразяване на воля за прекратяване на
1
трудовото правоотношение, поради което не би могло да се приеме, че е
налице съвпадение на двете насрещни волеизявления, каквото е изискването
на чл.325 ал.1 т.1 КТ. Жалбоподателката поддържа, че последващата молба, с
която е заявила, че оттегля предложението си за прекратяване на трудовия
договор, е достигнала до работодателя преди самото предложение, поради
което ищцата не е обвързана с предложението си за прекратяване на трудовия
договор в 7-дневен срок. Поддържа се възражението за унищожаемост на
предложението за прекратяване на трудовия договор поради заплаха,
упражнен вербален тормоз и натиск. Моли, съдът да постанови решение, с
което да отмени решението на РС Пловдив и уважи предявените искове.
Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени
такива.Възразява се относно размера на разноските на ответната страна.
Въззиваемата страна Детска градина „***“ Пловдив, БУЛСТАТ ***
чрез процесуалния и представител - адв. Н. У. - К. оспорва жалбата, като
изцяло неоснователна. Твърди, че директорката е приела предложението за
напускане на ищцата и още на същия ден е поставила резолюция върху
молбата й. Посочва, че в 7-дневния срок за отговор, такъв е постъпил от
работодателя, т.е. проведена е законосъобразна процедура по прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие. Отрича спрямо жалбоподателката
да са отправяни заплахи и да е била жертва на тормоз или натиск. Моли съда
да постанови решение, с което да потвърди решението като правилно и
обосновано. Претендират се разноски пред настоящата инстанция, съгласно
представения списък с направени такива. Възразява се относно размера на
разноските на ответната страна
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид постъпилата
жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки
представените доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл. 344, т.1 и т.2 от Кодекса на труда от П. В. И. против Детска градина „***“
Пловдив за признаване за незаконно на уволнение извършено със Заповед
2
№352/22.02.2023г. на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ и за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност *** в Детска градина
„***“ - Пловдив, БУЛСТАТ ***. Ищцата твърди, че между нея и ответника е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което тя е работила на
длъжност ***. Твърди се, че под въздействието на психически тормоз,
упражнен от страна на директорката на детската градина, на 20.02.2023 г.
ищцата е входирала заявление, с което е изразила желанието си да бъде
освободена от работа, считано от 01.03.2023 год. Върху тази молба е
поставена резолюция „Да, разрешавам“ , без обаче на резолюцията да е
отбелязана точна дата, името и длъжността на резолиращия, като според
ищцата по този начин не ставало ясно кога предложението било доведено до
знанието на ответника – работодател. На следващия ден – 21.02.2023 год.
ищцата подала ново заявление до работодателя, с което е изразила воля, че
оттегля предходната молба за прекратяване на трудовото правоотношение.
Въпреки оттеглянето, на 22.02.2023 год. е издадена Заповед № 352 от същата
дата на директора на детската градина, с която трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ. На 23.02.2023
год. До ищцата е изпратено уведомително писмо с № 07-161/22.02.2023 г.
ведно със заповедта, които служителката е отказала да получи. Твърди, че
предложението за прекратяване на трудовия договор е унищожаемо, поради
заплаха, упражнен вербален тормоз и натиск.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че е била проведена законосъобразна
процедура по прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, поради
което неоснователно и неправилно е твърдението на ищцата, че не било
постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор по реда на чл.325,
ал.1, т.1 от КТ, тъй като ищцата била оттеглила молбата си за напускане.
Счита, че по силата на чл. 13, ал. 2 ЗЗД в периода 20.02.2023-27.02.2023 г.
ищцата е обвързана от предложението си за прекратяване на трудовия
договор, а ответната страна - ДГ „***“, е осъществила правото си да вземе
отношение по така направеното предложение и в срока по чл.325, ал.1, т.1 от
КТ е приела предложението, за което писмено е уведомила ищцата.
Неоснователно е и твърдението на ищцата, че липсата на дата и име на
резолюцията „Да, разрешавам“, поставена върху Заявление с вх. № 3-10-
1163/20.02.2023 г. Заявлението било входирано в деня на подаването му –
20.02.2023 г. и веднага било представено на директора на ДГ „***“, който
3
поставил резолюция на същия ден. Според установената практика в детското
заведение, всяко входирано писмо / молба / заявление или друг документ се
представя веднага на директора на детската градина за резолюция.
Оспорва се и направеното в исковата молба възражение за
унищожаемост на едностранното волеизявление за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата поради заплаха, упражнен вербален тормоз и
натиск като бланкетно, необосновано и недоказано.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил обективно
съединените искове за признаване за незаконно уволнение на ищцата и за
възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност, като е приел,
че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл.325 ал.1 т.1 КТ,
доколкото са налице две съвпадащи волеизявления за прекратяване на
трудовото правоотношение, изразени писмено. Съдът е приел, че оттеглянето
на заявлението за прекратяване на трудовия договор, е извършено след
постигането на взаимното съгласие, поради което същото не е произвело
правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените
в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и
новонастъпили факти.
В конкретния случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства.
От данните по делото се установява, че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор №
277/17.01.2023 год. На 20.02.2023 год. ищцата е поискала прекратяване на
трудовото си правоотношение с писмено заявление по реда на чл.325 ал.1 т.1
КТ, което заявление е било получено от работодателя на същия ден -
4
20.02.2023 г. /вх.№ 3-10-1163/ Срокът, установен от закона, в който
работодателят е следвало да уведоми служителката за взетото си становище, е
седемдневен и се брои в календарни дни. На 22.02.2023 год. е издадена
заповед № 352 от същата дата на директора на детската градина, с която
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325
ал.1 т.1 КТ. На следващия ден 23.02.2023 год., работодателят е изпратил
уведомително писмо с № 07-161/22.02.2023 г. до ищцата, заедно със
заповедта.
Спорът между страните се свежда върху това - произнесъл ли се е
работодателят по направеното от работника предложение в рамките на
законоустановения седмодневен срок, имайки предвид обстоятелството, че на
резолюцията, поставена върху заявлението за освобождаване от длъжност,
няма поставена дата.
Разпоредбата на чл. 325, т. 1 от КТ поставя изискване, прекратяване на
правоотношението по взаимно съгласие на страните, да бъде направено
писмено. Законът повелява страната, към която е отправено предложението,
да вземе отношение по него и да уведоми писмено другата в 7-дневен срок от
получаването му. В случаят настоящият съдебен състав приема, че
предложението е получено от работодателя още на същия ден, в който то е
отправено, като за дата на получаване следва да се счита депозиране на
заявлението в канцеларията на директора и поставянето на входящ номер
върху него.
Що се касае до спорния между страните въпрос, при липсата на дата
върху резолюцията на работодателя, следва ли да се приеме, че
предложението е прието в срок и същото е породило целения от страните
правен ефект - правоотношението да се счита за прекратено по взаимно
съгласие, настоящият съдебен състав приема, че със самото издаване на
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение в рамките на
седмодневния срок за отговор по предложението, работодателят е изразил
писменото си съгласие за приемане предложението на ищцата. По
отношение на въпроса - дали е необходимо върху резолюцията на
работодателя да има поставена дата, съдът споделя практиката на ВКС, че
без правно значение е дали съгласието на работодателя, обективирано с
резолюция върху предложението носи дата, при наличието на безспорни
5
доказателства, че в седмичния срок по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят
издава заповед за прекратяване на трудовия договор и е уведомил писмено
ищцата, че приема предложението за прекратяване на същия. / В този смисъл
е Решение № 265 от 15.11.2023 год. по гр.д. № 1383/2012 год. на ВКС, IV ГО/
.
В подкрепа на извода относно момента на приемането на
предложението на ищцата от работодателя и разглеждането му в рамките на
законовия срок, са и показанията на свидетеля С. Т., разпитана в открито
съдебно заседание от 18.09.2023 год., която сочи, че когато постъпи
заявление, тя го входира и го представя на директора на същия ден.
Извършените от ищцата последващи действия - подаване на ново
заявление, на следващия ден, с което последната оттегля предложението си за
прекратяване на правоотношението си с ДГ „***“ –Пловдив, не произвеждат
целеният правен резултат, доколкото както бе вече посочено по-горе, ищцата
е обвързана с направеното от нея първоначално предложение до изтичане на
7-дневния срок, в който работодателят трябва да вземе становище по него..
Ето защо, доколкото работодателят своевременно е изразил писмено съгласие
по отправеното от ищцата предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение, и това съгласие е доведено до знанието на предложителя, то
следва да се приеме, че изпълнен фактическият състав на разпоредбата на
чл.325 ал.1 т.1 КТ.
Що се касае до заявеното възражение за унищожаемост на
предложението за прекратяване на трудовия договор, доколкото липсват
каквито и да е било доказателства ищцата да е била заплашвана, с което у
същата да е възбуден основателен страх за живото и здравето и, което да е
мотивира да направи волеизявление за прекратяване на трудовото и
правоотношение, съдът намира същото за неоснователно.
Като е стигнал до същия краен правен извод, Пловдивският районен съд
е постановил обоснован и правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
С оглед изхода на спора, в полза на ДГ „***“ следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 800 лв., съобразно представения списък и
договор за правна защита и съдействие. От страна на жалбоподателя е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
6
въззиваемия, което съдът намира за неоснователно. От една страна,
уговореното между въззиваемия и неговия процесуален представител
адвокатско възнаграждение е в същия размер от 800 лева като това, уговорено
между жалбоподателя и неговия адвокат, а от друга страна същото е
съобразено с предвидения размер в чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който
следва да бъде не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ.
В настоящия казус размерът на МРЗ към онзи момент е 780 лева. Ето защо в
полза на въззиваемия следва да бъде присъден пълния размер на сторените в
настоящата инстанция разноски.
Водим от горното, Пловдивски окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3898/28.09.2023 г. по гр.д № 4148/2023 г.
по описа на Пловдивски районен съд, I гр. състав.
ОСЪЖДА П. В. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** да заплати на
Детска градина „***“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 800
/осемстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в
едномесечен срок, считано от датата на обявяването му - 22.11.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7