№ 7134
гр. София, 06.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110144680 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т..” ЕАД против Н. С. С. за
установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за които по
ч.гр.д.№ 4719/2022 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, а именно: сума в размер на 41,85 лева, претендирани като стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 2,07 лева - мораторна
лихва за период от 01.12.2019 г. до 17.01.2022 г., 23,90 лева - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,15 лева - мораторна лихва за
период от 01.07.2019 г. до 17.01.2022 г. Твърди се неоснователно обогатяване на ответника
като ползвател на стопански имот, находящ се на адрес: гр. София, УЛ..., с абонатен номер
...
От името на ответника исковете се оспорват.
От страна на третото лице-помагач „Т...” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се
представят документи за отчет.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл.149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата
на писмени договори при общи условия, сключени между производител и пряко
присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди (стопански нужди) Следва,
че в случаите на доставка на топлинна енергия за стопански нужди сключването на писмен
договор е форма за действителност, а при доставка на топлинна енергия за такъв обект без
1
договор, при липса на доброволно изпълнение от страна на получателя на доставката
относно задължението за плащане, ищецът има възможност да претендира плащане
единствено на извъндоговорно основание - с иск по чл. 59 от ЗЗД, както е и заявена
претенцията в случая.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без правно основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че
епотребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата
дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази
енергия, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на
възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да
плати сумите.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесния имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. По делото не е спорно, а и се установява от Списъка на етажните
собственици, какот и от представения нотариален акт, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот от 03.10.2000 г. Не е спорно и обстоятелството, че между
страните не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в
предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е
възникнало валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за небитови
нужди.
От страна на ответника не са оспорени представените от „Т...” ЕООД т.нар. Главни отчети
(съдържащи положен за ответника подпис, което потвърждава фактическото ползване на
имота, съответно на доставената във връзка с него топлинна енергия), както и изготвеното
въз основа на тези отчети заключение на съдебно-техническата експертиза, от което се
изяснява, че в процесното жилище през процесния период радиаторите са демонтирани.
Абонатът не ползва и не му се начисляват задължения за топлинна енергия за отопление на
имота. Начислената топлинна енергия е за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване.
За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си), остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.. Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на
отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката и
§1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването: сградните инсталации за
отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват
съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна
2
енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните
хоризонтални и вертикални разпределителни линии).
Съдът намира заключението на съдебно-техническата експертиза за обосновано и кредитира
направения с него извод, че действителният размер на задълженията след края на двата
отоплителни сезона само за процесния период и само за топлинна енергия възлиза на сумата
67 лв. (по-малко в сравнение с претендираното от ищеца), като половината от това
задължение, която се дължи от ответника е в размер на 33,50 лв., дой който размер
задължението за топлинна енергия се явява частично положително установено.
Предвид изложеното съдът намира, че доколкото ответникът като
собственик на топлоснабдения имот е ползвал доставената в него топлинна енергия, то
следва да се приеме, че същият се е обогатил, спестявайки разходите, които е трябвало да
направи за заплащане на стойността на тази енергия и на услугата дялово разпределение, а
съответно ищецът е обеднял, тъй като не е получил цената на доставките, като
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от един и същ факт.
Следва да се отбележи, че не ползват позицията на ответника неговите възражения срещу
сключения с „Т...” ЕООД договор, съответно срещу услугата дялово разпределение. Ако за
сградата, в която се намира имота на ответника, бъде направен извод, че няма валидно
въведена система за дялово разпределение по силата на представения договор между
етажните собственици и фирмата топлинен счетоводител, например поради липса на
договор за дялово разпределение или съображение, че не е влязъл в сила, такъв извод не би
ползвал позицията на ответника, защото задължението за плащане на топлинна енергия
съществува и в случай че няма въведена система за дялово разпределение. Различното е, че
задълженията не биха били определяни съобразно индивидуалното потребление, а
съобразно инсталираната мощност на монтираните отоплителни тела и максималния
специфичен разход на сградата (следва по аргумент от чл. 144, ал. 6 от ЗЕ и чл. 61, ал. 3 от
Наредбата), което е значително по-неблагоприятно за клиента/фактическия ползвател.
Според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Т..” ЕАД, тази услуга подлежи на заплащане към
„Т..” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е
обективно извършена. С оглед неоспорения от ответника ценоразпис на услугата и въз
основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че за услугата
дялово разпределение и общо за двата отчетни периода претендираната за целия имот сума в
размер на 23,90 лв. представлява дължимият за плащането й размер, съответно делът на
ищеца възлиза на 11,95 лв.
Лихви за забава върху двете главни задължения не се дължат за период преди датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като задълженията за неоснователно
обогатяване са без срок, а ищецът не доказва изпратена и получена от ответника покана.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за
присъждане на сторените разноски се явява основателна за 959,25 лв. (от общо сторени в
3
размер на 1500 лв.) общо за исковото и за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК претенцията на ответника за присъждане на сторените
разноски се явява основателна за 34,60 лв. (от общо сторени в размер на 400 лв.) общо за
исковото и за заповедното производство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. С. с ЕГН: **********, че има
неизплатени към „Т..” ЕАД задължения по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а именно: в размер на 33,50
лева - стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането,
11,95 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до
30.09.2020 г., ведно със законна лихва за период от 28.01.2022 г. до изплащане на вземането,
с които ответникът неоснователно се е обогатил като собственик на стопански имот,
находящ се на адрес: гр. София, УЛ..., с абонатен номер .. – част от задълженията, за които
по ч.гр.д.№ 4719/2022 г. на СРС, 58-ми състав против Н. С. С. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..” ЕАД против Н. С. С. искове за установяване по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 59, ал. 1 ЗЗД: 2,07 лева - мораторна лихва за забава
относно плащането на топлинна енергия за забава в периода от 01.12.2019 г. до 17.01.2022 г.;
4,15 лева - мораторна лихва относно плащането на услугата дялово разпределение за забава
в периода от 01.07.2019 г. до 17.01.2022 г.
ОСЪЖДА Н. С. С. с ЕГН: ********** да заплати на „Т..” ЕАД с ЕИК ... сумата 959,25 лв. –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД с ЕИК ... да заплати на Н. С. С. с ЕГН: ********** сумата 34,60 лв. –
съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на „Т...” ЕООД като трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т..” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4