Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 25.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря Петър Петров,
като разгледа докладваното от мл. съдия Иванова в.гр.д.
№555 по описа за 2018г. на Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №86 от 03.05.2018г., постановено по гр.дело №31/2018г.
по описа на Районен съд – Левски, съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от „Е***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.С**, ул. „****“ №18-20, представлявано от управителя Г. Н. Н. против Н.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** иск
с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за връщане на сумата от
5392,44 лв., получени без правно основание, представляващи сбор от недължимо
платени арендни вноски за периода 2011/2012 стопанска година, до 2014/2015
стопанска година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.01.2018 г. – датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.
Със
същото решение е осъдил „Е***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С**, ул. „****“№18-20,
представлявано от управителя Г. Н. Н. да заплати на Н.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** направените разноски по делото в размер на 800
лева.
Срещу решението е постъпила
въззивна жалба от адвокат Н.Г.Б. ***, пълномощник на дружеството – въззивник „Е***“
ООД, против постановеното решение, като се излагат аргументи, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, че договора за аренда е изменян устно всяка
година. В подкрепа на горното твърдение се твърди, че
с влязло в сила решение на РС – Л***по
реда на чл.16, ал.5 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), постановено по
гр. дело № 629/2017 г. по описа на РС – С** е прието, че до стопанската
2016/2017 година не е изменено арендното плащане и то е 16,00 лева на декар за една стопанска
година, към датата на постановяване на решението. Твърди се, че едва с това
решение на РС-С** е изменен арендния договор относно дължимото арендно плащане
от 16,00 лева на 50,00 лева на декар предоставена площ, считано от стопанската
2016/2017 година. В този смисъл дружеството – въззивник „Е***“ ООД счита, че претендираната сума с исковата
молба по реда на чл.55, ал.1 от ЗЗД в размер общо на 5392,44 лева е получена от
въззиваемия Н.М.Т. *** без правно основание и подлежи на възстановяване на
дружеството. Акцентирано е, че надплащането на процесната сума е резултат на грешка. Посочва се, че по
отношение тезата на въззиваемия за
изпълнение на нравствен дълг от страна на дружеството, е настъпила преклузия, както и че същата е
недоказана. Отправено е искане към Окръжния съд да отмени обжалваното решение
като неправилно и да уважи предявения от
„Е***“ ООД иск с правно основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД, като основателен и доказан със законните от това последици.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемия Н.Т., чрез пълномощника му адвокат
С.Т. от САК, като се излагат подробни
доводи относно правилността и законосъобразността на постановеното от РС-Л***решение.
Изцяло се оспорват изложените съображения
във въззивната жалба. Въззиваемата страна счита, че твърденията за погрешно
надплащане на суми са злоупотреба с право и целят налагане на „санкция“ на
арендодателя, който не е продължил
договора за аренда с „Е***“ ООД, а е
сключил договор за стопанската
2017/2018г. с друг арендодател. Твърди се, че сумите са
изплащани доброволно, без да е необходима писмена форма за изменение на договора за аренда, тъй като
било налице взаимно съгласие, предвид пазарните нива на арендните възнаграждения. Изложени са доводи,
че са налице предпоставки за задържане
на полученото от Н.Т., тъй като било
дадено доброволно от арендатора в
изпълнение на дълг, чест и въз основа на
морала и добрите нрави. Отправено е искане към Окръжен съд-Плевен да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Настоящото
в.гр.дело №555/2018г. по описа на ОС-Плевен е образувано на 30.07.2018г., като
за съдия-докладчик е определена съдия Р. Г. Постъпила е молба с
Вх.№13782/06.12.2018г. от „Е***“ ООД, съдържаща искане
за отвод на този съдебен състав.
Насрочено е открито съдебно заседание на 11.12.2018г., при което е даден ход на
делото и е докладвана молбата, съдържаща искане за отвод. След отвод на 11.12.2018г. на четвърти въззивен
граждански състав с председател съдия Ц. Я. и членове: съдия Р. Г. и съдия Е. К., с Протокол за избор на съдия докладчик
(преразпределение) от дата 13.12.2018г. делото е разпределено на докладчик
младши съдия Силвия Иванова. Постъпила е частна
жалба Вх.№14441/21.12.2018г. от Н.М.Т., чрез адвокат С.Т. от САК, по в.гр.дело №555/2018г. по описа на Окръжен
съд –Плевен, с която жалба е поискано да
бъде отменено Определение за отвод на съдебен състав от 11.12.2018г. по същото дело, както и да бъдат продължени
съдопроизводствените действия. С Определение №27/09.01.2019г. на настоящия
въззивен състав на ОС-Плевен, частната жалба е оставена без разглеждане, като
недопустима.
