РЕШЕНИЕ № ...
гр. Пирдоп, 26.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и шести февруари две хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане
докладваното от съдията Паралеева АНД № 198 по описа на съда за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.М.П., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Наказателно постановление /НП/ № 459/31.07.2019 г., издадено от директора на
РДГ-София, с което на основание чл.266, ал.1, пр.1 и чл.275, ал.1, т.2 ЗГ,
Заповед РД 49-199/16.05.2011г. на МЗХ и чл.53, ал.1 и ал.2 ЗАНН на жалбоподателя
е наложено административно наказание - глоба в размер 500 лв. за нарушение на
чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите /ЗГ/, определено е обезщетение за щети в
размер на 1000 лв. и са отнети в полза на държавата вещите предмет на
нарушението – 10 пл. м. куб. иглолистни трупи от дървесен вид смърч на 4.0 м.
дължина.
С жалбата съдът е замолен да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
Съображенията, на които жалбоподателят се позовава за своето искане, са две. На
първо място твърди, че не е извършил нарушение по Закона за горите. На следващо
място счита, че Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
издаденото въз основа на него НП са издадени при нарушение на
административно-производствените правила, като нарушенията са довели до
ограничаване правото му на защита.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.М.П. не се явява и не се представлява,
като не ангажира допълнително становище, извън заявеното в жалбата, нито навежда
доказателствени искания.
Въззиваемата страна РДГ-София се представлява от юрк.Иван
И., упълномощен от директора на РДГ-София. Юрк.И. оспорва жалбата, като моли
съда да потвърди НП № 459/31.07.2019 г. като правилно и законосъобразно. Юрк.И.
счита, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
установявало, че лицето Г.М.П. е извършило сеч на 10 дървета – общо 10 куб.м.
дърва. Счита още, че административнонаказващият орган правилно е определил
размера на глобата, а именно: 500 лв. Иска се от съда да потвърди наказателното
постановление и във втората му част, а именно: обезщетението в полза
„Югозападното държавно предприятие“, както и отнемането на дървесината.
Съдът, след като
подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
24.03.2019 г. била извършена от служители на РДГ-София проверка в
отдел 700, подотдел „е“, местност
„Бункера“ в землището на с.Душанци, общ. Пирдоп, държавна горска територия, за
която било издадено позволително за сеч №0478652/15.01.2019г.
на фирма „Семекс“ ЕООД, с лицензиран лесовъд – Г. Калчев. Представителите на РДГ-София установили сеч на
немаркирани с контролна горска марка дървета от смърч – общо 10 броя, след което
ги измерили и ги маркирали с червена боя. Тъй като по време на проверката не се
извършвала сеч и извоз на дървесина и нямало секачи, контролните органи провели
разговор с лицензирания лесовъд на изпълнителя по договора за обекта, който им
посочил като единствен секач в подотдела лицето Г.М.П.. Именно на това лице бил
съставен АУАН за констатираното нарушение, а впоследствие издадено и процесното
НП.
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите
Г.И.Г., С.С.Б. и Р.Г.Д., дадени в хода на съдебното
следствие, както и въз
основа на приобщените писмени доказателства -
АУАН серия РОО 2015, бл.№
082398 от 04.04.2019 година, съставен от
горски инспектор Г.Г.;
наказателно постановление № 459/31.07.2019г., издадено от директора на РДГ-София; констативен протокол
серия Р014 бл.№003824/27.03.2019г., изготвен от инж. С.Б.; сортиментна
ведомост за отдел 700, подотдел „е“ от 02.04.2019г.; разписка серия Р014 №000391 за отговорно пазене на вещи; Заповед
РД
49-199/16.05.2011г., издадена от министъра на земеделието и храните.
В констативния протокол /КП/ от деня
на осъществената проверка е описано подробно какво е констатирано на терен в
подотдел 700 „е“ с изпълнител „Семекс“ ЕООД и позволително за сеч /ПС/ №0478652. Според протокола, констатирано е извършване на
сеч на немаркирани дървета от смърч при извеждане на сечта. Отразено е, че в
момента на проверката в подотдела не се извършвала дейност /сеч и извоз/ на
дървесина. Описани са действията на служителите на РДГ-София, а именно: че са
измерили с метална ролетка пъните на немаркираните дървета и са ги маркирали с
контролна горска марка /КГМ/ А2271, с червена боя. Установили, че дърветата са
общо 10 бр. с диаметри: 1 – 40 см, 2 – 26 см, 3 – 40 см, 4 – 40 см, 5 – 46
см, 6- 28 см, 7 – 26 см, 8 - 28 см, 9 –
24 см, 10 – 30 см. Съставител на КП е инж. С.Б., а проверката е била с
участието на инж. Р.Д., Т.Г., Недельо Каменаров, Иван Котрумов и Г.Г. – всички
инспектори към РДГ-София и в присъствието на Мирослав Кънев – помощник лесничей
към ТП „ДГС Пирдоп“.
Видно от АУАН бл.№ 082398/04.04.2019г., същият е
съставен от горски инспектор Г.И.Г. на 04.04.2019г. срещу Г.М.П. за това, че на
27.03.2019г. извършва сеч в подотдел 700 „е“, местност „Бункера“, зем.
с.Душанци, общ. Пирдоп на 10 бр. дървета от смърч, без да са маркирани в
основата на пъна с КГМ с диаметри на пъна 1 – 40 см, 2 – 26 см, 3 – 40 см, 4 –
40 см, 5 – 46 см, 6- 28 см, 7 – 26 см, 8
- 28 см, 9 – 24 см, 10 – 30 см, с обща кубатура 10 куб.м., установена по
сортимента за подотдела. Като нарушена разпоредба е посочен чл.104, ал.1, т.5
от ЗГ. Като свидетел по АУАН и за верността на отразеното в него се е подписал Т.Д.Г.-***.
В графата „обяснения на нарушител“ соченото за нарушител лице – Г.П. е записало:
„Гората е много гъста и се закрепват и заради това отрязах тези смърчове - да
ги освободя“. Г.П. се е подписал в уверение на това, че е запознат със
съдържанието на АУАН и е получил препис от него.
Именно на основание гореописания АУАН
е издадено от директора на РДГ- София процесното НП № 459/31.07.2019г.,
в което е отразено, че съгласно образуваната административнонаказателна преписка за
извършена проверка на 27.03.2019г. в 14:30 ч., в отдел 700, подотдел „е“,
местност „Бункера“, землище с. Душанци, общ. Пирдоп, държавна горска територия,
стопанисвана от ТП ДГС Пирдоп е установено от служители на РДГ-София, че на
27.03.2019г. лицето Г.М.П. сече 10 бр. дървета от дървесен вид смърч, със
следните диаметри на пъновете: 1 бр. – 24 см, 2 бр. – 26 см, 2 бр. - 28 см, 1
бр. – 30 см, 3 бр.- 40 см, 1 бр. – 46 см, с обща кубатура, изчислена по
сортиментна ведомост – 10.00 пл.м.куб. иглолистни трупи от дървесен вид смърч
на 4.00 м. дължина, немаркирани с контролна горска марка. Констатираното е
квалифицирано като нарушение по смисъла на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за
горите и за него на основание чл.266, ал.1, пр.1 ЗГ на Г.М.П. е наложена глоба
в размер на 500 лв. Определено е обезщетение в размер на 1000 лв. в полза на
Югозападно Държавно предприятие на основание чл.5 от Наредба за определяне
размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд във вр. чл.
55 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/. Вещите предмет
на нарушението – 10.00 пл.м.куб. иглолистни трупи от дървесен вид смърч на 4.00
м. дължина, на осн. чл.273, ал.1 ЗГ, са отнети в полза на държавата.
