Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4653 05.12.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХІ-І граждански състав, в публично заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Василева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 10664 по описа на съда за 2018 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание член 200, ал. 1 от КТ.
В исковата молба от 16.04.2018 г. ищецът П.К.И. е
предявил срещу ответника „Еуфорбия България“ ЕООД иск
с правно основание член
200, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 15000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от трудова злополука, настъпила на 18.04.2015г. на
паркинг в гр. ***, когато при слизане от кабината на товарния автомобил ръката
на пострадалия се е изплъзнала от дръжката, вследстине на което ищецът е паднал
на земята, като при падането се е
подпрял на дясната ръка, в резултат на което е получил закрита фрактура на
долния край на лъчевата кост, от което е търпял болки и страдания, заедно със законната лихва върху
сумата, считано от
19.04.2015г. до окончателното й изплаща. Ищецът твърди, че е работил при ответника на
длъжността *** международни превози, както и че злополуката е призната за трудова злополука
с разпореждане № 103 от 30.04.2015
г. на ТП на НОИ Пловдив.
Ответникът оспорва иска,
възразявайки че не
се касае за трудова злоолука, а при
евентуалност навежда възражение за допусната груба небрежност и съпричиняване
от употребата на
алкохол от ищеца преди настъпване на произшествието.
Третото лице помагач на ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД оспорва отговорността си за неимуществени вреди.
Пловдивски районен
съд, като прецени събраните доказателства и доводи на страните съгласно член 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните по делото, а и от
представените трудов договор № 78 от 19.09.2014 г., се установява, че ищецът. е работил при ответника по
трудово правоотношение на длъжността ***.
От представената по делото преписка по издаване на
разпореждането за трудова злополука, се установява, че това разпореждане е
влязло в сила като необжалвано от страните след съобщаването им за неговото
издаване. В протокола за разследване на злополуката е видно, че злополуката се
е случила около 23.55 часа, при слизане на ищеца от камиона. Според проведнето
разследване ищецът не е захванал добре дръжката на вратата, като я изпуска и
пада на земята, подпирайки се на дясната ръка.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан св. К.П.И., баща на ищеца, който заявява, че синът му имал силни болки в
ръката, от които не можел да спи. Носил гипс месец и половина, след което ходел
на рехабилитация месец и половина.
Разпитан е и свидетеля Б.И., съпруга на ищеца, която
разказва че вследствие на падане от кабината на камиона мъжът й си счупил китката
на дясната ръка. Първият ден след
счупването съпругът й се оплаквал от страшни болки в ръката, на следващия ден
го оперирали и му сложили гипс. Свалил гипса след месец и половина, а след това
посещавал рехабилитатор. Казва, че когато бив в гирс тя се грижела за неговата
хигиена, хранела го и го обличала.
От разпита на св. Е.Г.Е., с когото е бил ищецът в
кабината по време на станалия инцидент се установява, че в събота, ден в който
почивали, седнали да обядват, като
изпили по 2-3 бири. На обяда присъствали и други колеги – С., П. и Г.. Обядът
приключил към 2-3 часа следобед, след което се прали, ходили по магазините и вечерта
се прибрали в кабините за спане. Двамата с П. гледали телевизия, когато около
11.00 вечерта П. решил да отиде до тоалетната, която се намирала на около 200
метра от камиона, и тогава паднал. Казва, че П. не бил пиян, защото бил 95 кг,
а от 2 часа следобяда до 11 вечерта минало много време, и каквото би изпил било
изветряло.
По делото е разпитан свидетелят на ответника А.К., който
също работи в ответното дружество, който разяснява, че към обяд преди инцидента
се събрали на маса, през което време ищецът изпил 4-5 бири по 330 мл. Свидетелят
споменава, че си е тръгнал към 16-17.00 часа следобед.
По
делото са представени медицински документи – епикриза ИЗ № 3373, издадена от МБАЛ д-р ***, БЛ №
*** за периода 24.05.2015г. до 22.06.2015г., БЛ за периода 23.06.2015г. –
22.07.2015г., БЛ за периода 23.07.2015г. до 13.08.2015г. и амб. листове, всички издадени на ищеца през релевантния
период и които са били предмет на изследване от приетата съдебномедицинска
експертиза и съответно са й послужили за достигане на крайното й заключение,
което съдът възприема за достоверно. Вещото лице изяснява, че вследствие на инцидента ищецът е получил счупване на долния край на дясната
лъчева кост, което травматично увреждане по
медико-биологичната си характеристика представлява трайно (за повече от 30 дни)
затрудняване на движенията
на десния горен крайник.
Травматичното увреждане е довело до временна неработоспособност на ищеца за
период от 4 месеца, като непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал от умерени
до значителни по сила и интензитет болки и страданията, които постепенно са затихвали
до пълното им изчезване. Според
заключението липсват данни за остатъчни явления от травматичното увреждане, кат овещото лице намира, че
ищецът е оздравял напълно. Вещото
лице изяснява, че описаното
травматично увреждане е причинено при подхлъзване и падане от стъпалото на
товарен автомобил назад върху земната повърхност с насочена пред тялото ръка,
което отговаря на описания от ищеца механизъм.
Изслушано и прието по делото е и доп. заключение на съдебно-медицинската експертиза с вещото лице Б., което съдът възприема за достоверно дадено, като
обективно и компетентно изготвено от вещото лице. От нея се установява каква ще бъде
условно казано степента на алкохолно опиянение на ищеца при употребата на
различно количество изпита бира с уточнението, че това опиянение при различните
хора се проявява по различин начин, в зависимост от точните килограми на
лицето, дали лицето пие редовно, дали е поело храна по време на пиенето. Вещото
лице казва, че на всеки час след употребата на алкохол следва да се приспадат
по 0,15 промила. Други
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
Съдът при така установените факти, намира от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание член 200, ал. 1 от КТ.
За ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на работодателя по член 201, ал. 1 от КТ за причинените на работника вреди от
трудова злополука, следва да се установи наличието на трудово правоотношение,
трудова злополука, довела до загуба или намаляване над 50 на сто на
работоспособността, вреда – имуществена или неимуществена, и причинна връзка
между трудовата злополука и вредата.
В разглеждания случай се установи по делото, че на 18.04.2015 г., когато ищецът е работил по трудово
правоотношение с ответника на длъжността ***, е
претърпял трудова злополука по смисъла на член 55, ал. 1 КСО, изразяваща се във внезапно травматично
увреждане на неговото здраве. Доказа се, че ищецът е
получил счупване на долния край на дясната лъчева кост на ръката, представляващо
трайно затрудняване на функцията на десния горен крайник, което е наложило
оперативно лечение, като общо възстановителният процес е приключил за около 4 месеца. По делото се установи, че ищецът в резултат
от трудовата злополука е загубил работоспособността си, като той е ползвал
отпуск поради временна неработоспособност за периода от настъпване на
злополуката до 13.08.2015г., установено от епикризата и болничните листове, които съгласно член 113, ал. 3 от ЗЗ са задължителни за всички лица, органи и
организации в страната, включително и за настоящата съдебна инстанция.
Доказа се по делото, че ищецът, който при настъпването
на трудовата злополука е бил на средна възраст – 42
години, в резултат от полученото от злополуката травматично увреждане е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, включително и
неудобства от невъзможността да се обслужва пълноценно сам, предвид вида на
травматичното увреждане. Претърпените от ищеца болки и страдания от полученото
травматично увреждане са продължили за около 4
месеца, като през първия месец болките и страданията са били с по-интензивен
характер, а след него с последващо затихване към края на периода. Обезщетението
за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, поради което
законодателят е предвидил в член 52 ЗЗД правната
възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична престация.
Съгласно член 52 от
ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определянето на размера на обезщетението са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, възрастта, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. С оглед на тези критерии при определянето на обезщетението за
неимуществените вреди съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, следва да се определи на 9 000.00
лева.
Възражението на ответника, че не е налице трудова
злополука, се опровергава от представената преписка за издаването на
разпореждането за трудова злополука, като необжалвано по реда и сроковете на
член 117 от КСО, след надлежното уведомяване на страните. Същото е издадено от
компетентен орган и обвързва съда със обвързваща доказ. сила, поради което
съдът не може да се произнася иницидентно по законосъобразността му по реда на
член 17, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за принос на ищеца в
настъпването на трудовата злополука поради допусната от него груба небрежност с
употребата на
алкохол, водещ до намаляване
на отговорността му съгласно член 201, ал. 2 от КТ. От събраните по делото доказателства се установява,
че обема на поетото количество алкохол от ищеца към 23.30 часа, когато е станал
инцидента, концентрацията на алкохол ще е под границите на леката степен на
алкохолно опиянение /под 0,5 промила/, с оглед на установеното приблизително
количество изпита бира от ищеца около 4-5 кенчета по 330 мл към към 4 часа
следобед.
Предвид така изложените съображения искът следва да се
уважи за сумата от 9000.00 лева, а за разликата над нея до
пълния предявен размер от 15000.00 лева искът следва
да бъде отхвърлен. Законна последица от частичното уважаване на иска е и
уважаването на акцесорната претенция за законната лихва върху присъдената сума
от предявяване на исковата молба – 19.04.2015 г., до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на правния спор и направените
своевременно искания за присъждане на разноски от страните, право на разноски
има адвокатът на
ищеца, който му е осигурил безплатна правна помощ по Закона за адвокатурата в
размер на 780 лева.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъди сумата 552 лева, представляваща разноски по производството за
адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица съразмерно на
отхвърлената част на иска.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата от 460 лева, представляваща държавна такса от 360 лева и възнаграждение за вещо лице от 100 лева.
По изложените съображения съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Еуфорбия България“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати
на П.К.И., ЕГН **********, на основание член 200, ал. 1 КТ сумата 9000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него в резултат от настъпила
трудова злополука на 18.04.2015 г. в гр. ***, неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, заедно със законната лихва върху тази от 19.04.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по член 200, ал. 1 от КТ за разликата над уважения размер от 9000.00 лева до пълния предявен размер от 15 000.00 лева.
ОСЪЖДА „Еуфорбия
България“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на адв. А.Г.С.,*** адвокатско възнаграждение по член
38 от ЗА в размер на 780 лева.
ОСЪЖДА П.К.И., ЕГН ********** да заплати
на Еуфорбия България ЕООД, с ЕИК
********* по съразмерност адв. възнаграждение в размер на 552 лева.
ОСЪЖДА „Еуфорбия
България“ ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на държавата, по светка на ПРС, на основание член 78, ал. 6 ГПК сумата 460 лева,
представляващи дължимите по производството държавна такса и възнаграждение за
вещо лице.
Решението
е постановено с участието на третото лице помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