Поради настъпила смърт на управителя
на „Е***“ ООД“ Г. Н. Н. и заявление от адвокат Н.Б., че не е
упълномощен от другия управител на дружеството Татяна Любомирова Н.а, са дадени указания за представяне на
доказателства за представителна власт. Постъпила е Молба №732/18.01.2019г. от „Е***“
ООД, представлявано от управителя Татяна
Любомирова Н.а, в която е уточнено, че дружеството поддържа подадената въззивна жалба от адв. Н.Б., и моли същата
да бъде уважена. Посочено е, че
пълномощното на адв. Н.Б. е дадено до приключване на гр.дело №31/2018г. по описа на РС-Л***на
всички инстанции.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 06.02.2019г. за въззивника „Е***“ ООД не се явява
представител.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 06.02.2019г. въззиваемият Н.Т. не се явява, представлява се от адвокат С.Т. от САК, която оспорва въззивната жалба и поддържа отговора
на въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Плевенски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, както и наведените във
въззивната жалба доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производството е образувано пред Районен съд-С** по искова
молба на Н.М.Т., чрез адвокат С.Т., против „Е***“ ООД, с правно основание
чл.16, ал.5 ЗАЗ. Ответникът „Е***“ ООД
е предявил насрещен иск с правно
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД. С Определение № 519/17.10.2017 г., постановено по гр.
дело № 629/2017 по описа на РС – С**, съдът
е отделил на основание чл.211, ал.2 от ГПК в друго производство разглеждането
на предявеният насрещен иск от „Е***“ ООД – гр. С** против Н. М.Т. с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. С
Определение №634/08.12.2017г. на РС-С** по гр.д. №1112/2017г., съдът е прекратил производството по делото и е изпратил делото на РС-Левски, по
подсъдност, след направено възражение за неподсъдност на осн. чл. 105 ГПК.
Образувано е гр.д. №31/2018г. по описа
на РС-Левски, чието решение е обжалвано и по повод на което е образувано настоящото въззивно производство.
Твърденията на „Е***“
ООД са, че по силата на сключен договор за аренда на земеделска земя от 18.08.2005
г. с Н. М.Т., дружеството е арендатор на пет имота – ниви, с площ общо от 65,080 дка в землището на гр.
Белене, като последното договорено арендно плащане, съгласно сключения анекс
към договора за аренда от 01.02.2010 г. е в размер на 16,00 лева за декар за
една стопанска година, като изменението е в сила за стопанската 2010/2011
година.
„Е***“ ООД твърди, че за стопанските 2011/2012
година, 2012/2013 година, 2013/2014
година и 2014/2015 година е заплатило погрешно в повече от дължимото арендно
плащане, уговорено между страните за съответната стопанска година, като общата
надплатена сума е в размер на 5392,44 лева.
Безспорно между страните е, че с Договор за аренда на земеделска земя,
сключен на 18.08.2005г. в гр.Белене между Н.М.Т. като арендодател и дружество „Е***“ ООД гр.С**
като арендатор – л.17 от делото на РС-Левски, вписан в Агенция по вписванията
гр.Л***с рег. №*** от 09.02.2006г., том III,
акт №166, изменен
с Анекс от 01.02.2010г., вписан в Агенция
по вписванията гр.Л***с рег. №303 от 03.02.2010г., том I, акт №227, арендодателят е предоставил на арендатора за временно
ползване за срок от 7 стопански години от 2010/2011г. до 2016/2017г. пет ниви с обща площ от 65,080
дка в землището на гр.Белене, обл.Плевен
и страните са постигнали съгласие размерът на арендното плащане за една
стопанска година да е 16 лева за декар. С нотариална покана от 12.04.2017г. Н.Т.
е отправил предложение до „Е***“ ООД за
изменение на арендния договор по
отношение на размера на арендното плащане от 16,00 лева на 50,00 лева на декар
за стопанската 2016-2017г. Нотариалната покана
е получена от дружеството, като в определения срок страните не са
постигнали съгласие.
Безспорно се установява от представеното пред РС-Л***Решение № 240/18.12.2017г.
по гр.д. № 629/2017г. по описа на РС – С**, влязло в законна сила на
19.01.2018г., че със същото по иск с правно основание чл.16, ал.5 вр. ал.1 от
ЗАЗ, предявен от Н.М.Т.,
на основание чл. 16, ал.5 ЗАЗ е изменен
в частта относно размера на уговореното
арендно плащане Договор за аренда на земеделска земя, сключен на 18.08.2005г.,
вписан в Агенция по вписванията гр.Л***с рег. №930 от 09.02.2006г., том III, акт
№166, изменен с Анекс от 01.02.2010г., вписан
в Агенция по вписванията гр.Л***с рег. №303 от 03.02.2010г., том I, акт
№227, сключен между Н.М.Т. като
арендодател и „Е***“ ООД гр.С**, ЕИК *** като арендатор, като дължимото арендно
плащане от арендатора за стопанската 2016/2017г. е увеличено от
16,00 лева на 50,00 лева на декар предоставена площ. Решението е влязло в законна сила на 19.01.2018г.
Безспорно между
страните е, че арендаторът по договора „Е***“ ООД с платежно нареждане от
12.01.2017г. е заплатил на Н.М.Т. сумата от 968 лева с посочено основание
„Рента Белене 2015 2016“, с платежно нареждане от 26.11.2015г. е заплатил на Н.М.Т.
сумата от 2850 лева с посочено основание „Рента Белене 2014 2015“, с платежно
нареждане от 13.11.2014г. е заплатил на Н.М.Т. сумата от 2800 лева с посочено
основание „Рента Белене 2013 2014“, с
разходен касов ордер от 21.11.2013г. е
заплатил на Н.М.Т. сумата от 2153 лева с посочено основание „рента 2012/2013г.“,
с разходен касов ордер от 04.09.2012г. е заплатил на Н.М.Т. сумата
от 1754,56 лева с посочено основание „ав
рента 2011/12“.
С писмо-покана от 04.08.2017г.
„Е***“ ООД гр.С**, чрез адвокат Н.Б., е поканило Н.Т. в срок до 15.08.2017г. да
върне неоснователно получена сума от 5718,84 лева, дължима поради погрешно
преведени недължими суми над договореното арендно плащане от 16 лева за декар за
всички стопански години, считано от 2011г. до 2015г. включително.
Със становище без
отразена дата, Н.Т. чрез адвокат С.Т. е посочил, че парите е получавал лично и
заплащането на арендните възнаграждения не е погрешно, като въпросът за грешка
в изплащането на сумите не е поставян от дружеството през тези години.
В хода на първоинстанционното
производство по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От
приетото заключение на вещото лице В. Ч.-К., се установява, че сумите, заплатени в повече за
стопанските години от „Е***“ ООД – гр. С** в качеството му на арендатор са
както следва: за стопанската 2011/2012 г. – 713,28 лв.; за стопанската
2012/2013 г. – 1111,72 лв.; за стопанската 2013/2014 г. – 1758,72 лв. и за
стопанската 2014/2015 г. – 1808,72 лв. или общо изплатената в повече сума за
четирите стопански години от дружество е в размер на 5392,44 лева. Сумите на
надплатената рента са осчетоводени с РКО с конкретно посочване на имената на
лицата получатели или по банков път с превод по банкова сметка. ***дени
РКО по счетоводна сметка 602 „Разходи за
външни услуги“ в партида наем на земеделска земя. Надплатените разлики са
отразени по сметка 444 „Съдебни вземания“ и като приход по счетоводна сметка
709 – други приходи и партиди аналитично по ФЛ. Същите са включени в
облагаемите приходи на дейността на
дружеството за 2017г. С декларация
образец 73 за всяка година, за получените суми от рента на физическите лица е
уведомявана НАП.
Предвид на така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното решение,
въззивният съд е ограничен от релевираните в жалбата доводи.
Предмет на разглеждане е предявен пред Районен съд – Л***иск
с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 5392,44 лв., получени без правно основание,
представляващи сбор от недължимо платени арендни вноски за периода 2011/2012
стопанска година, до 2014/2015 стопанска година, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.01.2018 г. – датата на завеждане на делото до
окончателното й изплащане.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради
което е допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение на РС-Л***е валидно и допустимо.
Разгледано по същество, съобразно наведените във въззивната жалба доводи,
същото е неправилно.
Спорни
в настоящото производство, а и пред РС-Л***са били въпросите получил ли е Н.Т.
без правно основание сумата 5392,44 лв., за четири стопански
години от 2011/2012 до 2014/2015, изменен ли е арендният договор в частта
относно дължимото от арендатора плащане.
Настоящият въззивен състав намира, че по
отношение на процесния договор за аренда намират приложение разпоредбите на
ЗАЗ. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗАЗ, при трайно изменение на обстоятелствата, от
които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, водещо до очевидно несъответствие между поетите от тях
задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Разпоредбата
на чл.16, ал.5 от ЗАЗ дава възможност изменението на договора да се извърши по
съдебен ред, с решение на районния съд, когато страните не са постигнали споразумение, като правото на иск
е предоставено на страната, която е направила предложението. В конкретния
случай, въззиваемият в настоящото
производство е предявил такъв иск пред РС-С** по чл.16, ал.5 ЗАЗ за изменение
на арендния договор относно дължимото от арендатора плащане,този иск е уважен с
влязлото в сила Решение
№ 240/18.12.2017г. по гр.д. № 629/2017г. по описа на РС – С** и арендното плащане за стопанска година 2016/2017 е
увеличено от 16лв. на декар на 50лв. на декар.
Разпоредбата на чл.16 ЗАЗ регламентира изменението на
арендния договор да се извърши в писмена форма. В този смисъл е и чл.10 от
процесния аренден договор, сключен между Н.Т. и „Е***“ ООД на 18.08.2005г., в който е уговорено, че договорът
може да бъде изменен или допълнен само по взаимно съгласие между
страните, изразено в писмена форма, представляващо неразделна част от договора.
Въззивната инстанция счита, че не следва да намира приложение разпоредбата за
форма на търговската сделка, съобразно чл.293 от ТЗ. Сключването на арендния
договор и арендните взаимоотношения в земеделието са уредени със Закона за
арендата в земеделието. В чл.3, ал.1 ЗАЗ е предвидена формата за действителност
на договора за аренда, както и споразуменията за неговото изменение или
прекратяване, неразделна част от договор, като тази форма е писмена, с
нотариална заверка на подписите на страните, в първоначалната редакция на чл.3,
ал.1 от ЗАЗ. Понастоящем формата за действителност на арендния договор е
писмена, с нотариална заверка на съдържанието и подписите на страните,
извършена едновременно, както и вписването на договора за аренда и съответните
анекси към него в Службата по вписванията.
Окръжният съд намира, че съгласно изискванията в
специалния закон, уреждащ арендните отношения и сключването на договора за
аренда, изменението на този договор следва да се извършва единствено и само в
предвидената от закона форма за действителност, уредена в чл.16, ал.1 вр. чл.3,
ал.1 от ЗАЗ, както и по съдебен ред, ако страните не могат да постигнат
споразумение относно изменението на договора, като решението на районния съд
замества волята на страните досежно изменението на арендния договор. В случая, както
бе отбелязано и по-горе, е бил предявен такъв иск по чл. 16, ал.5 ЗАЗ, по който
е постановено влязлото в сила Решение № 240/18.12.2017г. по гр.д. № 629/2017г. по описа на РС – С** и
последващо изменение на арендния договор също е следвало да се извърши по съответния
ред. След като арендният договор не е
изменен по надлежния ред, съгласно чл.16 от ЗАЗ и чл.10 от договора, дължимата
от арендатора арендна вноска остава в
размера, в който е уговорена, а именно по 16 лв. за дка, съгласно изменението й
с горецитираното решение на РС-С**.
Извършеното от дружеството-арендатор плащане на суми в по-висок размер от
договореното и получаването им от въззиваемия като арендодател, не може да се
квалифицира като постигнато от страните съгласие за изменение на арендния
договор в частта относно размера на арендната вноска, доколкото това не е
направено в изискуемата писмена форма.
Неоснователно въззиваемият се
позовава на разпоредбата на чл.55, ал.2 ЗЗД. Тази норма е неприложима в
отношенията между страните във връзка със сключения по реда на ЗАЗ аренден
договор. Изпълнението на нравствен дълг предполага близки емоционални отношения
между лица, основани на родство, брак, фактическо съжителство и т.н., но не
може да се прилага в отношенията,
възникнали от сключен аренден договор
между арендатор, който е юридическо лице, търговско дружество и
арендодателя физическо лице. По повод цитираното от адвокат С.Т. Постановление
№1 на Пленума на ВС от 28.05.1979г., настоящият въззивен състав намира, че то е неотносимо
към отношения, породени от сключения между страните договор за аренда на
земеделска земя.
Настоящият въззивен състав намира за недопустимо изменението на арендния договор да се извършва
в устна форма и счита, че разпоредбата на чл.293 от ТЗ е неприложима в
настоящия случай по отношение договора за аренда. Това е така, тъй като в българското законодателство има специални разпоредби, уреждащи начините на
сключване и изменение на този договор, неговото действие и прекратяване, а
именно обсъдените по-горе разпоредби на ЗАЗ.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД от „Е***“ ООД се
явява основателен и доказан. Процесната сума, претендирана по исковата молба в
размер на 5392,44 лева се явява
надплатена рента от „Е***“ ООД за четирите стопански години - 2011/2012 г.,
2012/2013 г., 2013/2014 г. и 2014/2015 г. и следва да бъде върната от въззиваемия
Н.М.Т., като получена без правно основание.
След като е стигнал до други правни
изводи, РС-Л***е постановил едно неправилно решение, което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да се отмени, а въззивната инстанция да се произнесе по същество. Предвид
изложеното, следва да бъде отменено решението на РС – Левски, като по
съществото на спора следва да бъде осъден на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД Н.М.Т.
*** да заплати на „Е***“ ООД – гр. С** сумата от 5392,44 (пет хиляди триста
деветдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки) лева, представляваща получени
без правно основание сбор от недължимо
платени арендни вноски за стопанските 2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г.
и 2014/2015 г. по сключен Договор за аренда от 18.08.2005 г. и Анекс към него
от 01.02.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата. Настоящият въззивен състав намира, че искът
е предявен на 27.09.2017г. като насрещен
иск по гр.д. №629/2017г. по описа на РС-С** и последващото прекратяване на
образуваното дело и изпращането му по подсъдност на друг съд не променя датата
на предявяване на иска.
При този изход на делото, въззиваемият Н.М.Т. следва
да заплати направените деловодни разноски от „Е***“ ООД – гр. С** в размер на 924,00
(деветстотин двадесет и четири) лева за първата инстанция, съгласно
представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК.
При този изход на правния спор, разноски се следват на
„Е***“ ООД и за въззивното производство,
в размер на 108 (сто и осем) лева за държавна такса.
Водим от гореизложеното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 86/03.05.2018г. на Районен съд - гр.Л***по гр. дело № 31/2018
г. по описа на същия съд, като вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД Н.М.Т., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Е***“ ООД – гр. С**, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
– гр. С**, ул. „****” № 18-20, представлявано от управителя Т. Л. Н. сумата от 5392,44
(пет хиляди триста деветдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки) лева, представляваща получени без правно основание сбор от недължимо платени
арендни вноски за стопанските 2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г. и
2014/2015 г. по сключен Договор за аренда от 18.08.2005 г. и Анекс към него от 01.02.2010
г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата
ОСЪЖДА Н.М.Т., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ направените деловодни
разноски от „Е***“ ООД – гр. С**, ЕИК ***
в размер на 924,00 (деветстотин двадесет и четири) лева за първата инстанция, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, както и
в размер на 108 (сто и осем) лева за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.280 и
следващите от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. /О.М./
Особено мнение на мл.съдия Силвия Иванова по в.гр. дело №
555/2018г. по описа на Окръжен-съд
Плевен:
Подписвам решението на втори въззивен граждански
състав на Окръжен съд-Плевен, с което се отменя Решение № 86/03.05.2018г. на Районен съд - гр.Л***по гр. дело № 31/2018
г. по описа на Районен съд-Левски, и се уважава иска на „Е***“ ООД с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД с особено мнение, предвид обстоятелството, че
съм участвала като член на първи въззивен граждански състав на Окръжен
съд-Плевен с председател съдия Стефан Данчев и член-съдия Татяна Бетова. От
първи въззивен граждански състав бяха разгледани въззивни граждански дела
№416/2018г., №418/2018г., №421/2018г., №426/2018г., всички по описа на Окръжен
съд-Плевен, по които въззиваема страна е „Е***“
ООД гр.С**, по искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, касаещи сходни
случаи, като разликата е в лицата-арендодатели. По горецитираните
въззивни граждански дела при участието ми като член на първи въззивен
граждански състав бяха постановени въззивни решения, с които първоинстанционните решения,
постановени от Районен-съд – Л***бяха потвърдени. Във връзка с гореизложеното,
и предвид вече изразено становище в обратния смисъл по сходни спорове, считам, че следва да
подпиша настоящото въззивно решение с особено мнение.
МЛ.СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД-ПЛЕВЕН: