МОТИВИ към Присъда № 234, постановена
на 14.10.2019 г. по
НОХД № 5233 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г.
Производството по НОХД № 5233 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г. е образувано по повод и във връзка с
внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската
районна прокуратура по досъдебно производство № 868 по описа за 2017 г. на
Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна срещу обвиняемия М.К.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***.
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение на М.К.П. за това, че в периода от 18.04.2017 г. до
08.05.2017 г., в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в
качеството на длъжностно лице – продавач – консултант в магазин „Одисей, ликьор и табако“, находящ се в гр. Варна, на ул. „Д-р Пискюлиев“
№ 39, собственост на „О.– 2“ ЕООД, представлявано и управлявано от Д.П.П., присвоил чужди пари – парична сума в размер на 1010,73
лева, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление
по чл. 201, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С протоколно определение от
07.01.2019 г., постановено по НОХД № 5233 по описа на Районен съд – Варна за
2018 г., съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от „О.– 2“
ЕООД срещу подс. М.К.П. за заплащане на парична сума
в размер на 1010, 73 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат
на евентуално извършеното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
В хода на съдебните прения, по
време на проведеното на 14.10.2019 г. открито съдебно заседание по НОХД № 5233
по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, представителят на Варненската
районна прокуратура не поддържа възведеното обвинение срещу подс.
М.К.П., обосновавайки позицията си със събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и конкретно изготвената съдебно – техническа експертиза, от чието
заключение се установява, че в търговския обект се е работило в пълен разрез с
нормативните актове, регламентиращи извършването на ревизии в обекта и заприходяването на стоки. Според представителят на
държавното обвинение редица събрани доказателства, подкрепящи обвинителната
теза са компрометирани, поради което и следва да се приеме, че липсват
достатъчно категорични доказателства за виновността на подс.
П.. Въз основа на гореизложените съображения, представителят на Варненската
районна прокуратура пледира съдът да постанови оправдателна спрямо подсъдимия
присъда и респ. да отхвърли предявения срещу него граждански иск.
Гражданският ищец – дружеството
„О.– 2“ ЕООД – *** се представляваше по време на откритото съдебно заседание проведеното
на 14.10.2019 г. по НОХД № 5233 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд
от своя законен представител – управителят Д.П.П.,
който обаче в средата на заседанието напусна съдебната зала и не изрази
становището си в хода на съдебните прения.
Упълномощеният защитник на подс. М.К.П. – адв. Я.К. *** също
моли съдът да постанови оправдателна спрямо неговия подзащитен
присъда, респ. да отхвърли предявения граждански иск, като представя подробни
аргументи в защита на своята позиция. Съвсем конкретно адв.
Я.К. акцентира върху осем пункта в своята пледоария, които според него, следва
да мотивират съда да приеме за недоказано повдигнатото обвинение. Акцентира, че
разследването по досъдебното производство не е водено обективно и
безпристрастно, като според него е имало възможност да бъдат извършени още
редица процесуално – следствени действия за разкриване на обективната истина.
Подчертава, че приобщената в досъдебната фаза на наказателното производство
обобщена справка от софтуерния продукт показва огромни и фрапиращи отклонения в
организацията на работа в търговския обект, където е изпълнявал служебните си
задължения подсъдимия. Обръща внимание върху разминаванията и противоречията в
свидетелските показания на С.Ж., Г.И. и А.Г., които разколебават тезата на
обвинението за извършване на продължавано престъпление в конкретния период, за
който е повдигнато обвинение. Отбелязва, че и други лица са имали осигурен
достъп до потребителския профил и парола на подс. П.
в софтуерната система за извършване на продажби, поради което и остават
необосновани изводите на обвинението, че именно подсъдимия на съвсем конкретни
дати е присвоявал парични суми от оборота на търговския обект. Подчертава, че
ревизиите, направени в търговския обект не отговарят на утвърдените нормативни
стандарти, поради което и доказателствената им
стойност е ниска. Поради гореизложените съображения, моли съдът да оправдае
неговия подзащитен по повдигнатото обвинение, респ.
да отхвърли като неоснователен предявения граждански иск.
Подс. М.К.П. се придържа към позицията на своя
защитник, като в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК
възможност да изрази своята последна дума пред съда, моли съдът да постанови
оправдателна присъда, обосновавайки се, че е невинен.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 17.04.2017 г. бил подписан трудов договор
между подс. М.К.П. в качеството на работник/ служител
и търговското дружество „О.– 2“ ЕООД, с ЕИК: *********, по силата на който подс.
П. приел да изпълнява длъжността „продавач – консултант“ в стопанисвания от
дружеството магазин „Одисей, ликьор и табако“, находящ се в гр. Варна,
ул. „Д-р. Пискюлиев“ № 39 срещу трудово
възнаграждение в размер на 545 лева на месец.
Подс. М.К.П. започнал да изпълнява служебните си
задължения на следващия ден – 18.04.2017 г.
На 08.05.2017 г. св. Д.П.П.
– управител на търговското дружество „О.– 2“ ЕООД се срещнал с подс. П. пред магазин „Одисей,
ликьор и табако“, обвинил го в присвояване на парични
средства от търговския обект, след което сигнализирал в ОД на МВР – гр. Варна
за извършеното според него от подс. П. престъпление
против собствеността.
След няколко минути пред магазин Одисей, ликьор и табако“
пристигнали св. П.И.К. и св. К.Н.К. – полицейски служители в Първо РУ към ОД на
МВР – гр. Варна, които отвели подс. П. в сградата на
Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна.
На 09.05.2017 г. св. Д.П.П.,
в качеството си на управител на „О.– 2“ ЕООД издал Заповед № 00000013, с която
прекратил трудовото отношение с подс. П., на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира
следното:
Гореизложената фактическа обстановка се
установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното
производство доказателства: показанията на св. Д.П.П.,
показанията на св. С.М.Ж., показанията на св. К.С.В., показанията на св. В.Н. К.,
показанията на св. Г.И.И., показанията на св. А.Г.Г., показанията на св. П.И.К., показанията на св. К.Н.К.,
показанията на св. Р.С.П., показанията на св. С.С.Р.,
показанията на св. К.А.М., показанията на св. К.М.П., изготвената в хода на
съдебното следствие съдебна софтуерно – инженерна експертиза от вещото лице Г.И.Г.,
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза;
трудов договор от 17.04.2017 г., сключен между М.К.П. и „О.– 2“ ЕООД; Длъжностна характеристика на длъжността
„продавач – консултант“ в дружеството „О.– 2“ ЕООД; данни за извършените
ревизии в търговския обект, стопанисван от „О.– 2“ ЕООД; Протокол № 112 от
17.08.2017 г. за изготвяне на съдебна лицево – идентификационна експертиза; Заповед
№ 00000013 за прекратяване на трудово правоотношение;
След преценка и анализ на всички събрани по
делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът
достигна до категоричен и несъмнен извод, че подс. М.К.П.
от обективна страна не е извършил престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото не е налице нито едно
доказателство (с достатъчно висока доказателствена
стойност), което по някакъв начин да го уличава в извършване на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение от Варненската районна прокуратура, предмет
на разглеждане по НОХД № 5233 по описа на Районен съд – Варна за 2019 г.
Единствените доказателства, които подкрепят
обвинителната теза са показанията на св. С.М.Ж., св. Г.И.И.,
св. Д.П.П., св. К.С.В. и св. В.Н. К.. Действително
като брой тези свидетели са внушително количество, но показанията им макар и на
пръв поглед взаимнодопълващи се и последователни,
няма как да бъдат кредитирани от съда, поради следните съображения:
На първо място повечето от изброени свидетели
обосновават позицията си, че подс. П. е присвоил
средства от касата на търговския обект, стопанисван от „О.– 2“ ЕООД с
извършената от служители на дружеството ревизия, а дори св. К. и св. В.
признават, че били чули от своите колеги (останалите изброени свидетели) за
случилите се злоупотреби с материални средства в търговския обект, без да
работят в процесния магазин и респ. без самите те да
са запознати от първо лице с констатациите на т.нар. „ревизия“. И в този момент
започват изключително дълбоките противоречия и разминавания в показанията на
същата тази група свидетели. Така и не беше изяснено кой конкретен служител и
на коя дата е направил тази наименувана от свидетелите „ревизия“. Св. Ж. беше
повече от категорична, че тя лично е извършила ревизията и е установила липси,
след което била звъннала по телефона на св. К., „за да й помогне“. Същевременно
другата служителка в търговския обект св. Г.И.И. също
с доста голяма доза увереност заяви, че тя също е участвала в извършването на
ревизията, като в този процес е помогнала на св. Ж.. Самата св. Ж. и думичка не
каза, че св. И. е участвала в извършването на ревизията, както и не спомена, че
в извършването на ревизията е участвал и св. Г., но той отново с голяма степен
на категоричност заяви, че също лично е участвал в извършването на т. нар.
„ревизия“.
Съдът няма как да приеме, че извършеното
действие по проверка на наличността на заприходените
стоки в търговския обект представлява ревизия, тъй като това действие не
отговаря на абсолютно никакви утвърдени стандарти, установени с нормативни
актове в действащото законодателство на Република България, поради което и тази
„ревизия“ няма никаква доказателствена стойност, или
по – скоро доказателствената й стойност е
изключително ниска.
Съдът не може да даде вяра и да кредитира
заключението на съдебно – оценителната експертиза, изготвена в досъдебната фаза
на наказателното производство от вещото лице С.П., доколкото в много голяма
степен тази експертиза „стъпва“ върху порочно извършената инвентаризация в
магазин „Одисей, ликьор и табако“,
поради което и съдът не може да се довери на нейното заключение. По принцип
вярно е това, което спомена адв. Я.К. по време на
проведеното на 18.02.2019 г. открито съдебно заседание, че „старата руска
литература приема, че вещото лице е втори съдия“, но за прецизност следва да се
отбележи, че вещото лице в изготвеното заключение малко се е попрестарало, тъй като освен конкретния размер на щетите е
дало отговор и на въпроса по какъв начин е било извършено престъпното деяние, а
именно според него „чрез изтриване на
маркираните стоки на баркод – четеца и натискане на „дилийт“ и след това натискане на „ентер“,
преди приключването на продажбата с „F6”, което е абсолютно недопустимо и дори не
следва да се коментира повече от съда. На практика заключението на съдебно –
оценителната експертиза има вид и съдържание по – скоро на диспозитив
в обвинителен акт, респ. на осъдителна присъда, отколкото на научно обосновано
становище на експерт по отношение материалната стойност на инкриминираното
имущество.
В обобщение съдът се солидаризира с позицията
на представителя на Варненската районна прокуратура, изразено в неговата
пледоария в хода на съдебните прения, че в търговския обект се е работило в
пълен разрез с утвърдените счетоводни стандарти, поради което и в
действителност съдът не може да се ангажира с конкретен размер на липсващото
имущество, дори и да се даде вяра на показанията на св. Ж., че тя е установила
някакви липси на стоки при извършената от нея инвентаризация в магазина.
Изготвената в хода на съдебното следствие
съдебна софтуерно – инженерна експертиза, според съда е изключително полезна,
доколкото същата даде отговор на един от основните въпроси по делото, а именно
дали други лица, освен подс. П. са знаели неговата
парола за влизане в софтуерната програма за продажби в търговския обект. Вещото
лице даде положителен отговор и до голяма степен разколеба обвинителната теза,
тъй като очевидно и други лица, имащи съответно достъп до програмата за
продажби са имали възможност да „влязат“ в нея с профила на подс.
П..
От разпечатката от програмата за продажби
(наименувана „Обобщена справка от програмата, на която е видно как М.П. изтрива
маркираната стока след като клиента е напуснал магазина“) може да се установи, че в търговския обект не
се е отчитало, а и към настоящия момент няма възможност да се отчете, кое лице,
в кои времеви периоди от време е било на смяна, респ. е работило в обекта,
което обстоятелство прави абсолютно недоказуемо, че не само подс.
П., а и който и да е друг служител е злоупотребявал с парични средства от
касата на търговския обект (ако се приеме, че в действителност са установени
някакви материални липси в търговския обект).
Според съда не е необходимо, макар и да има
възможност, да се излагат повече мотиви защо поведението на подс.
П. е несъстовомерно от обективна страна, доколкото
изложените факти са изключително красноречиви и навеждат не само съда, но и
представителя на Прокуратурата, както и защитата на един единствен обоснован
извод, а именно за липса на доказателства за извършено престъпление.+
Въз основа на гореизложените
аргументи и съображения и след като прецени и анализира релевантните за процесния случай доказателства, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, съдът намери за невинен подс.
П. за това, че в периода от 18.04.2017 г. до 08.05.2017 г., в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице –
продавач – консултант в магазин „Одисей, ликьор и табако“, находящ се в гр. Варна,
на ул. „Д-р Пискюлиев“ № 39, собственост на „О.– 2“
ЕООД, представлявано и управлявано от Д.П.П.,
присвоил чужди пари – парична сума в размер на 1010,73 лева, връчени в това му
качество и поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл.
304 от НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение.
На практика констатацията на
съда, че подс. П. не е извършил деянието от обективна
страна, обезсмисля задължението на съда да изследва и да излага своите съждения
за наличието на субективна страна.
Доколкото съдът призна за невинен подс. М.К.П. в извършване на престъплението по чл. 201, ал.
1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК от НК, отхвърли предявения
граждански иск от „О.– 2“ ЕООД срещу подсъдимия за заплащане на сума от 1010,
73 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на извършеното
деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: