№ 318
гр. Русе, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20244500500420 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна жалба от А. П. Х. чрез адв. Н. Б. – АК
Русе срещу решение № 218/26.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1324/2023 г.
на РС Русе, в частта по извършване на делбата чрез изнасяне на делбения
имот на публична продан.
Счита, че съдът неправилно не е уважил претенцията му относно
възлагането на неподеляемия имот. Навежда доводи за това, че отговаря на
изискванията на чл. 349, ал.2 ГПК – неподеляемият имот е жилище, при
откриването на наследството е живял в него и не притежава друго жилище,
поради което моли въззивният съд да постанови решение за възлагане на
имота като същия бъде поставен в негов дял, а дяловете на другите
съделители Н. С. Н. и М. С. Н. да бъдат уравнени с паричната сума съгласно
техните дялове и приетата по делото пазарна оценка на поделяемия имот.
1
Препис от въззивната жалба е бил връчен на насрещните страни в
производството като в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК становище изразява
само Н. С. Н., който счита въззивната жалба за неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова моли
да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание А. П. Х. чрез адв. Н. Б. – АК Русе поддържа
въззивната жалба, а въззиваемите страни Н. С. Н. и М. С. Н. изразяват
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от
лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд Русе решение,
поради което същата е процесуално допустима.
Русенският окръжен съд, за да се произнесе по основателността й,
след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното:
С решение № 1346/29.09.2023 г., постановено по гр. д. №
1324/2023 г. на РС Русе, е допуснато извършването на съдебна делба между
Н. С. Н., ЕГН **********, М. С. Н., ЕГН ********** и А. П. Х., ЕГН
**********, на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18- 91/15.12.2007 г. на изп.директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект от 10.02.2023 г., с адрес на имота: гр.Русе, ***,
самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор **,
предназначение на жилищната сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.7.670, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна града, или
сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1. с площ по
документ: 77,75 кв.м., прилежащи части: изба 24 и 0.976 % ид.ч. от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: **.94, **.71, под обекта: **.69, над обекта: няма, при равни права: по 1/4
ид.част за Н. С. Н. и за М. С. Н., и 2/4 ид.части за А. П. Х..
В първото по делото заседание след влизане в сила на решението
по допускане на делбата съделителят А. П. Х. е предявил претенция за
2
възлагане на недвижимия имот по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, като е посочил,
че са налице изискванията на цитираната разпоредба, тъй като неподеляемият
имот е жилище, при откриването на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище. Моли съда да постави делбения имот в дял на А. П.
Х., а дяловете на Н. С. Н. и М. С. Н. да бъдат уравнени с паричната сума
съгласно техните дялове и приетата по делото пазарна оценка на поделяемия
имот.
С оглед на така установената фактическа обстановка, окръжният
съд намира от правна страна следното:
Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се
ликвидира посредством един от следните способи: теглене на жребий, чрез
разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по
реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан съгл. чл. 348 от
ГПК. Основен принцип при извършване на съдебната делба е при възможност
всеки от съделителите да получи дял в натура – чл. 69, ал. 2 ЗН. Съгласно
разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял,
като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари.
Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо,
предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи,
който предложи по-висока цена.
Или за да бъде възложен в дял на единия от съделителите
неподеляем имот жилище, съобразно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, е
необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1) имотът да е
неподеляемо жилище; 2) при откриване на наследството наследникът да е
живял в него и 3) същият да не притежава друго жилище. Условията на закона
са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. Освен това
съобразно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2004 г.
на ОСГТК на ВКС претендиращият възлагане съделител следва да е имал
качеството наследник към смъртта на наследодателя си, ако този наследодател
е общ и за останалите съделители. В настоящия случай тези изискуеми
предпоставки не са налице.
Видно от приетата по делото и неоспорена от страните експертиза,
3
процесният имот е реално неподеляем съгласно изискванията на ЗУТ за да
могат да се обособят три самостоятелни дяла. Възлагане е поискано само от
съделителя А. П. Х., но същият както е посочил и първоинстанционният съд
не притежава качеството наследник на общия наследодател с останалите
наследници, тъй като съсобствеността му е възникнала в резултат на
извършено дарение в негова полза от пряк наследник на наследодателката
Р.С.. При откриването на наследството на 04.03.2005 г. съделителят А. П. Х.
не е бил в кръга на наследниците на наследодателката Р.С., като дарението на
ид. части от недвижимия имот е станало много години след откриване на
наследството видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 109, том V, рег. № 6614, дело № 481 от 23.12.2019 г.
Като е зачел всички тези налични обстоятелства,
първоинстанционният съд е приложил правилно нормата на чл.349, ал.2 от
ГПК, като е приел, че не са налице основания за възлагането на процесния
недвижим имот на съделителя и настоящ въззивен жалбоподател А. П. Х. и е
постановил изнасянето на недвижимия имот на публична продан. Решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, в тежест на въззивния жалбоподател са
направените от насрещните страни разноски.
Водим от гореизложеното, Русенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 218/26.02.2024 г., постановено по
гр. д. № 1324/2023 г. на РС Русе, в частта, с която ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 91/15.12.2007 г. на изп.директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект от 10.02.2023 г., с адрес на имота: гр.Русе, ***,
самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор **,
предназначение на жилищната сграда – многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.7.670, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна града, или
сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ по
4
документ: 77,75 кв.м., прилежащи части: изба 24 и 0.976 % ид.ч. от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: **.94, **.71, под обекта: **.69, над обекта: няма, като съделителите се
удовлетворят от цената съобразно правата им по Решение № 1346/29.09.2023
г., постановено по гр. д. № 1324/2023 г. на РС Русе.
ОСЪЖДА А. П. Х., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Н. С. Н.
направените в производството пред РОС разноски в размер на 800,00 лева за
заплатен адвокатски хонорар съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.
В останалата част Решение № 218/26.02.2024 г., постановено по
гр. д. № 1324/2023 г. на РС Русе, като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5