Според
сортиментната ведомост, изготвена на 02.04.2019г. за процесния отдел 700
подотдел „е“, маркираният през 2019г. дървесен вид е именно смърч /както е
записано и в АУАН/, като в подробна таблица са описани характеристиките на
дърветата, които са били отсечени без КГМ.
Видно от
разписка серия Р014 №000391 за отговорно пазене на вещи
процесните 10 пл.м.куб. трупи иглолистни /смърч/ на 4 м. дължина, за които е
съставен АУАН серия РОО 2015, бл.№ 082398
от 04.04.2019, са предадени за отговорно пазене на
представител на ТП ДГС Пирдоп.
Разпитани
са като свидетели актосъставителят Г.И.Г. и още двама от служителите на
РДГ-София, участвали в проверката на 27.03.2019г. в отдел 700, подотдел „е“
държавна горска територия. Свидетелят Г. си спомня за проверката от
27.03.2019г. и пояснява, че проверката е направена на отдел 700, подотдел „е“ в
местността „Бункера“ и при извършване на проверката констатирали голям брой
отсечени дървета, без да са маркирани и без да има позволително за сеч за тях.
Актосъставителят поддържа констатациите от акта. Запитан как точно са разбрали,
че дърветата са отсечени от Г.П., свидетелят Г. заявява, че това е държавна
горска територия и фирма „Семекс“ ЕООД обслужва този отдел, поради което
попитали и от там им казали, че този секач работи за фирмата, макар да не са го
установили при проверката. Свидетелят твърди, че отсечената дървесина е
извозена в разсадника. Сочи, че екземпляр от АУАН са връчили на нарушителя, но
не си спомня какви обяснения е дал той. Свидетелят С.С.Б. също си спомня за
проверката и поддържа написаното в констативния протокол. Заявява, че
нарушението е било незаконна сеч на доста дървета от смърч, като не си спомня
точната бройка. Дърветата твърди, че нямали никаква марка, а сечта не била по
технологичен план. Сечта в насаждението била извършена от определено лице,
което лицензираният лесовъд посочил. Според свидетеля Б. секачът избягал по
време на проверката, но поради периодичните проверки, които правят, знаели кое
е лицето. Лицензираният лесовъд удостоверил, че в това насаждение сечта се води
само от човека, на когото бил съставен АУАН и същият работел към „Семекс“ ЕООД.
Лицензираният лесовъд според свидетеля Б. е запознат на 100% с всичко, което се
случва в насаждението. Според свидетеля Б., след проверката Г.Г. е провел и
допълнително разследване, след което написал акта. Сочи, че по разпореждане
дървесината се намира в разсадника. Свидетелят Р.Г.Д. си спомня, че при
въпросната проверка установили незаконна сеч на прясно отсечени дървета от
смърч, но не си спомня точната им бройка. Същите нямали контролна горска марка.
С колегите му измерили диаметрите и ги маркирали с червена боя. Свидетелят Д. твърди,
че в момента на проверката нямало представители на фирмата-изпълнител, нито
секачи, но лицензираният лесовъд – Г. Калчев, който отговаря за извършената
дейност в подотдела и знае кои са му секачите довел единия от тях, на когото
бил съставен АУАН. И според свидетеля Д. дървесината е транспортирана до
разсадника в гр.Пирдоп.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за
нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в
законоустановения срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 24.09.2019 г., а
жалбата е подадена по пощата на 01.10.2019 г.).
Съдът, в контекста на правомощията си на
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на наказателното постановление в обжалваната част,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че жалбата е частично основателна.
Съществени процесуални нарушения от формално естество при реализиране на
административнонаказателната процедура не бяха констатирани.
Компетентността на издаващия наказателното постановление
директор на РДГ се извежда от изричен акт на министъра на земеделието и
храните- Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г., с която е определено кои лица
имат правомощие да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Чл.275, ал.1, т.2 ЗГ повелява, че НП по този закон се издават
от оправомощените от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни лица
от регионалните дирекции по горите. Цитираната заповед оправомощава директорите
на регионалните дирекции по горите да издават наказателни постановления по ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. АУАН също е издаден от
компетентен орган. Според чл.274, ал.1, т.1 ЗГ нарушенията по закона и
подзаконовите актове по прилагането му могат да се установяват от служителите
в Изпълнителната агенция по горите
и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование. Именно такова лице е актосъставителят Г.И.Г., за чиято
длъжност – „горски инспектор“, не се спори, макар да не са ангажирани нарочно
доказателства в тази насока.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на
чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него. Актът за установяване на
административно нарушение също съдържа изискуемите реквизити, съобразно чл.42 ЗАНН, съставен е в присъствието на нарушителя и свидетел-очевидец на
установяване на нарушението, с което е спазен чл.40, ал.1 ЗАНН, като е подписан
от същите лица и от самия актосъставител. С връчването на препис от АУАН на
нарушителя са изпълнени изискванията на
чл.43, ал.5 ЗАНН.
Издаването на АУАН е осъществено в рамките на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. Соченото за нарушител лице е могло да подаде
възражения в срока, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН, въпреки което не се е
възползвало от тази своя законоустановена възможност. Срокът по чл.52 ЗАНН за
издаване на НП е инструктивен, поради което неспазването му не е опорочило
процедурата до степен на незаконосъобразност.
Във фактическите си рамки и в правните
изводи, процесното НП съответства на съставения АУАН, като
фактическите положения, приети за установени от административнонаказващия орган са установени в рамките и на
настоящото производство.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят Г.М.П. е
нарушил забраната по чл. 104, ал.
1, т. 5 от Закона за
горите, като на 27.03.2019 г. в землището на
с. Душанци, местност „Бункера“, отдел 700, подотдел „е“ –
държавна горска територия е извършил сеч на 10 бр. смърчови дървета,
немаркирани с КГМ. Свидетелите са
категорични, че лично са видели отсечените дървета и са ги измерили, като
същите не са имали поставена контролна горска марка. Макар нарушителят да не е
бил установен на мястото на нарушението, същият е бил посочен като секач,
работещ в подотдела, от лице, запознато с дейността в подробности, а именно:
лицензирания лесовъд на фирмата, обслужваща сечта в насаждението. В допълнение
към това, посоченото от лицензирания лесовъд лице, само е признало деянието си,
като недвусмислено в АУАН е записало обяснението си за причината, поради която
му се е наложило да отсече дърветата. Отделен е въпросът защо вместо да се
ангажира отговорността на юридическото лице „Семекс“ ЕООД и да му се наложи
имуществена санкция за допуснатото нарушение, контролните органи са предпочели
да ангажират отговорността на лице, което работи по поръчение на цитираното
дружество и обслужва неговата дейност. Съдът, макар да намира този подход за
неправилен, не може да отрече възможността физическото лице - извършител да
понесе отговорност, каквато му е ангажирана в случая.
Съгласно
ЗГ,
сеч на дървесина може да се извършва само в насаждения /подотдели/, предвидени
в лесоустройствения проект.
Определените за сеч дървета се маркират с контролна горска марка ниско до
земята, така че след отсичането им марката да остане в пъновете. Въз основа на
издадено позволително за сеч, същата се осъществява, след което добитата
дървесина се описва, маркира се с експортна горска марка на челата на
сортиментите /отрезите/, след което се издава позволително за извоз или
превозен билет. Придобиването, транспортирането и съхраняването на дървесина
без КГМ, ЕГМ или позволително за сеч и извоз, е незаконосъобразно. Съгласно чл.
104, ал.1, т.4 от Закона за горите е забранено сечта на немаркирани дървета,
освен в случаите определени в наредба по чл. 101, ал.3 ЗГ, а такива са случаите, когато се извършва гола сеч или сечта е за
предотвратяване на пожар или аварийни ситуации, каквито
няма в случая.
Административното нарушение е
извършено виновно от жалбоподателя и то при форма на вината пряк умисъл. Същият
е бил наясно, че осъществява забранена от закона дейност, отсичайки дървета,
които не са маркирани за сеч с контролна горска марка.
С
оглед на така събрания доказателствен материал съдът намира, че законосъобразно
жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за
нарушение
на чл.104, ал.
1, т. 5 ЗГ. Неправилно обаче му е наложена глоба в размер значително
надвишаващ предвидения в чл.266, ал.1 ЗГ минимум, без да се обоснове какви са
мотивите за това. В чл. 266,
ал.1 ЗГ е предвидено, че физическо лице, което в нарушение на този закон или
подзаконовите нормативни актове по прилагането му сече, извозва, товари,
транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с
дървесина и недървесни горски продукти се наказва с глоба от 50 до 3000 лева,
ако не подлежи на по-тежко наказание. Според съда няма доказателства соченото за нарушител лице
да е допускало предишни нарушения на Закона за горите, нито такива, които да
свидетелстват, че то е действало по своя преценка, а не по поръчение на
работодателя си. Административнонаказващият орган не е подкрепил с доводи и
доказателства преценката си за наложения размер на наказанието, което само по
себе си представлява и процесуално нарушение – липса на мотиви. С оглед на това
съдът намира, че следва да измени размера на наложената на Г.М.П. глоба, намалявайки
я до предвидения в разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗГ минимум от 50 лв. Съдът
счита, че и с този размер
на наказанието ще бъдат
постигнати целите на административното наказване, визирани в разпоредбата на чл.12
ЗАНН, а именно: да предупреди
и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната правен ред,
както и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
В обжалваното наказателно постановление се наблюдава една съществена
незаконосъобразност, която настоящият съд следва да коригира. Тя се изразява в
това, че са кумулирани „отнемане“ на незаконно отсечената дървесина в полза на
държавата и „обезщетяване“ на щети в размер на равностойността на отсечената
дървесина. Тези две мерки не могат да съществуват заедно. Обезщетяването за
щети по чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху
гори и земи от горския фонд е допустимо в случаите, в които предметът на
нарушението /в случая 10 бр. смърчови дървета/ липсва, поради което неговата
равностойност овъзмездява липсата му. Случаят обаче не е такъв. В настоящата
хипотеза отсечените дървета са се намирали на терен, именно поради което са
били иззети и предадени за отговорно пазене, с което е гарантирана възможността
на държавата с наказателното постановление да ги отнеме в своя полза, както и е
сторено. В този смисъл, съдът следва да отмени оспореното НП в частта за
определеното и присъдено обезщетение в размер на 1000 лв. Допълнителен довод за
отмяната в тази част е, че не са изложени разбираеми за лицето-нарушител мотиви
за това как в определен размерът на обезщетението с оглед гарантиране правото
му на защита. Предвид установеното обаче нарушение, на
основание специалната разпоредба на чл.273 ал.1
ЗГ,
основателно е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на
нарушението и в тази част
оспореното НП следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 459 от 31.07.2019 г., издадено от Директора на
РДГ-София В ЧАСТТА, с която на основание чл.5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за
щети върху гори и земи от горския фонд е постановено заплащане от страна на Г.М.П., ЕГН: ********** на обезщетение в размер на 1000.00 лв.
/хиляда лева/ в полза на ЮЗДП ДП
Благоевград.
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 459 от 31.07.2019 г., издадено от Директора на
РДГ-София В ЧАСТТА, с която на Г.М.П., ЕГН: **********, е наложена ГЛОБА по
чл.266, ал.1, пр.1 ЗГ в размер 500 лв. за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от
Закона за горите, като НАМАЛЯВА
размера на наложената ГЛОБА от 500 лв. на 50
лв. /петдесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 459 от 31.07.2019 г., издадено от Директора на
РДГ-София В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която са отнети в полза на
държавата вещите, предмет на нарушението – 10.00 пл.м.куб. иглолистни трупи от
дървесен вид смърч на 4 м. дължина.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: