О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № /
2021г.
Административен съд-Варна-XXXIV
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав: АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА като разгледа адм.д.593/2021г. по описа на Административен
съд-Варна , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172 ал.6 ЗДвП вр.чл.166 ал.4
вр. ал.2 от АПК.
Образувано е по искане на Й.И.К. ЕГН **********
*** за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на чл.172
ал.6 от ЗДвП на Заповед № 21-0819-000386/01.03.2021г. на полицейски инспектор
към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция за налагане на принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на ППС Л.А. Фолксваген рег.№
В4035ВС за срок от 6 месеца. Отправено е искане на основание чл.166 АПК съдът
да постанови спиране на изпълнението на заповедта, която в същото производство се оспорва и като
незаконосъобразна.
Съдът като съобрази вида на производството в
аспекта на изложените в искането доводи и приложимата регламентация, по
допустимостта му приема следното:
Съобразно чл.172 ал.6 от ЗДвП, обжалването не
спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Съгласно чл.
166 ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по
силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на
ал.2 от същия законов текст. Нормата на чл.166 ал.2 АПК урежда правната
възможност на оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на
решението да поиска от съда спиране на предварителното изпълнение, допуснато с
влязло в сила разпореждане на органа, издал акта. Тоест, за да е допустимо
искането следва да е налице висящ спор по оспорване на акта, чието предварително
изпълнение е допуснато по силата на закон.
В конкретния случай, регламентираната
предпоставка за наличие на спор, досежно законосъобразността на Заповед № 21-0819-000386/01.03.2021г. на полицейски
инспектор към ОДМВР Варна, издадена на основание чл.22 ЗАНН , чл.172 ал.1 от ЗДвП вр.чл.171 т.2А б.“А“ от ЗДвП се
констатира, доколкото искането за
спиране е инкорпорирано в жалбата, подадена срещу същата заповед в това
производство. Искането за спиране на предварителното
изпълнение на Заповед № 21-0819-000386/01.03.2021г., е въведено от надлежна страна, при наличието на правен
интерес, пред надлежен съд и в образувано основно производство, поради което е
допустимо да се разгледа по същество.
С оглед гореизложеното от фактическа страна и по основателността на искането,
съдът формира следните правни изводи:
Предпоставка, изрично регламентирана от закона е безспорното установяване в съдебното производство или на възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда или да се установи липсата на увреждане. В този смисъл доказателствената тежест е върху жалбоподателя, който следва да въведе доводи и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Административния орган не е длъжен да излага мотиви, възоснова на които е допуснал предварителното изпълнение, този акт подлежи на предварително изпълнение поради важността на обществения интерес, който обслужва, като се презумират една или всички предпоставки в чл.60,ал.1 от АПК.
Законодателят е регламентирал
в чл.
166, ал.2 от АПК кои са предпоставките, обосноваващи искането за спиране на
предварителното изпълнение по издаден и обжалван административен акт - причиняване
на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда - имуществена или
неимуществена, което следва да е достатъчно вероятно, подкрепено с представени
към жалбата доказателства, както и при наличието на нови обстоятелства.
При допуснато по силата на изрична
разпоредба - чл.172 ал.6 от ЗДвП предварително
изпълнение, е презюмирано наличието на интерес от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което
защитата по чл. 166 от АПК предполага да се
установи наличието на друг противопоставим интерес- "значителна или трудно
поправима вреда", която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение
на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение.
В жалбата, искането за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е
мотивирано с довод, че така ще се наруши неоправдано и в значителна степен нормалния
ритъм на живот, като е направена препратка към мотивите за обжалване по
същество на заповедта. По-горе в жалбата се обяснява, че жалбоподателката е операционна
медицинска сестра в болница „Св. Анна“-Варна и автомобила й трябва за тази цел.
Имала възрастна майка, живуща в с.Победа, която посещавала ежеседмично.
В конкретния случай, при
преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателката и тези,
които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, за
съда се налага убеждение за недоказаност на твърденията в искането. Не са
представени доказателства, обосноваващи двете мотивиращи искането твърдения. Без ангажирането им е невъзможно да бъде извършена
преценка за тяхната основателност. Безспорно е, че предварителното изпълнение
на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и
непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като
придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен
акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и
не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да
причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Вредата по
смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК винаги се
свързва с вероятността от накърняване на защитени от закона интерес или право,
противопоставими на обществения интерес, каквито в случая не се доказват. Настъпването
на житейски неудобства са презюмирани от законодателя при допускането на
предварително изпълнение от закона, поради това вредата следва да е в такъв вид
и обем, така, защото да преодолява, противопоставяйки се на обществения интерес.
Втората от регламентираните предпоставки,
при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са
настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение
би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената
тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната
сфера на адресата на акта е на молителя, като в конкретния случай съдът
констатира, че в искането не се твърди настъпването на нови факти- такива,
настъпили след постановяване на заповедта. Тъй като става въпрос за изключение
от принцип, тълкуването на законовите предпоставки се извършва в строг смисъл.
В обобщение на
гореизложеното, при преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателката
и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на
заповедта, съдът приема, че изложените от нея доводи не обосноват презумпцията
за настъпване на значителни или трудно поправими вреди от предварителното
изпълнение. При това решение искането за
отмяна на предварителното изпълнение на заповедта се възприема от съда като неоснователно
и следва да се остави без уважение.
По тези съображения и на
основание чл.
166 ал.3 АПК вр.чл.172 ал.6 от ЗДвП, Административен съд-Варна, XXXIV-ти
състав ,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й.И.К.
ЕГН ********** *** за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по
силата на чл.172 ал.6 от ЗДвП на Заповед № 21-0819-000386/01.03.2021г. на полицейски
инспектор към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция за налагане на принудителна
административна мярка- прекратяване регистрацията на ППС л.а. Фолксваген рег.№
В4035ВС за срок от 6 месеца.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: