РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 28.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3007 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И.Р.И. против З.Л.И. АД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.).
Ищецът И.Р.И. твърди, че на
02.07.2016 г. в гр. Тетевен, при
пресичане на ул. „Кооперативен пазар“ бил блъснат от лек автомобил марка „Ауди 80“,
с рег. № *******, управляван от М.Д.Д.. Твърди, че с Решение № 144 от
21.09.2017 г., постановено по НАХД № 142/2017 г. на РС Тетевен водачът на лекия
автомобил е бил признат за виновен. Поддържа, че в резултат на ПТП пострадалият
получил открита конваксация на дясното ходило с кожен дефект; втори кожен
дефект на І-ва МТК; сухожилен дефект на първи пръст; увреждане на втори и трети
пръст и рана от около 3 см. На медиалния малеол. Описаните травми довели до
оперативна интервенция и домашно лечение. В продължение на месеци бил
неподвижен, не можел да се обслужва без чужда помощ, изпитвал силни болки. Твърди,
че отговорността на виновния водач била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“ , сключена с полица № BG/22/115002757673.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на ПТП до окончателното й плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва
размера на иска и същевременно признава обстоятелствата, посочени в цитираното
решение, явяващи се на основание чл. 300 ГПК
задължителни за гражданския съд. Прави възражение за съпричиняване
поради неупражнен контрол от страна на бащата, както и поради внезапно
изскачане на детето върху пътното платно на необозначено за това място, като
счита този принос за 1/3. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Решение №
144/21.09.2017 г. по нахд № 142/2017 по описа на Районен съд – гр. Тетевен М.Х.Х.е
признат за виновен в това, че на 02.07.2016 г. около 14.00 часа в гр. Тетевен,
в района на Кооперативен пазар при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******, собственост на М.Д.Д. е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на малолетния И.Р.И.
на 7 години средна телесна повреда, изразяваща се в открито нараняване на дясно
ходило с данни за смачкване на кожата, сухожилията и костен дефект с последвали
две операции за възстановяване на целостта на сухожилията на първи, втори и
трети пръсти на дясно ходило (тенорафия) и пластика на костния и кожен дефект,
повреда обуславяща затруднения в движенията на десния крак за около година до
пълно възстановяване на целостта и функциите на дясното ходило.
Във връзка с
направеното възражение за съпричиняване са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля И.Н.Л.. В показанията си свидетелят установява, че по време
на инцидента е бил на пазара в Тетевен, където е станало произшествието и е
продавал царевица. Установява, че детето дошло с баща си да си купи царевица и
отишло да я остави в колата. Пътят, на който станал инцидента бил широк и
всичко станало много бързо. Колата се движела много бързо. Докато се върне
детето при баща си, колата го ударила. В момента, в който детето тръгнало да
пресича нямало коли, но колата дошла много бързо и го ударила.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 02.07.2017
г. ищецът И.Р.И. е получил следните травматични увреждания – открита
конквасенция на дясното ходило, разкъсване на разгъвните сухожилия на 1-ви,
2-ри и 3-ти пръсти с кожен, мекотъканен и малък костен дефект на тарзалните
кости, разкъсно-контузна рана над вътрешния глезен на дясната подбедрица.
Вещото лице установява, че по своята медико-биологична характеристика
получената травматична увреда е довела на пострадалото дете – трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а
в случая около 4 месеца. Установява се, че спешна медицинска помощ и лечение
пострадалото дете е получило в УМБАЛ „Д-р Странски“ гр. Плевен, като след
проведени изследвания и консултации е оперирано по спешност под венозна
анестезия. Извършени били първична хирургична обработка на раните, премахване
на мъртвите тъкани, шев на разкъсаните сухожилия на 2 – ри и 3 – ти пръсти на дясното
ходило, десния глезен и поставен първично отсрочен шев. Установява се, че след
изписването от болница на 14.07.2016 г. лечението на детето продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи и превръзки, след което е насочено
при нужда да се извърши кожна пластика на останалите непокрити участъци. Вещото
лице посочва, че раните са зараснали бавно чрез мазеви превръзки, но с
остатъчни груби белези. Посочва, че общият лечебен и възстановителен
период е приключил за около 4 месеца.
През този период детето е изпитвало болки и страдания като в първите 3-4
седмици след злополуката и 3-4 седмици от началото на проведената рехабилитация
болките при ищеца били интензивни. Освен това, в продължение на два месеца
пострадалото дете не е можело да стъпва с пълна тежест на дясното ходило, което
е довело до значителни затруднения при обслужването му. Вещото лице посочва, че
към настоящия момент общото състояние на пострадалото дете е стабилизирано,
като няма данни да е извършвана допълнителна операция за покриване на дефекти
чрез кожна пластика. Раните по горната повърхност на дясното ходило и
медиалната рана на глезена са зараснали окончателно, но с остатъчни груби
ръбести кожни белези, а движенията на глезенната става вече са възстановени,
както и подвижността на пръстите на дясното ходило.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Р.И. Г. – баща на ищеца, както и е
прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза. В показанията си свидетелят
установява, че е бил заедно със сина си, когато станала катастрофата. Бил
обърнат с гръб и чул спирачки. Отишъл да види какво се е случило. Видял, че
детето е под гумата. Извадили го, като той бил в будно състояние, но от болката
почти щял да изпадне в безсъзнание. Гумата била спряла върху крака му и
обувката му била размачкана. Бил одран по челото, кракът му бил пукнат, бил
одран по ръцете, гърбът му бил в рани. Гледката била страшна. Виждали му се
кокалите. На пътя имало кръв. Закарали го в болница, където го превързали. Не
му дали болкоуспокояващи, тъй като бил малък. Дали му нурофен. Имал силни
болки. На следващия ден направили операция. Първата вечер била много тежка.
Имал висока температура, плачел, Спял по един два часа и бълнувал. След първата
операция не можел да стъпва на крака си и трябвало да му се помага за тоалетна
за къпане. През това време бил на подлога, на легло. През три дни ходели на
превръзки и свидетелят носел детето на ръце. Направена била втора операция, при
която трябвало да му се зашие сухожилието на палеца. Свидетеля бил със сина си в болницата, защото
имало нужда да му се помага. Когато минала първата операция трябвало белегът да
заздравее, за да се направи втора операция. При втората операция един месец
отново се наложило да бъде на легло и с гипс.Не можел да ходи на училище.
Викали учители в къщи. Това впоследствие му се отразило на ученето. През този
период се чувствал по-отдръпнат от хората, по – чувствителен, по – страхлив.
Сега ходел, но не смеел да стъпва смело, както обикновено си е стъпвал, защото
палецът му пречел. Палецът бил зашит, но пак не можел да го движи. На този крак винаги му взимали по-голяма, по
висока обувка, защото е по-чувствително мястото. При студено и при допир имал
оплаквания, че то боли. Към настоящия момент не е преодолял страха си, когато
се вози в кола. Нощно време бълнувал случката.
От приетото
заключение на съдебно-психиатрична експертиза се установява, че при И.Р.И.
претърпяната злополука е довела до остра стресова реакция, след което са налице
симптоми, покриващи критериите за диагнозата – протрахирана смесена
тревожно-депресивна реакция в границите на адаптационното разстройство. Вещото
лице посочва, че към настоящия момент при ищеца все още е налице невротична
симптоматика – епизодична тревожност с депресивни реакции, нарушени сън с
кошмарни сънища и страхови преживявания в определени ситуации – интензивен
страх, когато пресича пътното платно и при вида на движещи се автомобили,
поради което не е в състояние да се движи сам навън.
Не е спорно между
страните, че между З.Л.И. АД и собственика лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******
е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/22/115002757673, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което И.Р.И. е получил увреждания – открита
конквасенция на дясното ходило, разкъсване на разгъвните сухожилия на 1-ви,
2-ри и 3-ти пръсти с кожен, мекотъканен и малък костен дефект на тарзалните
кости, разкъсно-контузна рана над вътрешния глезен на дясната подбедрица.
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от
приетите по делото писмени доказателства и приетите медицинска и автотехническа
експертизи. Съдът намира, че Решение № 144/21.09.2017 г. по нахд № 142/2017 по
описа на Районен съд – гр. Тетевен , с което подсъдимият М.Х.Х.е признат за
виновен и му е наложено наказание при условията на чл. 78а от НК е задължително
за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и
вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Актът по чл. 78а от НК е
постановен в рамките на наказателно производство, образувано срещу М.Х.Х..
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и
решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. На основание чл. 300
от ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК следва да се съобрази със задължителната сила на
решението по чл. 78 а от НК относно това, че описаното в исковата молба деяние
е противоправно и извършено виновно от М.Х.Х.при управление на застрахования
при ответника лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******. Съдът е обвързан и от
констатациите за настъпилите вредоносни последици и относно причинната връзка с
деянието, тъй като те са елемент от състава на престъплението, за което е
осъдено застрахованото лице.
Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика
на лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № ******* е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като
следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото
доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 4 месеца, като първите два месеца ищецът е имал нужда
от чужда помощ при ежедневното си обслужване. От значение за определяне на
размера на обезщетението е и обстоятелството, че в рамките на кратък период от
време след произшествието ищецът е претърпял две хирургични интервенции. Следва
да бъде взето предвид и емоционалното състояние на пострадалия с оглед
възрастта му към момента на настъпване на събитието с оглед приетото по делото
заключение на съдебно-психиатрична експертиза. Съдът взема предвид и че към
настоящия момент ищецът се е възстановил с изключение на белег, останал в
засегната област на глезена. С оглед на изложеното, съдът намира, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 25 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но
то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване – а именно, че И.И. не е съобразил движението си с пътните
превозни средства, както и че е оставен без надзор от родителя си. Съгласно
разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки, като преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства (чл. 113, ал.1, т. 1 от закона). Доколкото в тежест на ответника е
било да установи конкретните обстоятелства, които обосновават възражението за
съпричиняване, то настоящият съдебен състав намира, че те не са установени при
условията на пълно и главно доказване. По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетел – очевидец на ПТП, който установява, че
към момента, в който детето е започнало да пресича пътното платно то се е
движело нормално (т.е. не се установява да е навлязло внезапно на платното),
както и че лекият автомобил се е движел бързо и злополуката е станала бързо.
Доколкото не са ангажирани доказателства относно това какво е било поведението
на пострадалото дете към момента, в който е предприело пресичане на пътното
платно и с оглед правилата за разпределяне на доказаелствената тежест,
направеното възражение за съпричиняване е неоснователно. Неоснователно се явява и възражението, че
детето е било оставено без надзор на родител, поради което е налице
съпричиняване. От значение за преценката дали е налице съпричиняване е само
поведението на пострадалия, т.е. дали той е допринесъл с действията или
бездействията си за настъпване на вредоносния резултат. В конкретния случай,
отговорността му е обективна, т.е. без правно значение е дали той разбира
свойството и значението на постъпките си и дали може да ги ръководи.
Следователно дали отговорност носи и родителя за това, че е оставил малолетното
си дете без надзор не може да се отрази върху преценката на обстоятелствата,
свързани със съпричиняване на вредоносния резултат.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена от
датата на настъпване на застрахователното събитие.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 20
лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както и сумата от 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1000 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска, както и
сумата от 400 лева, представляваща платени от бюджета на съда възнаграждения за
вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Р.И.М. сумата от 1536 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна помощ с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл.
226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Р.И., ЕГН-**********,***, действащ чрез майка си М.Н.В., ЕГН-********** сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – открита конквасенция на дясното ходило, разкъсване
на разгъвните сухожилия на 1-ви, 2-ри и 3-ти пръсти с кожен, мекотъканен и
малък костен дефект на тарзалните кости, разкъсно-контузна рана над вътрешния
глезен на дясната подбедрица, настъпили
в резултат на ПТП, причинено на 02.07.2016 г. от М.Х.Х., водач на лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******,
застрахован със застрахователна полица № BG/22/115002757673, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2016 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 25000 лева до предявения размер от 100 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК И.Р.И., ЕГН-**********,***,
действащ чрез майка си М.Н.В., ЕГН-********** да заплати на З.К.„Л.И.“ АД,
ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** сумата 20
(двадесет) лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, както
и сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1400 (хиляда и
четиристотин) лева, представляваща дължима държавна такса и платено
от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата З.К.„Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Р.И.М., личен номер ********, със
служебен адрес гр. София, ********, офис 411 сумата от 1536
(хиляда петстотин тридесет и шест) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включен ДДС.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: