Решение по дело №95/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на А. С. С., [държава], срещу Решение № 12628/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които жалбоподателят напуснал [държава], същият изложил добросъвестно пред административния орган, но те не били възприети правилно.

В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт, преценил, че жалбоподателят не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си.

Член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Така изложените факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довело до издаването на един незаконосъобразен акт.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

 

Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и заявява, че поддържа жалбата. Не прави доказателствени искания. Посочва, че бил тук със семейството си. Избягали от войната. Счита, че ситуацията в [държава] не е променена - била същата както през последните десет години.

 

Назначеният му процесуален представител моли жалбата да бъде уважена по всички изложени в нея съображения, като бъдат взети под внимание и лично изложените обстоятелства от жалбоподателя в съдебно заседание. Приложените и представени справки показвали ясно наличието на въоръжени действия и конфликти в страната по произход на жалбоподателя. Налице били фактори, представляващи постоянна заплаха за териториалната цялост на [държава].

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, чрез представителя си в съдебно заседание, моли жалбата да бъде отхвърлена. При прегледа на разказаната бежанска история ясно се установявало, че жалбоподателят обосновава молбата си за международна закрила с липсата на сигурност и лошите условия на живот в [държава]. Цялостният анализ на обясненията му сочел, че лицето напуснало държавата си по произход изцяло по лични причини, в търсене на по-добър живот. Не било налице преследване и той можел да води сравнително нормален начин на живот както в [държава], така и в провинцията, в която живял - Х.. Подробни съображения излага в писмени бележки, които моли да бъдат взети предвид при постановяване на решението.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, моли процесното решение да бъде оставено в сила.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба рег.№ УП-33719/06.08.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 2187/06.08.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33719/06.08.2024 г., в който е вписан с имената А. С. С., от мъжки пол, роден на [дата]. в Т. Х., обл.Х., [държава], с идентичен постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност - ***, религия – ***, без образование, професия - шофьор, семейно положение - [семейно положение], без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, братя, сестри, съпруга и деца, с отбелязване на имената им, годините им и къде се намират (по сведение на чужденеца). Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-33719/08.08.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от А. С. С. молба за закрила. В писмо с рег. № 17475/17.10.2024 г. на ИФ Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 29.08.2024 г., в което същият е потвърдил предоставената при попълването на регистрационния лист информация. Не бил използвал други имена, включително псевдоними или такива, фигуриращи във фалшиви документи. Имал син, който се намирал в Германия. Напуснал [държава] в края на месец юни 2024 г. нелегално, заедно със съпругата си и двете си дъщери, преминавайки в Турция. На 27.07.2024 г. пристигнали в Република България, преминавайки нелегално през „зелена граница“. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава. Не бил осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Роден бил на 02.08.1968 г. в [населено място], общ. Дербасия, обл. Х., като населеното място се намирало в близост до Р. А.. При регистрацията не представил документи за самоличност, но заявил, че притежава такива – лична карта, военна книжка и семейна книжка, които останали в [държава]. Притежавал единствено сирийско гражданство. Принадлежал към ***ската етническа група. Не бил членувал във въоръжени групировки или паравоенни формирования. Служил в сирийската армия в периода от 1987 г. до 1989 г. в Д . Напуснал [държава] поради липсата на сигурност, тъй като в страната имало война. В родното му място съществували опасения, свързани с турските военни действия, насочени срещу ***ите. В деня, преди да напусне страната, чул, че е бил убит млад мъж, но самият той не бил пряк свидетел на случилото се. Не бил ставaл свидетел на военни действия. Не разполагал с информация за близки или познати, които да са пострадали вследствие на военните действия. Районът, в който живеел, бил управляван от ***ите, но сигурността не била гарантирана, тъй като често имало стрелби. В началото на конфликта в района се използвали самолети, но към момента се водели сражения предимно с леки оръжия. В [държава] не бил подлаган на насилие, не бил задържан или арестуван, както и не било възбуждано съдебно дело срещу него или негови близки. В Турция също не бил подлаган на насилие, не бил задържан или арестуван, както и не било образувано съдебно производство срещу него. Не останал в Турция, тъй като не възнамерявал да подава регистрация там, а целта му била да достигне до България. Заявил, че не желае да се върне в [държава], тъй като в Дамаск се страхувал от отвличане и изнасилване от въоръжени групировки. Конкретното му искане към Република България било да му бъде предоставен статут, за да може да живее спокойно.

С Решение № 12628/03.12.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 09.01.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 15.01.2025 г. и регистрирана с вх.№ УП-33719/15.01.2025 г. по описа на ДАБ при МС.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, като са налице и данни, че протоколът е прочетен на интервюирания в присъствието на преводача на разбираемия за търсещия закрила език, при което не са изразени възражения по съдържанието му.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето с процесното решение и съгласно същото, ДАНС не възразява да се предостави статут на лицето, при наличие на законовите предпоставки за това.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

 

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някоя от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самият той заявява в интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

 

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. С. С..

 

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз в случая не са налице, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт и че той достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион там, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. В тази връзка, следва да се посочи, че ответникът не е тълкувал неправилно и превратно Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г., доколкото бежанската история на търсещия закрила не може да бе определена като такава, обосноваваща прилагане на изложеното по-горе от визираното решение на Съда на Европейския съюз по отношение на жалбоподателя.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република, включително състоянието на сигурността в област Х.. Приел е, че може да се направи извод, че интензитетът на конфликтите в различните части на територията на този район се различават съществено, като за референтния период броят на инцидентите (насилието срещу цивилни) бил най-голям в окръзите Х. и Р. и най-нисък в М . Анализът на изложената информация сочил тенденция на намаляване на броя на смъртните случаи в цялата провинция. Налагал се извода, че в голяма част от областта нямало разумна вероятност насилието срещу цивилни да достига нива, при които да съществува реален риск лицата, пребиваващи на територията, да понесат „тежки посегателства“, релевантни за визираните в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Органът е заявил и че не е налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие както в провинция Х., така и цяла [държава], следвало да е изключително, каквото то не било. Не се установявало спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на тези държава, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена както с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, така и с личното положение на последния, относими към датата на постановяване на оспорения акт.

В представените в хода на съдебното производство Справка № МД-02-60/29.01.2025 г. и Справка № МД-02-77/03.02.2025 г. се посочват данни за това, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (Hayat Tahrir al-Sham, HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите А. (Халеб) и Идлиб, започва голяма офанзива в Северозападна [държава], в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат Алепо (Халеб), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третия по големина град в [държава] – Хомс. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от HTS, навлизат в Дамаск, а същия ден президентът Б. А. напуска страната. Представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто „Хаят Тахрир ал Шам“ обявява обща амнистия. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. Посочено е също, че на 7 януари 2025 г. са възобновени след падането на режима на Б. А. международните полети от летището в Дамаск. Посочено е, че преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица. Същевременно в справката са изложени данни за повече от 500 000 сирийски бежанци, завърнали се в [държава] от септември 2025 г. насам, 200 000 от които след падането на режима на Б. А., както и за близо 600 000 души, дотогава разселени в [държава], които се завръщат по домовете си.

В този смисъл не се установява оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент на страната Б. А. да променя положението в [държава] в негативен аспект. Видно е, че смяната на властта в [държава] настъпва в кратък времеви период и при ниско ниво на оказвана от проправителствените сили съпротива.

От изложените в справките данни, както и от информацията от общодостъпни медийни източници става ясно, че поемането на държавната власт в [държава] от нови субекти не променя положението в негативен аспект, смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни и към настоящия момент вече се работи за възстановяване на реда и подобряване общото положение на населението чрез предоставяне на хуманитарни помощи и предоставяне на равни права. В този смисъл са и информациите в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в [държава]. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са законосъобразни и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. С. С. – [държава], против Решение № 12628/03.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.