№ 2307
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110205567 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 8686416, издаден от СДВР, с който на Т. Г.
К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена от Т. Г. К., чрез адв. Г., се твърди, че обжалваният електронен фиш е
съставен при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон. Сочи се, че обжалваният ЕФ е неправилен. Поддържа се, че в
електронния фиш не е посочена информация за възможността да се обжалва, че липсва
съответствие между фактическото и юридическото описание на нарушението, че липсват
данни за издател и дата на издаване на електронния фиш. Наведени са възражения за липса
на данни за компетентност на издателя, както и че не е било допустимо издаване на
електронен фиш при използване на мобилно АТТС. Твърди се, че не е доказана годността на
използваното АТСС, както и че липсват данни за връчването на електронния фиш. Оспорва
се съответствието на наложеното наказание с предвиденото за нарушението. Претендират се
разноски. Иска се отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. Депозира писмени бележки, чрез адв. Г., с които поддържа жалбата, моли за
отмяна на електронния фиш и претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.
Депозира писмени бележки, чрез юрк. Страхинов, с които изразява становище за правилност
и законосъобразност на електронния фиш, моли за потвърждаването му и претендира
1
възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателката.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 13.11.2023 г. в 09:09 ч. е управляван товарен автомобил „АУДИ КУ 3“, с рег. №
ХХХХХХ по бул. „Рожен”, до бл. 32, с посока на движение от бул. „Ген. Никола Жеков“
към бул. „Княгиня Мария Луиза”. На посочения участък от пътя било въведено ограничение
на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч, (скорост за движение в населено
място). При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със 94
км/ч., от която скорост е приспаднат 3 км/ч толеранс в полза на водача и същата се зачита
като 91 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство с № TFR1-M 567.
За извършеното нарушение първоначално бил съставен Електронен фиш на един от
собствениците на автомобила К. Г. Сл.. След подадена от нея в срок декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, подадена на 05.01.2023 г., в която сечела, че автомобилът е управляван от Т.
Г. К., с ЕГН **********, е съставен Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 8686416, издаден от
СДВР, с който на Т. Г. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат
по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал,
протокол от проверка на техническо устройство и удостоверен тип, справка за собствеността
на автомобила, заповед на МВР, протокол за ползване на техническото средство за контрол
на скоростта, справка от АИС АНД, документ за преминато обучение, справка картон на
водача, ежедневна форма на отчет, както и от останалите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия
и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен това, при
наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира
подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3
от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да
2
провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика,
на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените
разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Налице са данни за издателя – СДВР. Законът не поставя изискване за посочване
на датата на издаване на електронния фиш и възможностите за обжалване. Възраженията, че
електронният фиш не притежава изискуемото от закона съдържание, са неоснователни.
Въпросът дали са налице данни за връчването му е иррелевантен към преценката за неговата
законосъобразност, а единствено при преценката за допустимост на жалбата, като, при липса
на данни за надлежно връчване на електронния фиш, следва да се приеме, че жалбата е
подадена в срок. Настоящата законова регламентация не предвижда ограничения за
издаването на електронен фиш в зависимост от това дали нарушението е било заснето от
стационарно или от мобилно АТСС, поради което е иррелевантен въпросът какво е било
ползваното АТСС, щом като е доказана неговата изправност.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. На посочения участък от пътя
било въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение – 50 км/ч,
(скорост за движение в населено място). При ограничение на скоростта до 50 км/ч,
автомобилът, е засечен да се движи със 94 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 км/ч
толеранс в полза на водача и същата се зачита като 91 км/ч. От наличните по делото
доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване,
както и че същото е било в изправност. От приложения протокол се установява, точното
място, на което е било поставено стационарното средство за видеонаблюдение, както и че
служителите, които са го ползвали, са преминали обучение. Съдебният състав намира още,
че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой
булевард, до кой административен номер и в каква посока на движението е установено
нарушението, което е напълно достатъчно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази
скоростта на движение с указаната в закона скорост за движение в населено място.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на
просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, тъй като жалбоподателката е
съзнавала какво е ограничението и съзнателно е управлявала автомобила с по-висока
3
скорост от допустимата.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено във законоустановения
фиксиран размер от 600 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към
настоящия момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, тъй като е налице
превишаване на скоростта на движение с 41 километра в час.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед направеното искане и изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да
бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в
размер на 80 (осемдесет)лева, определено от съда в този размер с оглед невисоката правна и
фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 8686416, издаден от СДВР, с който на
Т. Г. К., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Т. Г. К., с ЕГН **********, да заплати на СДВР, на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, сумата от 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4