Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София,29.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретар Поля Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 1204/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 09.11.2018 г. по гр. д.
№ 77/2018 г. на СРС, 58 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от М.С.С.
срещу Висшия съдебен съвет конститутивен иск с правна квалификация чл. 357, ал.
1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“, наложено със заповед № ВСС -16009/29.11.2017 г. на главния
секретар на
ВСС, връчена на същата дата.
С въззивна жалба от 19.11.2018 г.
ищецът обжалва решението като неправилно, тъй като по делото не била доказана законосъобразността
на обжалваната заповед. Заповедта не била мотивирана, в нея се съдържало
произволно изброяване на норми от Етичния кодекс на съдебните служители, без да
е уточнено коя от тях е нарушил наказаният служител, за да бъде ангажирана
дисциплинарната му отговорност. Заповедта препращала към друг акт за налагане
на дисциплинарно наказание, който бил отменен. При положение, че служителят не
бил инструктиран от работодателя да връща служебната си карта по време на
отпуск, подобно неизпълнение не следвало да му се вменява във вина, което
следвало да се отрази на правилността на заповедта. Заповедта била наложена при
недоказана фактическа обстановка. В дисциплинарното производство работодателят дал
вяра единствено на доклада на С.Х.без да се мотивира защо не кредитира
обясненията на ищеца. От приложените по делото снимки не ставало ясно къде е бил
паркиран въпросният автомобил, а от свидетелските показания на С.Х.не ставало
ясно кога точно се е осъществила срещата пред съдебната палата, нито нейната продължителност,
на която среща се твърди ищецът да е извършил дисциплинарното нарушение. Свидетелят
потвърдил, че се е легитимирал на ищеца едва след като е започнал да му дава
указания и да му търси отговорност, което обяснявало афектираното състояние на ищеца.
Свидетелят не успял да обясни в какво точно се състои поведението на ищеца, за
да бъде то основание за налагане на отговорност. Поради това описанието в
докладната записка било пресилено и неточно, а работодателят не е разполагал с
достатъчно данни за да направи обоснован извод, че е налице основание да наложи
санкция на служителя си. Претендира отмяна на обжалваното решение, уважаване на
иска, както и присъждане на разноските за двете инстанции.
Ответникът е депозирал отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който счита жалбата за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Съдът въз основа на
доказателствата по делото приел, че ответникът е провел пълно и главно
доказване на извършеното от ищеца на 27.10.2017 г. нарушение – неправилно паркиране
пред главния вход на съдебната палата в гр. София. Заповедта за дисциплинарното
наказание била мотивирана доколкото препращала към предишна заповед от
27.11.2017 г., за същото нарушение, която била отменена единствено в частта за
наложеното наказание. Поради това ищецът е имал пълна възможност да осъществи
правото си на защита. Ищецът паркирал личния си автомобил пред сградата на
съдебната палата, в работен ден, в който ищецът бил в законоустановен отпуск и
без да има разрешение от ВКС, с което появил неуважение и незачитане на
въведените от тази институция правила, от което можели да последват имуществени
вреди за работодателя при репатриране на автомобила му от Центъра за градска
мобилност. Независимо от обстоятелството, че бил в законоустановен отпуск, с
поведението си при срещата си със свидетеля С.Х.(разменени реплики, изречени на
висок тон, свързани с правото ни ищеца да паркира на посоченото място) и с
поставянето на предното стъкло на автомобила на служебен стикер и карта за
преференциално паркиране на лица с увреждания, ищецът накърнил престижа на
съдебната власт за което определеното наказание съответствало на тежестта на
извършеното нарушение.
С разпореждане № 3363 от 30.01.2019
г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в обжалваната част и допустимо. Относно
правилността му съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл.
269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да отхвърли предявения
конститутивен иск районният съд е приел, че ответникът провел пълно и пряко
доказване на извършеното от ищеца на 27.10.2017 г. нарушение. От показанията на
свидетеля С.Х.– „организатор автотранспорт“ във ВКС, било установено, че лек
автомобил марка „Пежо“ с рег. № ******е бил паркиран пред централния вход на
съдебната палата в гр. София на едно от обозначените паркоместа, предназначени
за ръководството на ВКС. На предното стъкло на автомобила имало пропуск за
НСлС, както и копие на стикер за хора с увреждания. Служителят на ВКС изчакал четвърт
час, след което се появил ищецът, който извадил служебна карта от ВСС без да се
представи и да обясни каква длъжност заема. Последвал разговор на висок тон
между двамата. За случката били информирани ръководителите на свидетеля, както
и главният секретар на ВСС. В писмените си показания, дадени пред главния
секретар на ВСС ищецът заявил, че спрял автомобила си за около 15 минути пред
съдебната палата, като при завръщането си се появил служител на ВКС, който му
поискал обяснение защо е парирал на това място и започнал да го заплашва.
Разпитана като свидетел – г-жа Р.С., дъщеря на ищеца, заявила че дала на баща
си да отнесе болничния ѝ лист в
звеното, където работела – деловодството на ВКП. За случая първоначално ищецът
бил наказан с дисциплинарно уволнение от работодателя си – ВСС, поради
осъществено нарушение на чл. 4, т. 4.4 и 4.7, чл. 16, чл. 17, чл. 20 и чл. 29
от Етичния кодекс на съдебните служители и чл. 99 ЗДвП. Впоследствие тази
заповед била отменена, като е издадена обжалваната заповед, мотивирана с нарушение
на същите разпоредби. Съдът е посочил, че ищецът е бил длъжен като служител на
ВСС и като гражданин да спазва етичния
кодекс на съдебните служители и законите, независимо дали е бил в
законоустановен отпуск. С поведението си – паркиране на автомобила си на
служебен паркинг при осъществяване на работа от личен характер ищецът е можел
да причини имуществени вреди на ВКС, съответно на ВСС, чрез репатриране на
автомобила му от служители на центъра за градска мобилност. Вместо да признае грешката
си пред своя колега от ВКС ищецът се държал невъзпитано и демонстративно с него
като отправил реплики и размахал служебната си карта. Без да бъде инвалид или
служител на НСлС ищецът поставил на предното стъкло на автомобила си съответните
стикери за паркиране с предимство. По тази причина М.С. накърнил престижа на
съдебната власт, което представлявало нарушение на чл. 4.4. от Етичния кодекс
на съдебните служители, а санкцията на работодателя за това поведение била
справедлива и обоснована.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното:
От събраните по делото доказателства
се налага изводът, че ищецът действително е извършил описаните нарушения
на трудовата дисциплина в процесната заповед. Процедурата по чл. 193 КТ е
спазена, като работодателят е поискал писмени обяснения от ищеца, като в пълна
и достатъчна степен е индивидуализирал нарушенията на трудовата дисциплина,
също в достатъчна степен и подробно е мотивирана и оспорената заповед за
налагане на дисциплинарното наказание на ищеца предупреждение за уволнение –
конкретно описание на нарушенията с обективни и субективни признаци, както и
кои норми, са нарушени от поведението на ищеца. Заповед № ВСС-15850/27.11.2017
г., с която на М.С. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ е отменена с
обжалваната заповед, но само в частта за наложеното наказание, а в новата
заповед е извършено препращане към старата относно изложението на фактическите
обстоятелства при които е наложено наказанието, поради което доводите на
въззивника за немотивираност на обжалваната заповед са неоснователни. Съдът
намира и че наложеното наказание е съответно на тежестта на извършеното
дисциплинарно нарушение, поради което е спазена императивната разпоредба на чл.
189 КТ, за която съдът следи служебно. В нормата на чл. 188 КТ дисциплинарните
нарушения са подредени съобразно тежестта им, като за спазването на критерия по чл. 189, ал. 1 КТ
съдът следи служебно, каквато е и константната практика на ВКС, /в този смисъл
решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. дело № 626/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/. В процесния случай, наложеното
дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение е в съответствие с
разпоредбата на чл. 189 ал. 1 КТ – съответствие на наложеното наказание с
тежестта на извършеното нарушение.
В чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ като
нарушение на трудовата дисциплина е регламентирано неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникване на трудовото правоотношение. В раздел IV,
чл. 4.4. от етичния кодекс на съдебните служители е посочено, че дейността на
съдебните служители се осъществява при спазване на принципа на отговорността -
съдебният служител следва поведение, което не накърнява престижа на съдебната
власт, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя
обществен и личен живот. Всеки съдебен служител, осъществявайки своите
професионални задължения в услуга на обществото и неговите граждани, допринася
за облика на цялата съдебна система. От съдебните служители се очаква да
възприемат етичните норми за поведение очертани с този кодекс и да се стремят
да изпълняват своите задължения в съответствие с принципите на професионалната
етика. Несъобразяването с етичните норми на поведение води до уронване престижа
на съдебната власт и загубата на доверие в нея. Съгласно чл. 35 от Етичния
кодекс в отношенията с колегите си съдебния служител проявява уважение,
коректност и колегиалност, като не допуска поведение, което накърнява
достойнството и правата на отделната личност. Следователно спазването на
етичните правила е въздигнато като служебно задължение от работодателя при
възникване на трудовото правоотношение. В този смисъл нарушаването на етичните
норми съставлява нарушаване на трудово задължение, съответно нарушаване на
трудовата дисциплина. СГС приема, че нарушенията на Етичния кодекс на съдебните
служители са доказани по несъмнен начин въз основа на приобщените гласни
доказателства по делото. Действията на ищеца, изразяващи се в паркиране на
служебен паркинг на ВКС в делничен ден и без връзка с изпълнение на негови
служебни задължения, поставяне на стикери за паркиране с предимство на предното
стъкло на автомобила си и грубо отношение към негов колега са в разрез с
професионалната и колегиална етика и не съответстват на стандартите за етично
поведение на съдебния служител. В раздел V, чл. 1 от длъжностната
характеристика на ищеца като негово задължение е предвидено да спазва ЗДвП и
правилника за неговото приложение. В същото време ищецът е осъществил
неправилно паркиране, от което са могли да настъпят и имуществени вреди за
неговия работодател.
Поради съвпадане на крайните изводи
на първата и на въззивната инстанция решението на СРС следва да бъде потвърдено
като правилно.
Разноски за въззивната инстанция при
този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия
ВСС в претендирания размер от 120 лева.
По горните съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 09.11.2018 г. по гр. д. № 77/2018 г. на СРС, 58 състав.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на В. с. с., с адрес: гр. София, ул. „******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 120 лева, представляваща разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.